Командирът на батальон ”Свобода” в Донбас Петър Кузик: Караха насила руските войници към картечниците ни

- Американският институт за изучаване на войната казва, че сега Русия подготвя офанзива срещу Бахмут и Северск в Донецка област. Такава ли е и вашата информация? А можете ли да кажете каква ще бъде тази офанзива?

- Много големи загуби претърпяха руснаците, когато щурмуваха Рубижне. И сега трябва да докарат нови резерви. Тактиката не се променя. Налагат артилерийски терор. Те стрелят с артилерия почти безразборно.

- Същият институт казва, че руската офанзива едва ли ще бъде успешна. Какво мислиш?

– Знам, че на окупатора ще му бъде много трудно тук, защото атаките им предишните дни бяха отблъснати. Може би това се дължи на факта, че те имат много унищожени единици и нови войски все още не са пристигнали. Или може би просто, защото потенциалът им пада.

- Британското разузнаване твърди, че руските войски най-накрая са успели да установят ефективна комуникация в Донбас. Забелязахте ли промени в комуникацията?

- Да, и това, за съжаление, също е вярно. Къде имат предимство: в броя на танковете, в броя на артилерийските оръдия и боеприпасите. И комуникацията между наблюдателите на UAV (безпилотни летателни апарати) и стрелците. Те знаят, че това е тяхното предимство. Те разбират, че имат предимство в броя на танковите и артилерийските дула. И това е единственото им предимство и те го използват активно.

Според мен еволюцията на украинските противобатарейни системи се развива много по-бавно, отколкото бих искал. Но явно расте. Видяхте в Северски Донец как се унищожава тяхната артилерия, макар и не с много бързи темпове, но много ефективно. Сега тези проценти се увеличават. Ако тези темпове могат да се запазят, това ще бъде повратна точка.

- Как иначе бихте обяснили ситуацията на фронта като цяло?

– Тежко е! Не можехме да подадем главите си от скривалището. Но нашите бойци вече са свикнали с това. Настроението ни е такова, че чакаме заповед за атака. Винаги ни е трудно да напускаме украинските градове, да отстъпваме. Нещо повече, твърдението, че Донецка и Луганска област подкрепят руската окупация, не е вярно.. Населението е проукраинско и подкрепя украинската армия. Освен това украинската армия става все по-силна всеки ден.

- Има ли достатъчно оръжия, за да атакувате?

– Има , но е критично малко. Унищожаваме командните центрове на нашествениците, складовете за боеприпаси, унищожаваме батериите им, но имаме нужда от повече оръжия, много повече. Готови сме да чакаме колкото трябва, ще оцелеем, давам ви дума. Ще издържим колкото трябва. Няма паника, частите са много ядосани, защото трябва да се отдалечим от украинските градове. И всеки иска да върне тези градове обратно. Не говоря само за моите отдели, аз говорих с колеги от сродни отдели: всички имат еднакво настроение. Всички разбират, че трябва да потърпиш малко, да стиснеш зъби и тогава да продължиш напред.

 

– Какви са загубите на украинската армия в боевете за Донбас?

- Искам да ме разберете правилно. За мен загубите на украинската армия и моите части са катастрофални. Но статистически са много по-ниски от тези на окупаторите. Но качеството на един украински войник, неговият живот струва много повече от хилядите животи на окупаторите, защото от наша страна има хора, които съзнателно защитават родината си, страната си. И от страна на окупатора също са хора, разбирам, но нямам чувства към тях. Стойността им за мен е нулева.

Аз съм полеви командир, лично съм бил свидетел как насила караха руските войници пред картечници. Те залягаха, а командирите им ги вдигнаха за атака. Имат някакви срокове и санкции за неспазване на тези срокове. Но като цяло е неразумно да се атакуват укрепени позиции в такъв порядъэк. И ние ги унищожихме масово. Тяхното настъпление буксуваше не само защото нямаха достатъчно снаряди. Те се нуждаят и от попълване с жива сила. Всеки ден те губят много повече от нашите бойци.