Илия Налбантов за ФрогНюз: Темата с ядрения шантаж вече не е монопол на режима на Путин

Това посочи пред ФрогНюз военният експерт Илия Налбантов.

Вижте цялото интервю"

Г-н Налбантов, ще бъде ли позволено на Киев да използва крилати ракети с широк обсег. Появи се информация, че администрацията на президента Байдън е в процес на одобрение да предостави на Украйна крилати ракети, които се изстрелват от самолети. Има два варианта – с обсег 370 км и до 900 км. Решението е почти взето, но ракетите ще бъдат изпратени през есента, защото се търси техническо решение за прикрепянето им към украинските самолети. Възможна ли е сериозна ескалация във войната между Русия и Украйна?

Думата ескалация едва ли е най-подходящата за случая. Средствата за поразяване на по-големи разстояния имат своето място в стратегията на Украйна за спечелване на войната. Освен военнотехническите резултати от използването им, се очаква да има и значим политически ефект върху руското общество. Във военнотехнически план ще се затрудни в значителна степен използването на руската авиация за нанасяне на удари по територията на Украйна. Според мен една от причините толкова да се забавя предоставянето на тези средства е, че в техния обсег на действие вероятно попадат складовете за съхранение и подготовка за бойно използване на тактическите и със среден радиус на действие ядрени боеприпаси на Русия. Но тази задръжка вече не е актуална, след въвеждането на въоръжение на дронове с голям обсег от Украйна. Т.е. темата с ядрения шантаж вече не е монопол на режима на Путин. Украйна вече има възможности, с които да отговори на този шантаж.

Има ли опасност Русия да припознае Запада като мишена ако се разреши на Украйна да използват оръжия в дълбочина?

Предоставянето на оръжие за Украйна премина в няколко етапа и практиката показа, че освен риторично руското ръководство не предприема конкретни действия в тази посока. Но! Движението на руски подводници и кораби в близост до САЩ, както и периодичното нарушаване на въздушните и морски пространства на страни членки на НАТО е част от руската пропагандна стратегия, ориентирана преди всичко във вътрешен план. В този смисъл заплахата не е нито по-малка, нито по-голяма от преди 24 февруари 2022 г.  

Украйна посрещна миналата седмица с оставките на няколко министри, сред които тази на една от основните фигури в управлението – външният министър Дмитро Кулеба, защо се наложиха тези рокади?

В Украйна се мисли стратегически. Войната износва ръководителите. Според мен да имаш подготвени кадри, които да управляват страната в пост военните условия е една от целите на тези рокади. Както видяхме, смяната на Залужни и смяната на министъра на отбраната не провокира криза в управлението на въоръжените сили на Украйна. Първите действия на новоназначения външен министър Андрий Сибига показват приемственост, адекватност и висок професионализъм.

Докъде ще стигне настъплението на Украйна в Курска област? Мащабите и резултатите от атаките все още са неясни.

Вече се очертават първите резултати от тази операция. Войната се води и на руска територия. Ако 15- хилядна украинска групировка в Курска област успее да ангажира 100-хилядна руска армия, това вече е успех. Във всички случаи, когато въздействаш на атакуващ противник неговите загуби са в пъти по-големи от отбраняващата се страна. На руска територия се проявяват и всички недъзи на логистиката и морала на армията на режима на Путин. Много ми е трудно да преценя до каква степен тази операция ще се отрази върху обществените нагласи в самата Русия по отношение на нейната армия. 

Какви са изводите, които можем да си направим след дебата между претендентите за президентския стол на САЩ - Доналд Тръмп  и Камала Харис по отношение на Запада и Украйна?

Камала Харис и нейният екип имат много по-адекватни за съвременните условия виждания за мисията на САЩ в глобален мащаб. Да, може би човечеството се изправя пред един нов етап на конфронтация, но това предизвикателство едва ли ще може да бъде преодоляно с интровертните и търгашески възгледи на Тръмп и неговите сподвижници, без значими загуби за САЩ и демократичния свят. 

Констанца Илиева