Георги Киряков за ФрогНюз: Половинчатото решение за Шенген е грешка. Случващото се в ДПС е ключово за управлението

Това заяви в интервю за ФрогНюз политологът Георги Киряков. Вижте и цялото интервю:

Г-н Киряков, какво очаквате да се случи на политическата сцена през 2024 г.? Ще бъдем ли свидетели на сътресения и политически катаклизми?

Учудва ме напоследък това, което се случва в ДПС. Това ще е ключово за развитието на политическите процеси в страната. Изказването на Доган от тези дни е важно от гледна точка на това, че той самият за първи път говори с някаква несигурност в себе си. Защо е важно това, което се случва в ДПС? Защото то ще е ключово и за това, което ще се случва в партия ГЕРБ. Натежалите от зависимости дългогодишни вече отношения между тези две формации са много сложни. След като ще е важно за ДПС и ГЕРБ, то ще е важно и за ПП-ДБ, защото те в крайна сметка управляват заедно. Затова е ключов въпрос да се следи какво се случва точно в ДПС.

В началото на годината такъв тип движение може да предизвика сериозни катаклизми до средата и до края на годината. Защото там ще има някаква борба за влияние вътре в партията, борба за овладяване или за парцелиране на партията, между различни фракции вътре в нея. Това може да доведе и до определени катаклизми и в управлението на държавата. Говорим не само за управлението на политическите, но и за управлението на икономическите процеси. За управлението на социалните процеси. Това е важен индикатор за това какво ще се случи през тази година. То е важен индикатор и за ротацията, която вече наближава, и за европейските избори. ДПС са традиционно силни на европейските избори, защото успяват да мобилизират максимален брой гласоподаватели и успяват да излъчат сравнително много европейски народни представители в ЕП. Ще е важно и от гледна точка на стабилността на управлението по отношение на Шенген. Става дума и за намиране на оправдания от страна на управляващите за това какво ще се случи през тази година.

Какво да очакваме от бъдещата ротация, ще има ли смяна на министри и ще остане ли стабилна т.нар. сглобка?

Според първоначалната уговорка, да тръгнем оттам, трябваше цялото правителство да се смени. Договорката не е само смяна на министър-председателя, а и смяна на отговорните за управлението на държавата. Т.е. - досегашните представители на ПП-ДБ в управлението да бъдат сменени с представители на ГЕРБ-СДС. Ако не изцяло, то в огромната си част. За да има ясна демонстрация на желание от страна на Бойко Борисов и на ГЕРБ да поемат отговорност за управлението на страната. А не както досега - да се крият зад министрите, които са назначени от ПП-ДБ. И да казват - "нас това не ни засяга, ние не носим отговорност за това управление. Единственият ни министър е вицепремиерът Мария Габриел. Само с нейния глас не се решава нищо. Нещата се решават от ПП-ДБ."

Сега това трябва да се промени. Оттук нататък би трябвало, след ротацията, ГЕРБ-СДС да каже "Вече ние поемаме отговорността за управлението, вече ние поемаме лостовете за управление на държавата и ПП-ДБ няма да имат това влияние, което имаха досега. Сега ако на ротацията се случи това нещо, ние ще покажем, че можем да управляваме по-добре или най-малкото толкова добре, колкото ПП-ДБ."

Това е по отношение на ротацията и отново се връщаме на първия въпрос - много е важно ДПС как ще се позиционират след сериозните процеси на вътрешнопартийна турбуленция в самата партия. Тяхното позициониране е важно с оглед на цялостното функциониране на държавата. Очевидно има някакво желание от страна ГЕРБ-СДС ДПС да влязат по-активно в управлението. Очевидно няма съпротива и от страна на ПП-ДБ от една по-отговорна роля на ДПС да поеме повече тежест в разпределението на властовия ресурс.

Приемането ни в Шенген по въздух и вода е факт. Как да тълкуваме това решение и кога да очакваме цялостен Шенген?

За съжаление, дори приемането ни по въздух и вода в Шенген не е толкова сигурно, доколкото виждам коментарите напоследък, доколкото виждам излизащите вече наяве условия, при които дори и частичното ни приемане някак си сме поели ангажимента да ги изпълним тези условия. Не приемам изобщо като цяло такъв тип половинчато, с половин уста буквално, приемане на страната ни като партньор. Не мога да приема едно такова отношение към страната ни, което е под условия, с обструкции, с постоянни налагания на вето, и желание да поемем ангажименти, които България не може да поеме.

Трябваше или цялостно да бъдем приети в Шенген, или наистина, както някои наблюдатели правилно казват, да не се приема това половинчато решение по въздух и по вода.

Най-малкото, това засяга българските граждани, които редовно пътуват и в Европа, и в Гърция, разбира се, като най-близка държава. Т.е. сухопътният Шенген, ако ние не сме в него, засяга едно огромно мнозинство от българските граждани. Не са толкова много тези, които пътуват по вода, да не говорим, че и по въздух не са чак толкова много. Това е моето виждане - не трябваше изобщо българското правителство да се съгласява на такива половинчати решения по отношение на влизането в шенгенското пространство. Или сме пълноправни членове на Шенген, или не сме. И продължават дипломатическите совалки, натиск да се реализира пълноправното ни членство в Шенген. Ние много добре знаем - тези, които сме пътували с автомобил до Западна Европа - какво представляваше навремето границата след Словения. Т.е. нямаше никакви ограничения за пътуване. Сега вече и след Хърватска, малко по-напред. Много добре знаем и какво представлява сегашното висене по КПП-тата, особено с Гърция, и то почти всяка седмица за някои българи. Не е приятно това нещо и управляващите направиха грешка като се съгласиха да ни приемат само по въздух и по вода и да и отложат за неопределено време приемането ни по суша.

БСП се впусна в атака на Шенген. Според опозицията властта е предала националните интереси. Как бихте коментирали позицията на социалистите? Според тях влизането по въздух и вода не ни помага, защото хиляди хора ще чакат по сухопътните граници, а българската икономика ще продължава да губи 1 млрд. лв. годишно.

Винаги трябва да се съмняваме в изчисленията на БСП. Но те се прави от гледна точка на това, че частичното влизане в Шенген е проява на слабост. Това ще засегне наистина много българските граждани, които постоянно пътуват из ЕС - дали с цел туризъм, дали с цел работа. Иначе БСП като опозиция може да си позволи всякаква реторика. Стига да е в рамките на допустимото и да не засяга живота и здравето най-малкото на техните политически противници. Подобен тип критика към управляващите според мен е допустима.

Друг е въпросът, че когато заговорят за нарушаване на националния интерес, те трябва да си дават ясна сметка, че българският национален интерес по време на тяхното управление е бил многократно както пренебрегван, така и нарушаван. Дори бих казал буквално насилван. Имам предвид отношението на българските социалисти към партньорите им от Русия - в икономически план, в енергиен план и изобщо във всякакъв план. Тогава е би трябвало да си дават сметка, че те също са част от процесите на нарушаване на националния интерес. Като ни обвързваха с договори, при условия, които далеч не са икономически изгодни. Така че когато БСП говорят за икономически вреди от едно или друго решение на настоящото правителство, трябва да си дават ясна сметка за икономическите вреди, които бяха нанесени на българската икономика при тяхното управление. Те са в много по-големи суми от тези 1 млрд., за които сега говорят.

И пак казвам, роля на опозицията е да критикува управляващите, но да со дава сметка и за техните действия, когато те са управлявали.

Ще бъде ли избран най-сетне председател на Столичния общински съвет?

Въпросът всъщност е трябва ли да бъде избран председател на СОС. Отговорът ми е - категорично, да. Това е нормалната законова процедура, която общинските съветници трябва да следват. Друг е въпросът как ще я постигнат - с извиване на ръце, с поставяне на условия, със заинатяване до безкрай или със сядане на масата, разговори и постигане на някакъв компромисен вариант, така че да се избере първо председател и след това да се направи някакво мнозинство.

Защото това е в момента в основата на проблема в СОС - нежеланието на една малка група общински съветници, които са част от една по-голяма група общински съветници, да приемат, че трябва да седнат на разговори с партията, която се критикували до преди няколко месеца. Какво пречи на общинските съветници на Борис Бонев и на самия Борис Бонев да разпишат една ясна програма с ясни ангажименти, които да бъдат поети от всички страни, които участват в това мнозинство? И при липса на изпълнение на някоя част от ангажиментите да кажат "ОК, видяхме, че не става, но трябваше да опитаме. Опитахме, не стана, разваляме тази коалиция." И приключва това мнозинство, или се водят разговори за друго мнозинство, или работата на Общинския съвет отива по дяволите. За това трябва да си дадат сметка общинските съветници. А не да разсъждават в посока "Ние сега в никакъв случай няма да управляваме с партия ГЕРБ, защото те са олицетворение на корупционни практики, на някакво ужасяващо статукво, което е вкарало София на дъното на класациите за градове в Европа. Което не е много вярно, разбира се.

И какво правят с това си поведение? Те допълнително допринасят за лошия имидж на София и за невъзможността тя да се управлява по-добре. След като знаят как може да се управлява по-добре, да седнат и да кажат на своите бъдещи коалиционни партньори "Ние смятаме, че така ще се управлява по-добре, вие мислите ли, че бихте се съгласили по някои от нашите предложения?" Това трябваше да направят, а не да стоят настрани и да казват "Ами, ние няма да управляваме с ГЕРБ, защото не ги харесваме".

Трябва да се проведе един задълбочен разговор за това как трябва да бъде управлявана столицата. Те си го казват помежду си, казват го публично. Но не го казват на техните бъдещи и възможни коалиционни партньори. Или пък си търсят коалиционни партньори сред партии, които няма как да се съгласят с някои от възгледите на партията на Борис Бонев. Да не говорим, че останалите общински съветници от ПП-ДБ-СС са в доста сериозни вражди с БСП и с техните общински съветници. Общинските съветници от БСП години наред заставаха зад модела ГЕРБ-СДС. Т.е играеха с тях, на техния терен. По техните правила. И сега да кажеш - "С ГЕРБ не можем, с БСП можем" - това са двете страни на една и съща монета. Много добре знаем кои са общинските съветници на БСП в София и в какви мнозинства са участвали и какво са получавали срещу това свое участие.

Интервю на Георги Камарашев