Илия Налбантов за ФрогНюз: Украинските военни формировния са завзели до 400 кв. км. от Курска област. Целите са две...

Това посочи пред ФрогНюз военният експерт Илия Налбантов.

Ето и цялото интервю:

Украинската армия навлезе на руска територия, виждаме кадри от експлозии в и около Курск. Какво точно се случва там?

През нощта на 6 срещу 7 август 2024 г. украински формирования са извършили разузнавателни рейдове, с цел преодоляване на полосата за осигуряване на изградените от руските въоръжени сили отбранителни позиции около магистралата Суми (Украйна) – Курск (Русия). Внезапността на действията и добрата предварителна подготовка за тяхното осигуряване са предопределили успеха. В ранните часове на 7 са въведени част от основните сили, които до 12 часа са преодолели и първата отбранителна линия, като предните отряди на основните сили са достигнали дълбочина до 15 км. навътре в руска територия.

Всички тези действия са съпроводени с удари на дронове и ракети в дълбочина на полосата на отговорност на групата армии „Север“ на въоръжените сили на Русия. Опитите на руската авиация да спре или забави действията на настъпващите формирования завършват с неуспех. Към 12:00 часа на 8 август 2024 година военните формирования, настъпващи от украинска територия, са завзели пространство, което по различни оценки достига до 400 квадратни километра. Към същият този час няма категорично потвърдена информация, че настъплението е спряно или преустановено.  

Каква според Вас е целта на украинската армия?

Поради разбираемо мълчание от официалните украински институции на този етап е трудно да дефинираме каква е крайната стратегическата цел на тази военна операция, защото няма потвърдена информация за количество военна сила, която се използва от настъпващата страна. По руски официални източници настъпващата групировка е в рамките на механизирана бригада. По други, предимно руски неформални източници, броят на бригадите е от 5 до 8 с необходимите сили и средства за бойно и логистично осигуряване. Предвид тази информация, с всички уговорки за приблизителност и неточност, можем да формулираме няколко вероятни цели.

Първата група са политически цели: да се покаже, преди всичко на руското общество, че пропагандните твърдения за мощта на руското оръжие са несъстоятелни и нямат нищо общо с действителността. Руското оръжие не е в състояние да защити границите на руската държава и руските граждани. Политиката, провеждана от режима на Путин в продължение на повече от 20 години, не можа да доведе до благоденствие на руския народ, а обратно постави Русия в незавидното положение нейната сигурност и териториална цялост да бъдат вече условни понятия, които всеки заинтересован фактор може да тълкува съобразно неговите интереси. Няма значение дали това са вътрешни, или външни фактори. С едно изключение – САЩ, които не желаят разпад на Русия. 

Втората група цели са военно-технически. Силно е нарушена системата за логистично осигуряване на групата армии „Север“, за да бъде окончателно преустановен темпът за настъпление, ще трябва да се отделят сили и средства от групировките, воюващи на украинска територия. Това означава, ако не целия източен фронт, то на значителни участъци от него, руската армия следва да премине към стратегическа отбрана. Направи ли това, тя ще загуби инициативата, която може да премине на украинска страна, предвид разполагаемите от нея на съвременни средства за поразяване. Моментът на операцията съвпада с оценката на украинското разузнаване, че Русия не може да продължи повече от два месеца настъпателните действия на източния фронт. А да изпратиш части, окомплектовани с наборни военнослужещи, срещу настъпващите е огромен военен и политически риск. 

Много коментатори считат, че завладените руски територии могат да се считат като част от преговорния процес за прекратяване на бойните действия. Дали това ще се случи предстои да видим. За мен е по-важен въпросът за администрирането на завладените руски територии: дали тази функция ще бъде поета от украинската страна или ще бъде предоставена на руските доброволчески формирования, воюващи на страната на Украйна и руските опозиционни фактори. Така ще се види силата на Руския опозиционен елемент - ще се откаже ли от западния комфорт и ще намери сили да формира алтернативно руско правителство, което няма да е в изгнание, а ще е на руска територия или ще продължи с политическата риторика. Считам за целенасочено антиукраинско блъфирането за провеждане на референдум за присъединяване на завладените територии към Украйна.  

Украйна официално не коментира случващото се, но сред подкрепящите Украйна се наблюдава одобрение. Ще се оправдае ли тази приповдигнатост? 

Да, Украйна няма да коментира до момента, в който постигне в цялост или частично поставените стратегически военни цели и задачи. Не забелязвам приповдигнатост нито от подкрепящите Украйна, нито от украинска страна. Забелязвам доста изнервена емоционалност от страна на руските Zблогъри, които не могат да обвинят пряко Путин за неговите безумия, а се опитват да хвърлят вината за случващото се на руското разузнаване, на всеки друг второстепенен фактор, даже и на Лукашенко, че оттеглил белоруската армия от границата с Украйна и така освободил украински сили и средства за тази военна операция.  

САЩ съобщи, че ще иска повече информация от Украйна около случващото се - би ли могла американската страна да окаже натиск за прекратяване на действията?

Американската страна вече коментира случващото се. Макар коментарите да са от администратори от втори и трети ред, разбирам, че САЩ подкрепят този акт, стига украинската страна да се придържа към ограниченията за използване на американското въоръжение.  

Как според Вас ще отговори Русия на събитията в Курск?

До момента Кремъл е неадекватен, както по отношение на евакуацията на цивилното население, така и по отношение на намирането и организирането на сили и средства да ограничи и спре пробива в Курска област. Всичко е оставено в ръцете на Zблогърите, включително и с шантажирането с курската АЕЦ. Преодоляването на тази неадекватност вероятно ще изиска време. Военните бързо ще реагират, но тук има един въпрос: кой ще поеме политическата отговорност или по-скоро на кого тя ще бъде стоварена.

Илияна Маринкова