Велизар Шаламанов за ФрогНюз: Русия неслучайно открива втори фронт до границата - използва западното оръжие за дезинформация

Това каза пред ФрогНюз експертът по отбрана и сигурност доц. д-р Велизар Шаламанов, бивш министър на отбраната.

"От зона на руска агресия, Черно море може да се превърне в зона на икономическо сътрудничество, което ще повиши и ролята на Дунав като плавателен път", посочи той относно работата на противоминната корабна група между България, Румъния и Турция в Черно море.

"Усилията срещу дезинформацията, които засега дават резултат, са преди всичко усилия на академични структури, на неправителствени организация, на отделни медии, но е много важно да има една добре работеща екосистема с активно участие на администрацията, на специалните служби, лично на премиер, на президент, на лидери в парламента, защото само тогава може да спечелим в тази война, а това е жизненоважна. Този Център за демократична устойчивост, който Парламентарната асамблея за втори път предлага да бъде създаден в Брюксел, ще бъде звеното, което да обобщава добрите практики", коментира той.

Разговаряхме с него за сесията на Парламентарната асамблея на НАТО, която е проведе в София, за военната помощ за Украйна и за ситуацията на фронта, който Русия отвори първо, с агресията си в Крим през 2014 година, а след това и с пълномащабното си нахлуване в украинска територия преди над две години.

Ето и цялото интервю:

Пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО се проведе в София, на нея беше приета декларация за подкрепа на Украйна до победата. Самият форум обаче, поне на мен така ми се струва, беше комуникиран малко периферно. Как бихте обобщили това, което произлезе от него?

Сесиите на Парламентарната асамблея на НАТО са две в годината - една пролетна и една есенна. Те се планират почти две години напред, за да има време страната домакин да се подготви. Чест е за България, че домакинства за трети път сесия на Парламентарната асамблея на НАТО. Как стига до гражданите комуникацията за решенията, дискусиите, посланията от Парламентарната асамблея е преди всичко отговорност на страната домакин, това важи и за гражданите извън България.

Тази среща е изключително важна, най-малко по три причини. Първо, защото тя се провежда в критичен момент по отношение на руската агресия в Украйна. Виждаме, че Русия се опитва да отвори втори фронт, да завладее още територии и то в контекста на прокарвания наратив, че “са съгласни за преговори за прекратяване на огъня, ако запазят всички окупирани територии”.

Второ, срещата се провежда в навечерието на срещата на върха във Вашингтон, която не просто ще отбележи 75 години успешно развитие на Алианса, но ще очертае наистина фундаменталните промени, които настъпват в света и в ролята на НАТО.

На трето място, тази среща се провежда в контекста на едно събуждане на парламентите за техните отговорности. Неслучайно едно от решенията на сесията е да бъде доведено до край начинанието за създаване на Център за демократична устойчивост в щаб-квартирата на НАТО. Успехът на НАТО се определя от демократичните институции, в частност - от парламентите.

В изказванията по време на форума на представители на българските институции имаше призив да се подсили отбраната в Черно море. Дали това ще случи скоро според Вас?

То се случва, въпреки че изоставането на усилията на НАТО в Черноморския регион е преди всичко заради пасивната и въздържана политика на България след 2014 година. Това доведе до ситуацията, в която предното разполагане се раздели на два модела. Единият модел - на засилено предно разполагане в Балтийския регион и Полша, а вторият - на адаптирано предно разполагане в Румъния и България.

Това адаптирано предно разполагане за Румъния означава военна база с над 10 хиляди души, много сериозно присъствие на военновъздушни сили, системи за противоракетна отбрана, системи за въздушно разузнаване и други инициативи. За България, едва последните години, особено след подновената агресия на Русия и то в контекста на НАТО, виждаме, че има решение за батальонна бойна група с рамкова държава Италия, отново опит за активиране на Центъра за морски суверенитет и сигурност във Варна, по инициатива на Турция - създаване и активиране на противоминна корабна група в Черно море, както и инфраструктурни проекти, които да свързват Александруполис през България и Румъния с Украйна. Редица инициативи са свързани с командване на специалните сили за Югоизточна Европа в Пловдив, в бъдеще - многонационален дивизионен щаб в България.

Споменахте противоминната корабна група между България, Румъния и Турция. На какъв етап е тя?

Меморандумът беше подписан още януари месец в Турция. Той е ратифициран от страните. С решението, което вчера взе Министерският съвет, ще бъде изпълнено първото активиране на групата с участие на конкретни кораби, конкретни военнослужещи. Тази група действа, тя наистина ще подобри сигурността в западната част на Черно море - не само в нашите териториални войни, за които всяка страна отговаря, но и в общите зони, които покриват нашата изключителна икономическа зона.

Важно е, че тази група засега е между Турция, България и Румъния, поради ограниченията за участие на съюзници в Черно море, но аз вярвам, че това сътрудничество ще продължи и, когато позволяват условията, ще се включат и други страни от НАТО - не само с кораби, но и с други средства за разузнаване: от сателити, през самолети, до безпилотни летателни апарати. Това ще позволи много по-висока степен на ситуационна осведоменост, в резултат на това - много по-голяма сигурност на корабоплаването в Черно море, което пък в крайна сметка ще повиши цялостното сътрудничество за икономическо взаимодействие в Черно море. Така, от една зона на руска агресия, Черно море може да се превърне в зона на икономическо сътрудничество, което ще повиши и ролята на Дунав като плавателен път.

Споменахте опитите Русия да отвори втори фронт в Украйна. Как оценявате цялостната ситуация на фронта - дали Украйна ще успее да се справи?

Вече трета година на агресия, Украйна показва, че се справя с всички предизвикателства. Естествено, това зависи от политическото лидерство, от смелостта и героизма на украинските военнослужещи, но зависи и от доставките на въоръжение. Това е всъщност нашата отговорност, отговорността на свободния свят - да осигурим на Украйна всичко необходимо като въоръжение, като боеприпаси, като системи за разузнаване, за информация, за позициониране. Опитът, и то не само от тази война, показва, че Русия се съобразява само с езика на силата. Именно затова Украйна трябва да има тази сила.

Що се отнася до откриването на втори фронт - той неслучайно се прави в близост до руската граница, за да може да се използват оръжейни системи, позиционирани в Русия и удар по тях да бъде използван в дезинформационната кампания, в информационни и психологически операции за създаване на допълнително напрежение, включително чрез ядрените заплахи, включително чрез заплахи от глобален конфликт, ако западните оръжия се използват за поразяване на цели на руска територия.

Всичко това показва, че освен войната на фронта, Русия в пълен мащаб използва всички инструменти на информационната, на когнитивната война и все още разчита да разедини Запада. За щастие, последните години показа изключителна устойчивост и нарастващо единствено на свободния свят.

Президентът Зеленски казва, че Русия прави опити чрез информационни атаки да повлияе на западните общества, които съответно да повлият на западните лидери, помощта да се забави или да бъде ограничавана. Казахте за втория фронт около Харкив, за руските удари от позиционирани в Русия системи, така че ответен удар по тях да бъде използван в дезинформационната кампания. В последните дни много се говори за вдигането на забраната западно оръжие да се използва за нанасяне на такива удари. Ще видим ли вдигане на ограниченията?

Вече 11 страни от НАТО (Франция, Великобритания, Нидерландия, Полша, Швеция, Финландия, Чехия, Литва, Латвия, Естония, Дания) са вдигнали всякакви ограничения по използване на предоставянето от тях въоръжение. САЩ имат много внимателен език, защото те имат и по-голямата отговорност да бъдат възпиращ фактор към Русия за евентуално използване на тактическо ядрено оръжие. Те трябва да запазят определена дистанция, за да постигнат този тип възпиране, естествено, заедно с Китай. Германия има своите аргументи, но това е силата на свободния свят - ние сме много страни, само в НАТО - 32. Има достатъчно страни, които предоставят пълни възможности на Украйна да използва въоръжението, предоставено от тях, и това съответно ще даде резултат.

Президентът Макрон първи каза, че не бива да изключва възможността в бъдеще да има присъствие на западни войски в Украйна. През последните дни обаче и Столтенберг каза, че по-скоро такива действия не биха се случили. Какво да очакваме?

Много е важно Украйна, при подкрепата, която оказва свободният свят до победата - както се казва и в декларацията от София, да извоюва своята свобода сама. Първо, не трябва да се отговаря на провокацията на Русия да предизвика страните от НАТО и да започне глобална война дори и само на европейския континент. На второ място, именно победата на Украйна над агресора, над тези руски сили, които са на украинска територия, не става въпрос за Русия като страна, ще най-добрият залог за устойчивост, за развитие, за роля на Украйна в бъдещата Европа - роля като Украйна член на НАТО и на Европейския съюз, а това ще е от полза за всички.

Изпращането на двустранна основа на сили, на войски в подкрепа на Украйна по-скоро е желано от Путин, но не е в интерес нито на Украйна, нито на страните от НАТО и ЕС.

В средата на юни предстои срещата на върха в Швейцария. Разговорът ще е около укранския мирен план. Първата въпросителна е дали президентът Байдън ще присъства, втората - реакцията на Русия спрямо форума. Според Вас какъв дипломатически резултат може да даде тази среща?

Тази среща е стъпка в един дълъг процес, в който да се постигне общо разбиране в международен план за успешно разрешаване на този конфликт, предизвикан от руската агресия. Основите на това общо разбиране са десетте точки в плана на президента Зеленски. Когато се получи необходимото ниво на международна подкрепа по тези десет точки, Украйна, с военната помощ на свободния свят, има възможност да постигне победа над руските окупационни сили на украинска територия. Тогава Русия ще бъде принудена да изпълни това, което се очаква от нея - да прекрати агресията и да се премине към следващите стъпки, които ще изискат преговори, а това са стъпки по преследване на военнопрестъпниците и по плащане на всички проекти по възстановяване на Украйна, по възстановяване на разрушенията от руските терористични удари и действия на руските войски на украинска територия.

Споменахте, че освен гореща война на територията на Украйна, Русия води и хибридна война с всички европейски държави, включително България. Осъзнаваме ли достатъчно добре риска от руската дезинформация и правим ли достатъчно по линия противодействието ѝ?

Все по-добре осъзнаваме тази заплаха. Спомням си много добре, когато разработвахме Визия 2020 през 2014 година като мандат на делегацията за участие в Среща на върха в Уелс. На самата среща на неформалната вечера на министрите на отбраната основната тема, която беше поставена от министъра на отбраната на Великобритания, тогава Майкъл Фалън, беше хибридната война. В НАТО, в Европейския съюз имаше добро разбиране. Аз, като служебен министър, се опитах да пренеса това разбиране в България с Визия 2020. Тогава нямаше готовност българското общество, политическите лидери сериозно да се ангажират с този проблем.

Сега виждаме промяна. Това се отразява и на ситуацията в страната. Виждаме, че подкрепата за НАТО, за Европейския съюз, за стратегическо партньорство със САЩ нараства. Подкрепата за Русия, особено за Путин, рязко намалява. Това не означава, че руснаците не влагат все повече и повече усилия. Част от тези усилия се прехвърлят на вътрешнополитическо ниво срещу определени партии, които според руснаците са в противоречие с техните интереси, и подкрепа на други партии, които пряко или непряко, видимо или невидимо, защитават руските интереси.

Усилията срещу дезинформацията, които засега дават резултат, са преди всичко усилия на академични структури, на неправителствени организация, на отделни медии, но е много важно да има една добре работеща екосистема с активно участие на администрацията, на специалните служби, лично на премиер, на президент, на лидери в парламента, защото само тогава може да спечелим в тази война, а това е жизненоважна. Този Център за демократична устойчивост, който Парламентарната асамблея за втори път предлага да бъде създаден в Брюксел, ще бъде звеното, което да обобщава добрите практики и да подпомага тяхното прилагане по страни. Дори в страните от НАТО демокрацията има нужда от ежедневна защита срещу атаките от авторитарни режими като този в Кремъл, но не само.

Илияна Маринкова