Бивш шеф на ПСС: Интереси, власт и нарцисизъм попречиха да имаме хеликоптерно спасяване

Това каза пред Фрог нюз бившият директор на планинската спасителна служба Кирил Русев. Ето какво още разказа той:

 

 Г-н Русев, след няколко тежки инциденти в страната, се заговори за нуждата от бързо и ефективно спасяване с хеликоптер.  Докато оглавявахте планинската спасителна служба в България, вие провеждали ли сте такива спасителни операции?

 През 70-те години на миналия век спасителната служба е правила много акции с наличните по това време хеликоптери. Те и тогава и сега са едни и къщи- МИ-8  и МИ-17. Тези вертолети най-често сме използвали. Те са налични и се намират  в „Авиоотряд 28“ /бел. ред. правителствения отряд/. По времето, когато бях директор на планинската спасителна служба, повечето акции сме ги правили с тези хеликоптери. Тогава се правеше връзка с премиера, за да може да се използват. Но не бих казал, че става дума за реални спасителни акции с хеликоптер.

 Защо?

Това са по-скоро едни транспортни акции. Тези хеликоптери могат да вземат хора от точка А и да ги закарат до точка Б. Реална хеликоптерна акция в България почти не се е провеждала.  При нея хеликоптерът  трябва директно да вземе човек от мястото, където е пострадал, вътре да го обслужи медицински екип, снабден със съответното медицинско оборудване както е в една линейка, и да го закара директно в болницата. Спомням си, че имаше една сертифицирана площадка за кацане на вертолети във ВМА, но сега тя вече е паркинг. Така, че реално няма такава. Ние сме ползвали машините от „Авиотряд 28“ и „Кугър“ от авиобаза  Крумово. „Кугъра“ е много мощен и реално не можете да стоите под него, когато каца. Направо ви спира дъха. Затова ми звучи безумно предложението с него да се спасява.

 

Правихте ли опити да разговаряте с управляващите, за да ги убедите, че България има нужда от използването на вертолети при спасителни операции?

Не само опити. В продължение на 6 години пътечка съм направил по този въпрос до министерски съвет. Обиколил съм страните в цяла Европа, за да се запозная с техния опит. На управляващите съм представил няколко доклада, в които се съдържа пълната информация за начина, по който функционира спасителната система в отделните държави, която се казва ХЕМС. Имаше средства по европейски програми. Полша използва тази възможност и сега там има над 30 хеликоптера с 6 бази. Така поляците успяха да покрият цялата страна. В случая говорим за бърза, професионална и  навременно реакция при всякакъв вид спасяване, не само планинско.  Има данни, че помощта е най-голяма при хора, пострадали при тежки катастрофи, какви има често у нас. Но както виждате има и бедствия в отдалечени региони.

 

Може докладите никой да не ги е прочел. Защо не се срещнахте с управляващите, за да им разкажете очи в очи какво правят европейските ни партньори?

Изобщо не си мислете, че сме писали само писма. Срещали сме се и с хората от властта. Но нищо.

Защо не настояхте да се видите с премиера Бойко Борисов?

О, виждали сме се многократно и с него. Беше обещал, че нещата бързо ще тръгнат. Първите ни срещи с Борисов бяха малко след спасителната акция в пещерата Духлата през 2010 година. Последваха и множество други. Беше му предложен законопроект за спасителната служба, в това число и за използването на хеликоптери при спасителни операции. Но в крайна сметка този законопроект не мина през парламента и всичко си остана като предложение на хартия.

Той какво ви казваше на тези срещи?

Те нещата почти бяха готови.

 

 Какво спъна проекта - интереси, пари, влияние?

 Ще ви го кажа така – интереси, власт и нарцисизъм. Това са причините, за  да не се реализира нищо от предложенията. Истината е, че спасителната дейност никъде не може да функционира без пари. Затова и навсякъде по света този бизнес се реализира с помощта на държавата. Само в Швейцария има две частни фирми, които изпълняват такива поръчки. Но и те са вързани с осигурителните и здравни системи на страната, да речем. Тези фирми изпълняват много транспортни услуги. Спецификата на страната е такава, че има много недостъпни места, където доставките за хората стават само чрез вертолети. Именно по тази причина въпросните компании биха могли на практика да покрият разходите си и за дадена спасителни акции.

Но наред с тях, реално действат и не малко държавни компании. Най-интересното е, че в бившите социалистически страни много бърдо напреднаха по отношение на спасяването. Преди десетина години бяхме преди Румъния по отношение на планинското спасяване.  Те, обаче се окопитиха, държавата даде зелена светлина на проектите в тази посока, реализираха се редица европейски програми и сега Румъния може основателно да се похвали с развита и стриктно изградена система за спасяване – и за планинско спасяване, и за хеликоптерно спасяване. От 6-7 години те са много преди нас. Словения, Полша, Хърватска също са много напред.  В Черна Гора, където също съм бил,  имат много по-отзивчиво хеликоптерно спасяване от нас.

 

Много експерти казах, че „Кугър“ не може да извършва такава дейност. Вие съгласен ли сте с тази констатация?  

Да, така е. Те могат да закарат 15 човека до някъде. Хеликоптери като МИ-8 и МИ-17 са големи и тежки. На пилота му трябва широко пространство, за да кацне. Чувал съм ги да коментират, че имат нужда,  примерно, от 500 метрова равна поляна и твърд терен, за да могат да се приземят. В планините много рядко се намира такова площадка. Много често са ни стоварвали на часове далечина от там, където е пострадалият. Например, вместо да ни стоварят на скалите, където има площадки по 50-100 метра ширина, те ни карат да слезем на няколко километра оттам. Ние не можем да се сърдим на пилотите, защото те се съобразяват с технически параметри.  Просто за тази дейност се използват други машини, по-леки, с възможности да качват 4-5 човека, гъвкави, маневрени, мощни и подвижни.

Вероятно и със спасителен екип в него?

Разбира се. Вътре трябва да има лекар или парамедик. Има т. нар. водач или спасител и един-двама пилоти. Общо 4-5 души, това е екипа. Медиците обикновено не слизат на терен. Задачата на спасителя е бързо да закачи нуждаещият се човек на транспортно устройство, което да се вкара в хеликоптера. А там медикът да го поеме с помощта на цялата налична медицинска апаратура.  

За всичко това е необходимо обучение и  тренировка. Пилотите, дори и опитните, също имат нужда от специализирано обучение. Като член на комисия по въздушно спасяване към международната организация по планинско спасяване, съдействах на  няколко пилоти от военна база „Крумово“ да участват на международни конференции по въпросите на спасяването. И те отчетоха, че наученото там е различно от това, което те имат като опит. Идеята бе да се обучат в напреднали страни като Швейцария, Австрия, Германия.

 Но…. Какво да правят хората?! Защо да се обучават, след като, връщайки се в България, няма да могат да прилагат новите си умения.  Едно е да се лети с хеликоптер от тук до Варна , а съвсем друго да се изпълняват специфична мисия в Рила или Пирин, по върховете във време на мъгла и т. н. Пилотите са ми споделяли, че за това се изискват тотално различни умения. Нашите летци казват,, че се уволняват със 700 часа във въздуха. В същото време швейцарските пилоти протестираха, че на година искат да летят по 1400 часа. А те на практика надвишават тези часове трикратно. Представете си техните пилоти колко са натренирани и какво могат да направят.       

Интервю на Катя Илиева

Кирил Русев e бивш директор на Планинската спасителна служба (ПСС) към Българския червен кръст (БЧК). Той е алпинист с дългогодишен опит.   Също така е председател на Българската федерация по катерене и алпинизъм (БФКА).