Лъчезар Филипов: България трябва да си купи свой спътник в Космоса

Ст. н.с д-р Лъчезар Филипов е зам. директор по научните въпроси и ръководител на секция „Асрофизика” към „Института за космически изследвания” (ИКИ) на БАН.
Той е член на междуведомствената комисия към МС за космически изследвания. Инициатор е на стартиралата през 2006 г. „Национална космическа програма”, състояща се от два подпроекта – „Асоцииране на България в Европейската космическа агенция” и „Създаване на национална инфраструктура за участване на България в европейския проект „Глобален мониторинг на околна среда и сигурност””, който ще продължи 15 години. Според д-р Филипов основните цели, които си поставя днес човечеството са за предотвратяване на евентуална астероидна опасност, за глобалното опазването на околната среда, търсенето на разумен живот във Вселената, както и подходящи условия за съществуване на други планети и бъдещо им колонизиране. 

Интервю на Йочка Димитрова

- Г-н Филипов, бихте ли ни разяснили малко повече за „Националната космическа програма”, на която сте инициатор?

- Тя се състои от две части. Едната е свързана с подготвителния пет годишен етап, през който трябва да преминем. Ако се вземе политическо решение да започнем преговори за асоциирането на България към „Европейската космическа агенция”  (ЕКА), първото, което ще последва, са оценките на одитните й комисии. Те ще покажат състоянието на науката и индустрията ни и ще определят в кои области ще участваме. Те са необходими, защото ЕКА изисква от нас да сме в абсолютна готовност и иска да знае какво можем да правим, а не какво искаме. Ако след 5 години покрием критериите й за влизане, ще станем пълноправни членове. За този период обаче държавата трябва да внесе 1 млн. евро. Тези пари ще бъдат използвани само от нас - българските учени. Те обаче трябва да са там и ще ни бъдат нещо като гаранция. Защото миналата година, когато участвахме с 4 проекта от общо 12 по програмата „Шуре” на ЕКА, ние се провалихме заради това, че тогава не се разбра кой ще плати смехотворната сума от 200 000 лева.  

- В кои области сме силни и ще изпъкнем с тях пред ЕКА?

- Едно от предимствата ни, е че натрупахме голям опит, когато бяхме една от малкото страни членове на бившото соцсдружение „Интер Космос”. Тогава подготвихме два национални спътника - „България 1300” и „България 1302”. По-важното сега е, че за пръв път човечеството решава да използва натрупаните опит и познания от космическите изследвания и да ги насочи към екологията и по-специално към мониторинг на околната среда и сигурността. Нашите стремежи са по втората част на програмата, която е за подготовка и изтрелване на национален спътник на всеки 4 години. Искаме да използваме намалените цени на спътниците в момента, които с тегло до 100 кг струват 1 млн. долара, и да вземем наш. Целта ни е да го насочим към решаване на екологичните ни проблеми. По този начин не само ще оправдаем използваната сума, но ще се съдействаме за чисто практични задачи – даване на информация за земетресения, пожари, наводнения, валежи, свлачища, обгазявания и сигнали за горски тероризъм, благодарение, на който изчезват цели гори. Ще участваме и в сигурността за изхранване на населението чрез оценка на състоянието на посевите. Всички тези данни, за които си плащахме преди, ще се получават вече от нашия собствен спътник и някои от тях ще предоставяме на европейски и световни центрове. Отделно похарчените парите бързо ще се възвърнат като предварително се дава спътниковата информация за евентуални бедствия, наводнения и пожари. Някои от тях ще могат да се предотвратяват като се знае още на ранна пролет например какво е положението на почвата, реките, валежите. Така дори и да има аномалии, за някои от тях ще знаем предварително. Съответно евентуалните щети биха били по-малко.
  - През петте подготвителни години планувате ли да участвате и в научни проекти?

- Да, но предпочитаме първо да насочим вниманието си към всичко, което е свързано с целите на населението. В сравнение със страните от Европа, околната ни среда е доста немарлива. Така например, от две години наблюдаваме обгазяванията над Стара Загора и София. Преди 30 години, когато са се проектирали ТЕЦ-овете, вятърът винаги е отвявал пушека в една посока - предимно към Турция. В последните години обаче поради климатични изменения течението промени посоката си и започва да влиза в Стара Загора, а от миналата година - вече и в Сливен и Ямбол. Инсталациите за контрол, които са поставени до комините, не засичат обгазяването, защото пушекът, който се вдига нагоре и после пада надолу след като се охлади, минава отсрани на инсталациите. Така излиза, че няма замърсяване, а то не само го има, но е доста голямо. Столичани са късметлии, защото има постоянно течение, което не духа към града и не вкарва пушека от Кремиковци. Положението в Кърджали обаче е подобно на това в Стара Загора. Отдавна комбинатът за цветни метали там изхвърля голямо количество шлаки, като при духване на вятъра, се вдига нагоре огромно количество прах. При наличие на спътниковата информация ще можем да предвиждаме къде какво може да стане. Разбира се, ние невинаги ще можем да оправим нещата, но при наличие на предварителни данни ще се търсят изходи от кризисните ситуации.  

- С какви дейности се е нагърбил  „Института за космически изследвания” (ИКИ) в момента?

- Подписахме договори със Стара Загора и Кърджали благодарение, на което вече ще се прави мониторинг на околната среда там. Наблюдаваме чрез спътникова информация от 3 години насам замърсяванията от ТЕЦ-овете. Отделно миналата година помогнахме за изгасяването на възникналите пожари. Сега  с данните предоставени от нас по желание на кмета Хасан Азис ще се направи агро оценка, чрез която да се определи какви култури ще могат да се отглеждат там. Защото той иска да преориентира областта от тютюнопроизводство към друго земеделие.  

- Развива ли се изследователската дейност в ИКИ?

- Да. В момента готвим няколко проекта за орбиталната станция, защото наши колеги са включени в мисията до Марс, наречена „Погос Грунд”. Тя трябва да отиде до спътника на червената планета и да вземе почва оттам за изследване. Отделно сме участвали в проекти за наблюдение на рентгенови източници като неутронни звезди, черни дупки и ядра на галактики. Правили сме експерименти в областта на космическата физика. В момента следим за взаимодействието на слънчевия вятър с магнитосферата на Земята, която играе ролята на щит и ни предпазва от идващата от Космоса радиация. От нея зависи и цялата ни информационна среда – телевизионните и радио вълни, интернета и най-вече множеството връзки, които се осъществяват по света.  

- Какви опасности могат да  сполетят  Земята?

- При така наречените суб бури на слънцето може да се стигне до частично изключване на връзки, които са от особено значение при полетите на самолетите. Това става, защото се разрушават определени слоеве, които служат за отразяването на вълните. Отделно вече се гледа на астероидната опасност като на реална. В момента се наблюдават всички такива космически тела на разстояние половин километър от Земята. Вероятността да попадане астероид на Земята е малка, но ако това стане, ще се случат огромни катаклизми от рода на цунамита и земетресения. Той ще окаже влияние дори само, ако доближи атмосферата, която ще намали концентрацията на кислород, изгаряйки го. За хората с проблеми със сърдечно-съдовата система е доста опасно. Това е като да ви качат с асансьор на 10 хил. км височина. Можете да си представите за какво падане на концентрацията на кислород става въпрос. За това се наблюдават всички астероиди. Човечеството има няколко основни проекта, които си е поставило за близките 50 години  –  единият е създаването на щит и система за ликвидация на евентуална астероидна опасност. Вторият е за запазване на живота на Земята и по-специално опазване на околната среда. Проектът засега е само европейски, но се очаква да стане световен, като се включат Америка, Япония, Китай и д.р. Третият е търсенето на живот извън слънчевата система. Ще се изследва и гледа дали има някакви елементарни форми на живот, както и условия за евентуално бъдещо колонизиране т.е изнасяне живота на Земята на друга планета.  

- Всичко това звучи като някакъв фантастичен филм, защото сме свикнали да мислим предимно за делничните си проблеми и задължения, и изобщо не гледаме на живота в по-глобален  аспект... 

- За съжаление обаче това е реалността. Човечеството трябва да се замисли за нейното пренаселване, чиято раждаемост в момента изкуствено се подтиска, и най-вече за енергийните си ресурси, които са на изчерпване. От друга страна са налице също опасности от климатични изменения. В историята на Земята се виждат редица циклични промени, от които и ние няма да избягаме, но поне можем да не ги ускоряваме. Така например, при едно голямо затопляне населението постепенно ще започне да се изселва към средните и северните ширини. Ще започнат борби както за изхранване, така и за енергийни източници. Затова е необходимо човечеството да търси подходящи алтернативи докато е време, за да си реши проблемите. Правят се планове за докарване на част от енергийните ресурси от Луната, тъй като нефта и горите вече отдавна са на изчерпване. А щом като съсипваме околната среда и я унищожаваме съзнателно, ще си плащаме и това ще ни струва доста скъпо в бъдеще. 

- Глобалното затопляне как се отразява на Земята?

- Нашата планета е като един хладилник – северният й и южният й полюс играят ролите на охладители. В момента, в който им се променят температурите, всички течения на ветровете и тайфуните, ще се обърнат и омешат. Ще се покачи нивото на Световния океана и тропическите валежи, заради непрекъснатата циркулация. Въобще положението ни ще стане като това на Марс. Следи от реки, каньони и долини подсказват, че там е имало течаща вода. Дали е прелетяла планета или астероид, които са я изгорили, ние не знаем. Факт е обаче, че в един момент Марс губи атмосферата и водата си. Затова, за да сме наясно какво може да се случи, трябва да изучаваме историята на другите планети като Венера или Марс. Така има вероятност да открием как да спрем определени процеси и катаклизми. Мислим си, че знаем много за Земята, но изобщо не е така.    

- Имаше твърдения, че на Марс са открити извънземни форми на живот като бактерии и микроорганизми. Вярно ли е това?

- По последни данни в космоса се наблюдават елементарни организми, които се пренасят с астероиди и комети. В момента една от хипотезите е, че земният живот не е възникнал както досега си мислехме - по теорията на Опари, която твърди, че от гръмотевици, бури и от така наречения бульон, са възникнали условия за образуване на първите органични молекули. Вече се приема, че  живота на планетата т.е органичното вещество е пренесено отвън, защото се вижда, че то се предвижва чрез астероиди и комети. Оттук можем да заключим и да мислим, че не сме сами във Вселената. Преди 10-15 години не случайно се появи нова наука, съчетание между биология и астрономия, наречена Астробиология. Тя има за цел да търси условията за възникване на нови форми на живот, както и за развиването им. И забележете промяната! Преди години ние гледахме в космоса само за сигнали от изкуствен характер. Мислехме, че формата на живот, е само като нашата т.е въглеродните молекули и това, което познаваме. Във Вселената обаче има метан и амоняк, които са друга форма. Така например, на спътниците на Сатурн се наблюдава, че там също има течаща вода и океан от амоняк, което означава, че други условия на съществуване, различни от нашите, има много. Грешката ни е била, че сме гледали на нещата доста лошо т.е по човешки, а е трябвало да се търсят самите условия за възникване. По време на първото кацане и търсене на живот на Марс по проекта „Викинг”, се направи изследване от наш тертип: напълни се едно тунелче с почва, продуха се с Марсианска атмосфера и се гледаше се какво влиза и какво излиза от него. Приемаше се, че ако има живот вътре, той трябва да поеме и да диша. Но тъй като тогава нищо не се промени, се постави въпросът какво е понятието живот. Даде се определение по три критерия: трябва да има обмяна с околната среда, да се развива и възпроизвежда.  

- Възможно ли е да бъркаме точно тук и всъщност да съществуват другите форми на живот в измерения, за които нямаме и понятие?

- Според нелинейната физика могат да се намерят механични системи т.е физични, наречени системи на самоорганизация. Те могат да взаимодействат с околната среда, да образуват структури, след известно време да се разрушават и после пак се появяват. Така наречената теория на самоорганизацията обяснява, че с натрупване на определени параметри дадена система така се настройва, че ражда нови явления. Такъв елемент е например вашето знание. Мозъкът ви, който е една нелинейна система, възприема и трупа чужди познания като взаимодейства с околната среда. В един момент, когато се достигне до някаква пределна величина на натрупване на знание, той ражда новата идея. Същият феномен наблюдаваме и при системите, които след достигане на критична стойност, раждат нови явления или се разделя на няколко части. Например, в акредационните дискове, които се образуват след втичане на вещество от друга звезда при завъртане около черна дупка, колкото повече започват да нарастват, толкова повече в тях се образуват различен брой спирали. След като достигнат до 8, те изчезват и се появяват пак след известно време. Така наблюдавайки този тип система имаш чувство, че тя живее и преминава от един вид в друг. Това е и разковничето за органичната и неорганичната материя - с натрупване на молекулите системата сама се настройва и ражда нови структури. Така в един момент се оказва, че човек не може да сложи граница между живата и неживата материя, тъй като поведението им показва, че те имат едно и също съзнание щом се самоорганизират. Отделно ние търсим четвъртият критерий, за да определим понятието живот. Не можем да сложим разума или душата, които са много сложни неща и не са ясни на човечеството. Неврофизиката, например, не обяснява как се раждат мислите и не може да обясни поведението на нервната система т.е това, което става на чисто биологично и физично ниво. Ние не знаем как точно протичват мисловните и физиологични  процеси. Душата пък е интелектуална енергия, за която някои казват, че може да се отдели от тялото. Погледнато реално вие цял живот консумирате електромагнитна енергия, която се трупа у вас. При смърт тялото изгнива, но тъй като тя не може да се изгуби въпросът е къде отива. Затова за душата също не се знае много. За съжаление в Европа и света като цяло още се учи по старата физика, която не може да обясни голяма част от явленията. По-рано считахме, че обществото се управлява от едни закони, а физиката – от други. Старата физика казваше, че има диалектически материализъм, който разделя природата от нещата свързани например с историята. Новата обаче твърди, че законите са едни и същи и те управляват едното и другото. Излиза така, че само ние сме си ги разделяли. Те могат да се опишат като система от диференциални уравнения и да се направят математически изчисления и икономически модели, които могат да предвидят доста неща включително и кризи. В момента  на пазара се действа точно по този начин. Затова трябва да поглеждаме на живота по нов начин и да не забравяме, че той може да съществува и под много други форми. И още трябва да помним, че Вселенските закони са един и същи.