Пра-правнукът на Колю Фичето: Самозванци се опитват да се закачат за рода на Първомайстора

интервю на Ана Кочева

- Много ли тежи бремето на прочутото потекло, г-н Фичев?

- Аз не се изживявам като някакъв знаменит потомък, а като пазител на фамилната и родова памет. От време на време се правят родови срещи в Дряново, откъдето е родом Колю Фичето, естествено канят и мен, а когато отида, установявам, че последователите на Борис Годунов не са се свършили и у нас. Това са лъжепризванци, хора, които искат да се представят за потомци на Колю Фичето, пък нямат нищо общо с него. Единият е почти професор, а другият, още по-парадоксално, е академик. Разбра се, за всичи тия попълзновения на честването на 200-годишнината от рождението на Колю Фичето. Тогава направиха един симпозиум, материалите от който събраха в сборник. На 205–тата годишнина, миналата година, подаряваха този сборник и от него разбрах за този скандален факт, че самозванци искат да се пишат потомци на Колю Фичето. А той е национална гордост и фалшификациите около него засягат всички ни.

- Добре де, какви дивиденти ще им донесе това?

- О, единият е архитект! Освен това има издателска фирма "Арх & Арт", която издава тези сборници. Има и пряка връзка с Дряново. Нека го кажа – това е арх. Николай Тулешков. Той е направил свое родословно дърво, опитва се да се дистанцира от утвърдените и авторитетни изследователи на Колюфичевото дело. Този човек гради родословното си дърво от никому неизвестна сестра на Колю Фичето, която не се споменава никъде, никой не знае името й и, според мен и според другите изследователи на Фичевия род, такава жена въобще не е съществувала.Същевременно Тулешков обявява и 50 обекта за дело на Първомайстора, при положение, че те са 32.

- Ясно. Но единият, ако е архитект, би имал някаква полза, а другият? Той защо иска да се пришие към рода?

- Престижно е. Другият господин, който е артист (имам предвид, че се занимава с творчество), твърди, че е от същото село или махала, от която е Колю Фичето. Заради всичко това беше необходимо в един екстремален порядък, за някъде около две седмици, да напиша един материал от 150 страници ръкопис, за да опровергая тая абсурдна ситуация. В Дряново сега няма нито един потомък на фамилията и който поднесе нещо, веднага го приемат като чиста монета, защото не са в течение. Искат да са града на Фичето, пък дори къщата му да е бутната. А имаше и доста други негови работи, които също са бутнати. Какво е останало? – Една църква, един мост!

- Кой български град тогава по право може да се нарече града на Колю Фичето?

- Категорично Велико Търново. През целия си съзнателен строителен живот той е бил там – от 30-те години на 19 век до края на живота си през 1881 г. Като млад, докато е бил на гурбет с дряновските майстори в Южна България, в Тракия, се е срещал с майстори от Корча, Албания, които са били прочути каменоделци, с майстори от Сърбия, виждал е сгради из Турската империя и по време на тия срещи е научил за Понте Векио, покрития мост във Флоренция, който е правен около 1345 г. от Фиорованте. Този мост е запазен и досега. Колю Фичето прави такъв мост в Ловеч по същото време, в което е строен и конакът в Търново. Неговият мост обаче, който е бил гордост на цяло Ловешко, е запален по-късно, през 1925 г., заради политически ежби и изгаря, така че, за съжаление, сегашният не е дело на неговата ръка, а железобетонна възстановка. А Кольо Фичето е бил изключително дарование за времето си, той е построил Ловешкия покрит мост без да е виждал Понте Векио, за него само му е разказвано. Но и не само този мост. Да вземем за пример и моста при Бяла. Днес специалистите твърдят, че е постигнал изключителни резултати по отношение на статика, динамика, на форма, на конструкция. Като че ли е правен със съвременни средства. Тук не става дума за онзи мост, на който стана трагедията, а за другия, съседен, който много нелепо бутнаха. При това той не е правен от цимент, а с т. нар. „хоросан за вода” – специално приготвен хоросан, който е водоустойчив и не мърда. Колю Фичето е бил много работлив човек, разчитал е и на майсторите си, но когато е ставало дума за материали, само той е ходел да си ги избира - дърво, камък, всичко.

- Да се върнем сега на потомците на Първомайстора. Вие сте от преките му родственици. Тоест?

- Аз съм му пра-правнук. Има и други роднини, но не са по пряка линия. Колю Фичето е имал три дъщери и трима синове. Едната дъщеря умира твърде рано, един от братята няма деца. Всъщност, фамилията е направила родословно дърво с помощта на много изследователи, биографи. Аз самият в книгата си съм дал родословието. Зная го всъщност от моя дядо, който е син на първия син на Колю Фичето. От първия си син Фичето има трима внуци. Първият сред тези внуци е генерал Иван Фичев. Бил е военен министър, участник в Балканската война, правил е стратегическите планове за превземане на Одрин, водил е големи спорове с Фердинанд. Вторият внук е дядо ми. Третият е Георги, народен представител от Търновския край. Но да се върна на пра-прадядо ми. И досега се водят големи спорове какво точно е построил той. Често му се приписват обекти, които не е правил. Това, разбира се, е обяснимо, той е имал много ученици и последователи, които са искали да запазят стила му и затова много мостове или къщи вървят като дело на Колю Фичето, а не са. В моята книга „Първомайсторът” точно съм изброил, заедно със снимков материал, автентичните Фичеви строежи.

- А вие не пожелахте ли да станете архитект?

- Не, аз имам заслуги за създаването на атомната бомба в Съветския Съюз. Казвам това на шега, защото мен ме пратиха да копая ураний в Бухово през 50-те години. Всъщност, изселиха ме от София преди това и аз попаднах в Троян. През целия си живот се занимавам с писане, това е и хоби, а го считам и за призвание.

- А като пишете, при това очевидно и на съвременна тема, интересувате ли се от политика, наблюдавате ли я отблизо?

 - Разбира се, даже доста активно. Създадох партия в Троян - Радикал-Демократическата Партия. В началото бяха 15 души членове. По-късно издигнаха кандидатурата ми за кмет на Троян и бях избран с голямо мнозинство в преки избори през 1991 г. А сега, като гледам политиката, ми се вижда хумористична, няма много хора в България, които знаят какво да правят. Трябва да кажа, че през 1992 г. писах едно писмо на Царя, сметнах го за свое морално задължение, защото семейството ми е било винаги тясно свързано с двореца. Той ми отговори, на празници ми пращаше снимки на семейството си със собственоръчен подпис със златен варак. Това предполагаше, че би трябвало да се присъединя към неговата партия, особено пък след като Иван Костов сътвори от СДС едно нищо. Но аз не го направих. И сега казвам, не одобрявам лупингите на Царя. За себе си може би той е прав, може би това се корени в монархическия му манталитет, но аз не съм съгласен с коалиционното му партньорство. Но, както обичам да цитирам „в крайна сметка всяко време ражда такива герои, каквито са му необходими.”