Реклама / Ads
21| 12851 |28.05.2024 ИНТЕРВЮ

Кап. Васил Данов за ФрогНюз: Радев стреля в гърба на европейското ни бъдеще

.
Капитан I ранг о. з. Васил Данов
"Радев не е бил и няма да бъде моят президент, но той отново злепостави не атлантиците или противниците на путинския режим, а българската държава. За да останем в кръга на цивилизованите държави, издигнали мощен икономически и военен заслон срещу пълчищата на Злото, като народ и като разумни люде, имаме само един полезен ход: след изборите на 9 юни първият акт на новоизбрания парламент да бъда процедурата за импийчмънт на московския агент, който вече два мандата стреля в гърба на европейския ни избор".
 

Това посочи пред ФрогНюз капитан I ранг о. з. Васил Данов, военен журналист и член на Управителния съвет на Атлантическия съвет на България.

 

Ето и цялото интервю:

Вчера завърши пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО. Целта бе да бъдат обсъдени въпросите, които ще се разгледат през юли на срещата на върха Вашингтон, която маркира и 75 години от създаването на Организацията на Северноатлантическия договор. Как оценявате посланията и решенията, с които завърши срещата в София?

 

С атмосферата и с посланията си Парламентарната асамблея на НАТО в София доказа, че работата ѝ е сериозен, макар и предварително планиран успех.

 

Декларацията на форума изрази категорична подкрепа за воюваща Украйна. Подкрепа до победа. Без срокове и подусловия. Украинските въоръжени сили имат правни и военни основания да обстрелват легитимни военни цели на територията на държавата-агресор, за което да използват целия спектър от предоставените от натовските съюзници оръжия, боеприпаси, военна техника и т. н.

Асамблеята даде ясен отговор на някои притеснения на европейски държави и на серия от провокативни въпроси, че НАТО няма да прехвърля войски в зоната на военните действия, както и че на украинска територия няма да бъдат изпращани военнослужещи с цел да водят обучение или тренировъчен процес.





В хода на разискванията бе посочена окуражаващата тенденция, че ако през 2014 г. само три държави са отделяли приетите като долна граница 2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана, днес броят им достига 19. В кръга на шегата бих подчертал, че това е може би единственият положителен резултат от "ефекта Доналд Тръмп".

Извън посланията, каква е фактическата възможност да бъдат приложени решенията? Въпросът е насочен най-вече към разрешението Украйна да обстрелва Русия със западни оръжия.

 

Фактическата възможност е стопроцентова. При досегашната ситуация Украинските въоръжени сили нямаха право с наличните американски, френски, германски и др. натовски оръжия да обстрелват разположените зад руско-украинската държавна граница райони за съсредоточаване на войски и подготовката им за нахлуване на украинска територия, командни центрове, военни складове и други логистични обекти на агресора.

 

Образно казано, Украйна бе принудена да се бие като боксьор, на когото е вързана едната ръка и е пуснат на ринга срещу силен, добре обучен и настървен противник, комуто е предоставена комфортната привилегия да използва и двете си ръце.

Ще видим ли истинска вълна на силно превъоръжаване на държавите в НАТО?

 

Не би следвало да говорим за вълна. Модернизацията и превъоръжаването на държавите от НАТО трябва да бъде постоянен, научно дефиниран, политически и управленски осигуряван процес.





При положение, че явните и скритите разходи за война на Руската федерация вече достигат близо 40 % от годишния бюджет, както беше в СССР, малко преди рухването на болшевишката империя, само наивник или агент за влияние на Кремъл би настоявал въоръжените сили на държавата да се "развиват" с твърде скромните 2% от БВП.

Споменахте декларацията, която бе приета - подкрепа на Украйна до победа. Достатъчна ли е помощта за страната-жертва на агресия или е редно тя да бъде увеличена?

 

При война с такива огромни мащаби - най-голямата на Европейския континент след 1945 г. - е невъзможно някой да премери с аптекарска везна колко и от кое е нужно в момента. Особено след шестмесечното спиране на военните доставки от най-мощния съюзник на Украйна, каквито са Съединените щати.

 

Украинските въоръжени сили бяха подложени на "снаряден глад", при който руската артилерия изстрелваше от четири до шест пъти повече снаряди срещу украинските позиции. Политическите блокажи в САЩ, колебанията и излишните дискусии в някои европейски държави струваха хиляди човешки животи на украинските воини и на мирни граждани, на жени и деца.

 

Ето защо сега е необходимо да бъдат наваксани пропуснатото време и отложените доставки, като приоритетно бъдат изпратени на украинските войски зенитно-ракетни комплекси, ракети с далечен и среден обсег, снаряди от всички калибри и още множество други жизнено важни оръжия и боеприпаси, които е невъзможно да бъдат изредени.

 

Генералният секретар на НАТО заяви: "99% от военната помощ за Украйна е предоставена от НАТО, което даде възможност на украинците да освободят 50% от територията, която Русия окупира в началото на войната. Проблемът е, че през последните месеци не предоставихме на Украйна онова, което обещахме. Съединените щати прекараха шест месеца да се договарят за новия пакет с помощи. Европейските съюзници, които обещаха 1 милион амуниции, не са доставили на Украйна нищо дори близко до това число“.





А президентът на Парламентарната асамблея Михал Шчерба изтъкна: "Украйна се нуждае от нашата помощ не след две години, не след два месеца, не дори след две седмици, а сега!“.

На срещата от българска страна бе повдигнат въпросът за засилване на присъствието на НАТО в Черно море. Очаквате ли скорошни действия в тази посока?

 

Очаквам ги от осем години. Веднага след първата война срещу Украйна през 2014 г. беше ясно, че агресорът няма да бъде озаптен нито с ялови Мински споразумения, нито със срамни и унизителни отстъпки на грузински и украински територии. Още тогава НАТО и други цивилизовани държави трябваше да бият тревога, да свикат международни форуми, да наложат строги санкции и да покажат железен юмрук пред муцуната на агресора.

 

Западните лидери повториха печално известните Мюнхенски съглашения от 1938 г. (всъщност страхливи отстъпки пред Третия райх на Адолф Хитлер), наречени по-късно прелюдия и широко отворени врати пред Втората световна война.

 

Затова Атлантическият съвет на България настоява да бъде засилено не присъствието, а разполагането на войски и сили за незабавна реакция на НАТО в Черноморския басейн, който преди 300 години е бил определен от стратега на руския империализъм Петър Първи като "руско езеро".

Направи впечатление отсъствието на българския президент по време на подобен вид среща на високо равнище. Коментирахте в свое интервю, че това е неуважително. От страна на президента Радев обаче последва и твърдението, че "всички държави-членки на НАТО са въвлечени във войната в Украйна". Започва ли поведението и говоренето на българския президент да става прекалено опасно за страната ни, за Украйна (включително украинските българи там), за НАТО?

 

Както би казал комикът Граучо Маркс: "Нищо не съм очаквал от вас и пак съм разочарован“.

 

Радев не е бил и няма да бъде моят президент, но той отново злепостави не атлантиците или противниците на путинския режим, а българската държава.

 

За пореден път Румен Радев рязко се възпротиви срещу политиката на НАТО спрямо руската агресия в Украйна, демонстративно не участва в Парламентарната асамблея на НАТО в София и като черна станция на задгранична секция на Коминтерна репликираше европейски и български политически лидери, които му се сториха достойни за неговите височайши поучения.

 

За да подсили слабите си аргументи, Румен Радев използва типична за Кремъл демагогия, разменя местата на причина и следствие, подменя вековни стойности и изважда от ръкава си мними опасности, които биха стреснали средно дебилизирания български данъкоплатец и носталгик.





Радев обяви Путинова Русия за непобедена и непобедима, за незаобиколим световен политически фактор, без чието одобрение не би могло даже да  стартира обсъждането на какъвто и да е наболял проблем.

 

Измишльотините, че тъкмо България със скромния си военен потенциал щяла да инициира изпращането на натовски войски в Украйна, не се нуждаят от опровержения. Всички предположения и тълкувания на европейски и на евроатлантически позиции другарят Радев коментира от ракурса на хибридните планове и внушения на московските си ментори, насън и наяве се тревожи за трайността и здравината на мантрите, изричани от кремълските людоеди.

 

За да останем в кръга на цивилизованите държави, издигнали мощен икономически и военен заслон срещу пълчищата на Злото, като народ и като разумни люде, имаме само един полезен ход: след изборите на 9 юни първият акт на новоизбрания парламент да бъда процедурата за импийчмънт на московския агент, който вече два мандата стреля в гърба на европейския ни избор.

 

Всеки ден оттук нататък увеличава закъснението за разумна и справедлива реакция срещу един объркан и некомпетентен човечец, монтиран начело на многострадалната ни държава след поредно активно мероприятие на сталинския КГБ.

Според Вас прави ли страната ни достатъчно за борбата с дезинформацията? Питам включително с оглед на факта, че от най-високо властово ниво - президента, чуваме именно такива дезинформационни наративи. Струва ми се, че не си даваме напълно сметка, че руските хибридни влияния се засилват всеки ден. Имаме ли капацитета да избегнем опасността?

 

Имаме капацитета, но нямаме политическа воля, нагласа и организация да структурираме и да ускорим процеса за системен отпор срещу руската хибридна агресия. Тези въпроси отдавна са обект на научни конференции и на дългосрочни правителствени програми, така че не мога да ги обхвана с няколко реда.





Най-голямата заплаха бе и остава отдавна разораната и наторена почва на опасната сляпа русофилщина в ума и в душата на българина. Отколе, от ранна детска възраст старци и бабички, родители и роднини облъчват деца и внуци с нескончаемата си стихийна, но и съзнателно култивирана вяра и надежда в "дядо Иван", в могъщата и щедра Русия, която винаги ни е помагала. Защо и как ни е помагала, все още няма ясен отговор.

 

После идва приносът на онзи "дивак учител" според Христо Ботев, който пее дитирамби за "великата" Рус. И накрая някоя университетска Искра Баева довършва конструкцията на антибългарския бетонен бункер, познат като „вечна и свята братска дружба“.

 

А „будители“ от рода на другаря Радев пак претоплят старите манджи на руската пропаганда, забъркани преди век и полувина от трубадури на руския царизъм като Фьодор Тютчев, че уж

 

"Русия с ум не ще прозреш,
не ще я вместиш в обща мяра.
Русия за да разбереш,
единствено е нужна вяра".

 

Срещу подобен вековен мастодонт усилията на няколко НПО, на стотици и хиляди просветени патриоти далеч не са достатъчни. Нужна е колосална, държавно организирана и научно обоснована дейност, която с нарастваща интензивност да продължи десетилетия и да обхване таланта, труда и волята на цели поколения.

 

Илияна Маринкова

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 24| 45782 |24.05.2024 Тетяна Станева за ФрогНюз: Всички в Украйна са наясно откъде идва писмеността, докато Русия не признава българския корен . 7| 13593 |24.05.2024 Здравка Евтимова за ФрогНюз: В нашия език има пулс на щастлив човек. 24 май е постигнато щастие . 8| 9824 |23.05.2024 Мирослав Запорожанов за ФрогНюз: Повишението на цените на имотите води до ефект на богатството. Хората да се образоват финансово . 11| 49078 |22.05.2024 Богомил Николов за ФрогНюз: Пенсионерите стават жертва на мобилните оператори. Дяволът е в детайлите

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads