Симеон Гаспаров, в. „България", Чикаго
- Г-н Неделчев, какво наистина означава живот
в "Плейбой"? Какъв е той, да кажем, когато паднат дрехите, когато светнат
прожекторите и камерите, и какъв, когато те
угаснат и дрехите са отново върху раменете на тези подлудяващи сърцето на
човека модели?
- За мен тези близо 4 години бяха преди всичко
много работа. Но не крия, че имаше и доста приятни моменти. Както се казва
обаче, удоволствията са били напълно заслужени.
- Какво е посланието, което отправяте към
читателите на вашата книга?
- Ще отговоря с цитат от епилога й: "Плейбой" не
е нито просто списание, нито империя, нито нещо, с което можеш да се хвалиш или
от което да се срамуваш. Това е преди всичко умението на един мъж да живее
красиво, приятно и достойно. Е, аз не съм сигурен, че съм успял и успявам,
важното е, че нищо не може да ме спре да продължавам да опитвам.
- Какво изпитахте, когато ви казаха от днес
ставаш главен редактор на „Плейбой"? Какви мисли, чувства, емоции ви минаха през главата, а
и сърцето?
- Ами какви... Най-вече притеснение дали ще мога
да се справя. Което е съвсем обяснимо. А също така и вълнение, че се случва
нещо, което ми е било писано да се случи.
- Какви бяха те, след като напуснахте? Светът
как ви се стори тогава? По-пъстър или по-весел? И изобщо какво би съдържала
книгата "Моят живот след „Плейбой"?
- Сега се чувствам по-необременен, по-свободен.
Имам по-малко приятели, но по-истински. Не фокусирам толкова завист върху себе
си. Нямаше да е хубаво, ако животът и кариерата ми се асоциираха единствено с
"Плейбой".
- В „Плейбой" са излизали статии и интервюта на едни от най-великите
писатели, журналисти, музиканти и интелектуалци. И въпреки всичко, както Курт
Вонегът каза в едно от интервютата си за списанието, май хората не го купуват
заради интелектуалното му качество, а заради качеството на плътта по снимките
на неговите страници. Така ли е?
- Фразата "Купувам си "Плейбой" заради статиите"
отдавна е станала легендарна. По принцип аз не виждам нищо лошо в това хората
да го предпочитат заради еротиката. Но никога не е излишно покрай еротиката да
прочетеш и нещо умно и добре написано. Ако хората се нуждаеха само от снимки на
голи момичета, много други списания щяха да са не по-малко легендарни от "Плейбой".
А не са.
- Каква е тази странна смесица от духовност и
еротика, как те се допълват? Или може би взаимно изключват.
- Всеки човек има нужда и от двете неща.
Въпросът е да му се поднасят както трябва, с добър вкус и мярка.
- Да кажем, аз съм известна, красива млада
дама. Нали това само го приемаме наужким, условно казано, един вид ! С какво
бихте ме накарали да се съблека и да застана на страниците на издание като „Плейбой"? Разкрийте някой
трик?
- Основният ми аргумент винаги е бил, че след
една подобна изява всяка жена постига много по-голяма хармония със себе си и
външността си. И оттам нататък се чувства много по-секси, желана и самоуверена.
Ако някоя дама ви каже, че не държи на тези неща, а само на интелекта си, да
знаете, че ви лъже.
- Навремето вие бяхте журналист във в. "24
часа". Там имаше няколко рубрики, които вие и вашите колеги правехте. Те се
казваха - "Оживление" и "Възход и падение", ако не се лъжа. В коя от тях бихте сложили вашия
живот в "Плейбой" и защо?
- "Оживление" - да. "Възход" - да. "Падение" - в
никакъв случай.
- Как бихте обрисували
качеството на "Плейбой", докато бяхте там и сегашното? Кое е по-добро?
- Е, не очаквайте да кажа, че сега е по-добро,
отколкото по мое време. Но и не очаквайте да кажа нищо лошо за приемниците ми.
В България "Плейбой" е легенда и винаги ще бъде. Аз бях достатъчно дълго време
част от нея и не съжалявам за нищо, включително и за това, че вече не съм там.
- Казват, че за много млади момичета да
излезеш гола на страниците в "Плейбой" е нещо като лъжлива, 15-минутна слава.
Какво става с тях, след като слязат от страниците на изданието? Как продължава
техният живот? Срещате ли се с тях, какво споделят с
вас и изобщо какви са вашите наблюдения по този въпрос?
- В книгата ми има специална глава по тази тема
- Life after Playboy. В крайна сметка всичко си зависи от момичето. Ако не
притежава нужните качества, никаква изява никъде не може да помогне за бъдещето
й. И обратното - ако освен красота и сексапил има и интелект, "Плейбой" може да
бъде един много добър трамплин за нея. Подобни примери мога да дам десетки.
- По времето, когато бяхте главен редактор на
"Плейбой", синът на мой приятел от България, живеещ в
Чикаго, занесе един брой на изданието в училище, за да показвал на децата
българските букви. Поне такова обяснение беше дал на директора на училището,
след като го бяха хванали с местните хлапета да разглеждат в "Плейбой"
"българските букви" в двора на американското училище. Как ще коментирате тази
весела "образователна" история?
- Американците никога няма да проумеят как е
възможно в България това списание да има популярността и авторитета на "семейно
издание".
- Наскоро правих проучване и се оказа, че
сред българите в Чикаго българското издание на "Плейбой" е едно от най-четените
списания, идващи от България. Какво според вас кара имигрантите да предпочитат
българския пред, да кажем,
американски вариант на списанието?
- Първо, момичетата са по-красиви. Второ,
съдържанието е по-разнообразно. Трето, няма нищо по-хубаво от родно списание,
лютеница "Хоро" и хубава баничка със студена боза рано сутрин...
-Какво ви идва на ум веднага, когато ви кажа
Чикаго?
- "Чикаго булс", "Плейбой", българи.
- Чикаго е столицата на блуса, какъв според
вас е "блусът" на България?
- С много силно изразени чалга-елементи.
- С кой, ако не е
тайна, от моделите, преминали през „Плейбой", докато бяхте там,
бе най-приятно да се работи и защо? И с коя най-трудно? Кажете някоя интересна
история от това време.
- С Камелия беше истинско удоволствие да се
работи. Със Зара от "Биг брадър" - също. Затова пък с тризначките Вяра, Надежда
и Любов се видяхме в чудо. Напуснаха по средата на фотосесията, без да
довършат. И не може да се спори с тях. Всичко е разказано в книгата с
подробности.
- А сега накъде продължава житейският път на
Георги Неделчев? Нови цели, стремежи и т.н.? Как бихте искали да ви запомнят
хората - като бившия главен редактор на „Плейбой" или като ...
- С тази книга затварям окончателно страницата
"Плейбой". Сега ще съм просто обикновен плейбой. Бих искал хората да ме знаят
просто като добър журналист и редактор, а защо не вече и като писател.
Снимки: личен архив
