Харалан Александров: Костов и Юруков вече са в стомаха на боата Борисов

- Противоречията и безпринципността в изявленията на Борисов не са никаква новина. Това е типичното поведение на популистките лидери. Обща характеристика на популисткото лидерство е силната му зависимост от моментните настроения на тълпата. То не се води от устойчив вътрешен възглед за обществения интерес, а от стремежа на всяка цена да се хареса на масите и да получи властта. ГЕРБ попадна в ситуация, когато главно в резултат на стремителния срив на легитимността на цялата политическа класа (а Борисов е част от нея) започна да губи подкрепа още преди да е взел властта. Ясно е, че едва ли ще получи абсолютно мнозинство, поради което панически се търсят опции за коалиции с други политически сили. От гледна точка на простата политическа аритметика това е логичен завой.

По-интересни според мен са скритите допускания относно природата на българските избиратели, на българските граждани, които стоят зад подобно поведение. Тези допускания са следните: избирателите, първо, са късопаметни, второ, са безпринципни, трето, са аморални. Всъщност в момента Бойко Борисов проектира върху нас, българските граждани, своята вътрешна конструкция, собствените си нагласи и ценности. За мен лично това е обидно. Не казвам, че съм разочарован, защото никога не съм имал особени симпатии и очаквания спрямо този политик. Нашето поколение мина през доста разочарования, последното от което беше Костов, новият приятел на Бойко Борисов. От гледна точка на политическата прагматика е ясно защо Борисов търси сближаване с Костов. По-интересно е защо Иван Костов откликва с такава готовност. Питам се на какво разчитат хората от ДСБ, които харесвам и към които в някакъв смисъл съм се числил. ДСБ бе партия, която, поне на идеологическо ниво, даваше заявки за добра политика и чиято цялостна ориентация споделях. Този тип компромис от страна на ДСБ определено ме смущава. Притеснява ме готовността да влезеш в търбуха на боата. СДС и ДСБ, начело с Юруков и Костов, вече са там. Те все още са живи, все още шават, но само защото стомашните сокове действат по-бавно. Все още не са загубили окончателно идентичността си, но според мен това е неизбежно. Смятам, че това е изключително рискован ход.

- Да, но ще ви опонират - намират вече публичност такива тези - че има една тройна коалиция, която е пагубна за България, има един Бойко Борисов, който е популярен, и един Иван Костов, който е компетентен. Съчетанието на популярността с компетентността ще роди алтернативата на тройната коалиция.
-Това е една оптимистична хипотеза. Тя много ми напомня за известния случай с Айнщан и една негова почитателка - балерина (тогава те са били желаните красавици, още не е имало фотомодели и фолк певици). Тя му казала: "Г-н професоре, аз съм много красива, вие сте много умен, ако се оженим и имаме деца, те ще наследят моята красота и вашия ум". Айнщайн отговорил: "Идеята не е лоша, но представете си, че се случи обратното". В нашия случай това би означавало да се получи съчетание на компетентността на Бойко Борисов и популярността на Костов. Моят опит ме кара да мисля, че в България такива забързани, запъхтени политически сношения без любов по правило водят до раждане на грозни политически отрочета.

- Вие казахте, че по-интересно в тази ситуация е поведението на ДСБ, на т.нар. "граждански проект". Някои от ДСБ днес казват: "Ние от принципност я докарахме дотам, че никой не ни харесва. Затова сега трябва да се предложим на пазара. Тези пуритани, които твърдяха, че не бива да се влиза в безпринципни коалиции, ни докараха до това положение. За да оцелеем, трябва да влезем в реалната политика, т.е. във властта".
- Влизането в реалната политика изисква, на първо място, да отчете, че има и други реалности освен ГЕРБ на Бойко Борисов. Въпреки че популизмът се набива на очи като една шумна, креслива реалност. Несъстоятелността на експертния потенциал на ГЕРБ е очевидна - достатъчно е да прекосиш София за да го разбереш - но Бойко Борисов все още има симпатично присъствие, най-вече благодарение на първичната си харизма. Истинската задача на десния, граждански проект е да мобилизира пропиляната гражданска енергия, всичко това, което остава извън все по-свиващия се кръг на хора, които се идентифицират с политическите играчи от този елит, с политиците на късния преход. Между другото, виждаме как с политическата смърт на политическата класа на прехода започват да изпълзяват зомбитата на ранния преход. Този тип нездраво оживление е много характерен за моменти на тежка криза. Политическото зомби си казва: "Нещата са толкова оплескани, че дори и мен може да ме харесат".

Най-общо казано, политическите играчи от това поколение се съревновават за гласовете на една все по-свиваща се група хора. Затова политическият елит става все по-непредставителен. Никой не иска да се захване с истински важната задача - да привлече хората, които все още изповядват и практикуват някакви нормални ценности, очакват добро лидерство в България и мислят за себе си като за граждани, т.е. хора със собствени възгледи и проекти. Това бе обещанието на проекта ДСБ и неизпълнението на това обещание е основната причина за разочарованието и отдръпването от него. В този смисъл аз категорично не споделям тази диагноза за положението на ДСБ, която цитирахте. ДСБ е в настоящата ситуация не защото са били принципни, а точно обратното. Първо, защото си избраха Костов за лидер. По същия начин, по който проблем на БСП е Първанов, на ДПС - Доган, на ГЕРБ - Борисов, главатарското присъствие на Костов е проблемът на ДСБ. Защото води до потискане на естествените, здравословни тенденции в политическите организации в резултат на триумфа на нарцистичните потребности на техните лидери. Моралната ирелевантност, която избра да практикува Костов, макиавелистките му разбирания, че целта оправдава средствата, доведоха до отлив от ДСБ, който няма как да бъде възстановен. Той може да преживее втори триумф, може да възтържествува, употребявайки Бойко Борисов, и да влезе отново във властта, дори на ключова позиция, но това ще бъде триумф, който ще доведе до втори, още по-драматичен срив. Разбира се, и Борисов иска да употреби Костов. Те се събират, за да се използват взаимно, като в брак по сметка. Между тях няма как да се установи истинско разбиране. Борисов и Костов не харесват тези, които в момента са на власт, но само по една-единствена причина - защото самите те не са на власт. Няма никакви доказателства, че политическите практики на двамата ще доведат до нещо по-добро от това, което ни предлага тройната коалиция. Видяхме практиките на Костов, а в София вече имаме представа и за практиките на Борисов.

- Тук ще ви възразят, че това, което се говори за Костов, е мит, че нищо не е доказано, че е набедената жертва, а всъщност именно той е извадил България от блатото. Какво имате предвид, когато казвате, че практиките на Костов са известни?

- Нямам предвид доказателства за корупция. В България никой никого не е осъдил и в обозримо бъдеще такова нещо едва ли ще се случи. Вижте какво идеално олицетворение на нашата съдебна система е главният прокурор - интелигентен, дистанциран и много печален. Забележете тъжната чупка на веждите на Борис Велчев. Разбира се, небрежната му брадясалост е много по-симпатична от психопатните физиономии на неговите предшественици. Но така или иначе, не очаквайте от съдебната система да излезе с доказателства, че при някой политик нещо не е наред. Аз не твърдя, че обвиненията към Костов са основателни, нито пък мога да ги оборя. Твърдя обаче, че Костов е завинаги осъден от общественото мнение без право на помилване. Това е социалната реалност, може би трагична, защото Костов има много качества, голяма енергия и без съмнение - големи приноси. Между другото, тази драма е заложена в кратките цикли на изчерпване на политическото лидерство в България. Единственият, който досега е успял да го избегне, е Ахмед Доган, просто защото за избиратели има повече крепостни селяни, отколкото граждани. Така ще е, докато не се състои необходимата еволюция в неговата общност и към неговото лидерство не бъдат предявени морални изисквания от страна на свободни хора. Доган е единственият, който няма проблем с легитимацията, всички останали имат такъв проблем, а при Костов е най-видим. Може да е много несправедливо, че Костов е най-мразеният политик, но това е факт. Той няма да бъде заобичан от това, че ще се прегърне с Бойко Борисов.

- Един личен въпрос. Вие вярвате ли, че Костов не е корумпиран?

- Аз не вярвам, че той не е корумпиран. В същото време в никакъв случай не вярвам, че той е най-голямото чудовище и лицето на корупцията в България. Но аз отдавна работя с бизнеса и съм чувал безброй истории за директно изнудване от страна на хора от обкръжението на Костов. Не е възможно всички тези предприемачи от различни краища на България да са се наговорили да разказват една и съща история и в никакъв случай не са я научили от вестник "Труд". Това все още не означава, че Костов лично е разпоредил грабежа или се облагодетелствал от него, но по някакъв начин и на някакво ниво той е дал разрешение на своите войводи да се държат по подобен начин. В резултат на което целокупният бизнес, за разлика от нас, образованите софиянци, въздъхна с облекчение, когато Костов падна от власт и се появи царят.

- Тоест дори да не говорим за конкретни доказателства, става дума за политическа отговорност, която самият Костов днес изисква от Сергей Станишев?
- В този смисъл всички точни диагнози и правилни постановки, които формулира Костов (той е ненадминат в това отношение), нямат тежест, нямат морално основание. Това е голям проблем. Той казва най-верните неща за положението в България и говори най-компетентно от всички политически лидери. Но това не води до повишаване на доверието към него. Да, защото той няма морално право да казва тези неща. Затова ДСБ, ако искат да оцелеят политически, вместо да се опипват свенливо с ГЕРБ, трябва спешно да си намерят нов лидер. Това е доброто решение според мен, но за съжаление то изглежда неосъществимо поради религиозната фиксация върху фигурата на Костов. По думите на един мой познат, отдавна е време ДСБ да се регистрира по Закона за вероизповеданията вместо по Закона за политическите партии. Култистката природа на идентификацията в ДСБ, която е дълбоко травматична по своята природа, аз разбирам и в някакъв смисъл уважавам. Никого не бих упрекнал за това, че сляпо вярва в Костов. По-трудно ми е да разбера как е възможно сляпо да се довериш на Бойко Борисов или на Първанов. Но Бойко Борисов вероятно ще бъде министър-председател, подкрепен от ЕНП. Големият летен хит е, че дясното се обединява.Забележителното в случая е как ерозията на легитимност в България масивно се компенсира чрез луксозен внос. Вече не е толкова важно какво се случва тук, кой какво мисли и кой какво прави в България. Важно е как ни разпознават господарите, в случая ЕНП. Бойко Борисов очевидно създава впечатление у новите си покровители в Европа, че добре ще им служи. Всъщност той е служил добре на всички. Борисов е еманация на наивното очакване за укротяване на дивата стихия на прехода чрез послушна и предсказуема „силна ръка". Той е идеалният пазител на олигархията и на нейните интереси. Борисов е номинираният от българските олигарси охранител на статуквото, който трябва да гарантира, че с разпределението на властта и на ресурсите преходът ще бъде обявен за приключил веднъж завинаги и в тяхна полза. Тези, които са успели, ще стават все по-успели, тези, които не са, се надяват и те нещичко да закачат, и така се възцарява ред и спокойствие. Западът е щастлив, Европейската народна партия получава своите депутати и така всички са устроени, с изключение на българските граждани. Аз познавам смислени хора, които се насилват да вярват на Бойко Борисов не защото им вдъхва доверие, а защото смятат, че след като европейците го подкрепят, може би наистина заслужава доверие. Аргументът, че трябва да харесваме Бойко, защото някакви европейци ги устройва той да е начело, е комичен аргумент. Аз лично отказвам да приема на доверие преценката на когото да било, дошъл отвън, за сметка на собствените ми наблюдения и преценки. Нашата преценка трябва да предшества европейската, а не обратното. Иронично е, че докато мнозина приемат възхода на ГЕРБ и на Бойко Борисов за неизбежен, той самият се държи като човек, на когото се случва нещо, за което не е подготвен. Нещо, което му е възложено да направи, но не му е ясно точно какво и точно как трябва да стане. Тази комбинация е предизвестен провал. Единственото, до което ще доведе, е по-ускорено преиграване на същото, на което сме свидетели сега. Както каза един уважаван политолог, това правителство е по-лошо от предишното и по-добро от следващото, каквото и да е то.

- Въпросът е наистина в това доколко тези, които се готвят да вземат властта, са истинска алтернатива на управляващите днес?

- За съжаление не са и не могат да бъдат никаква алтернатива. Те са точно това, което са, и в така стеклата се история няма как да бъдат различни. Те са също толкова трагични герои, колкото и всички ние, защото са продукт на едно исторически формирало се безотговорно отношение на елитите в България, ако приемем, че изобощо у нас има елити. Безотговорно отношение на елитите към гражданите на страната, към екологията, към икономиката, към Европейския съюз, към бъдещите поколения и дори към самите себе си. В глобалния свят популация, която излъчва и следва такъв тип лидерство, просто отмира в еволюционното съревнование. Ако има нещо, което да ме притеснява в последните изявления на Борисов, това е номинирането на ДПС като враг № 1. Отреждането на етническите турци на ролята на чуждите, на "другите", е изключително нездравословно и е опасно залитане. Впрочем Костов също не беше чужд на подобни залитания в периода на могъществото си. За да възникне вътре в тази общност някакъв естествен процес, добър и за тях, и за нас, там трябва да се появи втори политически субект. Трябва турците да започнат да гласуват и за други освен за ДПС, включително и за български партии. В момента Доган има естествен монопол върху гласовете на българските турци - ако не гласуват за него, просто остават извън властта. Ако тази общност остане непредставена, ще възникне огромен проблем за всички нас. Дори да бъде "изхвърлено", каквато цел заявява Борисов, ДПС ще запази много силни позиции в местната власт и вероятно ще триумфира отново в следващите избори. Най-лошото в тази тенденция е, че това е загърбване на истинския проблем - корупцията, и подменянето му с друг проблем, делението на "наши" и "ваши", българи и турци.

Проблемът не е в разточителните забавления на Ахмед Доган, а че това поведение, което е еманация на политическия цинизъм, всъщност подхранва уродливия националистически популизъм и тласка към него неориентирани и с нехомогенен състав организации като ГЕРБ. В момента чрез поведението си Доган и неговото обкръжение правят всичко възможно да помогнат на Бойко Борисов да прави това, което най-естествено му идва отвътре.

- В това интервю той прави точно това, иззема дискурса на "Атака", но мисля, че си прави лоша услуга с оглед гледната точка на европейските му партньори, защото използва неприемлив политически език.

- Бойко Борисов вече е отишъл доста отвъд границите на своята компетентност, вкл. на политическата си компетентност. Неговият реторически талант се свежда до това успешно да улови онова, което в момента се променя в обществените очаквания, и да му намери популярен изказ. В това отношение той притежава дарбата на Тодор Живков, чието повторение се явява в популярното съзнание. Стихията на Борисов е във фазата преди мисленето, в спонтанното откликване - наистина по един жив, пъргав начин. Това го прави донякъде автентичен в ситуации на кризисно реагиране и сборване. Той е идеален за спортен лидер - има масивно телесно присъствие, скача, вика, кара се, мотивира отбора. За жалост сложната материя на воденето на една общност в дълбоките води на политиката, особено в условията на постиндустриалното развитие и глобализацията, е абсолютно непостижима за такъв тип умове. Затова хората като Борисов реагират толкова първично, дори първосигнално на всички сигнали, които идват отвън - по тях се ориентират къде са и накъде да вървят, тъй като не разполагат с надежден вътрешен компас. Оттук идва усещането за обедняване, обезценяване, избледняване на политическото. Все пак Тодор Живков беше пълнокръвен селски диктатор от балкански тип. Няма как Бойко Борисов, който е сянка на сянката, да бъде толкова плътен.

- Аз мисля, че освен на Живков той много подражава и на младежкото си увлечение по голямото кино. Имам чувството, че съзнателно подражава на Марлон Брандо в ролята на дон Корлеоне. Между другото, на мен Костов много ми прилича на персонажа на Майкъл Корлеоне. На човека, който във фанатичния си стремеж да запази фамилния бизнес и фамилната чест, в крайна сметка разрушава собственото си семейство. В началото той е симпатичен млад герой, а в края се превръща в мрачен тип, обсебен от властта. Не знам само дали Костов ще успее да стигне до изповед, една от най-силните сцени в трилогията "Кръстника"...

- Това е драмата на мафиотското лидерство, което, между другото, е единственото познато в България. Това, което е работело преди в режим на оцеляване - капитан Петко войвода, заверата, задружността на големия род, поддържането на двойни стандарти (едни за нас, други за турците) - всички тези механизми на адаптация спират да бъдат адекватни в ситуация, при която сме въвлечени в големия свят. Това е травмата на България в момента. Участвах в една среща с холандски евродепутати по повод на корупционните скандали у нас. Те просто не могат да повярват, че е възможно директно да дадеш парите на братята и братовчедите си. От друга страна, както се шегувахме на тази среща, на кого другиго да ги дадеш, ако не на брат си - така повелява патриархалната етика. Както говорим за Костов, Борисов и другите като тях, излиза, че са някакви морални дебили. Не е точно така. Те просто са в един остарял етичен ред, който е драматично дезадаптивен в модерния свят и не води до нищо друго освен страдания. Те са в контекста на релацията "нашето племе срещу вашето племе", "ние срещу турците". Това наистина е гарантирало оцеляване в миналите времена, когато всички се скупчвали около силния мъж, който налага враговете със сопа. Уви, светът вече не е такъв. В днешния свят на едно ниво се бием, на друго се съревноваваме, на трето се кооперираме и през цялото време трябва да водим етичен дебат относно начина на съчетаване на тези различни плоскости. Ние не сме формирали това умение, през цялото време прилагаме двойни стандарти, две отделни системи от правила, и тъкмо това ни провяля. Проблемът на това поколение лидери е, че не могат и не искат да напуснат патирархата, обречени са да обитават миналото на съвременния свят - затова ни водят назад, към регрес, а не напред, към развитие и благоденствие.

- Това не е ли аргумент в полза на големия завой, за който говорим? Бойко Борисов е наричал Доган най-големия политик, Костов е наричал Бойко мутра и т.н. Но светът се променя и ние трябва да се променяме заедно с него. Това е политиката, в нея няма място за ценности, а единствено за реалностите в света около нас.

- Това е един възможен прочит на реал политик, една възможна политика на оцеляването, която, отново твърдя, води само до оцеляването на главатарите и тяхното обкръжение, но не и на популацията. Единственото, което държи една общност интегрирана, цялостна, е вътрешната структурираност и подреденост около ценности. Тази аксиома бе суспендирана от криминалния български преход. Това превръща хората едновременно в престъпници и жертви на прехода. Колкото повече власт имаш, толкова повече си и престъпник, и жертва. Всички хора, за които говорихме, са едновременно и провалени лидери, и жертви на лидерски провал. Лошото е, че със себе си повличат големи групи от хора, рушат съдби. Въпросът е, докога ще се оставяме да бъдем водени от един примитивен морал на двойните стандарти, който ни обрича да се въртим в омагьосания кръг на безизходицата и отчаянието. Ако не възникне цивилизовано гражданско развитие, което е продукт на индивидуалното морално развитие, ще продължи днешната ситуация, когато страдащите от най-силно морално объркване по силата на своята енергичност биват излъчвани за лидери и превръщат моралната безпътица в политика. Това е, когато Доган арогантно се похвали с обръча си от фирми. Същото е, когато Бойко Борисов казва "Ние ще сме, няма да са те!", или когато Сидеров призовава за България на българите.

- Някои биха казали: много е лесно да критикувате отстрани, защо не направите нещо, защо не се роди това гражданско присъствие, за което говорите?

- Това е съвсем друг разговор. Вярно е, че всеки следващ революционен напън у нас ражда все по-отчайващи резултати, все по-смешни и жалки. Шумните мероприятия на опозицията излъчват зловеща импотентност, която би разколебала дори и останалата енергия на гнева на хората. Управлението на тройната коалиция е отчайващо, ние обаче сме поставени - от тези претенденти за властта - в идиотското положение да избираме по-малкото зло. Много разумни, смислени хора, които са се научили да сподавят възмущението си, да преглъщат гнева към безобразията на властта, избират познатото зло, което поне е предвидимо. От другите не знаеш какво да очакваш, защото определено не може да им се има доверие на човешко, камо ли на политическо ниво. В този смисъл нещо качествено ще се роди, само ако дълго време бъде подпомагано отвътре. Щедрото дотиране на акуширането на гражданското общество от външни източници в продължение на близо 20 години беше интерпретирано в нашата култура отново през призмата на двойния стандарт - парите, дарени от Запада за развитие, бяха изхарчени за затвърждаване на порочното статукво. (В случая с Европейския съюз обаче номерът не мина, което бе причината за искреното възмущение на Доган - от висотата на своя опит и авторитет той направи заключението, че с европейските пари май няма да можем да се разполагаме, както с българските, след което отиде да се повози на яхта.) Част от елита завзе позицията на "професионални граждани", а истинското гражданство остана без свое поле, беше структурно блокирано. Сега е шансът това да се случи - когато ни спират парите. Сега ще видим кой е гражданин, кой е готов да инвестира собствени средства и енергия в общностни каузи. По същия начин предизвестеният провал на нечистивия брак между Костов и Бойко Борисов ще доведе до окончателното отмиране на това политическо поколение вдясно и до появата на нещо ново, ако му е писано да се появи.

Явор Дачков

В. "Гласове"