Реклама / Ads

8| 8018 |31.10.2021 ИНТЕРВЮ

Магдалена Абаджиева за Фрог: Робството днес е потисничеството на материалния просперитет над будителството

.
Езиковедът Магдалена Абаджиева
Плаша се, като гледам как малки деца не могат да четат на български, но за сметка на това четат с лекота на английски език. Събуждането на Деня на народните будители трябва да бъде с духовен будилник. Събуждането означава да си поискаш бъдеще за духа. Робството днес е потисничеството на материалния просперитет. Има огромна нужда от нови народни будители, защото желанията ни се свиха до това да имаме сертификат и да можем да влезем в мола.

Посоката ни трябва да бъде от свободата към просвещението. Много бих искала да можех да чуя Найден Геров сега и неговата оценка за това, което се случва днес.Със сигурност трябва много да се срамуваме. Би трябвало народът да следва онзи, който нравствено го превъзхожда. Магистралите са хубаво нещо, но когато сме изплашени и натъжени, търсим пътища за сърцето си - те се строят не с асфалт, а с думи, образи, проникновения и прозрения.

 

Ако Бай Ганьо беше образован, щяхме да имаме друг национален литературен герой и може би нямаше да се срамуваме толкова от него. Това казва за Фрог нюз поетесата и езиковед в Института за български език на БАН Магдалена Абаджиева в навечерието на Деня на будителя.


- Г-жо Абаджиева, има ли смисъл да отбелязваме Деня на будителите, след като от доста години е гримиран с лъжи и в известна степен чалгизиран?

 

- С пълна убеденост ще заявя, че има смисъл, дори и когато осъзнаваме, че за част от обществото ни този празник е ненужен. Честването на Деня на народните будители изисква вглъбяване, поглед към личностите, допринесли за утвърждаването ни като народ. За това е нужно усилие, а днешните времена са осмислени повече като живеене набързо, лесно и забавлявайки се. Плаша се, като гледам как малки деца не могат да четат на български, но за сметка на това четат с лекота на английски език. Мисля си, че сме в началото на края ни като народ, че границите на българското много са се размили. И точно по тази причина трябва да си припомняме откриването на първите български училища, усилията на българите през Възраждането да противостоят срещу гръцкото културно влияние, стремежите за събирането и съхраняването на българския фолклор и т.н.

 

- Защо народът ни трябва да се буди? В кома ли е? И каква е гаранцията, че пак няма да заспи или да го приспят?

 

- Събуждането означава да си поискаш бъдеще за духа, да работиш за сбъдването на това бъдеще. Но както всеки процес, той има начална точка - трябва първо всички да осъзнаем в какво състояние се намираме. Събуждането на Деня на народните будители трябва да бъде с духовен будилник – да прочетем красива книга на български автор, да разлистим българския тълковен речник и да открием непозната дума, да разкажем на някое дете народна приказка. Мисля си, че започнахме да заспиваме дълбоко след отварянето на първите големи магазини. Позволихме си да замени цветните рисунки с цветни телевизори. Все още звучат актуално стиховете на Ботев: „Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз рабска люлка люлее?”, но робството днес е потисничеството на материалния просперитет.

 

- Може ли да говорим за народни будители във време на COVID 19?

 

- Може, но по-скоро като необходимост, защото пробуждането днес много ни липсва. COVID 19 ограничи голяма част от нашите възможости – времето, срещите с приятели, пътуванията. Казваме, че сме загубили свободата си, а забравяме, че имаме и духовна свобода. Времето днес има огромна нужда от нови народни будители, защото желанията ни се свиха до това да имаме сертификат и да можем да влезем в мола. Трябва да ни се припомни, че след години ние ще бъдем разглеждани като минало спрямо това, което сме оставили на следващите поколения. Ако искаме да оставим само страховете си и зелените си сертификати, ще бъде трагично.

 

В първия брой на вестник „Свобода”, излязъл в Букурещ на 7.11.1869 г., се казва: „От свободата зависи почти всичко: без свобода няма ни живот, ни щастие – това е вярно като две и две четири. Но човешкото щастие зависи от просвещението, а просвещението – от материалното богатство. А материалното богатство? – от свободата.” Посоката ни трябва да бъде от свободата към просвещението - да не спираме само в предметния свят, а да се стремим към нови знания.

 

- Кои будители от миналото пазите дълбоко в сърцето си.? Те навярно са там и в сърцата на много българи?

 

За мен една от най-ярките фигури остава тази на Найден Геров - на първо място заради неговия огромен труд върху Речника на българския език. На Геров дължим и откриването на първото класно училище в Копривщица през 1846 г., което е огромна стъпка напред за българското образование. Ето какво казва Христо Г. Данов за онези дни: „Преди да ида при Герова, учил бях в няколко училища, но никакво понятие за наука нямах, защото ме учеха на неразбран език, всичко беше тъмнина за нас учениците. При Геров чух майчиния си език и видях що е наука: тогава ми се отвориха очите, светна ми и разбрах, че съм бил българин, че има с какво да се надигаме и ние българите и че трябва да радим за бащиния”. По инициатива на Найден Геров също така за първи път на 11 май 1851 година в Епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий” в Пловдив се организира празник на светите братя Кирил и Методий, след което този празник започва да се чества и в Цариград, Шумен, Лом и други градове. Използвам случая да кажа с болка, че за втора поредна година на Деня на народните будители българските училища остават затворени, а децата учат електронно. Много бих искала да можех да чуя Найден Геров днес и неговата оценка за това, което се случва. Със сигурност трябва много да се срамуваме.

 

- Не забравяме ли, че нашите баби са сред най-големите народни будители? Не тръгва ли от тях приказката за живота на всеки от нас?

 

- Мисля си, че възрастните хора би трябвало да са щастливи, защото са лишени от огромните страхове на порастването. У тях се улавя онова спокойствие, което идва тогава, когато си овладял добре настоящето. Моята баба се беше превърнала в градина – сееше, плевеше, копаеше и най-вече се радваше на чушките, доматите, зелето и картофите. Можеше да познае часа по сянката си, а времето – по цвета на облаците или по начина, по който летят лястовиците. Възрастните хора са по-свързани с природата – говорят си с нея, гледат чрез нея. Не можем да кажем, че сме будни, ако забравяме, че сме част от нещо по-голямо, нещо живо, от което произтичаме. Ако си спомним за бабите си и за тази тяхна красива природна простота, ще усетим будителството именно като общуване с околния свят.

 

- В духовността ли е спасението на българина днес? Кой да му помогне? Къде са лидерите? Или и те са фалшиви герои?

 

- Би трябвало народът да следва онзи, който нравствено го превъзхожда. Това може да се случи обаче тогава, когато народът е наясно с нравствените категории и може да разграничи почтеността от лъжата, искреността от лицемерието, милосърдието от суетата. Страхувам се, че тази способност я притежава малка част от обществото ни. Проличава си по изборите, които правим, по лидерите, които подкрепяме. А лидерите днес са тези, които говорят предимно за икономически напредък и бизнес. Малко се говори за култура, за литература, и хората губят културните си потребности. Аз лично имам нужда от такива лидери, които да обърнат поглед и към сцените на театрите, и към тефтерите на писателите. Защото магистралите са хубаво нещо, но когато сме изплашени и натъжени, търсим пътища за сърцето си. Тях трябва също някой да ни ги построи, но те не се строят с асфалт, а с думи, образи, проникновения и прозрения.

 

- Будителство ли е проповядването на европейските ценности?

 

- Повечето хора разбират европейските ценности като свобода - по-лесно пътуване, образование в чужбина, работа в чужбина и т.н. Но нали видяхте какво се случи по време на пандемията? Границите са затвориха, наложиха се ограничения, което означава, че изграденото обединение много бързо може да рухне. Тогава дали е ценност наистина? За мен огромният проблем обаче остава загубата на национална идентичност. Европейският съюз създаде предпоставки за уеднаквяване – където и да отидете, виждате еднакви магазини и еднакви стоки. Всичко става универсално – дори и музиката. Когато чуя днес българска песен, в повечето случаи не мога да разпозная, че е българска. Българските поети в голямата си част станаха европейски поети. Красотата на света е в неговото разнообразие. Цветята са различни, животните са различни, дори облаците в небето имат различни форми. Така трябва да е и с народите и с тяхната култура. Нека се вгледаме отново в онова, което е специфично за нас – да го търсим и пресъздаваме.

 

- Животът ни кара да надигаме глас срещу несправедливостта. Но сякаш този глас не се чува? Байганьовщината май ни пречи да чуем истинските духовни водачи?

 

- Много бих искала да се чуват повече гласове срещу несправедливостта и тя да не се осмисля само като затворени кръчми, в които не можем да влезем. Струва ми се, че народът ни е изморен и най-вече смазан от бедност. Бедният човек няма сили да се бори за идеи. Той мисли само как да си купи хляб. И пак опираме до въпроса за просвещението. Мъдростта е онази, която ни помага да отделим справедливото от несправедливото. Ако Бай Ганьо беше образован, щяхме да имаме друг национален литературен герой и може би нямаше да се срамуваме толкова от него.

 

- Наскоро излезе вашата книга "Сестра ми пеперудата". Да очакваме ли нова книга през тази година?

 

- „Сестра ми пеперудата” е книга, която разказва за моя живот. Сестра ми беше болна от болестта на пеперудените деца. Пораснах с болката на моята сестра, но пък това ми даде и силата да надмогвам страданието. Мисля си, че трудно бих написала друга книга тази година, още повече защото вярвам, че книгите произтичат от преживяното. Нужно ми е да събера нови усещания. Но ще подаря на читателите на Фрогнюз едно свое стихотворение. И точно защото е есен, нека в умовете ни е пролетно.

 

ПРОЛЕТ

 

Най-хубаво е да погледнем детелините
и как са цъфнали в полето всичките треви,
как охлювът пълзи между годините
и дирята му сребърна блести.

 

Минавали сме толкова покрай поляните
и сме премигвали от светлина.
Най-хубаво е тук да си останем
като деца.

 

Магдалена Абаджиева

 

Интервю на Красен Бучков

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. 14| 11846 |25.10.2021 Проф. Сербезова пред Фрог: Има двоен аршин в здравната система. Защо за едни има подкрепа и разбиране, а за други - не? . 8| 6576 |22.10.2021 Скулпторът Красимир Кръстев-Ломски пред Фрог: Страната ни е ограбвана, а грабителите са ненаказани . 54| 43003 |21.10.2021 Мартин Карбовски пред Фрог: Европа е комунизъм на лизинг, скапана работа. Парите на ГЕРБ продължават да управляват . 7| 16518 |21.10.2021 Историкът Станчо Станчев пред Фрог: Военните паметници в РС Македония могат да бъдат заличени като гроба на кап. Бърдаров

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads

БЛОГОВЕ