А. Ковачев: България има нужда от решения, не от илюзии, компромати и лъжи

Интервю на Ана Кочева

- Г-н Ковачев, за  втори път ще участвате в поклонението пред българското военно гробище в Ново село, на територията на днешна Република Македония. Защо точно там ще бъдете в Деня на храбростта?

- С поклонението на българското военно гробище в Ново Село ние искаме да покажем , че колкото и трудно да е това, дългогодишното противопоставяне, базирано на отричането на всичко българско в днешна Р Македония , може да бъде преодоляно по пътя на европейската интеграция. Събитието се превърна в традиция в последните няколко години. Това е добрият пример, който, надявам се, занапред може да бъде мултиплициран и на други места в днешна Р Македония и в България, където заедно, сънародниците от двете страни на сегашната граница да почитаме нашите общи герои, личности и събития.

Тази година отново на 6 май, Гергьовден, ще бъда в Ново село заедно с моите приятели от Фондация Българска памет и много други българи. След поклонението програмата ми включва обиколка на българските паметници из Македония и посещение в Дойран заедно с представители на България културен клуб - Скопие.

Огромната част от тях за разлика от българското военно гробище в Ново село тънат в разруха, въпреки многократните официални искания към властите на Р Македония за тяхното възстановяване с български средства.

- В годините на прехода упорито твърдим, че ценностната система на българина се е сринала главоломно. Споделяте ли това мнение и ако трябва да направим съпоставка с нравствените норми, пред които са благоговеели предците ни, какво ще установим?

- Когато се промени организацията на политическия, икономическия и обществения живот неминуемо настъпват социални и нравствени промени. Така е след всяка голяма промяна, след всяка революция, особено след комунистическия преврат на 9 септември 1944г - той до голяма степен наложи насила т.нар комунистически морал.

В по-ново време видяхме как в  Централна и Източна Европа един изкуствено налаган с репресии и кръв комунистически режим бе изместен от желание за свобода, демокрация и възможност за лична икономическа инициатива и това отново доведе до промяна в нагласите.

Много от задушаваните 45 години проблеми също излязоха наяве. Такъв е например проблемът със заблудата, бих казал, откровената лъжа на комунистическата номенклатура за предимствата на социалистическия строй. Тя бе поддържана с цената на безкомпромисна цензура и тежки репресии с комунистическия железен юмрук на бившата Държавна Сигурност.  Най-гротескното е, че тази лъжа и потискането на свободата на милиони български граждани от всички етноси ставаше на фона на 3 държавни фалита, докарани ни от комунистите, а защо да не споменем и четвъртия фалит от 1996-97 г, допуснат от техните наследници, преименувалите се български социалисти, които сега се самоназовават защитници на демокрацията.

Комунистическата номенклатура трансформира политическия си монопол в икономически и до голяма степен попречи на естествените демократични процеси в страната след 1989 г. Елитите на прехода носят отговорността за това, че анти-демократични и подземни зависимости успяха да изкривят демократичната реалност, основана на свобода, недискриминация и върховенство на правото. Имам предвид изкуствено създаваната носталгия по "доброто старо време" на комунизма, липсата на справедливост за комунистическите престъпления - за концентрационните лагери, за насилствената смяна на имената и изгонването на българските турци,  пречките пред истинските реформи в икономиката и най-вече поставянето на компроматната война в основата на всяка кампания за сметка на истински диалог за целите на управлението и правилните политики.

- Космополитността ни прави ли ни родоостъпници?

- Мое дълбоко убеждение е, че нашата национална идентичност и гордост в никой случай не е в противоречие с европейската ни идентичност. С други думи това, че сме европейци, не ни прави по-малко българи и това, че сме българи, не ни прави по-малко европейци.

Днес живеем в Обединена Европа основана на свобода, сигурност и споделени просперитет и солидарност. Европейският съюз не е само пари и фондове, а най-вече общи правила, един вид договор за това, че всички ще изпълняват демократично взетите решения, дори и понякога да не са напълно съгласни с тях.

Всеки човек милее най-много за мястото, където е роден, където е израсъл, за улицата, на която е играл, и на която е било неговото училище, за мястото, където е познал първата любов. Колкото и отворени да сме към света, то винаги, дори и да сме физически другаде, поне мисловно ще се връщаме там.

- А приближаваме се във времето към поредната дата, на която ще стане ясно дали Македония ще получи старт на преговорния си процес с ЕС. Можем ли да говорим за напредък, за промяна от последния път?

- Европейската интеграция е единственият път, по който могат да се заличат раните от миналото и да се преодолеят натрупваните с векове несправедливости. За да се случи това обаче е нужна политическа и обществена воля. За мое огромно съжаление не виждам достатъчно сигнали от Скопие в тази посока. Европейският парламент препоръчва начало на преговорите за членство, което вярвам е от полза за гражданите и от двете страни на границата. Същевременно, няколко години поред отправя критики към Скопие за дискриминацията на хората, които открито заявяват своята българска идентичност и произход, за манипулацията на историята и отношението към съседите.. След няколко седмици предстои да се приеме резолюция на ЕП, която отново повтаря тези препоръки.

110-тата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание е добър повод за общ обективен прочит на историята. В тази връзка, бих искал да поздравя  Българският културен клуб в Скопие за това, че е подел инициатива за организиране на общо отбелязване на това събитие с организации и представители и от двете страни на границата.

Не бива да се забравят и другите български въстания срещу сръбската окупация, например тази година се навършват  100 години от Охридско-Дебърското и от Тиквешкото въстание.

Надявам се, че различията между Република Македония и нейните съседи ще бъдат решени в дух на европейски диалог. Ключът към европейското бъдеще на страната е в Скопие, а не в Атина, Брюксел или София.

- Ще имаме ли в крайна сметка договор за добросъседство с комшиите и ако да, реална ли ще е неговата стойност, ще донесе ли той промяна в диалога, в тона му?

- Очаквам Скопие да поеме протегнатата ръка, както и да се вслуша в препоръките на Европейския парламент за недискриминация на гражданите на Република Македония, открито заявяващи своя български произход и  за отбелязване на общите исторически събития и герои. Договор за добросъседство е една градивна стъпка, а по-важното е доверието, че съседите поддържат европейски стандарти и изпълняват поетите ангажименти

- А как преценявате тона на родната предизборна кампания седмица преди края й?

- Разликата на тази кампания от предишните е, че всички опонени на ГЕРБ са явно много притеснени и раздразнени от успехите на правителството и са  впрегнали целия си ресурс за дискредитиране. Те са готови на всякакви безпринципни коалиции, само и само да са насочени срещу ГЕРБ.

Виждайки, че губят парламентарния вот един от техните сценарии е непризнаване на изборите. Другият - пълно очерняне на всичко, свързано с ГЕРБ. Целият компроматен арсенал е мобилизиран. Виждам постоянна пропаганда по всички медии срещу ГЕРБ с внушения за фалшифициране, натиск върху гласоподаватели и бизнес и разбира се, кулминацията на черния пиар са т.нар. подслушвания.

Странно, че всички досега подхвърлени записи през последните няколко години са в ущърб на ГЕРБ. Няма какъвто и да било сигнал, че някой политически опонент на ГЕРБ е бил подслушван, а точно това твърдят партиите от целия политически спектър.  За съжаление такова поведение е безпринципно, обратно на здравото мислене и с една единствена цел - краткосрочни дивиденти преди изборите.

Това по никакъв начин не помага на гражданите да преценят коя управленска платформа ще донесе повече успехи на страната ни, ще ни изведе от кризата и ще подобри позициите ни в Европа.

Аз съм убеден, че българските избиратели, които винаги са давали справедлива оценка на корумпираните управления, подменили дневния ред на страната с лична изгода и политическа пропаганда, отново  ще направят своя обективен анализ и няма да се подведат.

Сигурен съм, че това ще стане, въпреки противоречивите и объркващи сигнали, идващи от българските социалисти. Докато някои със зъби и нокти бранят аферата "Белене" г-н Орешарски заяви, че нова АЕЦ няма да се строи на всяка цена. Неяснота в управленската програма им програма има и относно данъчната и фискалната политика, най-вече за плоския данък.

Илюзорните обещания, небазирани на реалното състояние на икономиката будят недоумение у всеки разумно мислещ човек.

Българските социалисти трябва да търсят вината за изборните си загуби именно в липсата на държавническо поведение, неспособността си да управляват, да предпазят страната от кризата и да усвояват европейските фондове. Трябва да търсят в себе си вината за огромната афера "Белене", където очаквам прокуратурата да повдигне обвинение за поръчания ядрен реактор, без да има окончателен договор за строеж на ядрена електроцентрала.

Една предизборна кампания в държава членка на ЕС трябва да бъде дебат за управленските политики, а не фабрика за компромати и илюзии. Подобна илюзия е т.нар лява вълна, която щяла да извади Европа от кризата.

Нека припомня, че правителството на социалдемократа Шрьодер в Германия първо повлече крак, нарушавайки критериите за фискална стабилност. Да не забрявяме и огромните дългове, натрупани от социалистите в Испания и големите обещания на президента Оланд. Виждаме, че Франция е в много тежко положение и без постоянство във финансовата дисциплина и конкурентоспособност няма как да се постигне растеж.

Друг пример за ефекта от т.нар лява вълна е приятелят на г-н Станишев румънският премиер Виктор Понта, от когото настръхват косите на европейските лидери заради неговите злоупотреби с власт и заобикалянето на конституцията.

Днес и на Европа, и на България са нужни решения, а не илюзии, компромати и лъжи.