Хамбургери кой яде, той дебел ще порасте

   Ана Кочева

  Вземайки повод от националната седмица за борба със затлъстяването, перифразирам популярната детска песничка за зеленчуците, защото в младежкото меню те отдавна вече не са на мода. Ефектът на бумеранга от вредните хранителни навици на българина в 21 в. е повече от очевиден: наднормено тегло, затлъстяване, нездравословно хранене, болести – проблеми, които не е необходимо да се установяват непременно от специалистите, защото на всяка крачка е видно, че хлапетата не се хранят нито здравословно, нито редовно, нито пък спортуват достатъчно. За това определена вина носят и родителите. Често те предпочитат да дадат джобни на детето си и то да се „спасява” през деня, като „мушне” нещо набързо и на крак. И готвенето вече не е на мода, очевидно в повечето домове то се практикува или предимно вечер, или в най-добрия случай в събота и в неделя. А съвременното разбиране на децата за храна демонстрират самите те.

Срещам ги накуп на автобусна спирка в центъра на София. Насъбрали са се ученици, ще пътуват за втора смяна в училище; априори се предполага, че току-що са обядвали. Затова ги питам хапнали ли са, какво обичат да ядат ... Някои са пропуснали обеда, но всички се оказват много словоохотливи на тази тема:

Стефан (13 г.): Обядвам вкъщи, готви баба ми, ама все някакви бъркочи – супи, яхнии. Прави една с месо и сини сливи ... уоу гадост! Предпочитам пица и в голямото си купувам. Само че тия в даскало са гадни, най-хубави са в „Дон Домат”, или ако поръчаме вечер вкъщи, ама това става много рядко.

Василена (13 г.):  Най-много обичам ребърца. Като пътуваме за морето, спираме с тате в „Хепи” и винаги си поръчвам. И като ме водят на ресторант пак ребърца си поръчвам, но на някои места не хрупкат и са мазни. Но са много вкусни. С пържени картофки.

Валя (15 г.):  И аз – пица и пържени картофки. И в "Мак Доналдс". Ние като излизаме с приятели, ходим в Сити центъра и там винаги ходим в KFC, а пък когато нашите ме водят някъде, ако искат да ме черпят, предпочитам "Мак Доналдс". Има много яки менюта. Като малка събирах от тях какво ли не, сега вече не, ама пак е яко.

Калоян (10 г.):  Много обичам таратор. Ама и "Мак Доналдс" и "KFC" – там винаги има много хора. Обичам още шкембе чорба. Мама я мрази, но с тати понякога ходим тука наблизо да ядем.

Мая (14 г.):  Мама не готви, няма време. Аз мога да си пържа яйца, а вечер ядем сандвичи – печени, сурови. В неделя мама прави пържоли, а понякога си купуваме пиле на грил – много обичам, но е станало много скъпо и отдавна не сме взимали.

Пешо (16 г.):  Всичко ям, но и мойта майка много-много не готви. Вечер прави некви неща, се ми е тая, важното е да има кво да се жмуца. Аз пия и бира. Дядо ми вика, че тя била хранителна. А баба ми само опява „Как ше те изхраним, бе, ше ни изядеш ушите.” А аз ходя да блъскам, на тия мускули нали тряа маса и съм все гладен. Пък те – пий един айрян! Къф айрян, бе, аз ушите им мога да изям, те – айрян.

Радост (8 г.): Мойта баба готви много вкусно – и печени чушки и дроб сърма. Аз обичам и мусака. Но не ми разрешават да пия кола, а аз я харесвам много.

  Решавам да попитам и за рибата. Оказва се, че представата на повечето деца е за пържена цаца на морето, вкъщи родителите очевидно не се сещат, че тя е полезна и вкусна, че разнообразява трапезата.

  А плодовете? На почит най-вече са бананите. И динята, но на нея сезонът й вече е минал, та не влиза в сметките поне до другото лято. Като споменах за грозде, круши – почти всички се намръщиха. Е, ягоди и череши хапвали, но и до тях има доста време.

  Питам, разбира се и за шоколада. Един през друг:

- От големите, дето са с лешници, или само млечни, от тия най-големите...

- А, има и едни с черни с люти чушки. Знаеш ли кви са яки, майка ми вика, че с тях можело да се лекува кашлица. Тя се майтапи, ма са страшни

- Течен шоколад! Мога с лъжицата цял буркан да изгреба. Веднъж ми стана лошо. После ми мина.

- И бонбони... От пияните вишни.

- Я, па тоя, алкохолик!

- То вътре няма алкохол, бе, в други има...

- И вафлички – шоколадови... -

- Аз шоколадов шейк, винаги си поръчвам...

- Много си падам по гумени мечета

- Има и охлюви, едни черни, изглеждат супер гадни, ама са вкусни!

  Изброяват ми фирми, видове, размери...Явно са много грамотни по темата; за някои дори не съм и чувала. Те обаче очевидно всеки ден ги купуват; цяла дипломна работа могат да напишат. Решавам да сложа край на гастрономическия дебат, а докато се сбогувам, най-големият умник съжалително ми казва : „Ти сигурно си гладна, та ни питаш такива работи, ама сега като си говорим и аз огладнях. Ше ме накараш да мушна един дюнер преди физиката!”

Без коментар! Седмицата за борба със затлъстяването ще мине и замине, кампанията ще бъде отчетена, а същите тези юнаци от спирката пак ще си ядат както и досега. И ще подготвят неукрепналите си организми за множеството болести, които ще ги събарят след години. А има и друг вариант – да пораснат и да се усетят, че този начин не е „як”, че трябва да променят и хранителните си навици, и да поспортуват, и да открият плодовете, зеленчуците, рибите ... Дано! Защото не всеки попада в „Пълна промяна”; пък и да попадне – ножът решавал проблемите временно, казват препатили. А и ако проблемът е само във външния вид, с мед да го намажеш; лошото е, че кардиологични, ендокринни, диабетични и ред други заболявания идват до голяма степен като следствие от храната. Нали има и поговорка, дето гласи: Кажи ми какво ядеш, че да ти кажа какъв човек си!