Реклама / Ads
25| 4363 |29.11.2023 ИНТЕРВЮ

Мартин Димитров за ФрогНюз: През 2024 г. Европа ще изпадне в рецесия, а икономиката на България ще расте с около 3%

.
Мартин Димитров Източник: БГНЕС
"В година, в която Европа ще изпадне в рецесия, България ще расте с около 3%. Това е много важно, защото държавите със спад ще бъдат определяни като икономики с проблеми. Ако успеем да реализираме растеж от 3,2%, би бил добър резултат за една много трудна година".
 

Това каза пред ФрогНюз народният представител от "Продължаваме Промяната - Демократична България" Мартин Димитров, член на парламентарната Комисия по бюджет и финанси.

 

Ето и цялото интервю:

Г-н Димитров, най-големият въпрос около бюджета за 2024 година е ще може ли да бъде събрана приходната част - според Вас какъв е отговорът?

 

Приходите са напрегнати, но това е нова философия спрямо това, което правеше ГЕРБ. Те нарочно занижаваха приходите и си оставяха буфер, който харчеха непрозрачно в края на всяка година. Това не беше добра практика на ГЕРБ.


Сега са заложени приходи, чието изпълнение изисква пълната мобилизация на НАП, митниците, Министерство на финансите. Предвид международната обстановка и войните, които се водят, поради неблагоприятна конюнктура е възможно да има някакво неизпълнение на приходната част. Дори и това да се случи обаче, то ще има огледално отражение на разходната част, така че рисковете са управляеми.





Това, което виждахме по времето на ГЕРБ, бе как с постановления на Министерския съвет се насочваха големи парични потоци. Вместо това, вече разпределянето на тези потоци е видимо още с приемане на бюджета, така ли? 

 

Опитваме се да въведем по-голяма прозрачност. Ето например в капиталовата програма са разписани капиталовите проекти, докато във времената на ГЕРБ опитът беше, че всичко е тайна и зависи от дискрецията на няколко души, които решават какво се прави.


Сега 1 млрд. лева са насочени към общините и те ще решават - на базата на дебати в общинските съвети, на проект, на готовност - къде да инвестират. Това им дава и отговорност, и прави системата много по-прозрачна. 

Говорейки за общините, разбираме, че те ще могат да кандидатстват за финансиране през три месеца - тоест няма приоритизиране на едни общини пред други?

 

Това е форма на конкуренция между общините и министерствата като изпълнители на капиталовата програма. Ако има забавяне на ниво министерства, това ще дава възможност общините да реализират повече проекти. 


Такъв конкурентен режим е достатъчно добър. Той трябва да бъде допълнен от няколко неща. Тъй като общините имат възможност през три месеца да допълват и изменят капиталовата програма, важно е това да се съчетае с публични обсъждания в общинския съвет, с поканени граждани, с обяснения кои проекти са дадени и защо, кои не са и защо. Това ще доведе до много по-прозрачен начин за реализация на капиталовите разходи. Така ще намалеят и злоупотребите.





Кои са основните политики, заложени в бюджета за 2024 година?

 

За мен най-важното е, че в година, в която Европа ще изпадне в рецесия, България ще расте с около 3%. Това е много важно, защото държавите със спад ще бъдат определяни като икономики с проблеми. Ако успеем да реализираме растеж от 3,2%, би бил добър резултат за една много трудна година.


Второ, основните данъчни ставки ще бъдат запазени - с изключение на глобалния корпоративен данък, което е наднационална политика. Вчера и в бюджетна комисия казах, че ние трябва да сме готови да казваме “не” при всички опити за данъчна хармонизация на ниво Европейски съюз оттук насетне. 


Трето, подкрепям една изключително важна стъпка - повишаването на прага за регистрация по ДДС на 166 000 лева от 1 януари 2025 година. Това е неоценима помощ към малкия бизнес - хората могат да произвеждат плодове и зеленчуци, да ги продават на пазара и под този праг да не начисляват ДДС. За малките производители това е добра помощ.


Друго важно нещо - създава се база данни за облагаемите и необлагаемите доходи на хората. Това е доведе до социална политика, таргетирана и насочена към бедните хора, а не към всички. Когато една политика се насочва към всички граждани, тя не може да е успешна, защото коства много пари. Успешните социални мерки трябва да бъдат насочени към бедните - независимо дали става въпрос за енергийни помощи или нещо друго.

Как си обяснявате изострения дебат по отношение на бюджета? 

 

Ще си позволя една забележка към Министерството на финансите, която е важна. Министерството на финансите трябва да подобри комуникацията си с бизнес организациите. Част от критиките, които чух, са и резултат от лоша комуникация. Надявам се този мой съвет да бъде чут от тях и последван. 





Какво се случва с приходите от новата вноска за руския газ по “Турски поток” - засега Русия и “Газпром” не плащат?

 

По отношение на бюджета взехме правилното решение - очакваните средства са извадени от приходната част на бюджета. Ако дойдат средства, те ще бъдат извън планираните приходи. Това наистина трябва да бъде така - тези средства да бъдат извън планираните приходи. Това наистина трябва да бъде така - средствата да бъдат буфер, да не бъдат заложени в бюджета, защото подобна мярка не е предприемана, не могат да се оценят предварително всички възможни ходове за нейното избягване и всички възможни ходове за нейното събиране. Доволен съм от подхода мярката да бъде извън планираните приходи към бюджета, така че каквото се събере от нея, да бъде в плюс. Моето лично мнение, което изразих вчера и на бюджетна комисия, е - въпреки че приходите са напрегнати, а ситуацията е сложна, ако все пак има допълнителни приходи от тази вносна, бих посъветвал и парламента, и правителството те да се използват за намаляване на дефицита. 

Според Вас ще има ли финансово сътресение след отпадането на дерогацията за руски петрол?

 

Планът за отпадане на дерогацията в две стъпки - едната от 1 януари 2024 година, втората от 1 март 2024 година, при добра подготовка и ако не бъдем обект на тежък саботаж, за който правителството трябва да се подготви, би трябвало да е изпълнима цел. За разлика от другите идеи, които стояха на масата, този подход изглежда възможен.


Министерството на икономиката трябва да подготви екип от хора, които да са готови да реагират при всяко възможно усложнение. Ако всички в процеса са добросъвестни, няма притеснения. Най-много ме притесняват обаче външните фактори. Единият фактор е допълнителна ескалация на военните конфликти, другото - да не бъдем нарочно саботирани. Ако това се случи, можем да вземем мерки, които са концентрирани най-много в Министерството на икономиката. Тези мерки са ни ясни, но е добре да има конфиденциалност по тях. 

Как стои въпросът с еврото - ще успеем ли приемем единната европейска валута от 1 януари 2025 година?

 

Може да се случи. Единственият критерии, по който продължаваме да не отговаряме, е критерият за инфлация. Към средата на следващата година очакваме конвергентния доклад на Европейската комисия.






По същество е важно следното, обясних го и пред бюджетната комисия - членството в Еврозоната в тежките години е два пъти по-важно отколкото в нормална, благоприятна световна конюнктура. След като си член на Еврозоната, имаш достъп до по-ниски лихви, до по-благоприятни кредити. Това важи и за правителството, и за бизнеса, и за домакинствата. Инвеститорите гледат  на теб като много по-стабилна дестинация. Когато имаш две война в световен план, имаш редица нестабилности, инвеститорите отиват там, където рисковете са най-малки. Да си член на ЕС, на Еврозоната, на Шенген, да поддържаш благоприятно ниво на данъци, да си стабилен, да не правиш избори през три месеца - всичко това са условия за привличане на инвеститори. На фона на международната действителност, трябва да изглеждаш наистина много стабилен, за да привличаш инвеститори в трудни години.

Преди няколко седмици призовахте състезанието около бюджета да бъде с добри идеи. Виждаме обаче - развива се скандал с държавния поземлен фонд, включително днес “Възраждане” използваха това в зала. Ще видим ли конструктивен дебат по парите на държавата?

 

Понеже “Възраждане” нямат идеология, те живеят от конфликти и често си ги измислят. Измислят си теми, измислят си конфликти, защото не могат да разкрият основното си съдържание - че искат да извадят България от Европейския съюз и НАТО и да ни превърнат в държава като Беларус. Понеже не могат да разкрият това, за да могат да поддържат обществено внимание, често им трябва да си измислят теми и скандали, които да материализират седмиците им. 


Истината е, че никакви земеделски земи няма да бъдат продавани. Това е абсолютно изключено.

 

Интервю на Илияна Маринкова

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 8| 7274 |28.11.2023 Сашо Диков пред ФрогНюз: Дълбоко се съмнявам Боби Михайлов да се откаже от БФС. Това беше прах в очите . 7| 7742 |23.11.2023 Елена Поптодорова за ФрогНюз. След изборите - какви са шансовете Нидерландия да вдигне ветото върху България за Шенген? . 12| 4416 |21.11.2023 Емануил Йорданов за ФрогНюз: Дежа вю с 2020 г. Охранителите на протестите не са подготвени на нужното ниво . 3| 4429 |20.11.2023 Петър Чолаков за ФрогНюз: Сглобката си струва главата на Стоянов. Оставката му няма да събори кабинета

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads