Проф. Владимир Чуков за ФрогНюз: В Москва искат идването на Тръмп, в Техеран искат точно обратното

Това каза пред ФрогНюз арабистът и учен в областта на политиката на Близкия изток и исляма проф. Владимир Чуков.

Ето и цялото интервю:

Бившият президент на САЩ Доналд Тръмп бе признат от съдебен състав в Ню Йорк за виновен по всичките си 34 обвинения. Така Тръмп стана първият бивш президент на САЩ, осъден за престъпление. Как ще повлияе това на изборите в САЩ, които предстоят на 5 ноември?

Вчерашното решение на съда не влияе върху това дали Доналд Тръмп може да бъде номиниран за президент от републиканците и дали той би се явил на 5 ноември като кандидат-президент. Условията за кандидатиране в САЩ не касаят подобен тип проблеми, а се отнасят най-вече до възрастови ограничения, пребиваване, месторождение. САЩ има изключително толерантна правна рамка за хората, които биха желали да се кандидатират.

Направи ми впечатление определянето на този съд в Ню Йорк като “кенгуру съд” - по-скоро нещо бутафорно и нещо, което е политическо скроено, отколкото сериозен в правно отношение. Според мен единственото влияние от присъдата би било върху социологията, върху социологическите изследвания и най-вече върху настроенията на една много сериозна електорална маса в САЩ - т. нар. независими. Много е трудно да се каже колко са тези независими, но вероятно хора, които биха се повлияли от осъдителната присъда на Тръмп, биха могли да се превърнат в наказателен вот срещу републиканците.

Системата на САЩ е такава, че настроенията в седем колебаещи се щата са тези, които определят кой ще бъде следващият президент. Всички усилия на двамата кандидати са насочени именно към тези щати. Конвенция на републиканците ще бъде в щата Уисконсин - единственият от тези колебаещи се седем щата, в който общественото мнение се обърна в полза на Байдън. Последните предизборни усилия на Байдън пък са в щата Пенсилвания, който е най-значим като електорални гласове - 16, от всичките тези седем щата. В тях Байдън се опитва да си върне афроамериканците с нова стратегия. 

Ще видим как това съдебно решение ще се отрази най-вече върху рейтинга на Тръмп - дали ще има ерозия, дали ще има по-голям наказателен вот срещу него, след като самата Ники Хейли обяви, че ще гласува за него. Много от експертите казват, че тя се е решила на тази стъпка, след като социологическите изследвания абсолютно навсякъде дават предимство на Доналд Тръмп - било то в рамките на статистическата грешка, било то в много сериозно предимство от около 10 пункта например в щата Невада, което е един от тези седем колебаещи се щати. 

Битката ще бъде изключително изострена. Не съм убеден, с оглед на все по-краткото време, че Байдън би могъл да скъси изоставането си. Видяхме колко силно влияе войната в ивицата Газа - с много силна ерозия сред младите, сред студентите, сред ляво настроените кръгове в Демократическата партия, но също и ерозия сред афроамериканците, ерозия сред латиносите. До изборите остават само 5 месеца, те са на 5 ноември. Събитията в съда ще бъдат глътка въздух за Джо Байдън, чиято кампания е планирала той да се обръща към своя опонент Доналд Тръмп с обръщението “престъпник”. Не знам дали това ще повлияе върху тази колебаеща се електорална маса. Трябва да отчетем и още нещо - ситуацията с Джон Кенеди-младши, който продължава да се бори да бъде допуснат от CNN до дебата през юни между Тръмп и Байдън.

Допреди произнасянето на присъдата в Ню Йорк, според мен Доналд Тръмп щеше да спечелил на 99%. Нека да изчакаме около месец, ще изкристализират нови социологически изследвания, които ще покажат дали присъдата има толкова сериозно отношение, така че да обърне поне част от колебаещите се щати. Става въпрос най-вече за три щата, които биха могли да върнат Байдън в играта. Първият е Уисконсин, където по последни данни Байдън води. Вторият много важен щат е Мичиган, където има много плътно арабското и мюсюлманското малцинство, което за нещастие на Байдън този път се обърна срещу него, за разлика от 2020 година. Третият щат е Пенсилвания, който е най-тежък електорално. Много от изследователите, наблюдателите казват, че начинът, по който гласува Пенсилвания, ще определи кой ще бъде президентът на САЩ. Там разликата е много крехка, в рамките на статистическата грешка - между 1 и 3 пункта. 

Казвате, че съдебното решение не се отразява на процедурата по номиниране, но може ли да има някаква промяна в позициите на Тръмп или на Байдън по отношение подкрепата на Украйна или на Израел?

Републиканската партия остава изключително разделена по отношение на Украйна. В нея има хардлайнери, представени от Марджъри Тейлър Грийн, супертръмпистка, която категорично беше заявила, че в момента, в който бъде депозиран законопроектът за помощ на Украйна, тя ще поиска оставката на Майк Джонсън. Веднъж поиска тази оставка, вторият път обаче се оказва в много неприятна ситуация - демократите заявиха, че ако го направи втори път, те ще подкрепят Майк Джонсън, ще подкрепят републиканеца само и само законопроектът да мине, което се и случи. 

В момента Тръмп е в една балансираща позиция, тъй като вижда, че в неговата партия има две крила по отношение на Украйна. Трудно ми е да кажа какво ще се случи, ако Тръмп стане президент - дали би удържал, или бил заел някаква по-различна позиция. Към този етап обаче той ще се опита да направи някаква баланс между двете крила.

Що се отнася до Газа, според мен там позицията е много по-ясна, категорична и изкристализирана. Газа е същото предизвикателство за демократите, както Украйна за републиканците. По отношение на Газа при демократите има биполярност. Част от демократите, тъй наречените прогресисти, са силно левичарски настроени. Това са хората, които подкрепяха студентските протести и които са против Държавата Израел. Такъв например е сенаторът Бърни Сандърс. Джо Байдън се опитва да балансира. Опитва се да събере тези две крила, като опитва САЩ в момента да не бъдат забърквани в някакви напрежения, в някакви конфликти, да не бъдат посочени като страна по някаква регионална експлозия. По тази причина Байдън се опитва много силно да натисне правителството на Бенямин Нетаняху да преустанови операцията в Рафа.

Това е изключително трудно, тъй като самото израелско правителство в момента е фрагментаризирано. Вчера Бени Ганц внесе предложение за разпускане на парламента и за предсрочни парламентарни избори през октомври. На този етап е много интересно как ще се развият събитията около 8 юни, когато трябва да бъде гласуван законът за рекрутирането в армията на религиозните евреи. Там се върви по бръснач - кой ще го подкрепи, кой няма да го подкрепи. Радикалните израелски министри Бен-Гвир и Смотрич са “за” това да бъде подкрепен законът, т.е. религиозните евреи да бъдат рекрутирани в армията. В същото време обаче това означава да се забие нож в управляващата коалиция, тъй като част от нея са точно религиозните партии. Нетаняху се опитва да трансформира този закон във вот на доверие или недоверие, за да може да направи по-компактни редиците си. В момента неговата управляваща коалиция е от 64 депутати. 61 депутати са достатъчни да се управлява.

Самият Израел ври и кипи и Джо Байдън се опитва да уталожи това. Много силно изкарва на повърхността нещо като примамка, като стимул за израелското правителство - установяването на дипломатически отношения между Израел и Саудитска Аравия. Нещо, което наистина би променило картата на Близкия изток. Правят се невероятно много комбинации с оглед на съобразяването с всякакви предизборни ситуации, Байдън опитва да обхване всякакви настроения с различни компоненти за съответните електорални маси. 

Байдън опитва да деескалира напрежението и с Иран. От 7 октомври миналата година, когато беше терористичният акт на Хамас срещу Израел, е имало 6 рунда преговори между САЩ и между Иран с оглед на иранското ядрено досие, иранските проксита. В момента дори Рафаел Гроси, ръководителят на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), се опитва да внесе една осъждаща Иран декларация на ниво управителен съвет на агенцията и се получава парадокс - американците се опитват да убедят своите европейски съюзници да не гласуват декларация, която осъжда Иран, за да няма ескалация на напрежението. Ако Тръмп беше президент, това нямаше да се случи. 

Много интересни са залозите, комбинациите. Ако трябва да направя обобщение, то е, че в Москва искат идването на Доналд Тръмп, за да има разцепление в Републиканската партия. Респективно, в Техеран искат точно обратното. Те искат да се запази администрацията на Байдън, която традиционно има много по-добри отношения с моллите в Техеран, отколкото президентът републиканец Доналд Тръмп. 

Отношенията между Техеран и Тръмп имат много силна религиозна обвивка. Споменавал съм нееднократно, включително в книгата ми “Израел между евангелизма и джаафаризма”, за силния оттенък на религиозната призма в политическите отношения. Моята теза е, че Доналд Тръмп и въобще републиканците нюансирано налагат религиозния филтър при интерпретирането на войната в Украйна и войната в Близкия изток. Те възприемат войната в Украйна като битка между християни на принципа, че “най-лошият християнин е по-добър от мюсюлманина”, за разлика от битката в Газа, където те виждат единствено сблъсък между християнството и исляма.

Говорихте за Иран. Вчера “Ройтерс” съобщи, позовавайки се на анонимни източници от американската администрация, че Съединените щати ще бойкотират церемонията на ООН в памет на иранския президент Раиси. Очаквано ли е това?

Бойкотът на възпоменанието на Ебраим Раиси като държавен глава не е някаква изненада. Взаимоотношенията между администрацията на Байдън и Техеран, за които говоря, са на ниво неформални, неофициални контакти. Тези 6 рунда на контакти, които споменах, са били в Оман. Те не са директни, а чрез оманските посредници. Буквално миналата година САЩ деблокираха 6 милиарда долара от южнокорейски банки за Иран, отново чрез посредници. Нито едната, нито другата страна потвърди, че подобно нещо е факт. 

Това, което ще видим в ООН, е нещо, което се прави за всеки един държавен глава - прави се такава церемония. Не е изненада обаче отсъствието на САЩ, защото те нямат дипломатически отношения с Иран, не признават режима на моллите и нееднократно казват, че няма да променят отношението си към Техеран. Въпреки това на втори, на трети план нещата просто не са поставени по този начин. Много от процесите, от събитията, които са не само в Близкия изток, но и около Близкия изток, зависят от взаимоотношенията между Вашингтон и Техеран. 

След смъртта на Раиси, изборите за нов президент трябва да се случат до 50 дни. Времето тече бързо. Какво очаквате да се случи?

Изборите в Иран са много интересни, много екзотични, с много скъсени срокове - до четири дни трябва да бъдат подадени документите на всички потенциални кандидати. 

На миналите избори през 2021 година бяха подадени 600 кандидатури. В Иран има орган - Съвет на пазителите на Конституцията, който разглежда кандидатите по свои критерии - възрастови, уседналост, но също така и лоялност към режима, който се преценява на око. Депутатите в Иран, за да се кандидат, също трябва да преминат филтъра на тази комисия. През 2021 година председателят на парламента не беше допуснат като кандидат-президент - става въпрос за Али Лариджани, за когото в момента се счита, че е сред сериозните потенциални кандидати. Срокът за подаване на кандидатури е до 3 юни. Единственият, който е заявил, че ще се кандидатира, е Саид Джалили, един от представители на Революционната гвардия, представител на ултраконсервативната група в рамките на консерваторите в Иран. Той беше кандидат за президент през 2021 година и се отказа в полза на Ебраим Раиси. 

Тази комисия, която се назначава от върховния ръководител, има 12 членове, като шестима задължително трябва да бъдат юристи благослови. Те подбират кандидатите така, че самата личност на бъдещия кандидат-президент, подсказва какви ще бъдат взаимоотношенията например по преговорите за иранското ядрено досие - дали ще бъде консерватор, който ще се опита да ги бойкотира, да ги затвори, или ще бъде човек, който гравитира около реформаторството. Казвам гравитира, тъй като се счита, че в момента в Иран реформатори не съществуват, но съществува едно друго течение, наречено прагматици, каквито най-вероятно ще бъдат представени от Али Лариджани.

Ще видим какви карти ще се разиграят, кой пласт от управляващата върхушка ще надделее - дали религиозната, дали чисто военната, или може би ще се появи нещо смесено. Личността на президента, който е шеф на изпълнителната власт, ще подскаже какви оттук насетне са залозите на върховния ръководител - както като външни контакти, така и като поглед кой евентуално би го наследил. Все пак Али Хаменей е на 85 години, там също залозите са много големи.

Илияна Маринкова