Има и днес будители! Млада учителка провокира учениците си да преследват истината в битието

Днешната ни среща е с един от най-младите учители в Профилираната езикова гимназия „Йоан Екзарх“ в град Враца. Нейното име е Христомила Каменова. Тя започва да предава знанията си по философия и психология на учениците във врачанската гимназия през недалечната 2018 година. Тя е и един от създателите на „Учебно помагало по философия на английски език за IX клас“. Носител е на наградата „Най-добър млад учител“ за учебната 2018-2019 година. Млада, усмихната и лъчезарна, тя е любимка не само на колегите, но и на възпитаниците си.

„Да си будител, означава да притежаваш умението да запалиш искрата в учениците,  от която се заражда пламъка, но са необходими умения и сръчност, за да се подържа огъня, които да гори и в бъдещето“, смята Каменова, а нейната цел е да провокира юношите да преследват истината в битието, да се абстрахират от стереотипното мислене, основано на сетивните възприятия и да боравят с инструмента на разсъдъчната си способност, да разгърнат собственият си потенциал и да постигнат вътрешна себеактуализация.

Ето какво сподели Христомила Каменова пред Фрог:

Какво е да бъдеш млад будител?

Понятието „будител“ всъщност е един сложен термин. Всеки един от нас е част от този свят с определена мисия, която осмисля човешкото съществуване. Да си будител означава да притежаваш умението да запалиш искрата в учениците, от която се заражда пламъка, но са необходими умения и сръчност, за да се подържа огъня, които да гори и в бъдещето.

Моята цел е да провокирам юношите да преследват истината в битието, да се абстрахират от стереотипното мислене, основано на сетивните възприятия и да боравят с инструмента на разсъдъчната си способност, да разгърнат собственият си потенциал и да постигнат вътрешна себеактуализация. Себеактуализацията е труден процес - човек трябва да започне от физиологичните си потребности и с времето да се научи как да се наслаждава на обикновените неща, които носят след себе си необикновени последици. Не случайно философията в буквален превод означава „любов към мъдростта“, но каква е тази мъдрост? – мъдростта означава да изследваш света, да откриваш нови пътища и да изградиш собствен светоглед. Не случайно Платон е казал, че целта на образованието е да ни научи да обичаме красивото. Разбира се, не говорим за външната, а за вътрешната красота, която се изразява в хармонията, проявата на емпатия и уважение към отсрещната страна. Образованието се корени в социалното развитие, защото благодарение на него човек изгражда темперамента си. Човешкото поведение е една съвкупност от вътрешно желание, емоция и знания, които се придобиват през целия житейски опит.

Моят подход е свързан с адаптацията на учениците към битието.

Най-важно за мен е всеки един от тях да преосмисли съществуването си и през целия процес на обучение да си отговори на екзистенциалния въпрос: „Какъв е смисълът на живота“? Когато човек получи отговор, то неговото съществуване е придобило значение. Добрият живот е просто една посока на съществуването ни, а не дестинация към която се отправяме. Ако ме попитате, какъв за мен е смисълът, отговорът ще бъде в това да подтиквам учениците да се борят и да изградят своята ценностна система. Искам не само учениците, но и хората да се научат, че ние всички живеем заедно в един споделен свят, трябва да се научим на уважение, да проявяваме добродетелност и как да живеем достойно. С факта, че ние вече сме част от този сят, че го притежаваме, той вече е благо. Животът е една последователност от жертви, което предполага, че човек трябва да откъсне част от себе си в името на общото благо. Общото благо са децата, защото те са бъдещето, те са най-прекрасното нещо. Ценностите определят идеологията на човека, цялостното му отношение и поведение спрямо различните гранични ситуации, пред които животът ни изправя. Ценностите са като лист хартия, върху които запълваме нашата участ, защото те задават граници на нашето бъдеще и перспектива. Олицетворение на ценностите са нормите, било то нравствени или морални. Висша ценност за тях трябва да бъде знанието, но не като съвкупност от научна информация спрямо разнообразните научни области, а знания за моралните ценности, като свободата, истината и живота.

Защо избрахте учителската професия?

На първо място да бъдеш учител не е професия, това е вътрешно желание, което придава смисъл и блаженство в живота ни. Ако мога да се позова на Карл Роджърс: „Когато гледам света съм песимист, но когато погледна хората около мен съм оптимист“. Светът е едно несигурно място, но взирайки се надълбоко в учениците разбирам, че всичко придобива смисъл. Заедно с тях обменяме опит през целият учебен процес. Човек се учи, докато е жив, защото да си учител означава непрекъснато да се развиваш. Лично аз се вдъхновявам всеки учебен час, благодарение на учениците, които непрекъснато задават въпроси, свързани с човешкото съществуване. Те са като едни малки изследователи, готови да преоткрият смисъла на целият жизнен процес. Учениците поддържат пламъка на любовта, който се намира вътре в душата ни, тъй като те съумяват да ме накарат да бъда по-добра. Ние всички сме ученици, защото продължаваме да се учим от живота.  Смятам, че има какво да дам и покажа не само на учениците, но и на света. Ако мога да направя едно сравнение на Философията като светлина, тя показва правилният път, по който трябва да вървим в процеса към знанието, така и ние учителите се опитваме да прокараме пътища в мрака, за да могат учениците да постигнат просветление. От друга страна, избрах да бъда учител, за да покажа и докажа, че Философията като наука има смисъл, тя не е обмяна на прости съждения, а нещо повече – тя е дълбок разговор, благодарение на който и чрез който човек изгражда своят светоглед. Философията представлява един стремеж към цялостен поглед не само за света, но и за мястото на човека в битието. Благодарение на философията и моралните повели, които ни дава, учениците успяват да си отговорят на някои от най-съществените въпроси свързани с нашето съществуване. Най-важното за мен е не да ги науча кога и какво се е случило в историческото минало, а да провокирам тяхната мисловна дейност, да изразят своя талант и критическо мислене спрямо конкретните обстоятелства.

Смятате ли, че учителите са будителите на 21 век?

Смятам, че всички живи същества в една или друга степен са будители, защото всички ние сме различни, следователно преоткриваме живота по различен начин. Най-голямото богатство за един учител е любовта, която учениците проявяват към него. Будителят е човек, борещ се за общото благо. Фундаментална цел на всеки един от нас трябва да бъде пробуждането у децата за един нов изследователски път, но в случая будителят ще притежава ролята на „компас“ – да задава правилната посока, по която да се насочат учениците. Учителят трябва да подкрепя и толерира децата на всеки един етап от личностното си развитие, за да могат да се изградят като морално и емоционално интелигентни личности.

Знаете ли, в момента, в който пишех отговорите получих едно от многото поздравления за празника. Но какво ми направи впечатление ли - поздравителните думи, които моят ученик е употребил, а те гласяха: „Честит празник на един от малкото съвременни будители, които имам честта да познавам“. Е, може би да си будител означава да получаваш подкрепа и да притежаваш взаимна връзка с учениците. Ето това осмисля дейността на учителя, струва си да пожертваш всичко –  време и знания в името на учениците!  Образованието е възпитателен процес!

На въпроса дали е трудно да вдъхновявам към нови знания днешните младежи – категорично отговорът ми е „НЕ!“. Когато разбереш отсрещната страна в лицето на учениците, когато се поставиш на тяхно място и си съпричастен, то учебният процес преминава в една симбиоза. Не са необходими словесни думи, само с един жест, една мимика на тялото и се разбираме за всичко. Учениците очакват подкрепа, но когато и аз се нуждая от тях, те винаги са насреща със своята емпатичност.

В работата си винаги се стремя да разнообразявам учебния процес и заедно с учениците да откриваме отговор на актуалните теми в обществото. Когато те виждат моята амбициозност и борбеност, отвръщат със същото - те са готови да се борят, да постигат големи върхове, за да покажат, че могат. Никога не трябва да обезкуражаваме някой, който напредва, без значение колко бавно върви. Което означава, че всички притежаваме вътрешна мотивация и стремеж за надграждане на субективните качества и умения, необходим е човек, в лицето на „компаса“ да посочи правилната посока на учениците, за да получат вдъхновение. Ето, автомобилите се нуждаят от GPS система, за да достигнат от точка А до точка Б, птиците се нуждаят от вътрешен двигател, учениците от учителите, но и ние, учителите, от тях. Това е един безкраен кръговрат на обмяна на опит и познания.

Лично аз съм на мнението, че всички сме будители, просто се нуждаем от нещо или някой, който да ни събуди и да постигнем вътрешен мир. Когато душата ни е спокойна, когато сме уверени в себе си и потенциала си, то тогава ще постигнем и психично благополучие.

Кои са най-големите трудности, с които се сблъсквате в работата си?

За мен най-голямата трудност са личните, вътрешни проблеми, които учениците притежават. Когато виждам болката и тъгата в детските невинни учи, когато виждам тяхното безсилие, тогава и аз се чувствам безсилна. Ако можех да притежавам магическа пръчка, с която да премахна тези проблематични ситуации, тогава наистина бих била удовлетворена от себе си. Но за съжаление не трябва да забравяме и факта, че живота е низ от падение и възходи. Точно поради това се опитвам да науча учениците как да се борят и с лекота да преминават през препятствията на живота. Може би отново ще се повторя, но бих искала учениците ми да се превърнат в достойни, будни граждани!

Как вашите ученици възприемат днешния ден – като поредния почивен или наистина като празник?

Може би няма да повярвате, но учениците умело ценят смисъла на празника. Те са наясно колко е трудно да бъдеш учител (особено в случая млад учител) и винаги проявяват позитивно безусловно отношение. Не случайно преди пандемията ме отличиха с приза „Най-млад учител будител“, което е навява на мисълта, че наистина съм успяла да ги провокирам с методическата си подкрепа и отношение.

Какъв е вашият призив към днешните будители и младежи?

Ако мога да следвам призива на Имануел Кант, да се отнасяме към хората винаги като към цел, никога като средство.

Човекът трябва да бъде цел, а не средство. С постъпките си нямаме правото да нарушаваме свободната волята на другите човешките същества, свободата се намира вътре в нас и благодарение на нея създаваме моралните закони, които крепят обществото. Единствено чрез проявата на свободата, човек може да бъде морално същество – сам определя постъпките си, носи отговорност за решенията които е направил, защото прави морален избор между доброто и лошото, за което носи своята отговорност.

Моят призив към всички е да опознаят себе си!

Мисълта „познай себе си“ има за цел да накара човек да се задълбочи в съдбата си. Трябва да се опознаем, а самопознанието може да помогне на човек да се спаси от илюзията за личностните му качества и достойнства. Самопознанието ще има смисъл единствено, ако води до познание за личността, която надхвърля индивидуалността. Самопознанието се опира на съмнение, не-знание, което се разпознава когато се изправи пред по-висшето познание за нещата. Формулата „Познай себе си“ свидетелства за една  необходимост на човека от взиране в равносметка за самия себе си. Колкото по –малко човек се самоизследва, толкова по-безсмислен е живота ни.

Самоизследването не означава да откриеш какъв е истинският ти Аз-образ, каква е твоята идентичност, а да откриеш отправна точка в живота си, как да го изживееш по най-добрият и правилен начин. Например, ако обичате да губите част от свободното си време в онлайн пространството или да ходите на определен спорт, трябва да кажете защо тези неща са важни за вас, а не просто да настоявате, че те са важни, целта е да се замислите и да представите ясна аргументация в тяхна полза. Както и обратното, ако смятате, че вашите съученици имат погрешни навици и харесват лоши неща, трябва да обясните с доводи, защо те не трябва да правят това. По пътя към търсенето на истинно знание ще се наложи да задавате и трудни въпроси за принципите на хората. Да познаеш себе си и да изследваш собствения си живот означава да разбереш, защо нещата които предпочиташ и правиш са важни за теб, като по този начин може да преосмислим вярванията си и да оценим други възгледи, с които преди това не сме били съгласни. Не може да изследваме живота си, без да имаме ясна представа защо и как другите живеят. Единствено по този начин, следвайки тези стъпки може да кажем, че води добродетелен начин на живот.

Интервю на Веселка Иванова