Жаклин Комитова: Натискът върху съдиите е директен и косвен

Наскоро Висшият съдебен съвет не поднови мандата й за ръководител на Търговско отделение на СГС, защото тя позволи да каже, че има примка на шията на съда.

Интервю на Милан Николов

-Г-жо Комитова, от разговори с Ваши колеги разбираме, че винаги сте си вършели перфектно работата, защо не Ви подновиха мандата като началник Търговско съдебно отделение?

Това трябва да питате членовете на Висшият съдебен съвет. Появиха се две версии – едната версия, която се подържа от членовете на ВСС Светла Данова и Иван Колев е, че би трябвало да бъде дадена възможност на новия председател да избере екипа, с който ще работи, а другата версия бе на Констанитн Пенчев, че бях наказана за изказването си, по повод издигането на кандидатурата ми за председател на СГС. По повод на първата версия, едва ли ако ВСС беше загрижен толкова за новия председател да избере своя екип, той би трябвало да извърши избора си, така като трябваше да бъде извършен в периода между 15-ти и 22-ри юни. И тогава, който и да беше избран за председател би могъл да издигне своя кандидатура за ръководител на Търговско отделение. Имаше съвсем реална опасност СГС да остане без председател и без зам. председател. По-скоро бих се присъединила към тезата на г-н Константин Пенчев. Тази теза е нещо, което и аз мога да издигна като една версия, че има твърде много заинтересовани хора, точно Търговско отделение и точно на Софийски градски съд да има председател, който да е компромисен и склонен да се подава на определени форми на натиск, за да може тяхната лична работа и техния личен бизнес с дела да върви по един добър начин. През изминалите 5 години към мен не може да бъде отправен какъв и да е упрек в това отношение и е публично известно, че на тази принципна основа бяха конфликтите ми с бившият председател на градския съд, които реално ме поставиха в тежка ситуация на изолация. Бях наказана, че си позволих да отправя критика и то не към членовете на ВСС, а към предишното ръководство. Недоумение губи факта, че тези хора приеха нещата толкова лично.

-Имаше само въздържали се и против. Върху ВСС използва ли се натиск и ако е така кой го налага?

През изминалите 20 дни бях подложена на един много мек, деликатен, дискретен натиск от страна на някой заинтересовани лица, които същност ми гарантираха преизбирането като председател на търговско отделение, при условие, че приема определени ангажименти към тях. Бях предупредена за последиците, така че аз лично съм най-малко изненадана от това, което се случи.

-Защо ги отказахте тези неща, какво точно искаха?

Заради принципа, защото никога не съм го правила и няма и да го направя. Да приемеш подобна „оферта”, това означава, че ти ще търгуваш със свободната съвест и убеждение на своите колеги и ще им оказваш натиск. За това става дума. Нещата са толкова оголени и ясни, че за мен това не е стояло дори като въпрос. Защо са гласували само 13 члена и дали зад тях стоят други хора и по какъв начин седят тези други хора може само да се гадае. За мен е странно, че гласуваха въздържали се, като бяха толко възмутени от мен, да гласуват против. Въздържанието на повече от 50% от членовете, които ако са имали своята забележка е би трябвало да я изразят преди 2о дена, когато се гласува тази атестация, за мен е много странно.

-От вашите изказвания разбирам, че в момента има някакъв натиск върху съдиите, кой оказва натиск върху тях? Как се формира той?

По много начини. Натискът може да бъде и директен и косвен. Може да тръгва през административни ръководители, през заместника на административния ръководител, през членове на ВСС, които обикалят по коридорите и имат познанства с кого ли не. Може да върви и през големи адвокатски кантори, които имат лоби във Висшият съдебен съвет. Той никога не е директен, той е косвен, завоалиран. Напоследък модерния натиск е натискът чрез инспектората на ВСС, който в определени случай може да се окаже и най-страшен.

-Какво щяхте да направите, ако бяхте избран за председател на СГС? Как щяхте да се борите с тази примка върху шията на Темида?

Думите, които казах тогава на избора бяха извадени грубо от контекста и за мен буди недоумение, че точно ръководителят на инспектората към ВСС г-жа Анна Караиванова припозна себе си в тях. Това, което щях да правя е, да продължа да бъда това, което съм, но още по-осъзнато принципно и крайно. Мисля си, че подходът ми би трябвало да бъде по-балансиран и по-умерен. В момента не ми оставиха друг избор – освен да декларирам, че бих реализирала много проекти и идеи, които заради сложните ми отношения с предишния председател на СГС бях възпрепятствана да извърша. Щях да направя в съда да се ходи спокойно на работа, а не натъпкани с болкоуспокояващи, каквато беше практиката при предишния председател.

-Какво Ви е мнението за новия председател на градския съд Георги Колев? Имал ли опита и възможността да се справи с проблемите?

С Жоро Колев ние сме били зам. председатели в една много тежка ситуация и мисля, че героично и двамата се справихме с отстояването именно на тези принципи. Това е общото между нас- че ние пазихме хората си. За човек, който съм вътре в системата, промяната е видима и много ясно изразена. Обстановката е много по-спокойна, хората дишат спокойно. Те дори не вярваха, че може да се случи нещо добро, но започна да се връща надеждата. Новият председател демонстрира ясна воля да се съобразява с мнението на колегите си. Направи стъпки, които и аз бих предприела. С новия председател нямаме никакви различия по отношение стратегията на ръководене на съда.

-По отношение на забавянето на делата – една от големите критики към съдебната система, може ли да се преборим с това нещо?

Мога да взема отношение само за гражданските дела. Трябва да се промени този нов ГПК, той трябва да бъде просто отменен и да бъде върнат стария. Да чакаш насрочването на делото минават от 6 месеца до 1 година. Делата, които гледа СГС са толкова сложни, че е абсурд да бъдат решени в едно заседание. Докладите забавят допълнително процеса, защото 1 доклад отнема около 1 час. Ако натовариш съдиите много, спада качеството на правораздаването. Практиката е показала, че един състав не трябва да получава повече от 120 до 150 дела. В момента има състави с от 350 до 400 дела, така съдията не може да гои насрочи.

Да се върнем в начало за натиска върху съдебната система. Той от хора в самата система ли идва или се налага отвън?

Вероятно идва и отвън. Имах такъв въпрос зададен и при моето кандидатстване в СГС. От години работя по такъв начин, че никой и по какъвто и да е начин не се е опитвал да ми оказва натиск. Когато някой се е опитал да намекне нещо подобно, той не е посмял да ме накара да направя подобно нещо. Но хората са различни. Ако те са уплашени, ситуацията става още по-сложна. Натискът може и да е дискретен и всякакъв. В последните години е ярко изразен опита на определени юристи, които са в системата да намерят свои лобита при председателите или при ВСС и да осигуряват делата, които са от техен интерес. Това е нещо, което трябва да бъде пресечено отгоре. Защото това взривява цялата концепция за правораздаване и превръща като съдиите в заложници на нечисти интереси, така и гражданите.

-Този натиск само върху ръководни фактори ли в съдебната система се оказва или като цяло навсякъде? И каква част от тях се подават на тази нередност?

Не мога да направя равносметка на това нещо. Това е крайна сметка личен въпрос и личен избор да споделиш, ако имаш проблем. В момента, в който споделиш даден проблем с всички останали, той вече не е толкова голям и има начин да ти помогнат да го решиш. Най-страшното е, когато хората се окопаят в себе си и страдат мълчаливо. Тогава те могат и да се подведат да постъпят нередно. В Търговско отделение имахме практика, че всеки опит за натиск ние го споделяхме помежду си. Бяхме силни и единни, при нас нямаше как да се пробие.

-Не се ли чувствате предадена от някой? От колеги в обкръжението Ви?

Не, те всички са мои приятели. Те са много плътно зад мене. Начинът, по-който те мислят е, че след като това ми се случва не мене (аз съм един силен човек), то тях ще ги смачкат още повече. И ми е много мъчно точно за тях. С колкото приятели влязох в съда, излизам с малко повече. Почти не съм загубила приятел през тези 5 години.

-Какво смятате да правите за бъдеще и оптимист ли сте че ще се оправят нещата в съдебната система?

Аз си оставам съдия в търговско отделение. Съставът ми е чудесен и изобщо нищо не може да ме уплаши. С чувство на гордост ще отида в кабинет с още 2-ма човека, защото за съжаление това са условията на работа. Да, оптимист съм, защото аз не смятам, че нещата са толкова лоши, като диктува мнението в обществото. Не са и малко хората като мен, които са на страната на доброто. Ако успеем да преодолеем отчаянието в личен план, имам изключително голям оптимизъм. В много случаи даже младшите съдии надминават старшите си колеги.

-Бихте ли помагали на всеки в системата с вашия опит, когато ви потърси за помощ?

При определени условия. Достигнала съм своя професионализъм с изключително голяма дисциплина и с плащането на много сурова цена – личния си живот. От отдавна съм разбрала, че споделянето трябва да е само за тези, които аз преценявам, че са в полза на системата. Тоест изобщо на гарантирам, че на някой ще бъда от помощ. Аз има толкова прекрасни отношения с 8 от членовете на Търговско отделение и те знаят, че когато ме потърсят винаги ще съм им от помощ. Но не значи, че ще помагам на новия административен ръководител или на ръководството. В крайна сметка всеки има право да оправи свои грешки и да има възможност да извърви пътя.