Ивайло Иванов за ФрогНюз: Става все по-ясно, че решението на конфликта в Газа е създаване на две държави - израелска и палестинска

Това каза за ФрогНюз Ивайло Иванов, експерт по национална и международна сигурност и член на Съюза на офицерите от резерва "Атлантик".

Ето и цялото интервю: 

Американският президент Джо Байдън представи план в три стъпки за мир в Газа, за който казва, че е израелски план. Описаното от Байдън - тези три стъпки, струват ли Ви се реалистични? 

Планът е добър на теория, но на практика има две ключови позиции - на Хамас и на израелското правителство, не позволяват планът да стартира. Това е големият проблем, който виждаме през последните месеци - международната общност не успява да накара двете страни да направят първата стъпка, която е спиране на огъня, на военните действия, което да позволи да се реализират каквито и да е втори стъпки.

И двете страни казаха, че са готови да обсъдят този план, но всяка седи твърдо стъпила на две позиции - Хамас, че иска дългосрочно прекратяване на военните действия и изтегляне на Израел от Газа, докато израелската страна е твърда и неотстъпчива от своята позиция, че ще продължи военните действия, докато не унищожи Хамас. Израелската страна заяви, че дори ако има преговори, тя няма да спира военните действия и ще продължи да атакува Хамас. Отново опираме до този първи проблем как да бъде преодоляна тази първа стъпка, за да може да се реализира каквото и да е след това.

Вторият проблем е втората стъпка - преговорите, които трябва да доведат до дългосрочно прекратяване на “враждебните действия”, както е записано в плана. Очевидно хората, работили върху плана си дават ясна сметка колко труден процес ще бъде. Поради тази причина там е записана опцията, че това временно прекратяване на огъня, дори ако надхвърли упоменатия срок от 6 седмици, ще продължи, докато се водят преговорите и докато Хамас спазва прекратяването на огъня.

Не виждам обаче как ще се случи първата стъпка - как ще се случи двете страни да седнат на маса на преговорите и да направят компромис с тези свои позиции, които всъщност ги сблъскват и не могат да позволят каквато и да е мирна инициатива да започне.

Във военно отношение, каква е ситуацията - има ли някоя от двете страни преимущество?

Израел има пълно превъзходство в този военен конфликт. В това няма никакво съмнение. Проблемът е, че дори Израел да успее да унищожи в голяма степен военните способности на Хамас - нещо, в което все повече анализатори се съмняват, не може да унищожи като цяло организацията. Особено от гледна точка на идеята, която Хамас представлява в политически план. 

Оценки, които се появиха от американска страна, казват, че в резултат на тези вече около 8 месеца бойни действия, Израел успява да ликвидира около половината от бойците на Хамас. Според американски оценки от началото на конфликта, бойците на Хамас бяха около 20-25 хиляди в Газа. Тези оценки към момента казват, че някъде между 9 и 12 хиляди бойци на Хамас все още остават на територията на Газа. Виждаме трудностите, с които израелската армия се сблъсква, дори с постигането на тази първа, по-лесна на пръв поглед цел - военното унищожаване на Хамас. 

Две неща подсказват, че това е много трудно да се случи, ако въобще е възможно. Първо, в територии в Газа, които Израел обяви за прочистени и от които се изтегли, се налага да се връща и отново да провежда военни операции, защото Хамас отново се появява в тях. Второ, въпреки изключително масираните бомбардировки, които Израел провежда върху територията на Газа срещу военни обекти и структури на Хамас, Хамас, макар и не с възможностите, с които разполагаше преди конфликта, все пак продължава да успява. Дори миналата седмица имаше отново сериозно припомняне в тази насока - Хамас успя да изстреля ракети срещу територията на Израел, което подсказва, че макар и Израел да има пълно военно превъзходство, този военен конфликт няма да бъде решен чрез военната сила.

Нещо, което също е важно и трябва да се отбележи, е, че за да може Израел да държи под контрол във военно отношение Газа - става въпрос за дългосрочно осигуряване на сигурността в Ивицата, според военни оценки ще трябва да разположи около 50 хиляди човека въоръжени сили.

Оценки на централната банка на Израел показват, че годишното осигуряване на сигурността и контрола върху Газа ще струва 5 милиарда долара на Израел. И от военна гледна точка, и от финансова гледна точка ще бъде огромна тежест за израелската държава, ако тя провежда политиката, която към момента израелският премиер Бенямин Нетаняху е дефинирал. Той каза, че каквото и да се случва, Израел ще си осигури и ще поддържа пълен контрол върху сигурността на територията на Газа, независимо как ще свърши този конфликт. 

Другото нещо, което трябва да се отбележи от военна гледна точка в този конфликт, е, че Хамас вече променя своята стратегия. Бойците им вече не участват в директни преки военни сблъсъци с израелската армия, а започват да действат като партизанско движение. Само преди дни член на израелския военен кабинет и бивш началник на отбраната Гади Айзенкот заяви, че стабилизирането на Ивицата Газа ще отнеме между 3 и 5 години, а изграждането на алтернативно на Хамас управление ще продължи много повече.

Военното превъзходство на Израел не може да бъде материализирано политически. Целта, която Израел си постави, изглежда трудно достижима. Когато и да свърши този военен конфликт, в който Израел очевидно ще се стреми да декларира победа, в момента, в който Израел декларира това, е достатъчно да се появи един боец на Хамас, който да развее знамето на организацията над руините в Газа и да покаже, че организацията не е мъртва. Няма как всеки боец на Хамас да бъде унищожен.

Друго притеснително нещо от политическа гледна точка е, че според последни социологически проучвания доверието в Хамас е по-високо отколкото преди началото на този военен конфликт. Въпреки че голяма част от палестинците на територията на Газа обвиняват организацията за това, което причини на населението, очевидно по-голямата част от това население хвърля вината върху Израел. Това може да е по-притеснително в дългосрочен аспект - вероятно е голяма част от младите хора, от тийнейджърите, колкото повече продължава този военен конфликт и страданията на палестинските граждани в Ивицата Газа, да доведе до радикализация на тези млади хора, които да допринесат за запълването на редовете на Хамас в бъдеще. Дори да е някаква друга организация, тя ще има логиката на Хамас, която е на първо място отричане на съществуването на Държавата Израел и стремеж тя да бъде унищожена. 

И казвайки това как смятате, дали е по-разумно Израел да предприеме някаква друга стратегия? Споменахте и Нетаняху, около него има много конфликтни точки вътре в Израел.

Все повече се усилват оценките, че Нетаняху води тази военна операция на Израел в Газа по-скоро в свой собствен личен политически интерес, от гледна точка на своето оцеляване, отколкото от гледна точка на Израел. Някои от действията, които израелският министър-председател предприема, са свързани с неговото политическо оцеляване, не с прекратяването и с успешния бърз завършек на този конфликт.

От толкова месеци война можем да видим, че Нетаняху залага на идеята, че удължаването на този конфликт му печели време да остане на власт, като го прави с две цели. Първата цел е израелското общество да забрави провала, който е и негов личен провал, за нападението на Хамас на 7 октомври, което доведе до жертвите и взимането на заложници. Той е обвиняван и от израелското общество за това, не само от своите политически противници.

Втората цел е свързана с развоя на американската президентска кампания и надеждите на Нетаняху Доналд Тръмп да спечели президентските избори. Тръмп има изключително твърди произраелски позиции и това ще укрепи властта на Нетаняху във вътрешнополитически план. 

Социологията от последните дни показва още, че подкрепата за Нетаняху нараства, докато за лидера на опозицията Бени Ганц за неговата партия намалява. Израелското общество е дълбоко разделено. Виждаме непрекъснатите протести. Привържениците на тези протести смятат, че Израел трябва да се фокусира повече върху спасяването на заложниците, отколкото унищожаването на Хамас. Но това, което е общо и което сплотява израелското общество в настоящия момент, е, че Израел трябва да продължи с тази политика, която провежда срещу Хамас. 

Разликата между Нетаняху и опозицията - специално Бени Ганц, е, че Ганц е готов да отвори и да започне политически процес за търсенето на решение за създаване на две държави, което е крайната цел на международна общност. Международната общност според мен осъзнава, че това е единственото решение на този конфликт, което може да повлияе позитивно не само на израело-палестинския процес, но и на средата за сигурност в целия регион.

Анализаторите казват, че Нетаняху е притиснат до стената и няма как да отстъпи, защото ще загуби подкрепата на десните радикални партии, в лицето на финансовия министър Смотрич и на този на вътрешната сигурност Бен-Гвир. От друга страна, ако погледнем исторически политиката на Нетаняху спрямо палестинския въпрос, ще видим, че през цялото негово управление, той работеше за това палестинският въпрос да бъде забравен и въобще въпросът за създаването на две държави да не се реализира, включително чрез провеждането на заселническа политика на Западния бряг, чрез непрекъснато одобряване на нови строежи. Международната общност, включително Европейският съюз и САЩ, които иначе подкрепят Израел в много други отношения, осъжда тази политика на непрекъснато ново изграждане на селища на Западния бряг, което на практика предотвратява създаването на две държави. Можем да кажем, съдейки от този исторически опит, че самият Бенямин Нетаняху няма желанието и не е готов да работи политически за идеята за създаването на две държави на територията на Палестина - Израелска и Палестинска.

Ако погледнем в хипотезата, че Тръмп действително спечели изборите в САЩ, което все още не знаем, но по социологически проучвания изглежда поне вероятно, какво ще значи това за Израел? Питам и заради произраелските позиции на Тръмп, които Вие споменахте, и заради много голямото напрежение между Тръмп и Иран.

Можем да сме сигурни, че Израел ще има почти пълната и безрезервна подкрепа на САЩ, включително доставка на цялото необходимо въоръжение и техника, което поиска. Факторите, които към момента са неясни и могат да окажат сериозно въздействие върху американската политика по отношение Близкия изток, независимо кой спечели президентските избори през есента, са два. 

Едното е дали няма да видим разширяване на конфликта с включването на Хизбула. Началникът на израелската армия заяви, че тя е почти на ръба да вземе решение за провеждане на операция на северната граница, което неминуемо ще доведе до ескалация и сериозно изостряне на конфликта по отношение на Израел и Хизбула. Оттам нататък това може да погълне целия регион. 

Вторият фактор, който е по-малко видим, но през последните около два месеца започва да оказва силно влияние и дори в някакъв смисъл е по-опасен от Хизбула, е, че иракски групировки все по-често атакуват Израел. Въпреки че нямат пряка граница, те изстрелват дронове и балистични ракети срещу територията на Израел. Това може да доведе до израелска операция срещу тези групировки на територията на Ирак и също би провокирало регионален конфликт. Хизбула и Израел имат наръчник на поведение, в който двете страни внимателно оценяват ударите, които си разменят, така че да се опитат да нанесат поражения на другия, но да не ескалират конфликта дотолкова, че той да прерасне в голям открит сблъсък. Тези иракски групировки обаче нямат подобна политика и опит в провеждането на такива операции и лесно може да провокират израелския отговор, който да въвлече целия регион в конфликт. 

Още повече, че тези групировки, макар и свързани с Иран, не са абсолютно подчинени на Иран. Често пъти действат независимо. През последните два месеца виждаме, че дори Иран и Хизбула са притеснени от активността на тези иракски групировки, защото могат да въвлекат и Хизбула, и Иран в конфликт с Израел. Хизбула и Иран към момента не са готови за ескалиране на ситуацията. Това видяхме и в онзи случаи, когато Иран омаловажи ответния отговор на Израел, с оглед да няма ескалиране повече на ситуацията. Ако има някакъв голям конфликт, който се разшири в региона, трудно можем да прогнозираме американската политика извън това, че Тръмп ще подкрепя Израел.

Доналд Тръмп на власт ще доведе до това, че Израел ще получи пълна политическа подкрепа, включително Бенямин Нетаняху, тъй като знаем добрите лични отношения между двамата лидери. Подкрепата за Израел на САЩ ще зависи не само от избора на президент, но и от изборите в Конгреса - дали републиканците ще запазят своето мнозинство в долната камара, дали ще успеят да спечелят мнозинство в горната камара. Дори републиканците да са в по-неблагоприятна позиция и да нямат контрол над някоя от двете камари, президентът има достатъчно възможности и механизми да оказва помощ на Израел. 

Ако Тръмп стане президент, той със сигурност ще продължи да подкрепя действията, които наблюдавахме през предишния мандат на Тръмп - преместването на посолството, признаването на Голанските възвишения. Едва ли Тръмп би осъдил и издаването на нови разрешителни за строежи на Западния бряг на еврейски заселници, на които да бъдат предоставени територии - нещо, което представлява сериозен проблем пред идеята за създаването на палестинска държава.

Знаем също, че Тръмп отхвърли идеята и американската политика за създаването на палестинска държава - позиция, която САЩ заемаше дълги години преди началото на своя мандат. Позицията на САЩ от средата на 90-те години до Тръмп беше за мир срещу земя. Тоест гарантирането на мир и признаването на израелската държава от останалите арабски страни трябва да доведе до териториални отстъпки за създаването на палестинска държава. Тръмп на практика отхвърли тази формула и предложи нова в своя мирен план от края на мандата му. Планът на Тръмп беше, че няма да се търси създаване на палестинска държава, а ще се търси възможност на териториите, населени предимно от палестинско население, да се осигури по-добър стандарт на живот. Образно казано - новата формула беше икономическо благосъстояние в замяна на мир. Тоест признаването на Държавата Израел от арабските страни срещу създаване на благоприятна икономическа среда и повишаване на стандарта на живот на палестинското население. 

Нито палестинското население, нито останалите държави бяха особено доволни от това предложение. Имайки предвид обаче, че тогава конфликтът изглеждаше доста далечен, имаше само периодични, по-сериозни сблъсъци между Хамас и Израел през няколко години, които продължаваха в рамките на няколко седмици до един месец, всичко това изглеждаше, че е възможно да продължи неопределено дълго време - нещо, което в крайна сметка не се случи.

Отново се връщаме към въпроса за политическата вина на израелския премиер Бенямин Нетаняху, който беше идеологът на тази политика да се работи с Хамас, да се създава разделение вътре в палестинската власт, за да се използва това пред международната общност като неспособност на палестинската власт да управлява. Част от критиците на Нетаняху го обвиняват точно в това - че чрез своята политика той дълги години работеше с Хамас, включително допускайки финансирането на Хамас от арабските държави, което позволи на Хамас да акумулира ресурси. Част от тези ресурси след това бяха използвани за натрупване на оръжие и за построяването на тези тунели, които в момента дават убежище на бойците на Хамас.

Илияна Маринкова