Ил. Йотова: Днес берем горчивите плодове на Yes политиката

Интервю на Ренета Попова

- Г-жо Йотова, мислите ли, че българинът се чувства пълноправен член на Европа или самочувствието му е като на „втора ръка” човек?

- Внушенията за “втора ръка европейци” идват повече от България и от български политици. Това внушение тръгна още, когато страната ни затваряше отделните глави по ресори за присъединяването ни към ЕС. В желанието много бързо да приключи този процес се съгласявахме с всички условия, които поставяха европейските институции, не рядко в противоречие с националните интереси. Още от тогава фразата “така ни казват, или така искат от Брюксел” създаде впечатления, че губим суверенитета си и всеки може да ни нарежда каквото реши. Тези позиции накараха хората да мислят, че отново силният диктува на слабия и че ще бъдем приети, но по милост. Сигурна съм, че в много сфери можеше да бъдат много по-добре защитени интересите ни – ядрена енергетика, селско стопанство, мониторинг, съдебна система. Така че днес берем горчивите плодове на Yes политиката, която ни се натрапи още от тогава. В Европа уважават, ако имаш самочувствие, кауза и аргументирано може да отстояваш националните интереси.

- Доколко европейската тематика е позната на българина? Как мотивирате вашите избиратели да отидат до урните на 25 май?

- Не е достатъчно позната. Трудно достъпна е. Не говорим в България за решенията на Брюксел, а най-много до две години те стават част от нашето законодателство. По-ориентирани са хората, които се допират до работа с европейски средства или тези, които работят в администрацията. Още сме в самото начало и ни чака много работа. Липсата на информация води до евроскептицизъм, до отказ от възможностите, които ни се предоставят от Европа, което е път за никъде. През последния мандат създадох седем информационни центъра в страната именно, за да запълвам този информационен вакуум с многобройни срещи, работа с бизнеса и общините, с неправителствения сектор и с младите хора. Категорична съм, че които и да са евродепутатите ни в следващия Паралмент трябва да възприемем тази практика и да бъде изградена цялостна мрежа в страната, защото опитът показва, че тези центрове работят и успяват. Не е вярно, че хората не се интересуват от европейските въпроси. И сега, по време на кампанията, ме разпитват достатъчно за начина, по който се вземат решенията, до тяхното съдържание и до това как влияят върху България. Мотивът за гласуване не се ражда само от по-голямата информация, но и от конкретните предложения за това, което трябва да свършим. Пределно ясно е, че Европа има нужда от коренна промяна – и като политики и като управление.

- Какво е Европа за вас? Каква е ролята на ЕС за България?

- Преди всичко огромни възможности, дисциплина и правила. У нас се наложи впечатлениeто, че едва ли не Европа е място, откъдето се раздават пари. Това не е така. Идеята на ЕС е и изравняване на стандартите и начините на живот на всички граждани от 28-те страни членки. Затова Европа не е Европа на държавите, а на регионите. Например, най-бедният регион в ЕС е северозападният регион в България, има и други бедни райони. ЕК дава възможност за допълнителни субсидии на тези райони, именно, за да се подобри положението в тях. Правителството на ГЕРБ пропусна да внесе план за северозападния район и за съжаление го лиши от допълнителни средства от ЕС. Или друг пример – развитието на малките и средните предприятия. Огромни възможности дава Общността за тяхното подпомагане, аз съм убедена, че това е и бъдещето на българската икономика. Образованието – задача е на всяка от държавите членки. Няма как да не отчетем големите резултати, които дава програмата “Еразъм” за развитието на младите хора. Примерите са безкрайни.

- Избройте три основни неща, които желаете да промените като представител в Европейския парламент?

- В законодателно отношение от особена важност е предложението за общо законодателство за борба с корупцията и престъпността. За първи път от създаването на ЕС, Европейската комисия има амбицията да предложи пакет от закони, валидни за всичките 28 държави. Това ще бъде един от най-важните приоритети на следващите европейски институции. Зная, че социалната политика също е работа на отделните страни, но така както направихме първия пробив за гарантиране на работни места за младите хора в ЕС, така трябва да продължим, защото изпаднахме в най-тежката икономическа и социална криза от близо един век. Общи политики тук са възможни, а задължителния им характер ще накара всяко едно правителство да се съобразява с тях, независимо от политическия цвят. Има още много теми, но преди всичко ще трябва да се вгледаме и за самия начин, по който се управляват институциите. Нямаме полза от толкова много бюрокрация, нямаме полза от това непрекъснато преместване от Брюксел в Страсбург и обратно. Икономии трябва да се правят не заради самите икономии или защото сме в предизборна обстановка, а да се превърнат в целенасочена и трайна политика. Европейските институции особено през последните пет години, станаха много изолирани, непрозрачни, дори плашещи за европейските граждани. Европа позагуби и от лидерските си позиции в международен план. Трябва да се смени ръководството на Европейската комисия и сред комисарите да има истински водачи. За това заставаме зад общата ни кандидатура за председател на Комисията – Мартин Шулц.

- Намирате ли в някои от тях близки позиции с другите партии, кандидатиращи се за Евроизборите?

- Ако говорим в европейски план – да. Много гласове от различни партии се чуват и по отношение на преместването в Старсбург, и по отношение управлението на институциите. Компромисите по отделните политики са задължителни, защото иначе нито едно решение в ЕП няма да бъде прието. Важното е тези политики наистина да решават проблемите на европейските граждани, а не да се занимават с отвлечени въпроси или такива, които интересуват малък кръг от хора. И днес, в кампанията, можете да видите сходни послания между социалисти, либерали, зелени. В България е друго. Сигурно и през тази кампания няма да говорим за това как виждаме страната ни сред останалите 27, къде искаме да сме след една, две или пет години. А ни чака много работа, защото след един мандат България трябва да поеме председателството на Европейския съюз. За мен е важно да определим рамката на българския мандат, който ще защитаваме там. Ние имаме своите политически различия, работим в различни политически групи. Но българските интереси са общата ни задача.

- Измества ли се разговорът за европейски политики с този за вътрешно партийни?

- Няма дори разговор за вътрешнополитически теми. Отвсякъде се лее популизъм, стига се до нелепи обещания, които са невъзможни, но галят ухото на хората. Това също е път за никъде. Публичното пространство е пълно с престрелки между отделни политици, с безкрайни коментари кой какво е казал, с език, който не ни отива. Отказвам да правя такава кампания. Остават ни по-малко от две седмици. Все още не съм загубила надежда, че може да се проведе поне един истински дебат за това кои сме и какво искаме след 25 май.

- Следите ли нагласите на обществото чрез резултатите на социологическите агенции? Как гледате на разликата, която дават на БСП и ГЕРБ?

- С огромно внимание и анализ почти на всяко изречение, което съобщават социолозите. Но за мен най-вярната социология са срещите с хората. Повече от 9 хиляди километра съм минала от началото на кампанията. Разговарям с всички, независимо дали са високо в Родопите или по поречието на Дунав. Народът не иска повече Борисов. Неговото управление върна страната ни години назад и я изправи пред фалит. Ние искаме да дадем шанс на правителството на Орешарски. Започнаха трудно и им дължим спокойствие и условия за работа. Социалните стъпки, които направиха, са само капка в морето. Искаме да продължат, за да бъде България мястото, в което хората искат да живеят и да се чувстват уютно.

- Защо е толкова важно дали Европа ще се управлява от ляво или от дясно мнозинство?

- Най-опасната политика е, че няма разлика между ляво и дясно. Тези, които я проповядват, очевидно са подвластни на олигархични интереси, които могат да напазаруват всичко и всеки. Различните политически идеологии са в основата на демокрацията. По-добрите предложения, по-реалистичните политики печелят. Другото не е политика, а спазаряване. Дясната политика изпитахме на гърба си през последните десет години. Тя наложи пазарните отношения дори в системи като образованието и здравеопазването. Резултатите са налице – бедност, мизерия, липса на работни места за стари и млади. Ние социалистите казваме друго. Нека да са стабилни банки, предприятия и корпорации, но къде остават правата на хората? Ние сме “За” справедлива България и “За” социална Европа.