"Това е начин да живеем в един по-добър свят". Защо Тодор Павлов се отказа от голямата заплата в частния сектор и стана учител?

"Когато системно и ритмично даваш информация и те взимат тази информация от теб, съм сигурен, че ще се образува едно здраво население и общество в бъдеще със собствено мислене. Защото само с образовани млади хора, може да искаме да променим България към нещо по-добро. Това е и главната причина да напусна частния бизнес и да се завърна в образованието, защото ако днес съм успял да променя пет човека, утре те променят други пет човека, в един момент се получава лавина, която ще промени цяла България. Това е начинът да живеем в един по-добър град, в една по-добра България, в един по-добър свят.".

Това каза Тодор Павлов, учител по "Компютърна техника и технологии и системи за сигурност" в ПГ "Велизар Пеев", гр. Своге.

Ето го цялото интервю:

Г-н Павлов, какво ви мотивира да станете учител, знаем, че в България все още има дефицит на млади кадри в професията? Стана ли по-привлекателна тази професия?

Не бих казал, че е привлекателна, по-скоро това е отговорна професия и трябва да я приемаш като нещо, което си започнал като мисия, за да промениш мисленето, така че младите хора да имат мотивация да се развиват напред. 

Какво ме мотивира да стана учител? Ако няма млади хора, които виждат съвременния начин на живот и не го предадат на поколенията, които идват е невъзможно те да са подготвени за средата, която ги заобикаля.

Това означава, че единствено млади и мотивирани хора, биха могли да променят това общо мнение, че подрастващите могат и ще успеят в този живот, защото в момента върлува едно мнение, че младите хора не са качествени, не стават или просто са неразбрани от голяма част от обществото. 

С какви трудности се сблъскахте, когато започнахте да практикувате тази професия? Трудно ли се работи с днешните ученици?

Работи се изключително трудно с младите хора и това е така, защото те са в защитна позиция, не очакват, че могат да открият разбирането на хора, които са по-възрастни от тях. Масово учителят днес е учител на възраст, който изисква и налага мислене, което не е адекватно за тях в момента. Тяхното време и разбирания, нещата, които са важни и ценни за тях, са много по-различни от важните неща, които бяха в нашето време. 

Как може да се реши този проблем?

В днешно време голямо влияние оказва финансовата част. Има едно общо мнение в обществото, че учителите взимат огромни заплати, може би за някои учители е така. Ние например сме професионално обучение, преподаваме информационни технологии и комуникации, киберсигурност. Това са тясно профилирани професии, които са високоплатени, когато си доказан инженер или си на позиция мениджър, тогава следва да взимаш по 10 000 лв. - 15 000 лв. месечно. Учителската заплата в момента е 1 600 лв. - 1 700 лв., което на фона 15 000 лв. е ниска мотивация за кадри в професионалното обучение, които да обучат деца, които наистина да поемат пътя си в тези професии. 

Основно върху учителите ли се хвърля отговорността за възпитанието на днешните поколения?

Да, това е така, защото е най-лесният вариант. Много по-лесно е един родител, да обвини учителя, че не си е свършил работата. Много по-лесно е някоя институция да обвини учителите, че не си вършат качествено работата. Най-удобно е да обвиняваме образователната система, че е виновна за всичко, не някой друг, а това е една обща инициатива на ученици, родители и учители.

Днес липсва уважението между съответните единици. Липсва уважение между ученика и учителя. Липсва и уважение и разбиране от страна на учителя към ученика. От там се получава едно разединение и мисля, че това е една огромна дупка в нашето общество в момента, защото ние сме разединени не само в тази позиция, а във всички позиции. Нямаме обединение в цели.

Добре ли е систематизирана образователната система в България, има ли нужда от осъвременяване, от някакви драстични проблеми?

От осъвременяване винаги има нужда, но не всеки месец и всяка година. В момента вървим към едно постоянно осъвременяване, но не съм убеден, че вървим към правилната посока. Постоянните нововъведения постепенно изхабяват образователната система, напрягат я и това рефлектира основно върху учителите с дългогодишен опит.

По-младите учители го приемаме, защото сме свикнали с динамиката на живота и това постоянно да се изменят правила, системи, наредби не ни напряга толкова, ние се напасваме. 

Преподавателите с по-дълъг стаж в образователната система вече са изключително изморени и нямат интерес да влизат в нови системи. В момента, в който им се каже, започваме наново, те отказват да приложат това нещо. 

Успяват ли учителите да с в крак с новите технологии и иновативни методи на преподаване, предвид това, което казвате за по-възрастните учители?

В момента има трайно внедряване на дигитализация в българското образование. Всички са чували за дигитална раница, за електронните дневници и ние ги ползваме постоянно.

Това са електронни дъски, Classroom, Shkolo и други платформи, които се използват.

Това обучение развива дигитални умения във всички, които го ползват, ученици, родители , всички влизат в тази дигитализация.

ПГ "Велизар Пеев"

Аз съм силно впечатлен, че в нашето училище има не толкова млади учители, които са силно заинтригувани от това да вкарват новите технологии. Имам колеги, които се настройват към дигиталните варианти на оценяване - тип тестове. Това са тестове, които се пускат в платформа, можеш да създадеш индивидуални тестове за 25 ученика в един клас и по този начин няма повтаряемост на въпроси. Това са много хубави практики и не е нещо, което само младите учители ползват. Те са впечатлени от тези варианти, по този начин се спестява изключително много време.

Тук идва следващият въпрос с тестовото оценяване, който според мен е добре да засегнем. Аз не съм на мнението, че трябва да има само тестово оценяване. Хубаво е да има и устно изпитване, писмени изпитвания, само по този начин децата ще изградят едни правилни трудови навици за в бъдеще. Това важи и за матурите, които провеждаме в момента. 

Казахте, че се наблюдава дигитализация в обучението, използват се все-повече иновативни методи на преподаване. Наблюдава ли се модернизация и в училищната среда гледна точна на материална база. С каква база разполагате във Вашето училище?

Изключително много средства се инвестират в момента в българските училища. Ще дам пример със STEAM центровете /наука, техника, инжинерство, изкуства, математика бел.ред/. Това е обучителна програма, която е нещо иновативно в образованието. Не знам дали хората знаят какво са STEАM центровете.

ПГ "Велизар Пеев"

Това е съчетание на новите технологии, развитието на младите хора в различни направления, така че да могат да се запознаят с технологии като роботика и изкуствен интелект например. Това са много популярни теми в момента, но те са и много важни защото в бъдеще, поне 10 години напред ще се върви в тази посока.

ПГ "Велизар Пеев"

Друго са виртуалните технологии, 3D. Там се изграждат много логически връзки, дори и с един обикновен конструктор, от който може да се покажат определени градивни елементи, които надграждат.

Най-общо казано идеята на STEАM програмата е придобиване на знания и подбуждане на интерес чрез преживяване. Ние от Професионална гимназия “Велизар Пеев“ непрекъснато доразвиваме нашия STEАM център, като го разширяваме и обновяваме.

ПГ "Велизар Пеев"

Това е единият аспект, който е свързан с модернизацията на STEАM центровете и изграждането им във всички училища в цялата страна. От миналата година в българското образование има STEАM проект, така че вече всички училища ще бъдат със изградени STEАM центрове. 

ПГ "Велизар Пеев"

Следващото нещо са Центровете за високи постижения.

Ние имаме гордостта нашето училище да е избрано за такъв център. От всички области в България, а те са 24, беше направен конкурс и бяха избрани 28 училища. Ние сме едно от тези училища, единственото в Югозападен район, което е Център за високи постижения. 

Проектът е с финансиране от Европейския съюз и е на стойност 3 433 689 лв. Той включва дейности по обновяването на инфраструктурата, материалната база и оборудването за обучение във всички заложени професионални направления.

Центърът е не само за ученици, но и за учители, които да внедряват новите технологии и да създават едно съвременно дигитално образование, което да е на съвсем друго, високо ниво, така че да се получи интерес от учениците към образованието и да намерят своя смисъл, когато учат.

Общувайки всекидневно с младите поколения, какви са Вашите очаквания, има ли надежда за по-добра България в обозримото бъдеще?

Сигурен съм, че има надежда. В тази една година и половина, в която практикувам тази професия, виждам израстването на хората, виждам, че когато си позитивно настроен към учениците и искаш да им даваш, създаваш образование, смисъл и наука, те искат да получат това нещо. Не са настроени негативно към това да се образоват и да са едни можещи млади хора. Просто им трябва време да го осъзнаят.

Когато системно и ритмично даваш информация и те взимат тази информация от теб, съм сигурен, че ще се образува едно здраво население и общество в бъдеще със собствено мислене. Защото само с образовани млади хора, може да искаме да променим България към нещо по-добро. Това е и главната причина да напусна частния бизнес и да се завърна в образованието, защото ако днес съм успял да променя пет човека, утре променят други пет човека, в един момент се получава лавина, която ще промени цяла България. Това е начинът да живеем в един по-добър град, в една по-добра България, в един по-добър свят.

Какъв празник е 24 май, вие почитате ли го? Имат ли уважение младите хора към този празник? За какво трябва да се замислим на тази дата?

24 май е един много важен ден за всеки един българин. Силно се надявам и другите да го ценят, както и аз го ценя, защото писмеността е едно от най-важните качества на един народ. Ние имаме собствена писменост, която не е само наша, а сме я дали и на други. Това е нещо, което е част от теб, това е твоето самосъзнание.

Не съм убеден, че в момента учениците и техните родители, баби и дядовци и въобще всички хора достатъчно ценят и уважават празника 24 май. Показателно е, че все още има манифестации. Показателно е, че се опитваме да създаваме празнично настроение, но то е в рамките на едни 3-4 часа и ако това е почивен ден, ние се радваме само на това, че е почивен ден. Проблемът не е само с 24 май, проблемът е, че всеки един празник се празнува като почивен ден.

Интервю на Констанца Илиева