Маестро Георги Занев: Българчетата са най-талантливите музиканти

Професор Георги Занев (р. 1934 г.) е завършил консерваториите в София и във Виена със специалности „Дирижиране” и „Композиране”. Над 40 години е диригент в България, Австрия, Италия, Испания, Русия, Полша, Украйна и други страни. Лауреат е на 23 награди от много европейски сцени. В момента работи в Детската опера във Виена, диригент е на младежкия оркестър “Blue Jeans”, в чийто репертоар уникално се съчетават класически и модерни произведения.

Интервю на Ана Кочева

- Маестро Занев, вие си идвате в България поне два пъти годишно. Виждате ли България друга, различна?

- Нищо не се е променило тук, няма и да се промени особено. Съдя за това и по нещата, които се случват в моята сфера – музикалната. Каква промяна искаме, след като за директор на Софийската опера вместо да назначат Гюзелев, сложиха един второразреден диригент, при това бивш кадър на службите. Пак няма визия, няма план за развитието на нещата. По отношение на държавата – също. Най-простото: когато се прави една програма, тя трябва да има две страни – краткосрочна и дългосрочна. Хората се вълнуват от настоящето си преди всичко, но искат да знаят и как ще живеят в бъдеще. А тук се мисли на парче. Аз мисля, че тази страна ще се оправи след 30-40 години и то, ако сега се започне работа с децата от началното училище. Впрочем в една Австрия ситуацията с образованието също е на път да бъде изтървана. В момента пиша по заявка на тяхното министерство програма за развитие на музикалното образование на най-малките ученици. А то не се иска много. Първото е да ги научиш самостоятелно да мислят, те получават много информация, но не са в състояние на тая възраст да я преработят. Второто е възпитанието, третото е дисциплината и чак на четвърто място идва запаметяването на определени неща. Но напоследък учениците са еднакво незнаещи навсякъде. Експериментирал съм, питал съм австрийски ученици да ми назоват четири европейски държави със столиците им - да не мислите, че могат. Или няколко техни композитори. Пълно мълчание. Кажа ли „Моцарт”, отговорът е „Моцарткугел” (популярни шоколадови топки). Такива неща, на пръв поглед не толкова важни, са фатални. Когато започнах да пиша този учебник за Австрия, си открих „Пеенката” от трети клас в моята прогимназия преди много години. Бях втрещен колко много съм научил от тогава и как всичко това е останало за цял живот. За детската градина учебничето, което правя, е като либрето на малко мюзикълче.

- Посветил сте се на детската опера във Виена. Какво представлява тя?

- В нея децата се учат да пеят, да играят. То е като детска консерватория, насочена към мюзикъла. Учим ги да пеят във всяко положение- прави, седнали, ходещи...Децата са най-благодатната почва и са страшно интелигентни. Половината ми либрета са ги поправяли тъкмо деца. Като говоря за австрийските деца, нямам предвид, че и българските не са и будни, и умни, и музикални, тъкмо обратното. Но и тук са налице същите проблеми с тяхното образование.

-Не изтичат ли масово музикалните ни таланти към чужбина?

-Само от българчетата, които следват музика във Виена, може да се направи една Музикална академия. Но в областта на оперното изкуство, уви, във Виена няма добри педагози. Някои си въобразяват, че те са в Америка, което обаче също не е така. Действително най-добрите италиански педагози заминават след войната за Щатите, обучават там следващо поколение и то сега идва в Европа, както казваме ние, на краставичар краставици да продава. Така не става, тези американски педагози не познават европейските гласове, а те са специфични.

- Откога съществува виенският младежки оркестър “Blue Jeans”, на който сте диригент?

- Вече 6 години. И 85 % от музикантите в него са българчета. Когато се оваканти място, кандидатстват различни студенти, но нашите наистина са много талантливи. Някои аз съм измъкнал от музикални училища в България, други учат във Виена. Настоящата ми концертмайсторка открих във Варна. Искаха да я изхвърлят от Музикалното училище, защото не подлежала на развитие. Откакто започна да учи във Виена и да свири в оркестъра, я търсят непрекъснато за ангажименти. Сега през лятото ще свирят в Германия, ще се опитам да им уредя ангажимент и във „Варненско лято”, за да може да ги чуе и нашата публика. Един свестен музикант трябва да предаде занаята си на младите. С тях точно аз се чувствам страшно богат. Имам над 40 ученици, които свирят навсякъде по света и са много известни. Най-добрият мюзикъл-певец на „Бродуей” е моят ученик Арис Пас. 

- Откъде тая любов към мюзикъла?

- Имах късмета, че съм учил при Бърнстейн. Но се случи и друго. Една вечер във Виена виждам афиш „Стефан Грапели свири Бах” – всичките концерти. Неземно свири. На другия ден обаче виждам нов афиш: „Стефан Грапели свири джаз”. Отново отивам на концерта, а той излиза без ноти, без нищо и пита публиката какво да им изсвири. Желания много, той ги изпълнява и прави невероятни импровизации, включително и на „Марсилезата”. Изключителен музикант! Отидох на другия ден при него и му казах, че бих паднал на колене, само и само да ми даде възможност да уча при него 2-3 месеца, да го слушам. Затова сега с младите правим класика, но и много джаз, публиката оценява високо разнородния репертоар. Но и децата са ужасно амбициозни и свирят с хъс.

- А някое от тях да се е върнало в България?

- Нито едно. Нямат желание. В известна степен може би и аз имам някакъв грях, защото не им проповядвам да се върнат. Но как да го направя? Да им кажа, елате си, че да ви пратят някъде да свирите за по 9 евро на ден. Ами при мен те взимат 40 евро на репетиция за три часа. На репетиция, не на концерт. Как да го карам това дете да се върне, за да взима тук импресариото му лъвския пай, а то едва да живее. Нещата в България не са нормални. 

- А в Австрия?

- Не казвам, че в Австрия им е много лесно, всички работят. Сега вече не гладуват, както беше някога, но пак се борят с какво ли не. Eдна от музикантките ми по цял ден реже зеленчуци и мие чинии в един ресторант, но иска да завърши и да свири там. Нашите деца са упорити, но преди това са много-много музикални. Винаги съм твърдял, че най-добрата детска опера може да се направи в България, с български деца. Две мнения по този въпрос няма. И това е най-голямата ми мечта. Тук има такива гласове, каквито никъде не съм срещал. Най-талантливото ми дете във Виена е българче, 6-годишно, и пее като славей. Въпреки катастрофите на нашето изкуство, опера, театър, точно у нас може и трябва да се направи такава детска опера. И тя да стане трамплин за големите театри в Европа. Но въпреки мечтите, съм и реалист. Четири пъти съм бил при президента на Австрия, но не смятам, че българският ще се заинтересува или ще ме приеме. Не критикувам никого в политически план, аз не гласувам в българските избори не само, защото имам австрийско гражданство, но и защото смятам, че нямам правото да се меся във вота на страната, в която не живея постоянно. По-честно е. Гласувал съм навремето, в годините, когато резултатите бяха 100%-ови. По онова време стана така, че в понеделник ме приеха в Комсомола, а във вторник ме изключиха. И двата пъти не присъствах. Така и не разбрах защо, ... може би защото свирех на китара. Но времето беше друго. Аз лично направих своя избор в края на 60-те години, заминавайки за Австрия. Учих, борих се, станах дори „студент на десетилетието”. Сега мога да помагам на младите, да се лаская, че създавам някаква школа. И това е най-важното! Страшно много се надявам се на тези, сегашните българчета! А такива невероятни гласове се раждат само тук!