Г. Ганев: Финансовата криза и наближаващите избори са шанс да си пооправим къщичката

Ганев е програмен директор на Центъра за либерални стратегии. Член е и на международното общество по нова институционална икономика.

Интервю на Даниела Георгиева

- Г-н Ганев преди дни излязоха данните на НСИ, където се вижда, че общият доход средно на лице от домакинство нараства с 16,3 на сто за първото тримесечие. Как ще коментирате тази статистика?

- Това е нарастването не на общия доход на лице от домакинството (което идва от извадковите данни за домакинските бюджети – там нарастването за първото тримесечие е с около 11 %), а е нарастването на средната работна заплата. То е номинално нарастване. Когато се коригира с промените в ценовото равнище, реалното нарастване става по-малко, но отново е над 9 %. И макар тенденцията да е към намаляване на темповете на увеличаване на заплатите, ако нарастването на заплатите в условията на криза и сериозен индустриален спад се запази, това няма как да не се отрази неблагоприятно на конкурентоспособността на българските промишлени предприятия.

- Въпреки позитивната тенденция не сме ли все още на опашката по доходи в ЕС?

- Да, доколкото сме с най-ниска производителност, в Европа сме на дъното. Но за сметка на това сме в топ 25 на света.

- В последните седмици се усеща едно много слабо раздвижване в различни сектори на икономиката, това може ли да е знак, че леко по леко излизаме от кризата или все още не можем да мечтаем за това?

- Излизането от кризата в България зависи от външни и вътрешни фактори. Външният е дали, кога и доколко ще се съживят основните ни износни пазари – ЕС и Турция. Нашето забавяне и спад започнаха няколко месеца след техните, логично е да се очаква и съживяване няколко месеца след техните, ако се случат. Вътрешният фактор е гъвкавостта, т.е. способността на българската икономика да пренасочва ресурси (труд, суровини, физически капитал, финансов капитал) от тези сектори, които ще се възстановяват бавно и мъчително или изобщо скоро няма да се възстановят, към тези, където това ще стане бързо. А иначе признаците за съживяване са много крехки на този етап и е трудно да се говори за тенденция.

- В момента сме хем в криза, хем преди избори. Можем ли да кажем, че това са две злини накуп, които ни се стоварват?

- Можем. А можем да кажем, че това са две възможности накуп да си пооправим къщичката и дворчето.

- Смятате ли, че у нас понасяме по-леко кризата и ако е така, това се дължи на адекватната реакция на бизнеса не толкова на държавата?

- Смятам, че сме по-малко притеснени от кризата, защото за огромни части от българското общество друго освен криза не се случва от двадесет години насам и просто тази я поемаме в крачка. Иначе според данните българската икономика, за съжаление, си спада горе-долу колкото останалите, с които толкова обичаме да се сравняваме, така че за някакви заслуги на бизнеса или правителството не е особено подходящо да се говори. И все пак, не бизнесът, а правителството беше този, който похарчи без прозрачност, без видим ефект и без много да му мисли близо половината от фискалния резерв и по този начин отслаби един от сериозните буфери на България за реакция при по-нататъшни евентуални влошавания на ситуацията.

- Каква е в момента бизнес средата у нас?

- Според мен, но това е само усещане, стабилизираща се на ниски и относително песимистични нива.

- Какви трябва да бъдат основните задачи на новото правителство?

- Много са, което е лошо, защото винаги е по-добре да се решават относително малък брой задачи. Правораздавателната система е същностно важна. Цялостна и много дълбока реформа е нужда в начина, по който българската държава харчи парите на българските граждани. Бизнес среда, ограничения върху свободата на инициативата, здраве, образование, инфраструктура и още много въпроси стоят и имат нужда от политики.

- Каква ще бъде 2010 г.? По-трудна ли от сегашната?

- Или нещата ще се влошат и проблемите на българските домакинства ще се усложнят, или пък конюнктурата ще се подобри и ще трябва да се трудим повече от тази година. И в двата случая ще е по-трудна – с повече трудности или с повече труд.