Камен Алипиев - Кедъра пред ФрогНюз: С работеща прокуратура отдавна щяхме да знаем за черното тото, а Боби Михайлов нямаше и да мисли за БФС

Това заяви в интервю за ФрогНюз журналиста Камен Алипиев - Кедъра.

Ето и цялото интервю:

Господин Алипиев, Борислав Михайлов подаде оставка и предстои да се проведе нов Конгрес. Има ли вариант тази оставка да не бъде приета? Вече се появиха такива опасения. Сашо Диков заяви пред медията ни, че Михайлов е хвърлил оставка с половин уста и е намекнал тя да бъде отхвърлена.

Боби Михайлов наистина си подаде оставката, просто защото ножа опря до кокала. Нямаше друг ход. Същото се случи и преди четири години, когато оставката му беше подадена от други хора - в случая Бойко Борисов. Просто му казаха да си ходи. Сега го направи, защото общественият натиск беше много голям, ходи в парламента, викаха го в КПКОНПИ. На него не му се тръгва, очевидно от поведението му.

Но ми е много мъчно, че хора като Боби Михайлов, Йордан Лечков, Емил Костадинов са забравили всъщност къде се намират. Благодарение на своя нелош, вътрешно капсулиран в БФС живот, не могат да видят голямата картина и не могат да разберат, че причината за оставката им не са журналистите и хората от българското общество, ако имаме такова въобще. Причината са самите те, поради тоталната им невъзможност да управляват. Доказаха го през последните 18 години.

Това е един процес, който адски много си прилича с всичко, което става в държавата. След като Бойко Борисов и Делян Пеевски могат да се върнат препрани, благодарение на така наречената “сглобка” или “некоалиция”, защо да не се върне и Боби Михайлов? Всичко може да се очаква.

Тоест очаквате, че Михайлов пак би се кандидатирал?

Много ми се иска да не се кандидатира. Версията ми по въпроса е друга - че Михайлов няма да се кандидатира, но тези така наречени “здрави сили”, които управляват БФС ще направят всичко възможно - дали лично, или чрез свои проксита, да останат в управлението на БФС. В крайна сметка всичко опира до власт и пари, а никой не бяга от това. И никой у нас не разбира, когато се е провалил - не само във футбола, не само в политиката. Обикновено хората с власт и пари се обграждат с послушковци, които само ги хвалят. Затова не могат да разберат, че са се провалили с гръм и трясък и глупостите, които са направили, са дългосрочни щети върху цялата система на българския футбол, ако тя изобщо съществува.

Можем ли изобщо да очакваме при тази ситуация някаква промяна в българския футбол?

Не става дума за черногледство. Може би става дума за перифраза на старата сентенция, че който трупа мъдрост, трупа печал. Всичко, което се случва около нас, ни кара да ставаме цинични, черногледи, невярващи, че нещо нормално може да се случи. Искам да видя разбиване на този модел, но българския футбол не е нищо по-различно от онова, което ни се случва всеки ден. В обществото ни трябва цялостна промяна на манталитета.

Всички искаме нов модел. Искаме да видим български футбол на красиви, големи стадиони. Искаме да видим български футболисти в големите отбори по света, национален отбор, който играе на европейски първенства. В крайна сметка обаче, за да се промени всичко, наистина трябва да дойдат хора с дългосрочна визия за развитието на българския футбол.

Кои са тези хора? Спрягат се няколко имена. Слухове витаят около бившия спортен министър на ГЕРБ Красен Кралев. Появиха се спекулации и около Красимир Балъков.

За мен е изненада, че чувам името на Красен Кралев. За него се говореше и тогава, когато Боби Михайлов беше в оставка. Тоест отново говорим за политически пипала. Не искам нищо лошо да кажа за Кралев, но по няколко причини той понякога си затваряше очите за някои безобразия в българския спорт. От дурга страна - ясно е, че негласната коалиция на ГЕРБ и ДПС, която управлява в България толкова много години, иска да сложи ръка върху футбола и на практика ДПС управляваха спорта в продължение на години. Светла памет на Камен Костадинов, но той беше техния наместник в БФС. Красимир Балъков е прекалено добре възпитан, за да управлява българския футбол. Ако е жаден за слава и постове, може да си позволи лукса да го направи, но не ми е ясно с какъв екип ще управлява.

Единствените хора, които имат екип и са се показали на обществената сцена, показали са, че искат да управляват и знаят как са Димитър Бербатов, Мартин Петров и Стилиян Петров. Но не смятам, че са фаворити - говорят прекалено дълго за това и винаги има примадони, които се обиждат, когато чуят истина, която ги засяга.

В чужбина постоянно разкриват схеми, свързани с черното тото. Българите обаче се правят на ощипани. Толкова ли сме слепи?

Не сме слепи, естествено. Само че на никого не му е удобно да става за резил. Ако в България има нормална, политически независима и работеща прокуратура, следствието не зависи от политически решения, тогава отдавна щяхме да знаем, че не само във футбола, а и в други спортове като баскетбола функционира мрежа за черно тото.

Ако имахме нормално следствие, ако не се замитаха под черджето скандалите, тогава всичко щеше да е напълно ясно и снимката на Боби Михайлов с Дан Тан щеше да е сама по себе си причина да подаде оставка и да не помисля за заемане на управленска позиция никога повече. Дори и да са се срещнали, само за да изпият по едно кафе. Има неща, които ние като общество не искаме да видим.

Нека Ви върна към един сюжет от 2019 г. когато се сбогувахте с Българската национална телевизия. Липсва ли ви?

На мен БНТ ми липсва, защото това е моят дом в продължение на много години и е нещо, което много обичам, институция, която уважавам. Името ми нямаше да бъде известно, ако не беше БНТ. Работил съм над 30 години в тази телевизия с идеята, че продължавам мисията на баща си. За мен това бе причина да отказвам по-високо платена работа, защото съм работил очевидно за някаква за мен въображаема кауза.

Това, което се случи с мен, бе типичен пример за това как ако много приказваш, първо те дискредитират по обиден начин, после те изгонват. Не съм се отказал да се върна в БНТ, но не знам дали тя има нужда от мен. Мъчно ми е, че доста от хубавите неща, които сме направили през годините за спорта, бяха разрушени тотално и без задръжки. Радвам се, че през последните две години спортната редакция малко надига глава. Бих се радвал някой ден да се пенсионирам там, ако съм жив.

Избор за генерален директор на обществената медия на практика няма, но Емил Кошлуков вече почти изкара половин мандат, без да е избран на поста си. Защо се стигна до тук?

На господин Кошлуков съм му много благодарен. Благодарение на него се снабдих с две дипломи за една година - бакалавърска и магистърска степен. Благодарен съм на хората в НСА. Вижда се, че около цялата тази процедура по оставането на Емил Кошлуков, нещата не работят както трябва в България. СЕМ на практика не функционираше нормално още на самия избор и се появиха разни процедурни усложнения, които продължават и до днес. Един от хората, които обжалват, трябва да се замисли защо го прави. Вижда се и един много хубав процес - че независимо от това кой е на власт в България, на него му пука за обществените медии, само докато не започнат да го показват по тях.

Шефовете стават удобни. Господин Кошлуков е умен и е добър играч, успя да намери начин да повиши заплатите на хората в телевизията и смятам, че се е бетонирал на тази позиция. Ако няма законодателни промени, процедурни промени в избора на членовете на СЕМ и той не се преформатира, защото в момента е политически зависим, нещата няма да се променят.

Свободни медии почти няма. Българският футбол също е обект на различни апетити. Има ли сфера в обществения живот, където политиката да не играе? Колко лошо е това за обществото и има ли то вина за това, къде стои апатията в тази плоскост?

Обществото има точно тази роля - да има активна гражданска позиция. Но тези хора са прекалено малко в нашата страна, дискредитирани и обиждани са. Наричани са жълтопаветници, умно-красиви. У нас за съжаление абсолютно навсякъде има политическо влияние. Включително и във футбола, независимо, че официално никой политик не може да си позволи да атакува директно президента на БФС, защото ще има санкции срещу държавата.

Има прекалено много задкулисие, много дълбока държава - никой не се разправи с хората от ДС и за съжаление някои от тях са на ръководни постове в страната. Има прекалено много неща, които са продукт на този ужасяващо дълъг Преход, които в момента имат влияние върху обществено-политическия живот, пречат да имаме промяна на манталитета, да имаме дългосрочни цели и да сме обединени.

интервю на Джесика Вълчева