Д-р Кацаров: Монополът на НЗОК ще я превърне в "Топлофикация"

Д-р Кацаров е завършил медицина и право, бивш депутат в 38 и 39-то Народно събрание, както и заместник-министър на здравеопазването в периода 1999-2001 г.. Стойчо Кацаров е един от учредителите на Център за защита правата в здравеопазването.

Интервю на Калина Георгиева

Д-р Кацаров, какво се случва със здравната реформа и трябва ли здравната каса да остане монополист, както се очертава на този етап?

Освен неяснота, нищо друго не се случва в здравеопазването, за съжаление. За монопола на настоящата каса – и добре, и зле. НЗОК осигурява солидарността, тя ни помага за това, всички, независимо дали имат пари или нямат да се лекуват, тя ни изравнява пред лечебните заведения. Ако не е НЗОК, всеки би получавал услуги в зависимост от осигуровките си. Този, който може да си плати повече – ще получи по-качествено здравеопазване, а тези с по-ниски доходи съответно по-малък пакет от услуги. В този смисъл НЗОК не ни дели на бедни и богати. Богатите плащат повече, бедните плащат по-малко, а някой нищо не плащат, а всички получават едни и същи медицински услуги. В този смисъл има нужда от една здравна каса, но от друга страна, както при всеки монопол у нас, знаете какви са последствията – рано или късно се превръща в поредната “Топлофикация”.

- Ще се повишили качеството на медицинските услугите с евентуалното вдигане на здравната вноска?

- Не, качеството на услугите не зависи от това. То може да се постигне единствено в условия на честна конкуренция. Няма друг механизъм за повишаване на качеството, човечеството не е изобретило друг процес на съществуване, само конкуренция. Тези, които си предлагат услугите, се конкурират за избора на потребителите, само това може да ги принуди и да ги мотивира да повишат качеството. В България това няма да се случи скоро, поне от това, което виждам. Няма да е в близко бъдеще. Има неразбиране. Тези, които управляват през последните години, смятат, че със заповеди и създаване на контролни органи, и с налагането на някакви неефективни изисквания могат да постигнат качество – не могат, продължават да упорстват, но не могат. Напротив, постигат снижаване на качеството и затова зачестиха съобщенията за смъртни случаи и за неизлекувани хора.

- Какво е мнението ви за новия здравен министър Анна-Мария Борисова? Дали ще успее да се справи с всички тези проблеми, които поставихте?

- Тя е известна в ендокринологията, но в здравната политика – не. Нямам представа какво смята да прави, до момента и тя самата не е казала. Говори се за някаква дългосрочна стратегия, за която никой нищо конкретно не споменава или загатва.

- Появиха се опасения от фалити на болнични заведения. Реални ли са те?

- Ако Здравната каса продължава да не си изпълнява поетите задължения, фалитите са неизбежни. Сега сме месец май, а още не им е платено за март. Неслучайно доставчиците на медицински изделия и консумативи заплашват да спрат доставките, това се отнася и за доставките на лекарства. Касата не плаща на болниците, те не плащат на дистрибуторите, не плащат заплати – хората са оставени на по един аванс, нямат консумативи, това е положението – трагично е. Това не е реформа, а нищо неправене.

- В условията на криза да очакваме ли да се увеличат цените на здравните увслуги?

- Кризата е най-благоприятното време за извършването на промени за нас, тъй като хората най-лесно биха проявили разбиране, много по–трудно щеше да е, ако нямаше такава. Само че това време се пилее и нищо не се прави. А повишаването на здравните услуги винаги трябва да го очакваме, особено ако се създава псевдомонопол, а в монета в България се правят опити за създаването на един държавен монопол в здравеопазването с промените, които се правят. Това ще се превърне в една картелна структура, поне такива планове бяха лансирани. Нива на управление, евроболници – празни приказки. Винаги, когато се създава такова нещо, се стига до повишаване на цента на медицинските услуги, а тя зависи от търсенето и предлагането. Като превишиш правата на едни болници, естествено, че цената ще се повиши, защото търсенето ще надхвърли предлагането, което няма абсолютно нищо общо с цените на клиничните пътеки. Те са една държавна осреднена цена. Когато не е адекватна на търсенето и предлагането, пациентът доплаща, обикновено в кеш на касата на болницата или на лекуващия лекар.
Така се извършва пазарната корекция на цената. Можем да се справим с този проблем чрез честна конкуренция между лечебните заведения. В момента тя е изключително нелоялна, тъй като държавата субсидира с огромни суми лечебните заведения в нарушение на Конституцията. Всъщност държавата помага нанай-големите си длъжници, вместо да ги остави да загинат, и така изкривява цялато конкуренция. Всичко друго са последици.