П. Енчев: Читанка праща ГДБОП в съда; БАН пише на латиница

Това каза в интервю за Frognews.bg Петър Енчев, който е сред основните хора, които публикуват литературни произведения в сайта. Той е на 20 години и е най-младият автор, който публикува литература в www.chitanka.info, спрян скандално за няколко дни след операция на ГДБОП. Учи компютърна, комуникационна и електронна технология в Техническия университет в София. Първата книга, която качва, е на Ян ван Хелсинг - "Властта на тайните общества през 20-ти век". Петър Енчев се интересува от всякаква литература. В момента чете Айзък Азимов, но харесва книги от психология и история, та до икономика, техника.

Интервю на Васил Василев

- Г-н Енчев, как дойде идеята за създаването на сайта www.chitanka.info?

- През 2005 г. Борислав Манолов решава да създаде собствена библиотека, която да удовлетворява неговите лични нужди. В началото си е направил съвсем проста база данни и интерфейс, като сайтът дори не е бил достъпен в интернет. След като му харесва как изглежда първоначалният вид, го предоставя в мрежата и започват да се включват все повече хора, които да му помагат доброволно. Сайтът започва да се усъвършенства докато не се стигне до сегашния му вид. В момента се работи изключително лесно с него, много е подредена цялата информация и е достъпна до всекиго. Възрастовата граница на посетителите е от 2-годишни деца до 70-80 годишни хора.

- Колко са авторите, които списват библиотеката?

Трудно е да се каже каква е точната бройка, но са около 100 души, които качват текстове редовно. Има и такива, които рядко се занимават с това, примерно на годината 1-2 пъти. Ние сме благодарни на всички. Има статистика в самия сайт с имената на т. нар. „помощници”, които качват литература.

- По какъв начин стигат произведенията от хартията до потребителите? За колко време може да се форматира един роман от около 300 страници, например?

- Използваме програма, която сканира първоначално текста, след това друга, която го превръща от снимка в текстов файл, за да стигне в крайния си вид до потребителите. Разбира се, използва се и специален софтуерен коректор или „спел чекър”. Една програма, написана доброволно от наш приятел, която открива всички печатни или правописни грешки, които се допускат от предните две програми. След това задължително се прочита текстът. Първата си книга, която качих беше около 300 страници и я обработих за месец и половина, тъй като бях в началото. Сега, ако имам свободно време, мога да кача същия размер за около 3-4 дена.

- Колко автори и заглавия има в сайта?

- Произведенията към този момент са 17 380, а авторите са около 2 300. Имаме статистика, която е достъпна за всички. В нея може да се видят всички писатели, да се сортират по произход, както и самите произведения по жанр. Читанка е една своеобразна онлайн библиотека, направена без каквато и да е комерсиална цел. Мотото ни е „от потребителите за потребителите”. Точно затова набрахме и популярност. Пълни глупости са писанията по наш адрес, че сме се събрали шестима души, които качваме книги. Физически това е напълно невъзможно. Това означава, че трябва да се занимаваш само със сайта, но при положение, че той не печели нищо, е абсурдно.

- Какво се случи през лятото с операцията на ГДБОП, която затвори за кратко онлайн библиотеката?

- Първо, че ГДБОП нямат право да изземат частна собственост, ако нямат съдебна заповед. Когато става дума за авторски права, то това е престъпление от общ характер, което означава, че не ГДБОП, а МВР трябва да се занимава с него. Полицията можеше да копира информацията на собствени носители. Ако са искали, можеше да свалят сърваърите, на които се намираше сайта, а не да бъдат прибрани. Целта на операцията не беше органите на реда да се запознаят със съдържанието на „Читанка”, а да прекъснат дейността й. ГДБОП са очаквали, че Борислав и останалите хора няма да имат качената от 2005 г. информация и няма да могат да възстановят сайта, но уви, всичко бе запазено.

- Как протече операцията на ГДБОП?

- Службите намират къде е физическият собственик на системата, който никога не се е крил. Ако искахме никой да не ги открие, то сървърите нямаше да са в България. В момента те са в САЩ и в други държави. След операцията всякакви хора се отзоваха и предложиха да възстановим „Читанка” в чужбина, защото явно тук литературата трябва да се забранява. Служителите на ГДБОП са влезли в една от стаите, където се намира сървърът. Той е бил сложен в една специална кутия за охлаждане. Собственикът доброволно се е съгласил сайтът да бъде качен на него. Директно го изтръгват. Всичко това е снимано и публикувано в сайта на МВР. Иззети са още няколко компютъра, които нямат никаква връзка с chitanka.info, но и до ден днешен не са възстановени. Собственикът на сървъра ще повдигне обвинение срещу ГДБОП. Ние обаче имахме цялата информация на паралелен сървър и затова не е загубено нищо от нея. В момента се води дело срещу самия собственик, но то е замразено. Около това се изляха сума лъжи, като например, че в сайта са качвани по 600 книги на месец, което е пълна лъжа. Физически няма възможност за това. Ние трябва да сме поне 1000 души и да се занимаваме само с това. Сигурно са видели 600 произведения, но има огромна разлика. В тях се включват стихотворения, разкази, есета и пр., които се добавят доста бързо. Щяхме да сме радостни, ако имахме толкова страници, качени за месец.

- Вие обаче много бързо възстановихте „Читанка” с нов адрес – www.chitanka.gdbop.com. Чия беше идеята да добавите в името и ГДБОП?

- Вероятно хората, които преди това са държали домейна „gdbop.com”, са си го закупили и са решили да добавят отново сайта на „Читанка” и да си направят майтап. След акцията той беше пуснат от Борислав като торент, който всеки можеше да си изтегли. По този начин те са го възстановили. Паралелно търсихме хора, които да ни дадат пространство в мрежата. В момента, както казах, сайтът е в чужбина и работи много по-качествено отколкото тук.

- Т.е., ако аз реша да качвам литература в интернет, ще ме арестуват?

- Не, няма как да стане. Нямат и законовото право да ви спрат сайта. Всичко това, което се случи на chitanka.info, беше една платена акция. Затова собственикът на сървъра ще съди ГДБОП, тъй като от там са нарушили закона, защото сред иззетите устройства има много лични произведения на потребителите, които не са достъпни. От друга гледна точка, ние благодарим на ГДБОП за безплатната реклама, която ни направи. След акцията трафикът в сайта ни се увеличи с около 3-4 пъти.

- Колко потребители ви посещават на ден?

- Средно около 7-8 хиляди. Интересът идва основно от това, че има страшно много произведения, които не се издават вече или пък са в много малък тираж. Кажете по какъв начин може да ги прочетете освен от „Читанка”? И да искаш да си я купиш, я няма. В библиотеките положението е много зле – или книгата е открадната, или трябва да чакаш, за да я върнат.

- В един от сайтовете за литература бяха свалени всички произведения на Елин Пелин заради авторски права. Как стои този въпрос пред вас? Търсили ли са ви роднини на български писатели по този повод?

- Да, възможно е да са свалили Елин Пелин, но по простата причина, че издателствата си плащат на държавата под масата за това. Държавата им продава нещо, което не може. Конкретен закон за електронните библиотеките няма. Ние сме най-изрядните. Да погледнем дори към Народната библиотека. Тя предлага ли достъп до литературата за незрящите хора? Не. Чрез „Читанка” ние правим това възможно, защото всеки, който има компютър, може да си инсталира програма, която звуково възпроизвежда текстовите файлове, като по този начин не го дискриминираме и не го лишаваме от възможността, макар и незрящ, да се докосне до литературата. Свързах се с много хора, които имат това затруднение. Те ми споделиха, че средно на година се издават около 12-15 книги с брайлово писмо. Страшно малко! Да не говорим, че те не удовлетворяват интересите им. Надали има човек, който да хареса всички тези книги, които са страшно скъпи. Да не говорим, че в библиотеките трябва да чакаш, за да я получиш. В това отношение chitanka.info превъзхожда всички.

- Какво се случва със съвременните български автори, чиито книги се качвате? Те не търсят ли правата си?

- Казано е много ясно: ако авторът се чувства ощетен, има връзка с екипа и съобщава, че не е съгласен. Произведението му се сваля още на същия ден. Самият автор обаче разбира, че това в никакъв случай не му вреди, защото книгата му започва да се купува доста повече. Това е един вид безплатна реклама, чрез която много повече хора ще разберат за произведението. За пример мога да ви посоча Николай Теллалов, който подкрепя сайта и е съгласен произведенията му да бъдат качени, защото е полезно за него. Един световно известен писател, какъвто е Пауло Коелю, си публикува безплатно произведенията в интернет и оставя линк, в който всеки може да си поръча книгите му и да си ги заплати. В момента говорим с издателства, за да направим същата услуга. В „Читанка” да предоставим линк към тяхната редакция или направо към сайта, от който да си поръчаш хартиения носител на книгата. Има издателства, които са много доволни от това, защото виждат, че продажбите им растат много. Ние сме изключително коректни и когато публикуваме книга, задължително пишем кой е преводачът и името на издателството. Срещаме и хора, които ни заплашват да сваляме произведения заради авторски права, макар, че сме се запознали юридически със закона. Според сега действащите правила, ние сме напълно законни. Съгласни сме дори да правим безплатни реклами на книгите. Да пускаме снимки и рецензии на новите заглавия без пари, без такси. Борислав дори не е длъжен да прави това, но има желанието всичко това да се развива и хората да имат все по-голям достъп до книгите, тъй като се вижда, че в момента българите масово избягват да четат. Наричат ни „пирати”, но в същото време голяма част от произведенията вече не се издават. Издателите не печелят нищо тях, така или иначе. Много от тях пък не харесват „Читанката” за това, че са намалели тиражите им, тъй като във форума има мнения на посетители, които споделят, че преводът е калпав или че книгата не струва.

- Бихте ли си купили книга, ако преди това сте я чели вече в сайта?

Разбира се. Откакто съм започнал в „Читанка”, си купувам редовно книги, които съм започнал да чета. Преди си взимах книга на 2 месеца веднъж. Да не говорим, че в света все повече навлизат електронните книги с електронно мастило. Крайно време е и у нас издателствата да се ориентират към това. В Щатите например е все по-честа практика. Устройството е с размерите на обикновена книга и в него си качваш от компютъра конкретно произведение, изобразено като на хартия, благодарение на електронното мастило. Хубаво е и тук да се замислят. След акцията на ГДБОП, която беше доста положителна, има наченки.

- Над какво работите в момента, каква е следващата ви книга, която ще качите?

- Говорихме с останалите хора и решихме да публикуваме тълковния речник на БАН, който е доста голям, в томове. Изпратихме до академията официално писмо, но получихме, забележете, отговор на латиница, в "чатърски вид". Искахме да нипратят речника в електронен вариант, за който да заплатим, ние, доброволците, от нашите пари, в електронен вариант, но нямало как да стане. Реших да не се занимавам с глупости и започнах да закупувам всичките речници на БАН, които са около 200 лв. и започнах да ги обработвам и редактирам. Ходих до академията на науките и говорих с хората там. Очевидно няма как да се разберем. Загубих няколко дни и в крайна сметка трябваше да ходя до книжна борса накрая на София, защото в магазините има чудовищна надценка и не разполагат с всички томове, издадени досега. Освен това споделиха, че не са готови с целия речник. Срокът, който са си поставили е 2020 г. Аз може и да се пенсионирам дотогава. Пожелавам им да действат "малко" по-бързо.

- Кои са "враговете" на "Читанка"?

- Не, едва ли може да кажем, че имаме врагове, тъй като, надявам се, всички да работим за каузата да върнем българите към книгите. Но ще ви споделя един доста неприятен факт. Незрящо момче на име Виктор реши да направи сайт www.bezmonitor.com, в който е дал имената си, електронната поща и телефона си. Т.е., има всякаква връзка с него, а не като при повечето издателства. Той сподели, че е имал обаждане от ГДБОП, които по поръчка на издателска къща "Труд" са се обадили, за да го сплашат - "Ако не свалиш произведенията, които си качил в сайта си, отиваме на съд". Това са били думите им. В крайна сметка, за да не се занимава с ГДБОП, Виктор е свалил всички посочени произведения.