Д-р Огнян Гърков: Борисов не е визионер, а в никакъв случай външнополитически

- Г-н Гърков, тези дни премиерът Бойко Борисов изнесе пред студенти в УНСС лекция за „България, Балканите, Европа и светът“. Можете ли накратко да коментирате казаното от него?  

- Накратко коментарът ми по темата на лекцията на министър-председателя Б. Борисов за авторитарно провежданата балансирана външна „реал-политика” би звучал: „Всичката Мара втасала...”. Лекцията вероятно бе полезна за казионната журналистика и като форма на жив контакт с перспективни млади избиратели. В т.ч. с бъдещ „офисен планктон” в чужди корпорационни филиали, или в неправителствени бюрца, отстояващи външни интереси у нас.

Изложението на премиера отново илюстрира липсата на национално отговорна външнополитическа концепция, а практикуването на политика на текущо реагиране на породени отвън събития, нерядко на пасивно изпълнение на чужда воля, представяно като израз на солидарност (напр. уверенията за охота към „евро-чакалнята” ERM II). И по 3-те външнополитически приоритета на първия Борисов кабинет (премахване на мониторинга на ЕК Шенген, еврозоната), по 2 от които работиха и предшествениците, резултатите са негативни. Едва сега Б.Б. изрази мечта за преработка на Шенгенското споразумение, но не и на Дъблинския регламент (споразумение), на практика диктат по приемането на „мигранти”, в т.ч. за държави без колониална вина.

- Но като че ли министър-председателят Борисов бе твърде убедителен и самоуверен?

- Борисов си вярва, особено според своите представи за резултатите от контактите си в Европейския съвет и отделни с Меркел, Макрон, Ердоган, с други балкански вождове. Въпреки, че преди месец (на 12.10.т.г.) представителят на фондация „Ф.Науман” спука във Frognews.bg медийния балон за приятелство между Меркел и Б.Б.   Както винаги езикът му е популистично-неполитически, аматьорски. Темата на лекцията му, дори в навечерието на Българското председателство в Евросъвета на ЕС, пренебрегва конституционни компетенции на президента и на МВнР. Въпреки, че сме свидетели на нееднократни действия и опити на г-н Борисов за възстановяване на междинен външнополитически баланс в двустранните ни отношения в резултат на непремерени, лакейски изказвания на предшестващия президент и особено на николай-младеновци, митовци и тем подобни „космополитни” кариеристи на българска ясла.
Като ловък балкански прагматик-популист Б.Б. залага на вътрешнополитически цели и в случая, на отклоняване на вниманието на обществеността от двойния парламентарен гаф, от мониторинговия доклад на Европейската комисия.  
А може би „тренира лично” за следващите президентски избори ?

- И все пак той визионер ли е във външната ни политика?

Той не е визионер, а в никакъв случай външнополитически. В лекцията му няма новини. Както винаги „прави теманéта” на геополитическите фактори, които този път размесва с Китай, Русия и регионални сили като Индия, Турция, Иран, „арабския свят”. Оправдава политиката си на баланс, подчинена на Брюксел и прочие метрополии и ползването на географското ни местоположение на естествен кръстопът за регионално сътрудничество чрез изграждане на международни магистрали, газопроводи, коридор № 8. При маркиране развитието на  социалните мрежи и  цифровата икономика поне не ни досажда с името Габриел-Неделчева. В миш-маша си намери място за Пътя на коприната и да се похвали с тол-системата. Мотивът му за целесъобразността на членството ни в ЕС е финансово-келепирджийският (”единствено ЕС ни е давал пари”).  В духа на „заветите” на непреходно безсмъртния Алеков герой.

- Вашият коментар за позицията на премиера за Западните Балкани?

- Убедително звучи пледоарията му за интеграция на Западните Балкани в ЕС с риска за емиграция на младите и джихадистко нашествие – при провал.
Каква вяра в бъдещето, какво национално самочувствие би могъл обаче да внуши ББ в обширната част на изложението си? Той попрекали с превъзнасянето на стратегическия ни партньор от юг - nunc de facto султанска Турция -, на военната й мощ в дух на закона на джунглата и с ретранслиране на пропагандата й за това, което Ердоган иска тя да бъде в Европа. И на зависимостта на ЕС и София от мигрантската политика на Анкара. Ако отново не бе лъснало самохвалството за личния му принос за добросъседството, вкл. на Турция с ЕС, подобно слово бих очаквал единствено от оратора Местан.

В същото време ББ търпи вместо посланици и на юг и на запад от България компрометирани политически и професионално битови интересчи/йк/и. Като при Тато. Само че в Живково и в царско време за подобни хрантутници (бел.: в Турция вероятно ги наричат михлюзи), работеха поне 1/3 от дипломатите, а понякога и техническите сътрудници, такива като бащата на ексминистър Н.М. За жалост толкова висок процент от ефективно работещи в МВнР и експозитурите му в чужбина днес е непостижим.

- Лекцията на Борисов открои ли го като държавник в навечерието на Българското европредседателство?

- С банкенска лукавост премиерът „се отърка” около различието в жизнените стандарти със страните от В 4 от миналото, за да ни внуши дистанция в подходите към Дъблинския диктат и налагането на квоти за приемането на разнородните беглеци. В лекцията му ми липсваше именно волеизявлението на български държавник - поне в навечерието на Българското председателство - да изрази национален интерес, отстоявайки позицията, че всяка държава трябва да си носи постколонизаторските последствия от миналото. И в зависимост от тях да поема ангажименти към мигранти.

Второ: че минимум с Испания, Румъния и вишеградци следва да инициираме търсенето на съвместно решение за циганите, които не желаят да се адаптират. В противен случай „ Стара Европа” да забрави за съдействие дори при възспиране на незаконните имигранти. В този смисъл ми липсваше обяснение защо правителството е било пасивно за усвояване на над 7 млрд. евро за бедни от Европейския социален фонд.

Трето: Липсваха ми уверения, че ББ и администрацията му ще помислят над процедури, ако трябва и протекционистки, за ограничаване на внос на ГМО-продукти и на нискокачествени азиатски стоки на вътрешния пазар на Европейския съюз.

Четвърто: Борисов не е Роберт Фицо нито Виктор Орбан, за да констатира даже само и вербално, че изнасянето на печалбите на корпорациите води до силно отрицателен финансов и човешко-ресурсов баланс в България като страна-членка на ЕС. Но той би могъл да се застъпи за по-реално структурирани кохезионни фондове, стимулиращи създаването на действителни работни места в България.

Вероятно премиерът е преценил, че е под достойнството му да търси отговор на въпроса защо при 9 открити (от общо 38) европейски агенции по време на мандата му България не успя да стане седалище поне на една.

Въпросите зададе: Красен Бучков