Илия Налбантов за ФрогНюз: Декларираният отказ да изпратим войски в Украйна е дълбоко антибългарски!

"Неслучайно откритите артефакти за погребенията на нашите славни предци по земите, по които сега се води войната в Украйна, системно са унищожавани. Съветската имперска политика винаги е била една – да се заличи всеки спомен от присъствието на българи по тези земи. Пример: Волжка България, Татарстан. Заличаването на българите от етническата карта на Европа е старата съветска и реновирана цел на сегашната руска имперска политика. Само етнически българи с антибългарско съзнание не могат, а и не искат разберат тази цел". 

Това посочи пред ФрогНюз военният експерт от Академичен форум за национална политика Илия Налбантов.

"Стратегическата цел на българите с антибългарско съзнание е една – България да бъде колкото се може по-слаба не само във военно отношение!".

"За да се изключи предимство на руската страна, единственият способ е – разполагане на американски контингент в окупираните украински територии. Без трайното разполагане на американски войски в окупираните територии, няма да има примирие, няма да има и мир, няма да има и бизнес".

А задачата на миротворците в Украйна би била само една: "Възпиране на апетитите на Русия да завладява поетапно Украйна и страните от бившия соцблок".  

Ето и цялото интервю:

Европейски мироопазващи мисии вероятно в някакъв момент ще влязат в Украйна. Въпросът е – според Вас това ще се случи преди прекратяване на военните действия на територията на Украйна или след това?

Неотдавна разглеждах сценарий, при който се изпращат напълно боеспособни формирования за прикритие на границата с Молдова и Беларус, за да се освободят украински съединения за Източния фронт. Хората по много различен начин си представяме това примирие. Някои си мислят, че то автоматично ще се спазва. Практиката от други подобни случаи показва, че това е почти нереалистично. Да, може би ще спрат бомбардировките с използване на авиация, безпилотни летателни апарати и ракети. Но трудно си представям контрол върху действията на сухопътните войски, които ще трябва да осъществяват разузнавателна дейност на противостоящата страна. Така че предстои да видим. Мога да разгледам сценарии, при който с началото на преговорния процес за примирието да бъде разположен ограничен контингент в Украйна, който да се подготви на терен за контрол върху спазването на бъдещото примирие. Т.е. да бъде гарант за това примирие от украинска страна. За съжаление, от руска страна не се вижда желание за такъв контингент.

При предварителните пазарлъци за контрола върху ресурсите на Донбас обаче, окупираните украински територии и Крим, не изключвам хипотезата там да се разположи ограничен американски контингент. Подобен сценарий беше осъществен от САЩ в Сирия. Американските бизнесмени, които имат горчив опит от дейността си в Русия, много преди пълномащабното ѝ нахлуване в Украйна, вече не биха вярвали на голи уверения, ако не усещат зад гърба си силата на американската армия. Още повече при появата на ограничена информация, че китайски фирми вече работят на този терен. 

В момента се обсъжда дали трябва да има временно прекратяване на военните действия в Украйна, докато се водят разговори между Русия и САЩ – какво е Вашето мнение? Ще даде ли това предимства на руската страна? 

Колкото и провокативно да звучи, за да се изключи предимство на руската страна, единственият способ е – разполагане на американски контингент в окупираните украински територии. Без трайното разполагане на американски войски в окупираните територии, няма да има примирие, няма да има и мир, няма да има и бизнес. 

Българският парламент прие декларация български военни да не служат в Украйна, извън мисии на НАТО, ООН, ЕС и ОССЕ. Вярно ли е обаче, че на практика български военнослужещи не са взимали участие в мироопазващи кампании извън съюзни мисии?

Текстът на декларацията не казва нищо съществено, но е предпоставка за забавяне, а може би и за спиране на превъоръжаването на армията. Както виждаме от проекта на Бюджет 2025, по стара традиция, ключови проекти за превъоръжаването на армията са оставени за неопределено бъдеще.

В следващите години Черноморският регион ще бъде арена на сблъсъци, защото пазарлъците и битката за ресурсите в това море вече се водят между големите. Популизмът и снишаването, какъвто е тонът на този документ, няма да ни донесат нищо добро. По-добре да не го бяха гласували.

Нямам спомен след 1991 година страната ни да е участвала в някакви мисии извън резолюции на ООН. Без международна рамка едва ли нашето Народното събрание би имало смелостта да разреши такова участие. Но нека не избързваме, при сегашния лицемерен диалог между САЩ и Русия, изведнъж може да станем желани партньори за участие в мироопазваща мисия в окупираните украински територии, по модела "коалиция на желаещите". Тогава тази миротворческа декларация би могла да бъде прочетена с обратен знак и да се окажем включени в по-голяма авантюра от тази в Камбоджа! 

Какво можем да съдим до разговорите към момента – какви задачи биха могли да изпълняват европейските миротворци в Украйна?

Една единствена – възпиране на апетитите на Русия да завладява поетапно Украйна и страните от бившия соцблок.  

В каква позиция ни поставя отказът да изпратим войски в Украйна, още повече, че много украински българи вече загинаха на фронта, други продължават да служат?

Не само че бесарабски и таврийски българи дадоха живота си за свободата на родната им Украйна, а стотици продължават самоотвержено да я бранят. Има наши доброволци от балканските българи, които дадоха живота си за свободата на Украйна, а други също са в редовете на украинските въоръжени сили. Декларираният отказ да изпратим войски в Украйна е дълбоко антибългарски! Неслучайно откритите артефакти за погребенията на нашите славни предци по земите, по които сега се води войната в Украйна, системно са унищожавани. Съветската имперска политика винаги е била една – да се заличи всеки спомен от присъствието на българи по тези земи. Пример: Волжка България, Татарстан. Заличаването на българите от етническата карта на Европа е старата съветска и реновирана цел на сегашната руска имперска политика. Само етнически българи с антибългарско съзнание не могат, а и не искат разберат тази цел. 

Президентът Румен Радев изрази позиция, че Европа трябва да последва примера на Тръмп, той вижда изход от войната срещу Украйна не по военен, а по дипломатически път. Споделяте ли това мнение, осъществимо ли би било?

Неведнъж съм коментирал ограничеността във вижданията на Румен Радев. В тези му изказвания ясно прозира и неговият стремеж да управлява България еднолично. Преди да имаш дипломация за мир, трябва да имаш съгласие от двете страни. От начина, по който продължават военните действия, такова съгласие не се вижда. Каквито и пазарлъци да се правят с украинските ресурси в окупираните и не само територии, без военна сила тези пазарлъци ще си останат празни приказки. Но стратегическата цел на българите с антибългарско съзнание е една – България да бъде колкото се може по-слаба не само във военно отношение! Това се вижда от действията на всички български правителства, и най-вече от правителствата след 2004 година.

Интервю на Илияна Маринкова