Хасан Азис, кмет на Кърджали: Има етническо напрежение, но в някои партийни кабинети

Кметът на Кърджали Хасан Азис е завършил УНСС - град София, специалност „Икономика", магистърска степен. Завършил е също така и строително инженерство в София. Работил е няколко години в частни фирми в София, бил е оценител на недвижими имоти към Агенцията по приватизация. Роден е в Кърджали през 1967 г.  Заместник-председател на Областния съвет на ДПС - Кърджали. Зам.-шеф на УС на Националното сдружение на общините. Женен, с едно дете.

  Интервю на Огнян Стефанов 

- Г-н Азис, през последните дни се заговори за етническо напрежение в Кърджали, за отпор на крепостта на ДПС - като старт на предизборната кампания ли да приемаме тези сигнали?

- Сигнали, че идват местните избори в Кърджали вече се усещат. Дори бих казал, че знаци бяха дадени още преди няколко месеца. Имам предвид изявленията на политически партии и формации, че ще търсят единна кандидатура за изборите.

- Това е нормално, но от Кърджали сме свикнали на повече изненади, на емоции, на гръмки лозунги, да не ни изненадате този път с някоя кротка кампания?

- Няма да е скучно при всички случаи. Нещо, което смути кърджалийската общественост, това мога и имам право да го заявя, е че се обявява от някои партии, от БСП най-вече, че се търси кандидат-кмет българин. С течение на времето те започнаха да търсят нова формулировка на това политическо послание, може би се усетиха, не знам, но така или иначе посланието беше направено и то по един много категоричен начин. Смущаващо е.

- Това плаши ли ви?

- Не става дума за страх. Но моето лично мнение е, че подобна теза ни връща 15-20, че и 50 години назад. Говори са за фронт, за обединение и единна кандидатура на „човек със славянско име", както се изрази АТАКА.

- Жителите на Кърджали как приеха тези неща? Палят ли се, коментират ли?

- В Кърджали хората се претръпнали и свикнали с подобни изказвания. На местни избори хората правят най-правилния избор, доказали са го. Иска ми се да вярвам, че и сега ще надделее разумът. Напрежение сигурно има, но то е в партийните кабинети, не на улицата. Така усещам аз нещата.

- Какво стана с имената на тези улици, за които се вдигна толкова шум напоследък. Турски имена, отречени български войводи ... Замириса на барут, както се казва ...

- Става дума не за боен арсенал, а за политически, който е част от агитацията на някои партии. Те ще използват подобни послания през цялата кампания. Всъщност става подмяна на основните проблеми, които вълнуват хората. Не подценявам кръщаването на улици, но ми се струва, че се търсят несъществуващи проблеми, а не се говори за важните неща. Това е липса на виждане към сегашната и бъдеща биография на нашия град. Като че ли се забравя, че вече сме част от европейското семейство, живеем в един глобален свят, където нещата са по-широки и мащабни. Сякаш оставаме в плен на някакви стари догми.

- - Какво все пак наложи преименуването на тези улици, та се вдигна такава пушилка?

-  - Вижте, вижте, става дума за именуване, а не за преименуване на улици. За да бъда точен, става въпрос за 47 улици. На 11 от тях са поставени имена, без да има решение на Общинския съвет, от съответните служби. През последните години се изгради нов квартал в града - „Възрожденци". Така се появиха и нови улици. Хората живеят в новите си домове, а нямат адресна регистрация, нямат постоянен адрес. Това наложи преди време да обсъдим въпроса с всички съветници от различните политически сили. Създаде се и комисия, която да предложи имена. В нея освен хора от партиите и общинската администрация, влязоха представители от гражданската квота и на младежите в града. По същия начин миналата година обявихме конкурс за лого на града, което да допълни герба на Кърджали. Постъпихме по същия начин и нямаше никакви претенции. За улиците се реши да се помисли в четири направления: основното беше да се търсят имена на хора от Кърджали, за да се помни нашата история и да отдадем почит на заслужилите си съграждани. Във втората група влизаха природни забележителности на Кърджали и исторически местности. Третата група се отнасяше към хора, които са допринесли за развитието на цялата страна - Джон Атанасов, например. Четвъртата група бяха хора, свързани с културната история на нашия град. Получи се дълъг списък и не всички „получиха" улица, което не ги прави по-малко заслужили. На общинска сесия предложих този списък от имена. БСП поиска името на ул. „Надежда" да бъде сменено с това на проф. Любомир Милетич. Прие се. Социалистите имаха претенции и за отпадане на имената на Нури Адалъ и Сабахтин Али. Други съветници обаче защитиха тези имена и те останаха. Но тези детайли не са толкова важни ...

- Важни са, защото се разбра, че сте отхвърлили един Делю хайдутин, например...

- Истината е, че той не беше предложен, нямаше го в списъка. Просто никой не беше се сетил да го стори. В комисията беше и директорът на Регионалния исторически музей, но аз не мога да го обвиня, защото всички не са се сетили. Няма драма. Нещо не е прието, защото не е предложено. Аз гарантирам, че при следващото именуване на нови улици една от тях ще бъде Делю хайдутин. Няма скандал, има емоции.

- С улиците ще се справите, но как ще воювате в кампанията с новозадаващата се коалициято от 30 партии и отделно с ГЕРБ? Едните искат български кмет, другите също се заканват да пуснат свой кандидат, а популярността на АТАКА и Бойко Борисов не е за подценяване.

- Никого не подценяваме, напротив. Но ми се струва, че сякаш забравяме, че сме членове на ЕС и трябва да правим кампании с други послания. Улици, градини, паркинги, места за отдих, работни места, заплати, инвестиции. Нека спорим за тези неща, а не с какво име ще е кметът. Затваряме се, вместо да се отваряме към света.

- Но ние си обичаме нашенските избори, с окалване, с удари под пояса. Как ще ги направите по-европейски?

- Може би ще са по-напрегнати от друг път, така е. Но дано не са „мръсни" избори. Сигурно ще има трудни моменти. Има нови политически субекти с по-крайни политически виждания. Моето желание е обаче хората да не се поддават на емоции, а да гледат реално на нещата. Да се избират личности. Не приемам формулировката „срещу". Нека провеждаме кампания „за" - какво ще се направи, какво трябва да се направи и как, а не да сме срещу един или друг. Хората искат да знаят каква политика ще водим занапред. Българин срещу кандидата на ДПС звучи архаично, демодирано. Хората трябва да са наясно какъв характер трябва да притежава техният кмет, каква специалност е завършил, какви качества и умения притежава. Зловещо звучи деление на българи срещу турци или обратно.

- Сякаш няма как да го избегнем?

- Все повече англичани се заселват у нас. Питам се, ако някой от тях след време се кандидатира за кмет, пак ли ще се прави фронт срещу него?

- ДПС ще разчита ли и на тези избори на автобусите с гласоподаватели от Турция?

- Принципът за отседналост действаше и досега. Служба ГРАО правеше точен списък кой е заминал в Турция, Европа или другаде. Знаело се е и досега.

- Съгласете се, обаче, че не много логично хора отвън да избрат кмет тук.

- Конституцията дава право на глас. Ако имате членове на семейството, които живеят тук - баща, майка, сестра, братовчеди, нали се интересувате каква ще е тяхната съдба в бъдеще. Тогава няма да ви е безразлично кой управлява и как общината. Тези хора са свързани с България.

- Възможен ли е етнически конфликт у нас?

- Априори сигурно е възможен. Но аз живея в Кърджали и знам, че човек, като излезе от партийната стая, напрежението рязко спада. Елате в нашия град, разходете се по улиците, поговорете с хората и ще се убедите, че те са спокойни. Хората съжителстват заедно от много години, минали са през различни премеждия, радости и какво ли не. Те са свикнали да се уважават и да си помагат. Ако днес се събират средства за православен храм - всички ще помагат. После за джамия и т.н. Какво странно или страшно има в това? Етническият конфликт не е в дневния ред на нашето общество, нито в нашия край, в частност. Нека има спорове, но и те затихват много бързо, защото не са реални. Кърджалийският отец Гарена казва: „Не са страшни тия, дето влизат в различни храмове, а тия, дето не влизат".

- Напоследък много се говори за разбогателия елит на ДПС, което го отдалечава от обикновения турчин, който е ухажван само за избори. Как реагират хората в „низините" на тези твърдения?

- Аз разбирам нещата така: който е във властта и в политиката и в същото време демонстира големи финансови възможности, да докаже произхода на парите си. Иначе няма причини да бъдат мразени богатите хора, които с труд и находчивост са успели да си изкарат парите. Не съм забелязал някакво недоволство сред хората.

- Често се употребява и изразът „ДПС преяде с власт". Няма ли опасност това да почне да дразни останалите хора, които да се почувстват застрашени от такава политическа инвазия?

- Участието в политиката е отговорност. Ако си получил определени проценти от гласовете, толкова и отговорност ще носиш. Няма как да кажеш на хората да гласуват само до десетия ред, защото повече щяло да изглежда некрасиво. Участваш, получаваш доверие и трябва да го защитиш.

- Но ДПС мобилизира турците и те под строй отиват към урните ...

- Елате по време на изборите и вижте как става това гласуване „под строй". Вече няма как да накараш някой насила да гласува. Няма как.

- Доста време ДПС е в управлението на страната, а все пак турците у нас са малцинство. Да не замирише на апартейд?

- Няма такава опасност. Вече казах, че това е голяма отговорност. Не може да получиш 100 000 гласа, а да отговаряш за 20 000, защото иначе някой ще се дразни. Има политически реалности и те се раждат на избори.