Х. Брам: Б. Борисов е не просто силният човек в кабинета, но и големият му проблем.

интервю на Ана Кочева

‒ Г‒н Брам, изненадаха ли Ви по някакъв начин последните парламентарни избори в България, или очаквахте подобни резултати?

‒ Всъщност трябва да призная, че останах изненадан от мащаба на загубата, която претърпя БСП и на победата на ГЕРБ. Най‒вероятно избирателите са решили, непосредствено преди да отидат до урните, на кого да гласуват доверие. А безотговорните думи на Ахмед Доган в Кочан по време на кампанията също допринесоха за победата на ГЕРБ и поражението на БСП.

‒ Какво политическо бъдеще предричате на нашия следващ премиер?

‒ ГЕРБ ще се движи паралелно с фигурата на Борисов, който обаче все още не е предсказуема фигура. Неговият маниер на говорене и на поведение все още впечатлява много българи, дори и интелектуалци, които предпочитат по‒обикновения поглед към проблемите. Б. Борисов има дарбата да схваща бързо, а е бърз и в реакциите си, понякога дори прибързан. Той е невероятно суетен и егоцентричен. Това проличава особено при включванията му в сутрешните студия, винаги щом го критикуват. Той би излязъл извън контрол, ако нещата не се развият по волята му. . . Борисов е не просто силният човек на новото правителство, но най‒вероятно и големият му проблем.

‒ Считате ли, че е възможно това българско правителство, съставено от ГЕРБ, да изкара пълен четиригодишен мандат?

‒ Борисов веднъж вече призна, че не може да бъде експерт във всички възможни области. Той трябва особено да внимава да не се краде. Със сигурност в началото на управленския мандат ще има фойерверки от идеи и планове, но в резултат на опита с правителствата след 1989 г. първоначалната еуфория ще спадне след известно време и одобрението на населението ще тръгне надолу. Много зависи от министрите му, някои от които са с добро реноме. (Милен Велчев и Николай Василев впрочем бяха афиширани през 2001 г. също като суперзвезди.) Бойко Борисов обаче вероятно бързо ще уволнява министрите, които не са близо до него и не са успешни. Това обаче, ако се случва твърде често, би могло да обезвери целия управленски екип. Дори и сега ГЕРБ действат необмислено. Беше проява на лош вкус от тяхна страна да предложат на сините и на РЗС подписване на меморандум в един кюп с „Атака”. За Синята коалиция би било нелошо да не влиза в коалиция с ГЕРБ, защото така не би носила обща отговорност с тях за неуспехите им.

‒ Понякога се прокарват известни паралели между Бойко Борисов и други български държавни мъже от близкото или по‒далечното минало като Симеон Сакскобургготски или дори Тодор Живков. Смятате ли, че това е коректно?

- Борисов отдавна е бил облъчен от марксизма‒ленинизма. През 2001 г. е бил в Правец, когато там откриваха паметник на Тодор Живков. От Живков може би той е заимствал народняшкото покровителствено отношение към населението и към влестта и убеждението, че българинът все иска да се доверява някому. От Симеон Сакскобургготски би могъл да научи как да държи устата си затворена. Това обаче не го е направил. Когато Симеон се появи на политическата сцена, първоначално Борисов го считаше за великолепен тактик на властта. Днес, разбира се, едва ли вече продължава да го прави. . . След 2001 г. Борисов причисляваше към своите образци не само Сакскобургготски, но също и Надежда Михайлова, и Георги Първанов. Днес негов пример е Ангела Меркел, а утре? Може би Барак Обама?

‒ Какво е отношението на десните в Европа към ГЕРБ и към техния лидер и на какво се дължи то?

‒ Откъсването на ДСБ от СДС вероятно така и не беше доразбрано в ЕНП. Консерваторите в ЕС се изнервиха и разочароваха след неуспешните си опити да сдобрят двете партии. Още тогава беше направена прогнозата, че и ДСБ, и СДС ще загубят влияние. Разделението доведе и до прогонване на бивши СДС‒избиратели към ГЕРБ... Бойко пък употреби цялото си балканско очарование, за да се представи пред ЕНП като новият носител на консерватизма. Българските депутати в ЕП също си дадоха много труд, за да презентират ГЕРБ като единственото спасение за България. Разбира се, вестниците в страните от ЕС пишат и много критично за Бойко Борисов. Някои евродепутати направо изключват при информациите за България, други блокират. Те просто нищо не искат да знаят. Ангела Меркел, напр., си обръща очите, щом се спомене за авантюрите на Берлускони. Повечето депутати в ЕП просто нямат време и желание да прочитат всичко възможно, което излиза и се пише. Някои от тях считат, че са наясно с истината, но се оказват изненадани, когато все по‒малко хора отиват на изборите за Европарламент. Доста неприятен за застъпниците на ГЕРБ е фактът, че Борисов е бил някога член на комунистическата партия, но и това, че новата парламентарна шефка Цецка Цачева не вижда в същото грам повод за някакво стеснение. Борисов на свой ред изглежда трупа точки с историята за дядо си, който е бил жертва на комунизма. Той счита, че за този дядо би било удовлетворение, че ГЕРБ е спечелил властта. Би ли било удовлетворение за този дядо обаче фактът, че внукът му е бил бодигард на Живков? В България участието на Борисов на партийния конгрес на ХСС се представи като невероятен успех. При откриването на конгреса обаче там не бяха споменати нито ГЕРБ, нито Борисов.

‒ При това положение Вие виждате ли понастоящем в България смислена политическа сила и вярвате ли, че такава би могла да се появи през следващите години?

‒ Човек би могъл да се обзалага, дали ГЕРБ ще имат успех или не. Същевременно обаче не могат да се правят и прогнози. Вероятно новото правителство ще се бори по‒сериозно с корупцията, отколкото това се случваше досега. Възможно е да има и друг напредък. В крайна сметка и за правителство на Симеон не може да се твърди, че е било тотална несполука. Избрателите обаче очакваха много повече от някогашния цар. Не е невъзможно сините да си отпочинат след срива. Ако обаче Борисов не се държи така, както биха искали привържениците му, картите ще бъдат размесени отново. Може би ще се появят нови партии, възможно е консерваторите да се обединят около нова убедителна програма... но кой ли би могъл да каже?!