Филип, баща на Джейми Карагър: Ситуацията с Бербатов е съвсем проста

Джейми Карагър е една от легендите на също толкова легендарния английски Ливърпул и национал в тима на Англия. Роден е в града на Бийтълс и от началото на кариерата си играе само във футболния клуб Ливърпул, където е втори капитан на тима, след Стивън Джерард. Има повече от 400 мача за отбора, специалистите са на мнение, че се представя еднакво добре във всяка зона на защитата и е един от незаменимите титуляри.

Бащата на Джейми, Филип Карагър от години е фен не само на своя син и на английския футбол, но и на българското Черноморие. Това лято той е избрал за своята почивка Поморие, което му харесва толкова много, че е тук вече повече от месец, а възнамерява да остане чак до началото на септември. Плановете му отиват и по-далеч.

Frognews.bg го потърси, за да срещне своите читатели с родителя на легендарния за Ливърпул, но и за българските му фенове, Джейми Карагър, през погледа на най-безпристрания му почитател. Срещаме се в центъра на Поморие, а Филип Карагър бърза да попита какви въпроси ще му задам. Успокоява се, щом разбира, че ще си говорим за футбол, за сина му и за впечатленията му от България. След това казва, че в Поморие се чувства много добре, почти като местен вече, затова не бърза да се прибира в Англия обратно.

интервю на Ана Кочева

 

- Синът ви отдавна играе в Ливърпул, а това е английски отбор, който добре познава България; срещал се е в мачове с отборите и на Левски и на ЦСКА. Вие самият имате ли впечатления от българския футбол?  

- Да, отчасти. Въпреки че повечето ми впечатления са натрупани не от мачове, на които съм ходил на живо тук в България, а по-скоро от мачове, които съм гледал по телевизията. В по-голяма степен познавам играта на някои българи, които ритат при нас на острова. Над вашия футбол като че ли са се събрали някакви облаци. Като че ли подкрепата на феновете за отделните отбори вече не е така гореща както е била по-рано. Изненадан съм от това, но не зная точно каква е причината.

- А познавате ли играта на българите в Англия?

- Да, зная ги. При нас в Ливърпул имаше ваше момче (Николай Михайлов), само че то после замина за Холандия. Не съм наясно как се представя там. Знам още и вашите играчи в Ман Сити. Разбира се, че знам и за Димитър Бербатов.

- Всички се вълнуваме от неговата съдба.

- Аз не се вълнувам. Няма никаква мистерия. Аз знам, че той иска да смени отбора. Знам също така, че Тотнъм ще го пуснат да си отиде, стига Манчестър Юнайтед да плати парите, които Тотнъм искат да получат за него. Най-вероятно това ще стане скоро.

- Да поговорим за Ливърпул, отборът не е ставал шампион вече много години, вероятно 18-19. На какво се дължи този факт?

- Така е, ние наистина отдавна не сме били шампиони и това е голяма болка за всички, които обичат отбора. От друга страна обаче така е във футболната игра, тя върви понякога нагоре, друг път надолу. Повече от десетина година вече нещата не се получават много добре, не знам как ще потръгнат през следващите десет.

- Добре, но каква е причината?

- А вие как мислите? Много е проста причината. Независимо от титлите, от успехите и купите, които сме имали в миналото, понастоящем има други отбори, които играят по-добре от нас. Това е истината.

- Същата ли е причината и за неуспеха на националния отбор по време на квалификациите за Евро 2008 г. ? Англия не се класира след загуба не къде да е, а точно на Уембли.

- Причината е в това, че националите ни като че ли спряха да играят като отбор. Събраха се като играчи от различни клубове, в които всеки си играе на своята позиция, но забравиха, че футболът е колективна игра, а не индивидуална. А те точно това направиха, играха всеки за себе си, играха индивидуалистично и не се стиковаха като отбор. Други години все пак сме успявали да се класираме за финали, но от доста време не сме ставали шампиони, което е жалко.

- Да се върнем пак на Ливърпул и вашия син. Какво ще стане по-нататък с Джейми Карагър, ще си остане ли той в Ливърпул, или ще потърси друг отбор?

- О-о, той ще си остане в Ливърпул до края на кариерата си. Та той е там цял живот, започна, когато беше на 8-9 години, сега е вече на 30. Обича си отбора, него също го обичат там. Освен това си е момче от града, а такива момчета не си тръгват, не оставят своите.

- А как ще продължи кариерата му след като приключи с футбола като играч?

- Без съмнение ще продължи пак с футбол, но вероятно ще се занимава с него вече като треньор. Каквото и да става в бъдеще, светът му все ще се върти около това, с което е започнал и то ще е футбол. Поне аз мисля така.

- Кажете, Вие как попаднахте тук, как открихте това място на Черноморието ни?

- О-о, аз харесвам много това място и прекарвам тук доста време. Вече познавам хората, приятно е да се движиш по познати улици, да срещаш познати лица, да влизаш в магазини, в които вече си бил.

- Имате ли собствено жилище тук?

- Не, нямам своя къща.

- Бихте ли искали?

- Харесвам хората тук, имам вече много добри приятелства и не съм далеч от мисълта за подобна стъпка. Може да се каже, че мисля по въпроса. И не знам дали ще стане точно сега, но никак не е изключено да направя инвестиция тъкмо в България и то тъкмо тук, на морето.