Д-р Франсис Колинс: Науката не знае що е любов и защо сме тук

Днес знаем молекулярната причина на 4 000 болести, но има лечение само 250 от тях. Какво отнема толкова много време? Генетикът и лекар, Франсис Колинс обяснява, защо систематичното откриване на лекарства е задължително, дори за редки и сложни болести. В същото време е дълбоко вярващ човек. Негова е фразата: „Между вярата в Бог и науката противоречия няма”. Бог определено управлява процесите на Вселената – смята Колинс, – но по толкова фин начин, че той е неуловим за съвременните учени. В този смисъл науката отваря вратите към осъзнаването на божественото влияние, без да се посяга на законите на природата. Според Колинс, ако Бог е с нас на квантово ниво, то има смисъл да му се молим. И да искаме помощ.

Интервюто с Франсис Колинс е от сайта meta-library.net. Публикуваме го със съкращения.

 

- Кажете, моля Ви, какво е Проект за генома на човека и каква е Вашата роля в него?  

- Проектът е смел опит да разчетем ДНК на човека. Цялото. Участвам в този проект и ръководя усилията на екипа да свърши своята работа.

 

- Каква е Вашата специалност в областта на генетичните изследвания? 

- Първото ми образование е по физика и химия. След това се появи интересът ми към биологията, завърших медицина и станах лекар. Моята специалност е болестите на генетична основа. Щастлив съм, че участвах в екипите, които откриха гените на цистичната фиброза, болестта на Хантингтън и нейрофиброматозата.

 

- Какви са релизиозните Ви разбирания?

- Не съ израстнал в особено религиозна среда. Посещавал съм църквата, но повече заради музиката. Там наистина можеш да чуеш чудесна музика. Не съм изучавал теология. До 20-годишнината си бях доста отвратителен атеист. На 27 години, след продължителни интелектуални спорове със самия себе си за правдоподобността на вярата, както и под влиянието на К.С. Люис, аз се убедих, че трябва да направя крачка в тази посока. Станах християнин – по свой избор. Станах добър християнин, който вярва, че вярата не е само в събота или неделя, когато посещаваме църквата. Осъзнах, че вярата е нещо, което трябва да имаш всеки ден, да търсиш и да откриваш смисъла на живота.

 

- Като учен не смятате ли, че вашата вяра е в конфликт с научните ви занимания?

- Не вярвам, че има някакви колизии. Много учени са и вярващи. Но за разлика от тези, които възприемат буквално Библията, аз се опитвам да науча кой и защо е вдъхновил написването й. Това е Бог. В същото време съм строг и честен учен, който не приема сведения за света около нас, които не са доказани.

 

- Смятата ли, че религиозният човек трябва да познава научните открития и да е в течение на научното развитие на света?

- Смятам, че това е много важно. Тогава има смислен диалог между хората. Религията и науката се допълват.

 

- Но много вярващи смятат, че ДНК и гените са свещено нещо и човек не трябва да прониква в тях. Защо вие го правите?

- Добре. Някои хора смятат, че биолозите разглеждат ДНК като нещо свещено, в което се опитват да проникнат. Че са заменили кръста с двойна спирала. Мисля, че това е нелепо. ДНК е съединение. ДНК е наследствения материал на всичко живо. Тя е удивителна, но не и сакрална. Тя е част от нашата наследственост. Тя е нашият план, нашата информационна банка, данните на всички биологични свойства на човека. Но ние няма да се мъчим да проумеем що е любов, каква е връзката ни с Бог и гладът по време на изследване на нашето ДНК.

 

- Като християнин как ще отговорите на хората, които са против генното инженерство?

- Генното инженерство трябва да е в контекста на медицинските изследвания. Интересно е например колко много време е отделял Христос за лечението на хора. Очевидно е имало причина за това. Точно това може да е повод за нови изследвания. Аз вярвам, че е наше задължение да отиваме при хората, които страдат от някакви заболявания, за да им помогнем. Това напълно съответства на вярата. А помагаме с научни средства.

Да се говори, че генното инженерство нарушава някои етични правила, е наистина неетично. Достатъчно е да се каже, че по този път се откриват способи за облекчаване страданията на хората. Ако в търсенето се допускат някои грешки, това не означава, че пътят е неправилен. Нали на това ни учи Христос – на взаимопомощ и състрадание към ближния.

 

- Какво ще кажете тогава за клонирането?

- Смятам, че с основание клонирането е в центъра на загрижеността, че биотехнологията може да ни промени, да промени и нашите представи за самите нас. Затова ги разделям. Преди да се задълбочим по темата, трябва да си напомним, че до доказаните възможности е изминат дълъг път. И дори да се направят такива опити, те вероятно ще бъдат неудачни. В резултат на тях ще се появи дете с вродени увреждания. Така че от практична гледна точка трябва да е ясно че въобще не е сигурно дали това е възможно. Знаете какво стана с овцата Доли...

Убеден съм, че бариерите са преодолими, но не смятам, че това трябва да е целта. По-скоро трябва да обсъждаме етичните и религиозните въпроси. Дали това е пътят към изучаване създаването на човека като част от Божия план? Аз мисля, че не е така. Но признавам, че съществуват възможности за различни дискусии. Съществуват и аргументи какво може да се получи при определени обстоятелства. За мен обаче те не са напълно убедителни.

От друга страна, че трябва да сме много внимателни, когато говорим за клониране. Когато казвам, че съм против това, значи че съм против създаването на нови хора по този начин. Но не съм против, ако по този път се стигне до откриване на вид тъкан, например, която да се използва при трансплатации и да спасява живот. Това би било голям успех.

 

- Ричард Доукинс твърди, че ако Бог е съдал Вселената, значи след това самият той е изчезнал от нея?

- Съжалявам, че Бог за Ричард Доуинс Бог е изчезнал. За мен не е. Не смятам, че нещата трябва да се опростяват. В смисъл че Бог да бъде толкова очевиден и достъпен, че да се превърне в част от всекидневните събития. Тогава би се обезмислила вярата въобще. Това не е предприятие. Става дума за разбиране, усещане за света и вселената, както и за нашето място в тях.

 

- Физикът Стивън Вайнберг твърди, че колкото повече опознаваме вселената, толкова повече тя ни се струва безмислена. Как ще коментирате това?

- Мисля, че за всеки човек е изключително трудно да твърди, че нещо е безмислено, обосновавайки се някакви научни факти. Фактите са си факти. Само че не мисля, че науката някога ще отговори на въпроса, защо сме тук. Тя отговаря само на второстепенни въпроси. Затова, когато говорим за касмология или молекулярна биология, смятам че науката не е полето за разглеждане на тизи въпроси.