Христо Анастасов за ФрогНюз: Духът на украинците не може да бъде поставен под съмнение. Низост е да ограничаваме ударите срещу Русия

Това каза пред ФрогНюз политическият анализатор Христо Анастасов, с когото разговаряхме на откриването на Международния фестивал за етнографско кино “ОКО” в Болград.

“Украйна трябва да получи всичката помощ, от която има нужда. Безотговорна е продължаващата забрана за използване на оръжие за далеко поразяване вътре в територията на Русия по руски бази. Ние виждаме духа на украинците, виждаме, че той е изключителен, че не може да бъде поставен под съмнение”, категоричен е той.

Защо носи Украйна в сърцето си и защо украинците трябва да спечелят срещу руската агресия, а ние трябва да направим всичко възможно това да се случи, четете в следващите редове:

Какво Ви доведе на Международния фестивал за етнографски кино “ОКО”?
 

Украйна и Таня Станева (директорката на фестивала, бел. ред.) ме доведоха тук. Срещата ми с Украйна е дългоочаквана, защото като мнозина други живея с Украйна в сърцето от Революцията на Майдана, когато един народ, който всички наричаха раздвоен и нерешаващ да вземе съдбата в ръцете си, я взе по такъв начин, както никой друг от народите в Източна Европа не успява след падането на комунизма.

Чехите имаха голям късмет, румънците и унгарците им го направиха предишните им господари. Поляците бяха различни, но те имат много дълъг опит, много дълго учене от предишни руски робства, преди да стигнат до това да се справят сами много добре с комунистическата чума. Казвам комунистическа чума не само за да кажа тоталитарно зло по друг начин, а защото често забравяме много неща и ни трябва напомняне, че комунизмът, както и нацизмът, са абсолютни злини. Всяка тоталитарна и всяка тотална власт на човека е дефиниция на зло.

Пътувате до Болград от Брюксел, там ли живеете?
 

Живея в Брюксел от 2021 г. Там ме заведе умората ми от самия мен в опита да се убедя, че мога да направя смислени неща в българската политика. Тази умора ме поведе отново в различна география, което ми се е случвало и преди в живота. Този път беше, след като 10 години се борих с вятърни мелнци.

Идвате в Украйна за първи път?
 

За първи ден съм в Украйна в живота си. Украйна е толкова близка на всички свободни хора от 2022 година, а на някои от нас - от 2014 година, че имам чувството, че се връщам към нещо познато, а не че идвам на ново място.

Какво мислите за хората, които те разбират защо сте тук днес?

Една приятелка на приятелка почина много глупаво, защото убеди сама себе си, че вместо да се лекува по адекватен начин от рак, който беше спасяем, трябва да се лекува с хомеопатия. Нарочно го казвам това, което боли, защото смятам, че има нужда да ни боли. Отказахме да видим, че Украйна беше предначертана жертва, че Украйна беше страната, която “не трябваше да съществува” според режима на Путин много преди Майдана в 2014 година.

Да напомним, че през 2009 година, малко преди да загине в катастрофа, полският президент Качински, на когото не съм фен, както и на брат му, но това няма никакво значение в случая, сподели пред целия свят, че Путин му се е обадил по телефона и му е предложил да си поделят Украйна, защото “няма такава нация и няма такава държава”. Исторически половината било полско, другото руско -  от Киив на запад е полско, от Киив на изток е руско, трябвало да си разделят Украйна. Президентът Качински, с всичките си недъзи, е достатъчно полски политик, за да изпрати, както е направил, Путин по дяволите. Може би тези, които твърдят, че катастрофата при Смоленск, в който той загина, не е инцидент, имат точно този разговор предвид.

Говорим във вечерта на 8 септември на откриването на фестивала “ОКО”. Разговорът ни ще се публикува на една черна дата за българите - 9 септември. Какво е този ден за Вас?
 

9 септември е две неща. Брат ми се казва Йоаким. И за двете големи традиционни църкви - католическата и източноправославната, 9 септември е Свети Йоаким и Анна.

Това е един много хубав празник. Това е празник на родителите на Дева Мария. Това е празник, който в България обаче има други конотации, защото е дата, на която се е случил превратът, спрял развитието на страната за 45 години.

Превратът на 9 септември опита да изтръгне България от другите цивилизовани европейски народи. Хвърли страната в едно от най-дивите неща, които човечеството е правило като експеримент - комунистическия експеримент. Този експеримент не би бил възможен без влизането на Червената армия в България като окупатор. Червената армия влиза в страната, обявявайки война в момент, в който България скъсва дипломатичесите си отношения с Третия райх и при условие, че България през цялата война, дори и съюзник на Германския райх, отказва - в лицето на царя и министрите си - да влезе в война със СССР.

Това не пречи на Сталин да обяви война на България и неговите войски да влязат. Регентите, имайки виждане за съдбата на страната си, смятат че не трябва да се стига до сблъсък с тази огромна армия, заповядват да се предаде оръжието. Те самите са свалени с преврат. Както знаем, те ще бъдат разстреляни заедно с голяма част на народните представители, с министри, които са имали общо с Третия райх, с министри, които не са имали нищо общо или са били против съюза с него.

Това е една много тъжна дата. Може би трябва да отбележим, че регентите вероятно са сгрешили. Връщаме се на Украйна. Украйна, въпреки че на 24 февруари 2022 г. нещата изглеждаха като съотношение на силите безнадеждни, успяха да спасят страната си от ужасите, които видяхме, че се случиха там, където руснаците стигнаха и от тези места бяха отблъснати. Всички помним Буча, разстреляните цивилни от упор в главата, изнасилените жени, изнасилените деца, изтезаваните хора. Украйна спря агресора. На огромна цена е жива, пази свободата си. Вярвам, че тази цена е много по-малка от това да се предадеш на противник като която и да е Русия, да не говорим една съветска или двойник на съветската.

Смятате ли, че Украйна трябва да получава повече подкрепа?
 

Смятам, че Украйна трябва да получи всичката помощ, от която има нужда. Безотговорна е продължаващата забрана за използване на оръжие за далеко поразяване вътре в територията на Русия по руски бази. Смятам, че това е безотговорно и че това е низост, до която дори хванатият за гушата от изолационизма Рузвелт не е стигал. Доставяйки самолети на англичаните, и през ум не му е минало да казва “да, но няма да бомбардирате с тях Германия”.

Мисля, че нещо основно убягва на мнозина не само заради амнезия или липса на съвест, а заради много дълбоко неразбиране на едни хора, които забравят, че типът война, която Путин води, е тотална. Не можеш да победиш враг, който води тотална война, дори да си впрегнал всичките си ресурси, без да удариш обществото, индустрията, военните му бази, цялата линия за снабдяване с оръжие.

Рискът от ядрена война няма да намалее, ако Украйна падне. Той ще се увеличи. Това е другото нещо, което мнозина отказва да разберат. С падането на Украйна, ние всички, светът, се доближаваме с една крачка до ядрената война, тя се доближава до нас. По-реалистично страшното, по-близкото е, че преди това ще трябва да водим една кървава война с всички наши войски, с които ще разполагаме. Ще трябва да правим това, което украинците правят в момента, само че срещу една още по-освирепяла, самозабравила се Русия, повече дори, ако е възможно, от това, което е в момента, която ще разполага и с ресурсите на Украйна.

Тази Русия ще може да доведе до отчаяние от глад цяла Африка, защото в момента едната житница за бедните страни е отворена и продължава да снабдява с жито, другата, която е Русия, имаше желание да изкара Западът виновен, че иска да умори африканците от глад, не е мотивирана, защото съперникът снабдява със зърно. Това е благодарение единствено и само на това, че украинският флот, без нито един кораб на свое разположение, успя да потопи и изгони руският черноморски флот и да направи блокада на пристанищата си на практика невъзможна. Това е един от най-интересните моменти в тази война, показващ какво може да направиш срещу по-силен противник, с дух и знания.

Очаква ли я България подобна съдба на тази на Украйна, ако не бъдат обоздани множащите се проруски партии?

Смятам, че я очаква подобна съдба, ако Украйна падне. Ние всички разчитаме на Член 5 от Вашингтонския договор, с който е създаден НАТО. И това е добре, можем да разчитаме все още.

Само, че ние имаме една Русия, която, още не е излязла от това, че е втората армия в Украйна. А както някой успешно се пошегува след изключително смелата и дръзка акция на Украйна в Курска област - изглежда, че руската армия е втора и в самата Русия. Лошото е, че, освен украинците, и руснаците, имат части, които набират боен опит. Една неподготвена, деморализирана, корумпирана армия, каквато е руската все още, след две години, ако това продължи, няма да е така. А ако Украйна падне и загубим едната от боеспособните опитни армии, със много боен опит, то ще е по наша вина, защото не сме позволили на украинците да използват всичкия ресурс, който биха могли да имат и защото не сме ги въоръжили достатъчно, а не защото украинците са се предали или защото имат нисък дух.

Ние виждаме духа на украинците, виждаме, че той е изключителен, че не може да бъде поставен под съмнение. Виждат го и противниците им, които бяха бити на руска територия в Курск, както щяха вече да минават през фронтовите линии, да събарят украинската съпротива. Но лошото е, че когато ние имаме една руска бойна машина с натрупан боен опит и победителка, плюс въоръжавана от Китай, Северна Корея, Иран и другите срамни проксита на срамния Путин, то ние ще имаме много-много сериозен проблем.

Европа и Америка не усещаме нуждата военната индустрия да повиши производителността си. Въпреки че има доста говорене в тази посока - изключителното изказване на датската министър-председателка, на президента Макрон в последните месеци, въпреки тези изказвания, тук не става дума да направиш с думи магия. Не виждаме да се случва с бързи темпове минаването на военната продукция на Запада в темпове и размери, които са нужни в момента. Ще бъде трудно да бъде направено, въпреки че има желание на политическо ниво в Европа, за разлика от преди няколко години.

Ще трябва да бъде обяснено, че ще трябва да се откажем от такива неща, като Зелената сделка и че трябва да избираме между това да мислим за климата, което е без съмнение важно, но спрямо това да оцеляваме физически - второстепенно, или да мислим за кожите си. Много страни ще трябва да преосмислят изключително социалните си политики, което също не ги устройва политически. Тъй като европейските избори и други важни избори минаха, ако изключвам Германия, може би е точно сега е моментът да се мисли за това.

Другото голямо неизвестно и плашещо нещо са, разбира се, изборите в Америка. Победа на Тръмп, и тук все още се чудя на някои иначе добре геополитически разсъждаващи хора, които продължават да си правят илюзии. Тръмп е заявената заявка, и той го потвърди с избора си за кандидат за вицепрезидент, на онази ужасяваща изолационистка Америка, която не може да разбере, че цената да си първи е висока, и че тя включва да си малко или много един от стълбовете на световния ред, без което този ред се разпада. За съжаление, това е вечното изкушение на американците - периодичен изолационизъм, да стоят настрана от световните европейски конфликти. Нищо не може да ги оправдае, ако потънат отново в този изолационизъм, знаейки какво се е случило предишните пъти, защото ако не плащаш за сигурността там, докъдето можеш да стигнеш, несигурността ще дойде при теб.

Илияна Маринкова