Иван Игов: Чалгата се отказва по-лесно от цигарите

Психологът Иван Игов е автор на държавните стандарти за обучение по психология в средното образование, на няколко книги и учебници. Повече от 25 г. е работил като психолог в Националната природоматематическа гимназия в София. Представител е на България в NEPES - европейската мрежа на психолозите в образованието. Бил е ръководител  на секция "Училищна психология" към Дружеството на психолозите в България, както и съветник на Йорданка Фандъкова, докато е министър на образованието.

Интервю на Ренета Попова

- Г-н Игов, как ще коментирате случилото се с учителката по немски език Илияна Иванова, която влезна пияна в час и танцува пред учениците си?

- Трудно ми е да повярвам, че не се е знаело, че тази жена посяга към чашката. Това е абсурдно да й е бил първият случай. В моята практика, прекарал съм около 25 години по училищата, също сме имали колеги, които явно прекаляват с алкохола, но докато не стане подобна издънка ти не можеш да ги уволниш, защото кодексът на труда ги защитава.

- Използвали са случая да я уволнят, така ли?

- Да. Разбира се, никой няма да признае, че проблемът е съществувал отпреди. Ако атестационната процедура за учителите в България беше нормална, то въобще нямаше да се стига до подобни случаи. Аз не казвам, че тази жена е трябвало да бъде уволнена преди 10-15 години, а е трябвало да й се помогне още в началото.

- Кой би трябвало да насърчава учителите и да им помага при възникнали проблеми? Това не влиза в задълженията и компетенцията на училищния психолог?

- По света с това се занимават центровете за оценка и развитие на учителите, или т. нар. асесмънт центрове, каквито в България не са разпространени. Единствената програма в България, която има изграден асесмънт център за учители е „Заедно в час” на Фондация Америка за България. Това е най-добрият модел, за да може човек да се развива и да върви напред. Сегашната система за атестация на учителите е възможно най-нелепата. Като започнеш работа като учител трябва да чакаш 10 г., за да станеш старши учител, за да станеш главен учител се изискват още години, и всичко, за да получаваш малко повече пари. Как един млад човек да остане в системата, колкото и да е ентусиазиран? В същото време учителите са застаряващи, това се знае от много години. Миналогодишни изследвания показват, че след 5 г. близо една трета от учителите ще излязат в пенсионна възраст. Много от тях ще продължат да преподават, просто, защото няма кой да ги смени. И кой ще обучава децата ни? Ами бабите им!

- Има образувано дело срещу учителката, застрашават я до 2 години затвор. Все пак това не е ли прекалена мярка? Медиите се нахвърлиха срещу нея с предизвикателни заглавия в началото, сега започнаха да я оправдават. Кое е правилното отношение?

- Готови сме да защитим една жена, с тежък живот - вярно, на която никой не й е обърнал внимание преди това, за да направи такава грубиянска грешка. Тя наистина е наказуема по закон, не се връзва да тръгнем да я защитаваме със задна дата. В подобен случай например във Финландия, когато човек има подобен проблем, му се дават различни шансове. Не се започва с уволнение, както при нас. Щом се установи, че жената има проблем с алкохола, дават  й се съответните пари и възможност да се лекува, както и някакъв срок. Консултира се и с терапевт, който да гарантира за нея, че след определен период е излезнала от кризата и тогава се връща на работа. Сега вместо да се викат глупости от типа „хайде да я върнем на работа, защото тя остава без препитание”, трябва да й се помогне по друг начин. Да се съберат съответните средства, които не са кой знае колко, за да може жената през тези месеци да се издържа, да премине терапевтичен курс и след това да се гарантира, че е излезнала от кризата и да се върне в училище. Така поне постъпва разумното общество. Неразумното се люшка от „Осанна!” до „Разпни го!”. Не е толкова страшно, че й е повдигнато обвинение в съда, обикновено подобни дела прокурорите ги прекратяват. В случая говорим по-скоро за това, че такива случаи има постоянно по училищата. Почти няма учебно заведение в България, където да няма 2-ма, 3-ма, 4-има учители, които въобще мястото не им е там. От друга страна продължавам да вярвам, че по училищата има хора – ентусиасти. Седят за една ниска заплата и заради децата. При голям процент от учителите обаче се среща Синдромът на професионалното изчерпване – представлява цяла симптоматика от неща, при които човек развива чувство за малоценност, скапва се и го обладава желание да не ходи на работа, но въпреки това го прави, защото трябва да преживява.

- Защо образователната ни система стигна дотук?

- Има 5, 6 критерии, които определят ефективното образование като такова. В България никое от тези изисквания не е покрито, нито пък така наречения нов закон за образованието, който го мъчат от 1 година в парламента, си е поставило това за цел. Някои от тях са – професионален мениджмънт на училището, ние нямаме такъв. От около 2300 училаща, между 400 и 500 директори напускат всяка година или са уволнени най-често заради финансови далавери. Такова текучество никой бизнес не може да си позволи. И след това слагат на поста следващия учител. Не знам защо се смята, че добрият учител е и добър мениджър – това е голяма заблуда.

Второто нещо е свързано с атестацията и професионалното развитие на учителите. В Европа няма единен модел, но за България според проучване на „Алфарисърч”, което се направи наскоро, най-добре ще е да бъде чрез целеполагане. Да ти се даде оценка къде се намираш според определени критерии и компетентности. На тяхна база да си поставяш цели за развитие и след 1 година да се провери какво си направил за себе си, за училището, за образованието и за децата. А в момента в България никой няма идея това да го прави. Критериите за атестация са изключително формални и не стимулират нито развитието, нито задържането на млади хора.

На трето място е проблемът с финансирането на образованието. Ние имаме най-ниския бюджет, най-ниският процент от ВБП за образование в Европейския съюз, дори и между някои страни от Третия свят. 3,1 - 3,2 процента е безобразно малко. С тези много малко пари за образованието се работи с делегирани бюджети, където целта е директорите да съберат възможно най-много деца на едно място с всичките последици от това. В един клас учат натъпкани по 30-ина ученика в безброй много паралелки на по две смени. Най-нелепото е, че децата учат в едни и същи сгради, събрани заедно 4 различни възрастови групи – от 5-годишна възраст, защото голяма част от предучилищните групи са разположени в училищата, до 19-годишните, завършващи 12 клас. Така малките деца попадат под въздействието на големите. От една страна са тормозени, от друга - имитират модели на поведение. Освен това малкото място им нарушава личното пространство, което води до вътрешна агресия. Да не говорим, че е мръсно, малка част от училищата имат автоматични противопожарни системи. Всичко това доведе до тази нелепа кампания, която набира скорост за ученето вкъщи.  

- Организирането на детски кооперативи е вид бягство от мизерната действителност макар и при по-малките. Но управляващите се опитват да й противодействат. Вие одобрявате ли предучилищното образование да започва на 4-годишна възраст?

- Има европейски изисквания и те са такива. Тоест ние колкото и да се дърпаме, ще трябва да започнем да работим с децата от 4-годишна възраст. Но тук има нещо много объркано! Когато говорим за предучилищни групи, става въпрос за детска градина, не за училище. В България това е сбъркано и затова родителите не го искат. 2011 г. правихме изследване в предучилищни класове. Децата в прав текст ни казваха: „Обичаме да си играем, да тичаме, да пеем. Мразим да работим по тетрадките.” Въпросните тетрадки за предучилищна подготовка са пълни със смъкната информация от първи и втори клас, наблъскана без никаква адаптция за тези деца. Карат ги насила да правят неща, които не са за тяхната възраст. Единственият резултат е, че те са намразили учебния материал преди да са стигнали до училище. Другият проблем – няма място за тези деца. По големите градове ги тъпчат в ужасяващи условия. Съгласен съм да се прави предучилищна подготовка в истинска детска градина с двор и място за игра, където детето да отива сутрин, да бъде нахранено, да има къде да си почине, да има интересни неща, с които да се занимава и междувременно да учи. Такива системи по света има страшно много и са интересни. Системата на Монтесори и дори системата на Лозанов, която се развива в Щатите, но в България по нея работят една, две частни детски градини и училища. Предучилищната подготовка е добра, защото детео започва да се социализира от рано, както и от рано да бъде открит неговия потенциал. Когато отиде на училище постъпва с една карта с неговите интереси, и положителни страни и още тогава родителите го насочват в сферата на тези умения. Аз съм за предучилищното обучение, когато се прави както трябва и против това, което се прави в България. Аз съм дори против останалите деца да стъпват на тези места. Едно време в България са се правили училища за деца, сега се вкарват едни деца, заради училището, за да съществува.

- Позорно ли е поведението на 25-годишната учителката по рисуване от благоевградско училище, която беше уличена в интимни взаимоотношения с нейн 19-годишен ученик?

- Нямат никакво право да им се бъркат в този случай. Ние като общество трябва най-накрая да се научим къде са ни границите. Ако те двамата с връзката си са ущетили образованието, училището, хванали са ги да правят секс в класната стая, например, тогава – да, те трябва да бъдат санкционирани, защото това е нарушение на обществения ред. Но в случая няма такова поведение, освен това ученикът е пълнолетен и няма никакво нарушение. Едно от нещата, в които учителите са изключително уязвими е, че могат да бъдат лесно набедени в педофилия. Почти няма мъж – преподавател в горните курсове, който да не е бил обвиняван в педофилия. Даже има форум в интернет, където най-разпространеният съвет на въпроса „как да се справим с лошия даскал” е „пусни слуха, че е педофил”.  

- В случая сигналът срещу учителката по рисуване е бил подаден от колеги? Озлобял ли е народът в следствие на трудния живот в България?

- Нищо чудно сигналът да е бил начин на отмъщение, опит за манипулация. Многократно доказан факт е, че колкото по-голяма криза има в едно общество, толкова хората стават по-дискриминиращи. В момента, в който ние бъдем притиснати, започваме да си го изкарваме на някой, който е по-различен от нас. Най-вероятно тази учителка е била по-различна – по-млада, по-интересна, учениците са я харесвали повече.

- Недомислен и прибързан ли беше законът за тютюнопушенето, след като му се дава заден ход? Одобрявате ли го?

- Не мисля, че законът беше приет прибързано, даде му се доста време. Аз никога не съм бил пушач и естествено, че ще говоря от името на непушачите. Смятам, че тютюнопушенето трябва да бъде максимално ограничавано. Не, за да тормозим едни хора, които са възрастни и зависими вече от никотина, а за да не позволим на младите да смятат, че да си пушач е готино. Пушенето по заведенията създава един модел на възрастност, че там е купонът, там се пие, играе се чалга на масата и задължително се пуши. Модел за подражание ти стават например фолкизпълнителите, начинът им на обличане и на поведение, включващо и цигарите. Голяма част от тези деца като пораснат обаче се отказват от тази простотия, разбират колко тези хора са елементарни, но от тютюна вече не могат, защото са станали зависими. Има някои абсурди  покрай дискуцията на закона. Четох тези дни изследване, което изглежда поръчково. 16% от пушачите вече не ходили по заведения. А какъв процент от непушачите са тръгнали по заведения, защо не се споменава? Масово се започва да се пуши на ранни години с единствената цел да се чувстваш възрастен. Когато трябва да дзиндзирикаш с фастчето през зимата, това вече не е готино и спираш да го правиш. Това с годините ще намали рязко процента на децата, които пушат.

- Пушачите обвиняват закона за поттъпкване на човешките им права? Как ще коментирате това?

- Няма нарушение на права на хора, които съзнателно увреждат здравето си. Аз мога да искам да се самонаранявам на публични места, но веднага ще ме спрат и ще ме вкарат в лудница. Как тогава да протестирам за правата си? Или да съм садист, или дори да крещя по улиците и някой да ме възпира. Тогава правата ми също ще бъдат ограничени по тази логика. Ясно трябва да се казва в закона, че цигарите са вид наркотик, който трябва да бъде ограничен. Основната причина поради която цигарите в заведенията не трябва да бъдат разрешени е да могат децата да не бъркат хубавото изкарване със задължителното пушене.

- Просто детска игра или организиран протест срещу учениците са зачестилите бомбени атаки?

- Първият случай, който затвори 5 училища в един ден, беше организиран. 5 момчета от 5 различни училища, повечето елитни при това, нито едно от момчетата не е проблемен ученик, решават да провокират системата, като едновременно атакуват с бомбени заплахи. Нормално е да атакуваш нещо, което не харесваш, не уважаваш и му нямаш доверие. Училището отдавна се е превърнало за нашите деца в място, където се ходи по задължение. Когато го правиш против волята си, гледаш да заобиколиш всички правила, липсва авторитет към институцията. В последните изследвания, които правихме, установихме, че колкото по-голям е градът, толкова повече учениците не харесват училището. Намерихме деца, които втори клас мразеха вече училището, а се смята, че в началото тръгват с ентусиазъм. Също така в големите класове се практикува масово неходене в часовете, особено в професионалните гимназии. Заварвали сме по 3-ма ученика в клас, учителите чакат поне още двама, за да проведат час. И това всичко се крие, защото не можеш да накажеш никой с изключване, защото ще изгубиш пари от делегирания бюджет. Лека полека се случва това, което се случи и с висшите училища – тези, които имат възможност отиват да учат навън. Стават все повече и тези, които изпращат децата си в чужбина още през средното им образование.

- Да чакаме ли тези млади и образовани хора да се върнат в България някой ден, или те ще бъдат примамени от по-високия стандарт там?

- Връщат се и ще се връщат все повече. Защото в чужбина, колкото и да е, ти винаги си оставаш чужденец. Има хора, които са устроени като хора на света. Те могат да живеят и да работят навсякъде. И други, които тежат на мястото си и не могат да живеят далеч от средата и семейството си. Така че винаги ще има хора, които ще се връщат. Въпросът е да им бъде намерено мястото, защото много често това не се случва.