Х. Брам: Костов и Борисов никога няма станат една плът и кръв

Д–р Хайнц Брам е изтъкнат германски политолог и добър познавач на България. Той наблюдава политическите промени в Югоизточна Европа и в Русия вече десетки години; често посещава България и следи отблизо процесите в нашата страна. Разговаряме за корупцията, престъпността, медиите, но и за приятелствата и хората у нас.

интервю на Ана Кочева

– Как преценявате заключенията, които се съдържат в доклада на ЕК за България, г–н Брам? Този път критиката като че ли не беше толкова остра, колкото предходното лято.

– Действително, българското правителство предприе някои неща, за да намали отчетените пропуски. Действащото в Брюксел лоби, което има цел да подобри имиджа на България, най–вероятно обаче не е успяло да осъществи достатъчно влияние върху този доклад на ЕС за временното състояние на страната ви. Съдейки по опита, който имат, оценяващите от ЕС не се впечетляват от хубави думи, а само от действия.

– Междувременно у нас тече поредният скандал – този път с източването на ДДС в НАП. Преди време Вие бяхте казали, че България подценява Брюксел. В този смисъл – колко дълго, според Вас, е в състояние Брюксел да издържи, наблюдавайки безнаказаното действие на корупционните схеми тук?

– Злоупотребата с европейски пари и оскъдната ефективност на съдебната ви система будят подозрения не само в Брюксел, но и в публичното пространство на целия Европейски съюз, така че, правомерно или не, вероятно много хора, които имат нещо общо с България, постоянно са склонни да се натъкват на нови скандали. Въобще не е разбираемо, защо кабинетът в София не положи всячески усилия, още преди встъпването на България в ЕС, да се подготви по–добре за контролите на Съюза. Българските политици изглежда са се надявали и са вярвали, че Жозе Мануел Барозу ще бъде също толкова отстъпчив, колкото по своето време е бил Леонид Брежнев. Очевидно българите не познават характера на ЕС. От друга страна, обаче, явно и в ЕС не са подозирали колко силно се отклонява България от европейските норми. Днес от депутати в Европейския парламент може да се чуе, че България е била приета твърде рано в ЕС. С други думи: Наистина ЕС не е познавал в достатъчна степен България. И от двете страни подходът един към друг е бил от погрешни предпоставки. Българските политици явно твърде много са се натискали към европейско членство. Те се аргументираха с факта, че, откаже ли им се еврочленство, в страната настоението рязко ще спадне и връх ще вземе проруската линия.

ЕС обаче е търпелив. Аз никога не съм чувал, ЕК да е замисляла изхвърляне на България от общността. Невъзможно е да се налагат санкции тогава, когато има напредък в борбата срещу корупцията и в правосъдието. Реалната опасност е свързана обаче със загубата на имидж, ако настоящето или бъдещите правителства не изпълняват предписанията на Брюксел. За българското население би трябвало да е болезнено, когато страната им отново и отново се намира на опашката на страните в ЕС.  

– На какво по Вашему се дължи огромната корупция на Балканите?

– Очевидно половин хилядолетното османско робство е станало пречка в Югоизточна Европа да се развие по–сериозно чувство на респект пред закона и морала. Независимо от това обаче Средна и Западна Европа не бива да се идеализират. Настоящата финансова и банкова криза показаха проблематичността и липсата на морал и у предполагаемо високо цивилизования свят. Но все пак банкерите са се движили доста повече в границите на правото, отколкото престъпниците в България. А и държавата, и то не само САЩ, все пак не изпуска контрола. Банките ще си платят за своето поведение. На непочтеността и арогантността на банкерите в САЩ или в Германия обаче не може да се отвръща с поръчкови убийства и злоупотреби с европейски пари. Грубо казано, не бива да се прави извода: щом другите крадат, значи можем и ние. Всеки би трябвало да се вгледа първо в собствената си къща. Всяко правителство трябва да застава неотклонно и без всякакво „ако” и „но” срещу посегателствата на правото. Корупцията е опустошителна отрова. Ако срещу нея не се предприеме борба с всякакви средства, неморалността у населението ще придобие опасни размери. То ще спре да ходи на избори. Само ще се корумпира, ще живее по свои собствени правила, ще търси единствено собствената си полза.

– А как преценявате евентуалната правителствена алтернатива след изборите (в лицето на ГЕРБ и неговия лидер Б. Борисов)?

– България се намира в навечерието на извънредно сложни парламентарни избори. Ако ставаше дума само за един–единствен двубой между Бойко Борисов, от една страна, и Сергей Станишев от друга, би могло да се гласува по–скоро за Станишев. Тъй като обаче иде реч за избор между ГЕРБ и БСП, решението става много трудно. Станишев вероятно вече е социалист от западноевропейски порядък, но неговата партия още не е стигнала равнището на западна, социалдемократическа партия. Във всеки случай БСП е проблем. Човек обаче трудно може да си представи Борисов с неговите объркани идеи на една премиерска среща на ЕС, например. Илюзорна е надеждата, че Борисов ще се остави, други партийни лидери да му дърпат юздите, ако ГЕРБ тръгне на коалиция с останалите десни партии. Иван Костов и Бойко Борисов никога няма станат една плът и кръв в коалиция. Възможно е обаче по някое време Борисов да се откаже от премиерското кресло и да стане президент. Този пост повече му подхожда. Като президент Борисов ще може по цял ден да си говори и да назидава, а вестниците ще тиражират просветленията му.  

– Имате ли впечатлението, че трите власти (изпълнителна, законодателна и съдебна) в България са действително независими. И какво ще кажете за „четвъртата” в лицето на медиите?

– Българите вече привиждат навсякъде престъпни мрежи и очевидно не се доверяват нито на правителството си, нито на парламента, нито пък на съда. Все пак това изглежда понякога преувеличено. А подозренията са налице, защото след 1989 г. не се тръгна навреме срещу подземния свят и до ден–днешен има редица неща, които действително будят несигурност. Избирателите оставиха по онова време Любен Беров да управлява. Не се направи нищо, или твърде малко, срещу надигащата се престъпност. Медиите също биха могли да бъдат коректив на правителството и да заклеймяват всеки недопустим натиск, независимо дали идва от страна на правителството, на престъпния свят или на правосъдието. Данните на експертите обаче сочат, че по отношение на свободата на медиите в България нещата не изглеждат добре.

– А какъв е българският имидж, наблюдаван отвън? В чуждата преса като че ли попадат единствено негативните новини за нас!

– Много е неучтиво, че винаги трябва да се повтаря едно и също нещо: сред страните–членки на ЕС България продължава да бъде непозната държава. И тази асиметрия в отношенията между България и останалите европейски страни ще я има, докато вашата балканска държава не се открои посредством някакви по–особени качества: чрез училища с висока успеваемост; чрез усърдие; чрез чудесно обслужване в хотелите; чрез безкомпромисна борба с корупцията; чрез брилянтни футболисти; чрез изключителни хора на изкуството или чрез храбри журналисти. Едва, когато има отлични постижения, може да се подобри с помощта на лобиране имиджът на България. Преди няколко години у вас се оплакваха, че в чужбина се пише твърде малко за страната ви. Сега пък искат да не се пише толкова за поръчковите убийства или за престъпността. Всъщност повече статии за България се публикуват в австрийските вестници. Другите чуждестранни журналисти са по–скоро въздържани. Истината е, че аферите в България са така омотани, та вероятно ще отнеме страшно много време, човек да си състави собствено мнение. Телевизиите и вестниците в Германия като че ли в последно време заемат още по–дистанцирана позиция спрямо България в сравнение с по-рано. Мнозина журналисти също са разочаровани, че след 1989 г. България не изпълни очакванията, които имаше към нея. Едва, когато държавата постави в ред собствената си къща, може да се разчита, че страната ще спечели по–голямо уважение, при това без помощта на платени лобисти.  

– А какви промени самият Вие констатирахте за последните 20 години?

– Въпреки цялата критика на българското положение, идваща и отвътре, и отвън, все пак след 1989 г. се случиха драматични промени. Един чуждестранен гост се убеждава в това при всяко свое посещение. Жизненият стандарт, както и разнообразието и качеството на стоките очевидно нараснаха. Въпреки че 2,5 милиона пенсионери се оказаха губещи от пазарната икономика, не може да си затворим очите пред постиженията й. Днес е възможно, разбира се, ако разполагаш с достатъчно пари, да пътуваш в чужбина, да следваш там. Така българинът вече участва в общото културно пространство на света. Това оживява научния и духовен живот на България, при положение, че човек се остави да бъде инспириран от чужбина. Днес хората са свободни. Нима не е така?

Разбира се, има и много неща, които изискват критичен поглед. Решаващо си остава, дали милионите честни българи ще се погрижат за това, няколкото десетки хиляди престъпници да не оплячкосат странат им, да не повреждат имиджа на България и да не заплашват бъдещето на децата им. Накрая ще кажа няколко лични думи. Познавам много българи. След тях има учудващо много порядъчни хора със или без високо образование; много творци; интелектуалци, които с нищо не са по–лоши от колегите им в чужбина; дори политици, които не са корумпирани; хора, общуването с които беше удоволствие за мен. Колкото и да премислям, никога не съм бил ограбван, във всяко едно отношение. Има много, за което да благодаря на хората в България. Те приеха мен, чуждия, с такова доверие, каквото доста по–рядко съм изпитвал в своята собствена страна. Аз самият научих много от България. Българите могат да разчитат на добрата воля на ЕС като съюзник, ако се изправят в името на правото и срещу корупцията. Моралната промяна е възможна. Но първо българите трябва сами да си помогнат!