Ем. Кабадаиев: Продукцията - конкурентна навсякъде; рамо - отникъде

Емануил Кабадаиев е потомствен земеделски производител в един от най-плодородните райони на страната – Поморийския. Навремето баща му е един от последните, принудени да влязат със земята си в ТКЗС, понастоящем синът отново се занимава със земеделие: отглежда лавандула, плодове, пише проекти и кандидатства за евросубсидии. Сблъсквал се е с тромавата държавна машина неведнъж, многократно се е спасявал сам и е оцелявал въпреки препятствията, създавани от институции, които по правило би трябвало да помагат. Разговаряме за тегобите на селскостопанския производител в новите условия на членство в ЕС.

интервю на Ана Кочева

- Лесно ли е човек да се занимава със земеделие в страна-членка от ЕС?

- На този етап все още не е лесно. Всъщност в ЕС може да е лесно, но в България – никак даже не е е лесно.

- Няма ли някаква промяна откакто сме влезли в ЕС все пак?

- Човек трудно може да установи дали има промяна, защото програмите за субсидиране на практика още не са тръгнали. Това трябваше да се случи преди доста месеци, а продължава да не е факт. Аз, например, искам да участвам по Ос І мярка 123 за подпомагане на селските райони, която ще действа до 2013 г., но нещата се бавят неимоверно.

- Трудно ли се кандидатства по нея?

- Не е невъзможно сложна, но не е и лесна, защото има много обикаляне, много документи, има бюрократични спънки. Истината е, че човек много трудно може да се справи с всичко това сам: всичко се описва, има бизнес-планове, затова в повечето случаи трябва консултант. Има, разбира се, консултантски фирми, кои читави, кои нечитави... Но, нещата става бавно: проектът се пише, трябва всеки детайл да се обмисли стриктно, после се кандидатства с него – първо тук на местно ниво, в областта, където преглеждат проекта от...до и ако всичко е наред, го пускат в София за одобрение. Само че там явно процедурата е твърде бавна, онзи ден четох във вестника, че досега от подадени над 1000 проекта са одобрени едва стотина по тези мерки, които са отворени. А всъщност са отворени само две мерки– за млад фермер и за кандидатстване за машини и техника, реконструкция на ферми.

- А откъде идват трудностите и спънките?

- Предполагам, че от недостатъчно добрата организация във Фонда. Сменят се директорите, хора напускат ... Ако машината е добре смазана, тя ще работи независимо от тези фактори, но явно не е така. След като проектът замине за София, обикновено минават около 3 месеца за одобрение. През тях някой трябва да дойде тук, да види за какво кандидатстваш, какво ще правиш, това, което си описал, така ли ще, няма ли, създал ли си вече нещо, имаш ли земята...Т.е. след като нещата са посочени черно на бяло, те трябва да бъдат и проверени, след което, ако и бизнес-планът е добър, е логично да се каже „Да” на проекта. А всъщност – нищо не е започнало. Ето, мярката щеше да се отвори до Нова година, пък после през януари, най-сетне се отвори през май месец. Междувременно минаха май, юни, юли, август. Има хора, които са кандидатствали за покупка на комбайни, за да могат да хванат жътвата. Но докато отгоре се наканят да тръгнат, долу се загуби много ценно време. Първо казаха – екип нямало, после го събраха. С една дума от бюрокрацията горе, страдаме ние долу, защото не искаме да седим със скръстени ръце, надяваме се, че ще ни подпомагат, но продължаваме да работим. Дадох пример с производители, които смятаха, че до жътвата ще си купят комбайни, за да може да си приберат реколтата.. Е, това не стана!

- Вие какво се опитвате да си подпомогнете чрез Фонда?

- Аз искам да построя и оборудвам сушилня за плодове и зеленчуци. Мярката трябваше да отвори през юли, сега казаха да чакаме септември, даже чух и октомври, което означава, че на практика губя тази година.

- След като се оказва, че очевидно сега няма да може да си окажете съдействие с тези средства, какво се случва?

- Нищо не мога да направя. Стоя и буксувам, защото иначе трябва сам да изтегля целия кредит от банката, но си давам сметка, че няма да мога да издържа на напъна. Без подпомагане просто трябва да се откажа, все пак, съгласете се, че 50% субсидия не е за пренебрегване. А вината за това не е моя; аз съм готов с проекта, взимам и разрешително за строеж, но въпреки моята готовност се налага да седя и да чакам. Да не говорим, че независимо от условията, които са посочени при кандидатстването, отворят ли мярката, може да се окаже, че в последния момент има изменения. Оттам наново пиши, наново сменяй...  

- А с продукцията, която сте произвели, какво става?

- Продукцията се продава на зелено, съответно губя. В моя частен случай, ако всичко се беше случило навреме, ако мярката беше отворена по-рано, ако си бях направил сушилнята, защото съм произвел сливи, шипки, щях да търся по-добра реализация. А сега продаваш на зелено, търсиш пазари, бориш се, всеки те работи, защото нямаш краен продукт.

- Звучи все едно водите война.

- Война е. Много е трудно, не знам...При това аз не съм единственият такъв случай. Каквото е при мен, това е при всички. Няма някой да не е забуксувал. Който се е надявал, че от рано ще започне да прави нещо, държавната машина го е прегазила.

- Означава ли това, че не познавате хора, които са успели да я "пробият"?

- Има, разбира се, и такива примери, по САПАРД хора от региона спечелиха проекти, изградиха се птицеферма, винарска изба, обекти за селски туризъм. Аз лично кандидатствах по САПАРД, имах одобрен проект от София и дойде до там, че трябваше да тегля кредит. Банките го даваха на 9% и половина, а фонда гарантираше разлика от 3%- 3% и половина. Като се разхвърли по години, това са си пари. В момента, в който ми се одобри проектът обаче, казаха: Фондът няма пари, не можем да покрием разликата, тегли си ти кредита и толкова!

- Е, добре, но нали това е регламентирано?

- Регламентирано е, но свършили парите във Фонда и край! Приключиха! И аз какво? Отидох в банката, теглих си кредит на общо основание, само че питам, за какво се трепах и правих проект, който при това ми струваше 1000 лв? И заради който тичах в Бургас, в София...Непонятно е! Истината е, че в годините заради подобни истории много хора се отказаха от земеделието. При нас земеделците, които са дребни, са бедни. Човек все се надява да тръгне напред, някой да му даде едно рамо. Но държавата не го прави. Ето затова се увеличават пустеещите земи. Дори тук, в този винарски регион, където земята е чернозем и плодородна, ситуацията не е много добра. Слушам хората как започват да се отказват от лозята си, търсят някой друг да ги гледа. В общи линии в земеделието не можеш ли да извадиш краен продукт, си умрял.

- Чужденци купуват ли земи?

- Купуват. Но не са много тези, които ги купуват заради земеделие, въпреки че има и такива. Някои от тях също кандидатстват по проекти, сигурно смятат, че нещата биха вървели гладко като в техните страни. Но чувам, че някои от техните проекти са одобрени, други обаче – не. Машината явно е еднаква за всички.  

- Вие сте потомствен земеделец. Някакъв паралел с ефектите от някогашното земеделие може ли да се направи?

- Трудно ми е да направя този паралел, но някога тези, които имаха повече земя, нямаха проблеми, бяха доста заможни хора, т.е. от земеделие е могло да се живее, при това твърде добре. Моето семейство е живяло с 20 дка земя без лишения и проблеми. По-късно натиснаха баща ми да влезе в ТКЗС, нямаше как да стане другояче, въпреки че той беше един от последните, които едва склониха. Но все ми се струва, че тогава е било по-добре – ако не е имало подпомагане, то не е имало и пречене! Но трудът си е много – и тогава, и сега.

- А има ли солидарност при защита на фермерските интереси в различните браншове? Ето сега протестират млекопроизводителите, но другите фермери някак си стоят встрани, гледат като че ли безучастно. Никой не мисли, че може да дойде време, в което и те биха недоволствали и ще им се иска „колегите” да са зад тях.

- Такива сме, да. За съжаление това е наша си българска черта. В Гърция например не е така – там, като се вдигне един, всички скачат. Докато при нас всеки тегли чергата към себе си.

- Вашият син продължава семейният бизнес. Ще го насърчавате ли или бихте го посъветвали да си търси друго поприще?

- Моят син вече е земеделец. Не бих го разубеждавал, въпреки че решенията за себе си, е редно той да взима сам. Но аз все се надявам нещата повече или по-малко да потръгнат. Как може един земеделски производител в Германия със 100 дка лозя да бъде много добре, да си позволи да живее напълно нормално, човешки, не да тъне в суперлукс, но да е спокоен – да си гледа лозята, да е субсидиран, да разполага с техника, да произвежда, да продава и бизнесът да се предава в семейството. Там законите се спазват, има регламенти, съблюдават се.

- Да, де, ама този пример е от подредена държава!

- Е, нашата няма ли най-сетне да се подреди?! 20 години минаха. Малко да се подреди поне! Стига само лапане, не може някои само да лапат, а ние дребните производители да се мъчим да изплуваме въпреки обстоятелствата. При нас земи от порядъка на 20, 30, 50 дка са на дребни производители. Точно те страдат, въпреки че има и арендатори с по 4-5000 дка, които също не са за хвалене. Те продължават да работят със старите комбайни. При тази добра реколта това лято половината им зърно сигурно е останало на полето.

- А смятате ли, че ЕС беше справедлив в санкциите, които наложи? Питам, защото не може това да не се отрази и върху вас.

- Мисля си, че 90 на 100 ние сме си виновни. Наказателните мерки безусловно ще ни се отразят зле, но това положение сме си го създали ние, самите. Факт е, че ни се предоставят пари, които не можем да усвоим, не можем да тръгнем. Абсурдно е парите да ги има, а да не може да се вземат. Кой ни е виновен - ЕС или нашите агенции? Очевидно е, че агенциите не са способни да накарат хората си да обработват проектите, така че да се усвоят парите. Правят се спънки за глупости. И веднага ще дам един пример, който звучи направо смехотворно. Преди време кандидатствах с друг един проект по САПАРД. За да не го приемат, казаха, че не сме спазили шрифта, трябвало да го сменим. Наклонът не трябвало да е наляво, а надясно. Е, при това положение ние хвърлихме проекта и се отказахме. Абсурдно е да не можем да усвоим парите. Как другите страни го правят, че се борят и за още? Излиза, че сме некадърни от горе до долу и непрекъснато правим гафове. А липсва и убеждение, че това е възможно, че тези фондове са за нас. Казват още, че не достигат и хора, че бройките на заетите по агенциите били малко. Е, какво – половин България ли трябва да е там, че да приема и обработва проектите на другата половина? А и дали всички са експерти?! И там сигурно има квоти – 3-5-8, вероятно се поставят свои хора, но дали всички стават за тази работа.

- Говори се, че този ресор е в ръцете на един от коалиционните партньори.

- Крайно време е, ако това е така, нещо да се промени, да се разберат, така че потърпевшите да не са надолу; при това хората, които произвеждат, отварят работни места, повече или по-малко изхранват тази държава.

- Имате ли представа дали проекти на хора, близки до ДПС минават по-лесно?

- Преди по САПАРД се говореше, че минават по-лесно. Така съм чувал. Но е крайно време да могат и хора извън обръчите и кръговете да получат възможност за развитие.

- Как се очертава тази година реколтата?

- В общи линии добре, но проблемите не са в самата реколта, а в реализацията й после. Ето сега при шипката, търговците още не дават цена. А това е продукт, който се търси на много места из Европа. Без нашата лавандула пък французите нищо не могат да направят, без нашето българско масло, което е най-добро. Лавандулата вирее най-добре в средиземноморския регион и тук. И във Франция вирее, но там има повече хибриди, докато нашите са чисти и много качествени. Нашето качество просто го няма никъде. Така че с българската продукция сме изключително конкурентни. Ами плодове, зеленчуци? Да не би да са по-лоши от гръцките?! Всичко ни е добро, просто сме създадени да произвеждаме, но трябва и да се помага. Аз все се надявам, че нещата трябва да потръгнат.