Психологът Антоанета Христова: Борисов - между хайдутското и образа на Иванко

Г-жа Антоанета Христова работи като психолог и научен сътрудник на в БАН. От дълго време следи публичните изяви на родните политици във всички медии. Според нея те са разбрали много добре, че рейтингът се прави въз основа на медийното и публично присъствие за определен период , но то не трябва да бъде само количествено, а и качестевено. Според нея всички известни политици са със строго индивидуални характери.

Интервю на Васил Василев

- Г-жо Христова, какви са основните ви впечатления от ежедневните изяви на политиците в т.нар. сутрешни блокове, а и в останалите предавания?

- Всеки един от тях предизвиква различно впечатление, въпреки че може да се намери и общото кратно – а именно, усещането, че всички са в “кюпа”. Всички лица, които са в публичното пространство, включително и тези в политиката, научиха, че част от имиджа е свързана с честата поява в медиите. Това е свързано с факта, че рейтингите, които дават проучванията на общественото мнение за популярността на някои политици, отразяват честотата на възприемане на съответното лице в определен период. Това правило обаче, приложено механично, не води до кой знае какви успехи. Т.е. въпросът не е само в количеството, но и в качеството на изявите. Съществуват още много други мотиви в поведението им, освен гоненето на рейтинг. В момента в България съществува очакване за разместване на политическите пластове – навлизането на ГЕРБ, несигурното бъдеще на десницата, смяна на лобитата в БСП и др. Всички партии са в напрежение. Затова в последно време се наблюдава едно свръхактивиране на хора, които са свързани с дясното пространство или пък просто искат да оцелеят в следващия парламент. Мотивите са да не бъдат забравени от една страна, от друга – самите партии да ги включат листите си, и от трета – ако собствената им партия не успее, то друга да ги забележи и привлече. Като цяло мотивите са различни при различните „играчи".

 

- Вие споменахте за ефекта на качествената поява в медиите. Бихте ли определила публичното поведение на Бойко Борисов като качествено?

- Темата, че Бойко Борисов може да говори на  директен език с народен маниер, е изговорена вече от много хора, Този стил му носи доста дивиденти. Той е добре  подбран, имайки предвид, че изглежда и автентичен. Образът на обикновения човек, произлизащ от “хайдутските” среди, т.е. преведено на съвременен език - от групи с неясен силов характер от близкото минало, е образ, привлекателен от гледна точка на възможността да комбинира хайдутското с представата за Иванко. Бойко Борисов стартира много добре в публичността. По мое мнение той има и интуиция към собствената си публичност. С нея са надарени хората, които притежават артистичност. Напоследък обаче започна да се усеща, че е преминал мярката, че е критикуван заради медийното си присъствие. Както виждате, в момента столичният кмет е в една много сложна ситуация, в търсенето на възможности за предсрочни избори. Това толкова е завладяло съзнанието му, че определено през последните две-три седмици медийната му активност е понамалена.

-Няма как да не сте следила страхотния скандал, който се вихри напоследък в МВР с участието на министър Румен Петков. На какво се дължи високомерното му поведение в медиите и непремерените приказки?

- Румен Петков първо има много дълга история на негативна публичност. В комбинация с това, той ръководи силово министерство и е представител на водещата партия в тройната коалиция. Тези три фактора го правят несъобразяващ се с правилата на публично поведение. Той демонстрира, че стои над правилата, над обществените очаквания, над моралната норма. Това никак не е добре, защото внушава, че този, който е призван да управлява процеса на спазване на реда, може да си разреши да не го прави, от което следва простия извод, че няма закон и ред. В момента говоря само за имидж, а не за политическите интриги. Това се отрязява негативно, както на него, като публична личност, на министерството му, така и на правителството. Този непукизъм за това, как изглеждам, как говоря, как могат да се интерпретират действията ми, му носят негативи.

 снимки Вяра Йовева

 

- Съответно какъв е характерът на опонента му в скандала ген. Атанас Атанасов от ДСБ?

- Атанас Атанасов е от тези, които търсят своето място в следвашия парламент. Той е убеден за себе си, че по-голямата активност му носи позитиви. Неговият проблем е, че имиджово има доста въпросителни относно праволинейността на поведението му в сферата, в която се е изявявал в предишното си битие. Всячески се опитва да бъде автентичен говорител по темите, които повдига. Мисля си, че Атанасов е образ с много плюсове и минуси. Положителното и отрицателното, което изрича публиката, когато чуе името му, в момента повече обърква, отколкото му носи позитиви. Основната му цел е да не бъде забравен и да се разглежда като фактор, с който трябва да се съобразяват останалите в перспектива. То е и резултат от темата за мажоритарността, която е все по-актуална и в същото време не е изговорена докрай.

- Сред лицата, които често се забъркват в скандали е и президентът Георги Първанов. Той беше преизбран с доста голям процент мнозинство, но като че ли в момента губи от своите позиции. Какъв е неговият образ и как бихте го описала?

- Има разлика между периода на преизбирането му и настоящия момент. Около него се натрупаха доста негативни ситуации. Експертите му се опитаха  да  направят т.нар. кризистен пиар, т.е. да управляват скандала по правилата на играта оневинявайки го, но усилието не постигна напълно търсения ефект. Първанов е лице, което само си дава шанс най-дълго време да бъде интересен и подкрепян поради една особена благост и ненатрапчивост, която излъчва. Зад тях вероятно няма нито благост, нито такава ненатрапчивост. Но той успяваше до сега да „продаде” това лице. Колкото повече обаче съществува в публичното пространство, толкова истинската му същност излиза наяве. Хората вероятно започват да усещат разминаването между форма и съдържание, между  външно и вътрешно Аз. Случаят с ловът, на който е ходил, договорите, които се свързват с неговото влияние и бяха подписани с Путин и т.н., са все неща, които вече не се възприемат еднозначно и се осъждат в голямата си част от публиката. Въпреки, че проучванията сочат, че той и Бойко Борисов са едни от най-рейтинговите политици, аз съм убедена, че данните не отразяват реалната им подкрепа, а публичността.

-Можем ли да намерим нещо общо между всички тези лица и да приемем, че дори са със сходни характери?

- Виждате, че ако наложим всички тези образи в една картина, те никак няма да я направят красива. Ако ги вкараме в едно условно обобщение, то трябва да се структурира на базата на общественото недоволство. Хората вече не виждат положителните неща, които тези хора правят, а точно обратното – винаги търсят техните грешки и скрити мотиви. Народът ни е станал доста чувствителен в тази насока, тъй като вече доста изпати. Доказа се, че публичното не е чисто и политиците не могат да се справят с това. Единственото решение е една много голяма промяна на лицата и на цялата система. Това не включва само смяна на основните регулативни механизми на обществото, тъй като те вече претърпяха крах. Променяйки се системата, логично е да се променят и играчите в нея. Това вече е единственото лечебно действие, но за да се случи то, трябва да се покажат други лица, които искат да променят изцяло схемата на играта. Но такива все още няма. Съществуват отделни групи на граждански формации, които се опитват по малко на практика да променят нещо. Но блатото е толкова голямо, че с няколко капки чиста вода то няма да се превърне в езеро.

 

- Каква е ролята на водещите в сутрешните блокове и какво е отношението им към главните действащи лица? Намирате ли предаванията наистина за информационни?

- Мога да ви отговоря само доколко информацията, която те събират и представят, ме удовлетворява. Откровено, много често не разбирам за какво става въпрос. За да бъде информирана аудиторията  трябва да има 3 задължителни пункта, по които да се отговори. Първият въпрос е: „какъв е проблемът?”. Той не трябва да се формулира абстрактно, а ясно и точно . Вторият отговор, който трябва да получа, е : „кой е отговорен за възникването му?”. Темата за отговорността е страшно размита. В над 50% от материалите в печатните медии например се посочват като отговорни за формулираните проблеми, забележете, не конкретен човек, нито група от хора, нито даже институция. Отговорността се носи от нещо нематериално – дъжда, климатът, глобалното затопляне, вятърът и т.н. И третият въпрос, който трябва да бъде поставен, е : „кой ще се справи с проблема?”. Правят се опити за търсене, но в цялата бъркотия от приказки, тези три въпроса остават скрити. Колкото повече информация струпваш върху даден човек и не му даваш простички ориентири, толкова повече той се обърква в нея и не  знае какво да прави. И именно тази каша предизвиква у хората стрес. С него можем да се преборим по 2 начина. Или да тръгне да събира сам факти и да потърси конкретни отговори на въпросите, или да загаси телевизора. Вторият вариант все по-често се практикува, защото прекалено дълго продължи стресът. Колкото повече той се проточва във времето, толкова по-силна ще е тази човешка реакция у хората – отказ от информация, отказ от лична активност, т.е. – отказ от гражданска позиция!