Георги Първанов: Диалогът с Русия не е награда или наказание, а необходимост, без алтернатива

- Господин Президент, какви са Вашите впечатления от срещата на НАТО?

- Това е форум, който освен своето историческо значение има и стратегически характер. Форум, в центъра на който като дебат бяха поставени възлови въпроси, свързани с принципите, с преосмислянето на визията за НАТО в следващите години, а така също и с някои проблеми, които също са с голямо значение като отношенията с Русия, процесът на разширяването. Разбира се, темата за Афганистан, която естествено като най-важна задача за НАТО в момента, остава и в днешния ден в центъра на дискусията.



- България ще отдели ли допълнителни военни сили за Афганистан, защото имаше такъв апел от страна на президента Обама към останалите държави членки на НАТО.

- България за последните две години увеличи почти петкратно своето присъствие. Разбира се, ние съзнаваме важността на задачите, подкрепяме онова, което САЩ обявиха като нова стратегическа визия за Афганистан - съчетаването на военните с гражданските фактори и ще дадем своя принос. Ще разширим своето присъствие по линия на оперативните групи за обучение и подготовка, вероятно ще се подготви още една такава група. Работим по подготовката на една военно-полева болница, която, сигурен съм, може да бъде много важен принос, тъй като освен чисто военни функции може да изпълнява и такива, имащи отношение към нуждите на местното население. Имаме готовност да дадем своя принос в разширяване обучението на полицейските части в Афганистан, финансовия принос, макар и относително по-скромен в сравнение с останалите държави-членки. Ще предоставим два свои хеликоптера за модернизация с оглед необходимостта от помощ по тази линия. Разбира се, всяка една от тези задачи ще бъде реализирана по степен на готовност.

- Това означава ли, че ще акцентираме повече върху гражданската част от помощта за Афганистан?

- По принцип това не е смяна на акцентите, но е засилване на гражданското присъствие. Ние трябва да имаме готовност за това и го намирам за много важно. В моето изказване акцентирах точно върху този въпрос - много важна е промяната в дебата в посока към повече реализъм. Добре помня предишните дискусии в НАТО. Помня добре, че онова, което казах в Рига преди няколко години, се приемаше с известен скептицизъм и се радвам, че сега нещата се променят. Сега се говори за помирение, което означава, се търси пътят към местните лидери, към повече съюзници в този труден процес по възстановяването и демократичното развитие на Афганистан. Разбира се, в тази връзка, в този контекст ще бъде и нашият принос.

- Имахте ли двустранни разговори?

- Двустранни разговори проведох с огромната част от участниците в днешния форум - с канцлера Ангела Меркел, с премиера и президента на Чехия Мирек Тополанек и Вацлав Клаус, с премиера на Гърция Костас Караманлис, с италианския премиер Силвио Берлускони... Не искам да изброявам всички, защото става дума за неформални разговори.

Освен въпросите за НАТО, проблемите, свързани с нашето присъствие и взаимодействие в рамките на Алианса, говорихме и за онова, което предстои на България, на Балканите, в контекста на енергийната ни сигурност и подготвяния от нас енергиен форум.



- Бихте ли коментирали намеренията на НАТО за нов тип диалог с Русия и как смятате, че България би могла да намери своя роля и принос в този процес?

- Намирам за важен диалога с Русия и много важно е това, което като че ли беше нишката в днешния дебат и в онова, което вчера се каза. Диалогът с Русия не е награда или пък стопирането на диалога не може да бъде наказание за Русия. Този диалог е необходим, той няма алтернатива, защото интересите и на НАТО, и на всяка една от страните - членки, особено на страни като България, които са в гранично положение, го налагат. Друг е въпросът и аз апелирах за това - в хода на един сериозен дебат да отсеем общото от частното, да набележим общите проблеми, респективно общите интереси и да ги отделим от двустранните проблеми, които има може би всяка една от страните - членки. В дискусията се получава обикновено така, че всяка една от страните си поставя собствените проблеми и иска застъпничеството на Алианса за тяхното решаване. Но, без съмнение, доминиращото настроение и очакване е диалогът да бъде и активен, и взаимоизгоден.