М. Капон: Вървим към румънски икономически сценарий

Интервю на Стамен Стоянов

- Г-жо Капон, втора инстанция на държавното обвинение отхвърли жалбата ви за разследване на Румен Овчаров за предоговарянето на доставките на руски газ за България, защо прокуратурата отказва да разследва улики за щети на държавата за над 2 млрд. лева?

- За мен има две възможни обяснения. По-благоприятното е липса на професионализъм, а по-лошото е умишлена липса на желание. Смятам, че е логично на този въпрос да отговори прокуратурата. Когато Единна народна партия постави тази тема, бяхме що-годе самотни. В последствие много от българските граждани застанаха зад нас, след като усетиха стремглавото покачването в цените на синьото гориво. Медиите също разбраха бързо как се е променила средата за потребителите и колко лошо се отразява този договор за конкурентоспособността на българската икономика. Г-н Трайков, след като стана министър също официално демонстрира в парламента, че му е ясен размерът на щетата. Очевидно прокуратурата ще бъде последна в тази поредица. Все пак се надявам, че държавното обвинение е наясно, че трябва да пази интересите на българските граждани, а не на някой друг.

- Обществото остава с впечатление, че определени властови групи са недосегаеми, но и премиерът Борисов се усъмни и прати договорите за газа, подписани от Тройната коалиция на прокуратурата, какво да очакваме?

- Част от мотивите за създаването на Единна народна партия преди време бяха, че в България няма недосегаеми. Ние издигнахме каузата „Чисти ръце” като операция, която трябва да се проведе в обществено-политически план. Факт е, че и днес определени властови групи се смятат за недосегаеми. Виждаме го с очите си. И това няма как да ни харесва. Напротив, мотивира ни още повече, защото ние сме последователни и ще извървим този път до край. Радвам се, че и Борисов се обърна към прокуратурата по темата за газта. При нашата среща лесно стигнахме до извода, че каузата е една и трябва да работим съвместно по нея.

Вижте, договорът на Овчаров има и сериозен политически контекст, защото ако този случай бъде оставен без последствия всеки ще може да се договаря от името на държавата както си иска в ущърб на гражданите. Ако се изразим фигуративно всеки един от българите е съакционер в нашата страна и има право да държи сметка на мениджмънта на дружеството. Вярвам, че българската прокуратура е наясно, че трябва да работи не защото се е обадил министър-председателят, а защото те са длъжни да пазят интереса на „акционерите”. Ако е обратното - директно да преминават към изпълнителната власт и да спрат със словоизлиянията на тема независимост.

- Руски медии коментират, че при последните преговори за синьото гориво Борисов е продал изгодно своето “да” на Москва, ще поевтинее ли газът за потребителите?

- Имам достатъчно информация за хода на разговорите с руската страна, но не смятам, че те са приключили, за да дам своя окончателен коментар. Ако Борисов е продал изгодно своето „да”, толкова по-добре за България. Надявам се, че той няма да повтори лошия пример на Овчаров и договорките ще станат прозрачни за обществото. Ако газта поевтинее, би било прекрасно за потребителите. Но за всички ни е важно да знаем за сметка на какво ще се случи това. Защото, нали знаете, понякога евтиното излиза скъпо.

- Каква е позицията на ЕНП за обвързаността на България с руските енергийни проекти и изграждането на АЕЦ “Белене”?

- Партията ни винаги е смятала, че атомната енергия е една от най-чистите в екологично отношение и една от най-изгодните в икономическо отношение енергии. Разбира се изграждането на „Белене” е бизнеспроект, който трябва да бъде изгоден, но не бива да забравяме и това, че той е част от националната ни сигурност и ще придаде особена тежест на България в стратегическо отношение. За нас е от ключово значение държавата ни да има контрола над централата. Опасявам се дали са ни останали достатъчно подготвени кадри за експлоатацията на такъв обект.

Колкото до руските енергийни проекти, не бива да забравяме, че голяма част от страните в Европейския съюз са зависими от тях. Ние сме наясно, че по тръбите на „Газпром” тече и политика. Беларуската и украинската криза бяха добър урок за всички какво означава монополна енергийна зависимост. Затова позицията на нашата партия е изключително балансирана. Ние смятаме, че Русия е важен стратегически партньор за България, но приемаме за приоритетен въпроса за разнообразяване на алтернативни източници на доставки на енергия за страната. Било от Каспийския басейн, Централноазиатските републики или Северна Африка. Технологичните възможности в страната ни да има подобни алтернативи са сравнително лесни за постигане, стига някой да има волята и желанието да действа по този въпрос, а не само да приказва. И след като постигнем това разнообразие ние отново ще имаме сериозна енергийна търговия с Русия, но ще можем с повече спокойствие да покажем, че не е задължително да си голям, за да бъдеш достоен в едни двустранни взаимоотношения.

- Вие сте сред инициаторите на обществена подписка за намаляване на пенсиите на работелите в тоталитарните структури на комунистическия режим, до къде стигна подкрепата за нея, ще имат ли депутатите воля да направят нужните законодателни промени?

- Подписката не е инициирана от мен, но аз се присъединих към нея, защото част от хората, работили за върхушката на БКП, ДКМС и Държавна сигурност ползва бонуси, които и до днес са валидни за дейности, които очевидно са били насочени срещу човешките права и свободи. Колкото за волята на депутатите е хубаво да се обърнете към тях. Моментът е особено подходящ, защото по-голямата част от присъстващите в днешния парламент твърдят, че са от десницата. Въпреки че ако погледнем по-широко, подобни действия трябва да бъдат подкрепени и от БСП и ДПС, защото никой, например в цивилизована Германия, независимо от партийната му принадлежност не би си представил група офицери от АБВЕРА да ползват социални предимства.

- През последните седмици темата за полицейското насилие е много актуална, може ли заявената от МВР битка с престъпността и мафията да е оправдание за погазване на закона и правата на гражданите при акции?

- Естествено, че не. Законът не може да бъде погазван от никого. Затова и не схващам криворазбраната солидарност на министър Цветанов, който застана зад действията на своите служители, защото той е политическо лице, избрано и назначено да пази правата на гражданите и буквата на закона, а не е синдикален деец, защитаващ интересите на полицаите. Бих разбрала, ако подобно мнение изрази главният секретар на МВР Калин Георгиев, но един министър не може да има такава позиция. Аз разбирам опиянението от обилното медийно внимание към ежеседмичните полицейски акции, но истината е, че контрабандата расте, битовата престъпност също се увеличава, а в съда все още не влизат достатъчно годни доказателства. В доклада на Европейската комисия ясно пише, че е нужна реформа и в полицията. Цветанов е ръководител на армия от 60 000 души и трябва да бъде особено внимателен в изказванията си, за да не загуби в общия шум голямата, важна причина, заради която е на този пост.

- Защо и политици и магистрати скочиха срещу приетия на първо четене законопроект срещу специалните съдилища, какви са страховете им за запазване на статуквото, или за гарантиране на обществения интерес?

- Все още никой не ни е доказал, че общественият интерес ще бъде защитен от някакви съдилища, които са наречени специални. Никой не ни е обяснил с какво ще са по-качествени съдиите от тези институции в сравнение с другите. Лошите спомени в България винаги ще навяват усещането, че става дума за политически съдилища, в които значение има не буквата на закона, а удивителната на управляващите.

- Каква е оценката на вашата партия за едногодишното управление на ГЕРБ, защо правителството не може да намери златната среда между желанието да бъде харесвано от хората и необходимостта от тежки реформи?

- ГЕРБ влезе със силен устрем във властта и огромни заявки пред обществото. Сега, една година по-късно, е ясно, че нещата не се случват толкова лесно. За съжаление видяхме, част от навиците на други правителства, а именно желанието за чистка на висшия и средния ешелон от администрацията и масови назначения на партиен принцип. Опитът досега е доказал, че назначения на принципа на партийната вярност, а не на експертната грамотност винаги свършват зле за правителството, но за съжаление и за гражданите. България върви стремглаво към румънския икономически сценарий и ние предупреждаваме за това от края на миналата година още когато беше гласуван бюджет 2010. Тогава казахме, че този бюджет няма да издържи и че цифрите в него не са реални.

Днес това виждат и от „Синята коалиция”. Не знам кому бе нужно да се самозалъгваме, но видяхте, че седем месеца по-късно се наложи актуализация. Безумието да получиш 8,3 млрд. лева в наследство и да не се разплатиш коректно с бизнеса не приспива, а задушава икономиката, а тя единствена може да извади страната от кризата. Днес виждаме, че държавата, която е най-големият работодател, е на път скоро да се превърне в единственият работодател. Стотици предприятия са във фалит или във фактически фалит и единственият шанс да оцелееш е, ако по милостта на някой чиновник в община или в държавата се докопаш до поръчка. Нормалният пазар е колабирал. Покупателната способност е паднала, а безработицата, въпреки официалните данни, расте и още през есента ще видите нейното изстрадало лице. Не бива да се заблуждаваме, защото в страната има поне още 500 000 души, които се водят на работа, но получават възнаграждения на нива от около 300 лева, което при днешната цена на живота си е жива бедност. На този фон никой няма право да търси златната среда и да се опитва да се харесва, защото това прилича не на PR, а на пир по време на чума.

Нуждата от реформи е неотменима и на който не му стиска е по-добре да си ходи в къщи, вместо да дърпа страната назад. Няма как да се харесаш на хората, които едва свързват двата края, като им обясняваш, че през зимата не ги чака кой знае какво освен „каране на ски”. Или пък да тръгнеш да затваряш аптеките „без дневна светлина”, за да оставиш още 4000 души на улицата, камо ли да търсиш „за секретарка Наоми Кембъл”. Това е наглост, а тя винаги се наказва. Не можем да не отчетем и доброто и това са инфраструктурните проекти, които може би ще дадат възможност на България да излезе от капана на дупките. В това чисто ще сложим и демонстрираното желание за борба с престъпността, на което все още се надяваме да видим ефективния резултат в съдебна зала. Под всякаква критика е работата на парламента, защото мнозинството за тази една година допусна единствената дума, която се асоциира с работата му, да е 'лобизъм'.

- БСП предрече, че ни очаква “Бойкова зима”, като напомняне за Лукановата, реалистични ли са прогнозите на Станишев?

- Да не забравяме и Жан-Виденовата зима. Но не е толкова важно на кого е кръстена зимата, лошото е, че прогнозите изглеждат реалистични. Тук не става въпрос за опозиционно говорене, а за реалните параметри на икономиката. За ниската събираемост на приходите и за усещането, че населението затъва все повече в дупката на кризата, докато Дянков за пореден път рапортува, че излизаме от нея. Никой не желае такъв развой на събитията. Затова министър-председателят трябва да спре да се оплаква от международното положение и да се оправдава с предшествениците си. Хората затова му довериха четири години, защото бяха наясно, че управлението на Тройната коалиция е лошо и очакваха нещо по-добро. Никой не е гласувал за ГЕРБ, за да слуша протяжни оплаквания.

- След ГЕРБ има ли обществото нужда от нова политическа алтернатива?

- Смятам, че с управлението на ГЕРБ преходът в България приключва и в политически аспект. ГЕРБ се зароди като възмутен, на моменти гневен и понякога примитивен чистач на партиите от прехода. Виждате в какво състояние са тези партии. В това отношение ГЕРБ постигна една историческа мисия, която едва ли е осъзнавала, но успя да случи на политическия терен. Сега с голяма сила се вижда, че е нужна интелигентна и модерна политическа алтернатива и в център-дясно, и в център-ляво, за да се окаже управлението на България на висотата на 21 век и то на европейската сцена.
На политиците от новото поколение трябва да е ясно какво е национална отговорност, какво е да представляваш обществения интерес и какво е политическа отговорност. Експертността трябва да се излъчи към горните етажи на властта, а отношенията между политическите сили да бъдат цивилизовани с аргументи, а не с епитети. Правенето на политика с епитети остана 20 години назад. Европейска България има достатъчно млади и грамотни хора, и аз ги виждам в ежедневната си работа и срещи. Това, което им липсва е вярата, че могат да променят нещо, защото подозират, че политика в България можеш да правиш само, ако си се оборудвал с една торба пари, група сърдити възрастни милиционери и добро отношение на медиите. Новите партии са съставна част от гражданското общество и това трябва да е ясно на всички. Алтернатива ще има. Единна народна партия работи по този въпрос, предстои да я видите.

- Започна дебатът за президентския вот, каква поука трябва да си извади народът от досегашните стопани на “Дондуков”2 – Желев, Стоянов, Първанов, от каква личност се нуждае страната?

- Започнаха слуховете и спекулациите за президентския вот. Дебат още няма. Личността на президента трябва да предизвиква уважение. Очаква се главата на нацията да вижда малко по-надалеч от останалите. Затова се нарича държавен глава, а не държавна ръка. Често президентският вот е служил за пречупване на политическата тенденция, възникнала на парламентарните избори и затова този избор е натоварен с толкова очаквания. А колкото до поуките, аз няма да поучавам народа, той е достатъчно мъдър и винаги е доказвал, че си е направил изводите по-бързо и по-вярно от политолозите в България. Това, което знам със сигурност е, че страната ни не може да си позволи да има екстремист за президент. Всичко друго сме понасяли.