А. Христова: Войната срещу БАН беше абсурдна

Доцент Антоанета Христова е директор на Института за изследване на населението и човека към БАН, преподавател по политическа психология и маркетинг, главен редактор на сп. Психологични изследвания. Специализирала е политически психология в Университета в Охайо и Маршън център. Член е на Дружеството на психолозите в България и на Международната асоциация по политическа психология. Разговаряме непосредствено след като премиерът обеща, че законопроектът за БАН в настоящия му вид ще бъде оттеглен и ще се изработи нов, заедно с нова стратегия за развитието на науката.

интервю на Ана Кочева

‒ Отмина ли бурята над БАН, г‒жо Христова?

‒ Иска ми се да вярвам, че събитията от 19 май м.г. няма да се повторят. Тогава пак получихме обещания, които обаче не намериха своята реализация. Иска ми се да вярвам, че това, което обеща премиерът, ще се изпълни точно в смисъла на посланието, което той сам направи ‒ това е, че на първо място институтите на БАН ще останат в БАН; на второ, че академията ще има своята автономия, което означава, че Общото събрание на БАН ще има тежест при взимане на решенията, още ‒ че ще се отчитаме пред парламента, което всъщност означава, че ще се върнем към първостепенното разпоредителство на бюджета и че ще бъдем подкрепяни от Съвет на настоятелите, в който политиците ще са малцинство и който ще подпомага контактите с правителството, бизнеса, университетите. Всичко това, ако се случи така, както беше изречено и обещано във вторник, би ни накарало да се поздравим. Това може да стане обаче само, след като видим готовия и приет законопроект. Нормално е сега някои хора да се чувстват неудовлетворени, защото, веднъж внесли оттегления понастоящем законопроект, се налага те да седнат и да работят отново заедно с представители на Академията. Но, в името на интересите на науката в България и на нейния най-мощен представител – БАН, това трябва да се случи.

‒ Война ли беше всъщност?

‒ Да, беше война по една много проста причина ‒ ако не беше война, щеше да има диалог. Войната предполага използването на непозволени средства, като например да се преговаря не с официалното ръководство на БАН, а с разни групи и лица, които на практика разделят институцията. Всички видяхме, че имаше хора, които се подадоха на провокацията, колкото и малко да бяха те. Имаше си и стратегия, и тактика, и изпълнители.

‒ Всяка война си има и причини, какви бяха те в конкретния случай?

‒ Първата причина, според мен, са евросредствата. Тези, които идват сега, а в бъдеще се предполага, че ще станат и много повече. В бъдеще и държавата е задължена да отделя много повече пари за наука и тъй като БАН е основен играч, целта като че ли беше да го елиминират, за да се преразпределят тези пари в друга посока. Ще ви дам само две цифри. В рамките на 7 Рамкова програма досега БАН е спечелила проекти на стойност 27 млн. евро, срещу 38 млн. евро общо от българските институции. Така БАН възвръща вноските на България за участие в програмата. В резултат от войната срещу нея, сега тя е обявена за рисков партньор за текущите процедури за 2011 г. Това значи, че проектите на БАН ще бъдат отхвърлени. Втората причина за войната, разбира се, че са имотите. Много несериозно звучи, че те не играят никаква роля.

‒ Все пак, ако БАН разполага с тези свои имоти при разумен мениджърски подход, няма ли да печели от тях?

‒ Обвинение, че това не се прави, има и то се насажда със завидна упоритост. Всички, които се занимават с наемоотдаване и с управление на имоти, много добре знаят, че едно е да управляваш имоти в криза, друго е да го правиш, когато криза няма и пазарът е регулиран. Всички проверки на академията дойдоха в момент, когато се реорганизираше системата на мениджмънт на собствеността, наред със всичките промени и реформи, които започна Академията в условия на финансова криза. В същото време се вадеха изводи, които бяха направени така сякаш дяволът чете евангелието. На доклада от проверката беше отговорено подробно, от друга страна Ръководството още преди около два месеца обясни в нарочна пресконференция всеки отделен случай. Мисля, че не остана никакво съмнение, че БАН си управлява имотите доколкото може добре в тази ситуация. Да, има примери с ниски цени, защото едва е намерен някой, който да стопанисва даден непривлекателен имот, вместо той да се остави на произвола на съдбата. Има обаче и други имоти, които се отдават на много по-висока от пазарната цена, т.е. налице е компенсаторен механизъм. Така че човек трябва да бъде почтен и да погледне коректно фактите. Не трябва да се забравя обаче, че в 94% от имотите на Академията са разположени нейните институти.

‒ Другият болезнен проблем на БАН е свързан с финансирането, новата година започна с почти двойно по‒малък бюджет от миналогодишния. Как ще се справят институтите?

‒ Премиерът каза, че веднага след 1‒ви март, когато законопроектът за БАН бъде готов, ще се увеличи и бюджетът й. Сега сме поставени реално в ситуация, при която от едни институти се взе, за да се даде на други, които бяха определени като оперативни институти с общо национално значение. Всеки институт обаче може да мотивира своя предмет на дейност като най‒важен и би имал основания за това. Това не трябва и за сега не предизвиква вътрешни конфликти между институтите. Важно е подобна несправедливост да се овладее и всички да заработят нормално. Освен това нито един доказан специалист не трябва да бъде загубен за БАН. Но има доказани специалисти, които не могат да приемат настоящите унизителни заплати и търсят решение другаде ‒ това е индивидуален избор, върху който никой не може да влияе. Увеличението на бюджета е много важно, защото то ще задържи младите хора.

‒ Такива има ли въобще?

‒ Има ги, но въобще не са достатъчно, те трябва да имат много повече шансове, да са много повече мотивирани; да работят като учени, без да се налага да осигуряват семействата си и на други работни места. Ако човек прави наука, той трябва да е свободен от материалните мисли за оцеляването си. Мотивирането неминуемо минава през материалното стимулиране. Така че, ако правителството изобщо мисли за наука, би трябвало да реши въпроса със заплатите, както и проблема с т.нар.стратегическо финансиране на приоритетни сфери от науката. Не може да се говори за финасиране на 3‒4 приоритета, а другите „нещо да получат”. Това не е решение. Хуманитарните и обществените дисциплини, които допринасят за развитието на културата, за идентичността на нацията, са сфери, които се финансират на 100% от държавата и въобще не трябва да се говори, че оттам може да се печели нещо, защото това е част от националното самосъзнание, неговото оцеляване и развитие. Оттам‒нататък има сфери на науката, които се финансират частично, защото са лесно продаваеми. Всичко това трябва да се регулира и да се знае, че държавата отговаря за националната идентичност; никой друг не е задължен да го прави.

‒ Смятате ли, че наистина ще се погледне така глобално на нещата, или ще е предизборно?

‒ Не можем да искаме всички да мислят глобално. Предизборният процес е в ход и също е фактор за взимане на решения.

‒ Въпросът е колко ще са трайни решенията, защото всичко, което се решава предизборно, има ефект до след изборите.

‒ Да, но ако преди изборите си направим закона и стратегията, може хората да са благоразположени да ни чуят. Няма нищо лошо контекстът да се използва. Учените няма да предложат нещо, което е партийно или интересно само за малка група от хора. Важното е да се изпълнят обещанията, които премиерът даде, да не се тегли черджето към стария закон с други механизми; да има представители на академията задължително в работната група и техните предложения да тежат най‒много. Досега бяха направени тежки промени в процеса на реформи, които започнаха с външна международна оценка, продължиха със съкращаване броя на институтите, проведе се вътрешна атестация на учените. Аз не приемам критиките към реформата отвътре в академията, те са кресливи, докато ефективната критика е да очертаеш проблема и да повлияеш за решението му, а не публично да атакуваш хората, които се хванаха в тежък момент с тежък процес. Това, което в близък план предстои, е ако, има средства, да се приложат резултатите от атестацията. Хората, които са под чертата при оценката, сега не могат да бъдат освободени, защото няма пари за изплащане на обезщетенията им. Не може да се въведе и диференцираното заплащане пак по същата причина. По този начин нищо не се случва. Не можем да пренасочим генерално всички теми, защото Фонд Научни Изследвания на практика не работи. Т.е. всичко е започнало и ние сме някъде по пътя.

‒ Можете ли накрая все пак да персонифицирате субектите, които водиха войната срещу БАН?

‒ Хората, които излязоха отпред като лица, бяха Сергей Игнатов и Симеон Дянков, както и някои от депутатите. Но аз не ги разглеждам като хората, които водят войната. Да, единият ни спря парите, другият, чрез депутати на ГЕРБ, внесе законопроект, който де факто унищожаваше академията, но интерес от това са имали много други субекти. Имаше елемент и в полза на университетите, те щяха да спечелят по простата причина, че им се освобождаваше терен, свързан с финансиране на научни изследвания и им се обещаваше, а и все още им се обещава, създаване на центрове. Тук искам да кажа нещо много важно ‒ малките държави по света имат много малко на брой научно‒изследователски центрове: те се свеждат до един‒два. Големите страни имат повече. Това, че БАН е нашият голям център, е напълно естествена организация на науката в една малка държава като България. Ние не сме Германия или Франция, където има 3-4 големи центъра, за да се казва, че трябва да дислоцираме науката. САЩ са с дислоцирана наука. Когато се говори по този въпрос, не трябва да се пренасят механично модели, а всичко би трябвало да се адаптира към нашите условия, като се взема предвид световната практика. Съветничката по наука на Барозу каза едно много важно изречение преди няколко седмици ‒ основният принцип на организация на науката, на който в Европа се държи, е да се запазят традициите. А нашата традиция е БАН, затова работещото в нея трябва да се съхрани.

‒ Тези дни стана ясно, че ГЕРБ иска да извади агентите на ДС от БАН. Как гледа академията на темата с досиетата?

‒ Ръководството на БАН е за разкриване на досиетата по принцип. Начинът, по който се подхожда към този въпрос обаче е тенденциозен. Ако някой иска да открива досиета специално в тази сфера, подчертавам специално в тази сфера, защото редица други трябваше да са с приоритет, тогава на първо място трябва да се отворят досиетата в администрацията на Министерството на науката и образованието. Това се налага, защото тъкмо МОН управлява БАН. В този смисъл първо то трябва да се изчисти от агенти, а всички знаем, че там има такива. В противен случай акцията по отваряне на досиетата би изглеждала безпринципна. На второ място трябва да се отворят досиетата на образователните институции, тъй като там се възпитават децата. Едва тогава, след като там се открият всички досиета, логично идва и БАН. Но да се вадят досиета само в БАН, за да се превръща това в някаква публична тема, е безпринципно и тенденциозно. Проблемът на БАН не са досиетата, проблемът на БАН е изработването на добър закон, постигнат с максимален консенсус. А всяка тема за досиетата е просто изместване на същинската.