А. Христова: Натискът срещу БАН е заради пари и имоти

Доцент Антоанета Христова е преподавател по политическа психология и маркетинг в Нов български университет и СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирала е политически психология в Университета в Охайо и Маршън център. Работи в БАН. Член е на Дружеството на психолозите в България и на Международната асоциация по политическа психология.

интервю на Ана Кочева

‒ Наскоро казахте, че на БАН не му върви на министри. Какви „министерски удари” понесохте в последните 20 години?

‒ По време на правителството на Иван Костов БАН загуби първостепенното разпоредителство на бюджетни средства. Това беше изключителен удар срещу Академията, защото тъкмо това я правеше в голяма степен независима от политическите настроения в министерството. Последователно политическите кабинети и министрите на образованието и науката през целия преход обръщаха много повече внимание на образованието, а науката винаги беше на второ място като се противопоставяше на образованието, което по своята същност е неправилен и недалновиден подход. По-нататък нещата продължиха в негативен план. Науката имаше сериозни проблеми и с миналото правителство.

‒ Казахте също, че предишният министър на образованието забравил да поиска пари за наука през 2007 година. Как е възможно това, не е ли имало кой да му подскаже?

‒ Сто процента е имало кой да му подскаже и за мен големият въпрос е как се е случило това. Темата обаче не получи възможност да бъде изговорена публично, а и имам чувството, че медиите не проявиха особен интерес към нея, още повече, че науката никога не е била във фокуса на медийния интерес. Да не говорим, че все пак Даниел Вълчев имаше доста добър рейтинг като политическо лице. Истината е, че темата беше покрита много бързо, а онези, които все пак се заинтересуваха от нея, получиха доста смешно обяснение, че някаква секретарка или технически служител са забравили да изпишат цифрата в съответната графа на формулярите, които се попълват. Това е изключително несериозно. Така са изпуснати доста значителни пари по оперативните програми директно за наука, чрез които тя щеше да има глътка въздух. Сега виждаме, че независимо от трудните реформи и усилието, което се полага от страна на Академията, на нея не й се дава възможност да извърви пътя си с абсурдно финансово притискане, което на практика обрича резултата от усилието. Необосноваността на атаките предполагат търсенето на скрити мотиви.

‒ От какво в действителност са продиктувани атаките срещу БАН?

‒ Аз си ги обяснявам с два основни мотива. Единият е свързан с парите, за които стана дума, и то не само през оперативните програми, но и през европейските рамкови програми. Предстои да се увеличат средствата за наука и според стратегия „Европа 20 20”, за която усилено се говори и по силата на която поне 3% от БВП би трябвало да се инвестира в научно изследователска и развойна дейност. Тези големи средства, които се очакват в бъдеще, очевидно трябва да се усвоят от някой, който понастоящем не е основен играч в полето на науката. Предполагам, че това биха могли да бъдат неправителствени организации или отделни персони, които се занимават с бизнес и които виждат перспективите. Те допускат възможността за създаване на нови центрове, които да започнат да се изграждат от нулата, след като обаче се елиминира един силен изследователски център в България като БАН. На негово място вероятно някои хора биха искали да се създадат няколко малки научни центрове, в които да бъдат привлечени и настоящи учени от БАН, да се създадат съответните им управителни съвети от хора, които са бизнес ориентирани. Въпросът е средствата да потекат в друга посока, тъй като в момента БАН е неудобна, тя взима доста голям процент от спечелените проекти към рамковите и оперативни програми, междууниверситетските и международни програми, в които участва България. Т.е. ще бъде претендент и за в бъдеще. Разбира се, вторият мотив за атаки са имотите, защото в България не остана почти нищо неприватизирано. Имотният фонд на БАН е много апетитен, в него има привлекателни терени, сгради, които не могат да не правят впечатление и да не предизвикват щения.

‒ Същевременно обаче се отправят упреци, че реформите в БАН се бавят, че вече трябваше да се приключили. На какъв етап е реформата сега?

‒ Много труден е процесът на правене на реформа в БАН, защото толкова генерална промяна досега не е имало; имаше по-скоро етапи на промяна. Това беше една от първите самосъкратили се институции в България. И преди е имало доста сериозни намаления на персонала, имало е и затваряне на институти, но сега всичко е много по-генерално, защото във философията на реформата е поставена идеята, че науката трябва да се прави за обществото, а не толкова наука за науката. И точно този факт влиза в противоречие с разбиранията на много учени. В този смисъл реформата е трудна, защото среща съпротива и вътре в Академията и извън нея. Има разбира се достатъчно хора, които са убедени в смисъла на реформата в поетата посока. Имаше и много големи проблеми с преформатирането на институтите, защото не всички учени приеха с еднакво разбиране идеята за интердисциплинарно обединение. Така или иначе реформата премина през външната оценка за работата на институтите в БАН, през преформатирането им и стигна до процеса на атестация, който върви в момента и който предполага въвеждането в бъдеще на диференцирано заплащане, което е големият смисъл на тази атестация. В този смисъл скоростта на реформиране е много голяма. Всеки етап от нея обаче, изисква своето технологично време.

‒ А предполага ли и съкращения?

‒ Разбира се. Онези, които в резултат на атестацията попаднат под чертата, която се установява по определена формула, ще бъдат предложени за съкращение. Не съм чула да има определен процент за съкращение; има формула за всеки институт.

‒ Но пък друг един процент вече като че ли се утвърди. В доста институти учените получават заплати, намалени с до 25%. Докога ще продължи това положение?

‒ Предполагам, че скоро няма да свърши това положение. Защото бюджетът е намален много рязко. Това е сред лошите новини за Академията. Първо заявения бюджет 2010 от БАН бе с искане за 110 млн. лв, в момента той е 59 млн лв., а рамката за следващите 3 години остава същата, без промяна. Това е абсурдно. Тази сума не стига за каквото и да било, да не говорим за заплати на учените, а безпринципни съкращения не може да има, защото и без това България се намира на едно от последните места в Европа по брой на учените.

‒ Ще се работи ли на студено в институтите на БАН тази зима?

‒ Сигурно ще бъде студено и сигурно ще се наложи да продължи практиката на неплатени отпуски, даже и за по-дълги периоди от време. Самата аз си задавам въпроси за това, как ще се справим с този бюджет, и нямам отговори. За мен това е магия. Това, че на директори в БАН ще им се наложи да съкращават хора, за да осигурят на останалите заплати, поставя и друг въпрос: няма ли това да доведе до драстично, но и нарочно намаляване на жизнения потенциал на някои институти. Защото един голям институт вероятно ще успее да оцелее, но при малките, в които трябва да се предпремат още съкращения, ще трябва да се намали съставът на научния съвет, а и възможността му да изпълнява основните си научни задължения. Това би било изключително несправедливо, защото макар и малки, тези звена работят изключително организирано и имат големи и хубави проекти. Вероятно това е начин да бъдат ударени хуманитаристиката и обществените науки, което отново няма да е далновидно, защото именно това са институтите, които представят и обясняват спецификата и същността на българите на Балканите, в Европа и по света. В същото време външните средства за тези институти са тясно свързани и с работата на Фонд научни изследвания, който също има своите проблеми. Т.е. държавата не е осигурила каналите за финансиране. Ако се съгласим да унищожим това, какво тогава ще остане от нас? С какво ще подчертаваме уникалността на изследванията си? Прехвърлянето на институти към университети и министерства пък е необмислено предложение, защото проблемите там от гледна точка на липса на студенти и финанси в университетите и отсъствие на умение за менижиране на наука в другите институции са огромни. Такъв удар би бил изключително погрешен от страна на българската държава. А в моменти като този трябва да се мисли държавнически, а не корпоративно.

‒ Ще стачкуват ли учените? Смятате ли, че ще има обществена подкрепа?

‒ Убедена съм, че когато човек е притиснат до стената, той стачкува. Обстоятелствата са тези, които карат учения да стигне до там, въпреки че това не е типична негова характеристика. Когато много дълго се мачка достойнството на хора, които носят гордостта на една нация, недоволството има голяма вероятност да се прояви във вид на протест.