Жечко Димитров, финансист: Увеличение на заплатите искат нереформирани сектори, с раздути щатове

Жечко Димитров (р. 1964 г.) е завършил УНСС, специалност „Финанси и кредит”. Той е изпълнителен директор на СФБ „Капиталов пазар” АД. Познат е като финансист, икономист и анализатор. Дружеството, което ръководи, изготвя стандартизирани анализи за развитие на производството, вноса и износа за основните сектори на българската икономика.

интервю на Ана Кочева 

- През последните месеци сме свидетели на непрекъснати протести от страна на различни съсловия за увеличение на заплатите. Може ли да издържи икономиката, възможно ли е да се стигне до хиперинфлация, както плаши премиерът Станишев?

- Неконтролираното увеличение на заплатите в публичния сектор може да вкара икономиката ни в спиралата на неконтролируема инфлация, която при определени обстоятелства действително може да прерасне и в хиперинфлация. Увеличението на заплатите означава хвърляне на парична маса веднага в обръщение. Това, че сме във валутен борд няма да ни спаси при необмислени действия. По-високото потребление, от друга страна, при условията на фиксиран валутен курс означава и нов тласък в нарастването на вноса, а оттук и увеличаване на търговския дефицит. За какво всъщност отиват парите на българите? За коли, за техника, за обзавеждане и т.н, с една дума за вносни неща, след като се покрият основните разходи. В момента българската икономиката повече внася, отколкото произвежда, оттам е пасивното търговско салдо. Недостатъчните валутни постъпления се компенсират през последните години от ръста на чуждестранните инвестиции, но за съжаление има признаци че този потенциал се изчерпва. Един от основните показатели, които всяка страна-член на ЕС следва да контролира и спазва стриктно, е свързан с годишния темп на инфлацията, т.е. той не бива да е по-висок от 1.5 пункта от средния за страните членки с най-ниска инфлация. Българската икономика изпитва сериозни затруднения да спазва този критерий, така че няма как да се удовлетворят всички искания за увеличение на заплатите в публичния сектор и то в тия размери, за които се чуват претенции от определени социални групи.

- Говори се, че има достатъчен бюджетен излишък, от който може да дойде увеличението.

- В началото на годината е нормално хазната да се пълни повече, това е времето през март и април, в което се плащат данъците. Това са корпоративни данъци, данъци на физически лица. Реално погледнато, държавата не прави сериозни инвестиции през зимата и пролетта, тя ги прави през лятото и есента. Като имаш повече постъпления и по-малко разходи, се получава този излишък. Но през лятото започват големите разходи, държавата започва да строи пътища, да инвестира в разни проекти. Друг е въпросът, че бюджетният излишък в България е предварително заложен “скрит” резерв, с който правителството практически си гарантира възможността да преразпределя допълнителни средства. И това при условието, че почти 42% от Брутния вътрешен продукт се преразпределя от държавата. Проблемът е в това, дали държавната администрация има ясна визия за това, как и къде да инвестира тези средства. За съжаление практиката у нас показва, че обикновено това се прави не особено умело и целесъобразно.

- Като заговорихме за инвестиции, означава ли това, че производствените инвестиции ги няма никакви?

- Проблемът е в това, че структурата на чуждестранните не е особено продуктивна. Около 1/3 от чуждестранните инвестиции през миналата година са насочени за покупка на недвижими имоти, като най-активни са били инвеститорите от Великобритания. Колко производителни са обаче такъв вид инвестиции и колко време ще продължава тази тенденция? Очевидно става дума за крайна сума, която в един момент си изчерпва потенциала. Чуждестранните инвеститори са хубаво нещо, но много важно е в какво се инвестира. Едно е да дойде например „Даймлер” и да започне в България производство на части за коли. Това са работни места, заплати. А в нашия случай говорим за чужденци или за българи, които работят в чужбина, които закупуват недвижими имоти в България, често с намерението в подходящ момент да ги препродадат на по-висока цена. Но това един ден ще приключи и затова твърдя, че става дума за нездравословна структура. Казват, че чуждестранните инвестиции покриват търговския дефицит. Вече обясних, че все повече внасяме, а малко изнасяме. Да, чисто финансово тази разлика се покрива от чуждестранните инвестиции, но да се върви само по този път е контрапродуктивно, още повече, че има няколко ясни сигнали за оттегляне на някои инвеститори в посока Румъния, например.

- Исканията за увеличение на заплатите обаче си остават.

- Не е ли странно, че исканията за по-високи заплати идват само от държавния сектор? В частния сектор този проблем не стои с толкова голяма сила. Там заплатите растат, дори за определени специалности трудно се намират хора, независимо от съществуващото добро заплащане. Един компютърен специалист, например, едва ли може да бъде нает някъде за по-малко от 1000 лв. Да получава по-малко вероятно ще се съгласи човек, който да може само да включи компютър в мрежата. В бюджетната сфера обаче всички знаят, че размерът на заплатите зависи от шума, който може да вдигне една социална група. Удовлетворяването на едни искания обаче прерастват в нови и по-високи искания от следваща група “онеправдани”. Подобно раздаване на бюджетни пари е предпоставка първо за страхотен инфлационнен натиск. И второ, за да се удовлетворят тия искания, ще трябва да има отказ от правенето на някои държавни разходи. А според мен няма такъв министър на финансите, който да одобри подобно нещо. При всички случаи трябва да се предприеме оптимизация на разходите, т.е. колкото и жестоко да звучи – трябва да има съкращения; трябва да има и политика за увеличаване на работоспособното население в България, а то реално намалява непрекъснато. Напускат млади хора, пенсионерите се увеличават. Докато в частния сектор, пак повтарям, заплатите вървят нагоре. Забележете, че увеличения на заплати се искат обикновено от нереформирани сектори, с раздути щатове и неефективна организация, които на всичкото отгоре не предоставят на обществото задоволителен продукт от своята работа. Няма универсално лекарство, но в образователната сфера нещата са лишени от система. След като децата са намалели, защо трябва да има толкова училища. Колко струва издръжката на едно училище? Заплати, ремонти, оборудване, охрана, отопление, осветление ... Преди години класовете бяха от по 30-36 ученика, имаше едва 2-3 оценки по отделните предмети, а качеството на обучението беше далеч по-високо. Половината от учителите сега нямат никаква мотивация, другите, които стоят, вероятно имат някакви странични доходи. В момента най-калпавите студенти стават учители, останалите си намират по-високо платена работа. Какво се е променило в образованието към по-добро? Много знания ли им дават на учениците, на дисциплина, на култура ли ги учат, методики нови ли използват? Учителите се редят на опашката на всички държавни чиновници и казват : ”Някой тук трябва да ни даде”.

- Къде тогава е разковничето?

- Не може да стоят пасивни. Ако един учител е доказал, че вади класове с добра подготовка, ако от едно училище излизат качествено ограмотени деца, ако има добра дисциплина, по-малко наркотици, ако учителите, директорът са показали ниво, е нормално напливът към него да е голям, да се предпочита пред другите. Това трябва да бъде до голяма степен и критерий за диференциацията на заплатите. Трябва да има някаква категоризация на училищата. Като има такива добри училища, ще се увеличава конкуренцията между тях, нивото ще се вдига още повече. А и в самите училища трябва да има конкуренция, уравниловката е пагубна. За един директор трябва да стане важно да си подбира добре учителския състав, да има вътрешна система за оценяване.

- Като заговорихме за безсистемност, тя май е поголовна?

- Да! Работеща и ефективна система липсва и в здравеопазването. И в много други сфери нещата са опорочени. Същевременно се утвърждават практики, които създават предпоставки за безогледно крадене, при това на най-високо ниво. И няма механизъм и институции, които да защитават държавата от това крадене. Поголовно. И без изключение. Краде се по агенциите, в НЗОК, по САПАРД, в енергетиката - всяко нещо се смята като пари. И забележете, че това не е тайна, всички знаят и са свидетели на този процес! Очевидно е, че нямаме административен капацитет, за да се справим ефективно. Очаквам Европейският съюз да наложи принудителни мерки и завишен външен контрол на българските институции, които да накарат механизмите на държавността да проработят. Задължително това ще се случи и тук, защото и нашата система отвътре не може да се реформира. Тъй като у нас в момента всички правят бизнес. Да си политик и държавен служител в България на по-високо ниво е много доходоносен бизнес. Няма друг такъв бизнес, който да носи подобни лични доходи, при това кеш и на ръка. Няма такъв бизнес като политиката в България!