Г. Коритаров: Може би България призна Турция за европейска правова държава
- Г-н Коритаров, трябваше ли българските власти да предадат на Турция бизнесмена Абдуллах Бююк? Защо след като през февруари т. г. е влязъл в страната с нередовни документи, още тогава не е бил принудително изведен?
- Това е въпрос, на който много конкретно и с максимална степен на отговорност трябва да кажат българските власти. Има едно обстоятелство, което бих искал да отбележа. Фактът, че България, макар и не с аргументите на искането за екстрадиране, а с други аргументи, предава този човек на турските власти, е израз на една много висока оценка от страна на българското правителство за състоянието на правовата държава в Турция. На практика това означава, че България е абсолютно убедена, че предоставеният от нейна страна турски гражданин, ще попадне в рамките на правосъдие, което по никакъв начин не отстъпва на европейските принципи и правила, по никакъв начин няма да бъдат нарушени негови човешки права. Това е израз на убеденост от страна на българското правителство, че смъртно наказание в Турция няма да бъде въведено, въпреки полемиката там. Това е израз на една много особена солидарност към европейската перспектива на Турция, доколкото процесът на преговори продължава. Така мисля, че трябва да бъде четено това решение.
- В противен случай как бихте анализирали предаването на Бююк?
- Ако аз не съм прав, то това би означавало, че България е влязла в система на някакво задкулисие, че постъпва варварски, антихуманно и изменя на европейските принципи, което впрочем, през 1998-1999 г. не позволиха на страни като Италия и Гърция да предоставят на Турските власти лидера на турската работническа партия ПКК Абдула Йоджалан. Той също беше искан с официално заявление за екстрадиране, и който доказано беше лидер на терористична организация. Аргументът, че тогава в Турция имаше смъртно наказание направи така, че нито една страна членка на ЕС не предостави Йоджалан доброволно. Той се оказа в Турция след операция на турските специални служби, които го отведоха от гръцкото посолство в Кения, ако не ме лъже паметта. С други думи актът на българските власти по отношение на Абдуллах Бююк би трябвало да се разглежда или като висока оценка за европейски стандарти на турското правосъдие или като капитулация и варварство. Не знам дали последното е съотносимо към управлението на Бойко Борисов и неговото правителство. Не смятам, че управленският екип може да са варвари, капитуланти и предатели на европейската кауза за човешки права. Най-вероятно България демонстрира отношение към Турция като към най-високи правни стандарти.
- Дебатите около предаването на бизнесмена са големи, защото през последните седмици виждаме безпрецедентна саморазправа с хиляди хора в Турция. Предполагаме, че и с Бююк може да се случи същото.
- Ние коментираме като журналист с журналисти. България като държава разполага с МВнР, с посланик в Турция, с НРС, която е специфична институция за събиране на информация и анализи. Разполагаме с правителство, президент. България като суверенна държава е в правото си да прави официални преценки за своето поведение. От тази гледна точка официалните власти са тези, които трябва да дадат отговор какво са имали предвид, като са предели Абдуллах Бююк. Или страната ни показва пред света, че има висша форма на доверие към турската правосъдна система и държава, или демонстрира пред всички, че е държава капитулант, което не бих искал да вярвам. И не бих искал да си го мисля трайно, освен в рамките на изграждане на контрапункт.
- Но шефът на МВР Румяна Бъчварова обясни в тв интервю, че още през февруари чужденецът е влязъл у нас с нередовни документи. Защо чак сега го връщаме в Турция?
- За мен буди подозрение особеното психологическо състояние на г-жа Румяна Бъчварова по време на интервюто. Няма да го коментирам в детайли. Мисля ,че всички което са го гледали, са обърнали внимание на особеностите на това интервю. За турския бизнесмен остро се заговори през последните дни и то по повод на един митинг в Анталия, по време на който турският външен министър Мевлют Чавушоглу, каза, че в България се крие предател. Защо очно след това изявление българските власти са установили, че този човек е с нередовни документи и дали с нередовни документи може да бъде предоставен човек, който е търсен със съвсем други претенции, е въпрос на който българските институции би трябвало да отговорят. Не смея да правя аналогии и не ми се иска да стигам до предположение, дали ако Фетхуллах Гюлен подстригва тревата в двора в къщата, в която живее, може да бъде екстрадиран в Турция за това, че да речем не спазва определен порядък в кметството, където живее, вместо заради подозренията, че е организатор и вдъхновител на опита за държавен преврат.
- Какъв е политическият ви прочит на срещата между президента на Русия Владимир Путин и турския му колега Реджеп Ердоган?
- Резултатите от това посещение, след свалянето на руския самолет, могат да бъдат разделени на две равнища. Едното ниво е икономическия периметър на заявени намерения за продължаване на проекти, които имат дългосрочен характер. Става дума за „Турски поток”, за продължаване изграждането на атомната електроцентрала „Аккую”, на трето място- намерението да се възстанови търговския стокообмен между двете страни, който преди кризата е бил в обем от 35-37 млрд. евро. Това са проекти, които са достатъчно дългосрочни във времето и намерението те да бъдат подновени е просто една заявка за перспектива, която може да продължи доста години и дори десетилетия. Другото ниво е политическото.
- Но политическите проблеми между Турция и Русия са не по-малко от тези, които съществуваха преди острата фаза на кризата в техните отношения. Имам предвид различните гледни точки за ролята на Башар Асад като президент на Срия и перспективата за уреждане на сирийския проблем.
- По темата за Асад в едно интервю на Реджеп Ердоган пред ТАСС и то преди да отпътува за Санкт Петербург, казва че Турция продължава да стои на позицията, че присъствието във властта на Асад не е гаранция за опазване на териториалната цялост на Сирия или както той се изразява- единствено отстраняване на Асад може да бъде част от гаранциите за запазване на териториалната цялост на страната. Тази позиция е доста различна, да не кажа диаметрална на руската позиция. Има и още един проблем-кюрдите. В това интервю доста дипломатично Ердоган намеква, че Русия също е една от страните, които финансират демократичния съюз на кюрдите, който обаче от гледна точка на Турция, се интерпретира като организация, съюзник на терористичната според Анкара, а и според много други страни, ПКК. С други думи има две ключови различия, които не са дългосрочни като перспектива за преодоляване, а са много остри казуси, които са актуални днес и до месеци и до година, с оглед балансиране и уеднаквяване на подхода. Това ме кара да мисля, че икономическата част от договарянето е просто една платформа или основа, която създава видимо оста за сближаване в дългосрочен план за икономическо и търговско партньорство. В същото време това създава атмосфера на дипломатически тежък бой много отблизо, в рамките на който при създаване на атмосфера на добронамереност, двете страни могат да търсят в много спешен порядък различията по тези стратегически горещи проблеми. Светът все повече насочва поглед към предстоящата окончателна битка за овладяване на Алепо, където е генерирана огромна група бойци на ИД. Там срещу тях и срещу режима на Асад воюва Сирийската опозиция, която е противник на режима, но е подкрепяна от Турция и Запада. Освен това е бомбардирана от руска авиация. Един възел, който е зареден с непредсказуема хуманитарна криза, ако се действа непредпазливо и неконсолидирано.
- Има ли друг горещ възел в битката срещу ДАЕШ?
- Да, става дума за още по-висока степен на опасност- предстоящата битка за Мосул. Многомилионен град, който също е крепост на ИД и който в още по-голяма степен е зареден с още по-непредсказуема хуманитарна катастрофа. В превод на европейски език означава милиони нови бежанци и жертви. От тази гледна точка Ердоган и Путин направиха следното- давайки една атмосфера на добронамереност, те всъщност ще се опитат да решат основните политически проблеми, за които споменах. Не случайно в посланието си Ердоган казва, че е готов за решаване на проблемите около Сирия да предложи на руската страна да бъдат привлечени като партньори Иран-страна, подкрепяща режима на Асад. Предлага се в разширената група да бъдат включени страни като Саудитска Арабия и Катар.
- Но те са на другата страна. Какво означава това?
- Това означава да се създаде една изключително сложно компания за водене на разговори, които много приличат на едно продължение на репликата, че войната е продължение на политиката, но с други средства. Т. е, че сложната дипломация отблизо е продължение на войната с други средства. Казано с други думи, това ще бъде една война на дипломатическата маса. Но по-добре да се води там, отколкото да се води по фронтовете и резултатът да бъде огромно количество жертви и бежанци. Срещата Путин-Ердоган е залог за изключително сложна дипломация и едно напомняне, че ЕС трябва за започне да мисли консолидирано, системно, сложно и отговорно. А България, като част от този Съюз, също трябва за започне да мисли така.
Интервю на Катя Илиева
Моля, подкрепете ни.