Лазар Радков: Не е нужно да имаш медицинско образование, за да даваш съвети за хранене

Как ще коментирате идеята само лекари да могат да изготвят диети и хранителни режими?

Първо, много е важно да се прави разлика между оптимално хранене при здрави и такова при хора с диагностицирани различни здравословни проблеми. Първите имат нужда не толкова от изготвяне на стриктни диети, колкото от изграждане на здравословни навици.

Ако Министерство на образованието и науката (МОН) полагаха усилия да образоват децата на тема „Здравословно хранене, навици и грижа за здравето“, а Министерство на здравеопазването (МЗ) наблягаха повече на информационните си кампании по темата – изобщо нямаше да се налага да коментираме тази тема в контекста на здравите хора.

Не ме разбирайте погрешно, знам, че институциите полагат усилия ... просто фактът, че населението масово е изключително необразовано по дискутираните теми, говори, че е нужно въпросните министерства да положат още усилия в тази посока.

Относно хората, които вече имат някакво заболяване – техните случаи влизат в областта на клиничното хранене, което вече има резон да се случва под надзора на или в колаборация с компетентно медицинско лице.

Примерно, когато към мен и колегите ми в клуба се обърне човек, който има диагностициран здравословен проблем, винаги се консултираме с някой от партньорите ни лекари, изпращаме човека на консултация при него и след това работим съвместно с медицинското лице. И смятам, че това е най-подходящото и разумно нещо, което треньор може да направи в случая. А и практиката ни го е доказала множество пъти.

Нужно ли е обаче единствено медицински лица да образоват здравите хора как да се хранят по-добре? Първо, в Европа има добре развити бакалавърски специалности като „Наука за храненето и диететика“, каквато учих аз в Германия. Които специалности са показали на практика, че работят чудесно при здрави хора и без да се практикуват от лица с медицинско образование.

В интерес на истината – в Западна Европа има специалности, които не са медицински, и които позволяват на завършилия ги да дава хранителни препоръки на хора, страдащи от различни заболявания. Аз лично предпочитам в подобни случая да работя с лекар-специалист в областта.

Броят на спортуващите хора в страната расте, макар и с бавни темпове. Способна ли е медицинската диетология да отговори на нарастващата нужда от изготвяне на хранителни режими?

Тук ще кажа нещо, което няма да се хареса на много хора, но за съжаление е истина. И истината е, че освен ако са задълбавали поради личен интерес, повечето лекари нямат дори минимални познания относно различните физически натоварвания и физическото натоварване като цяло. И това е съвсем нормално, понеже в медицинското образование не е включено почти нищо по темата.

И това също е напълно ОК, защото колкото и да ми се иска и на мен, а вероятно и на много лекари – няма как да са специалисти по всичко.

В същото време с колегите ми от години следим всички последни научни изследвания на тема физическо натоварване, хранене и здраве, за да сме в час с темата. Освен това редовно се консултираме с лекари и хора, които се занимават с наука.

Проблемът е следният – често при нас идват хора, които са получили съвет от лекар по отношение на натоварването ... който пречи на нашата работа. Както вече написах – следим всички новости в областта и се стремим да се придържаме към Хипократовата клетва – ако не можем да помогнем, поне да не навредим.

В същото време, от време на време ни се налага да се борим с даден супер консервативен съвет на някой лекар. Не че не разбираме, защо понякога лекарите казват „няма да вдигаш нищо по-тежко от 5кг“ или „само плуване“. Предвид какви глупости правят често хората по залите и какви треньори и инструктори има – често този съвет е супер адекватен.

Да, той ще предпази от повече поразии, но в много случаи ще попречи терапията с движение (каквато прилагат колегите ми кинезитерапевти).

Този проблем съществува не само при много лекари, а и при множество диетолози и нутриционисти, които не са се задълбочили в науката за движение и физическо натоварване.

Така че, фактът, че бавно, но сигурно броят на спортуващите българи се увеличава, предполага и че хората, които предписват хранителни режими ще трябва да се образоват не само относно устройството и функционирането на различните системи и органи в тялото, и на влиянието на различните храни и хранителни подходи върху тях, но поне малко и относно науката за движението и физическото натоварване.

Или да започнат да работят съвместно със специалисти, които разбират от движение. Също както ние работим съвместно с лекари, когато към нас се обърне човек със здравословен проблем.

Какво друго може да направи държавата за подобряване на здравето на нацията, освен да забранява изготвянето на хранителни режими?

Първо, нека обърнем внимание на МОН, където за 12 години образователна програма повечето ученици не получават НИТО един час на тема „Здравословно хранене“ и  „Култура и грижа за здравето“. А това са основополагащи предмети, които трябва да се изучават на базово ниво с години! При това с множество практически занимания.

Щом МЗ има квалифицирани специалисти, които искат да забраняват на всеки, който не е медицинско лице да съставя диети – значи могат и да отделят от времето си и да ходят да преподават по училищата. Което дългосрочно ще има в ПЪТИ по-добър ефект от всякакви забрани.

СТОП!!! Тук веднага някой ще контрира, че това не е вярно и че в програмата на МОН има заложени подобни занятия. И това е факт! Обаче обърнете внимание, че по-горе казах: „Повечето ученици не получават ...“

В действителност има заложени няколко часа годишно по темата. В часа на класа на хартия наистина има. А сега си направете бързо проучване на колко места реално се случва това, което е заложено на хартия и ще разберете защо казвам, че няма. Ако нещо не се случва на практика почти никъде, значи го няма. Без значение на колко места го има написано на хартия.

Аз лично почти ежедневно работя с множество учители и ученици и преди да се захвана с темата, си направих едно проучване в няколко десетки училища в България. Оказа се, че в над 90% от запитванията учениците споделиха, че НИКОГА не са получавали информация по темата в училище.

А сега нека обърнем взор и към МЗ, което отделя чутовния 1% от бюджета си за Превантивна медицина. Сещате ли се за информационна кампания на МЗ през последната година, която е целяла да информира за ползите и кое, как защо на здравословното хранене? Ама на МЗ, а не на някое НПО.

Спокойно, аз също не съм. Затова реших да си направя собствено проучване колко от хората покрай мен в социалните мрежи са чували. Преди да ви разкрия резултатите – имайте предвид следното – около себе си имам предимно хора, които се интересуват от спорт, хранене и здравословен начин на живот. Затова реших да споделя анкетата си единствено в подобни групи, за да можем да отчетем, доколкото въпросните кампании на МЗ са достигнали до хората, които активно се интересуват от здравето си.

Според последни резултати при 756 гласували едва 6% бяха отбелязали, че до тях е достигнала информационна кампания на МЗ, докато 94% споделят, че такова нещо не се случвало или не помнят.

Като при допълнително проучване се оказа, че голяма част от тези 6% са лекари, други медицински лица, фармаколози или собственици на аптеки ... но дори да не вземем това предвид – това е процентът при хората, които се грижат активно за здравето си.

Това ще рече, че е твърде вероятно при обикновените хора, на които не им пука особено или поне не се грижат особено активно за здравето си – въпросният процент да бъде няколко ПЪТИ по-малко от тези 6%

Цитираните от мен данни са от набързо проведени лични проучвания в социалните мрежи, но дори и те са достатъчно притеснителни.

Защото, освен ако не бъркам, основната идея на новия закон, който цели да забрани на хората без медицинско образование, да предписват диети, е да предпази здравето на българите от шарлатани.

Обаче както знаем – най-добрата защита от шарлатани е образованото общество. Шарлатаните нямат шанс при човек, който има адекватни познания по темата. А както виждаме, такива определено не достигат до повечето хора.

Което ще рече, че МОН и МЗ определено е нужно да положат значително повече усилия по темата. А и нека не забравяме, че всички средства, инвестирани в превенция, се възвръщат многократно. Както демонстрират Ozmikowski и колектив, които изчисляват, че за всеки долар, похарчен за превенция, след това са спестени близо $5 долара от медицински разходи за лечение. Има още множество изследвания, които разкриват, че се спестяват между $3 и $10 за всеки долар, инвестиран в превенция.

Така че, един от най-добрите начини за подобряване на здравето на нацията продължава да бъде образованието и превенцията и всеки РАЗУМНО вложен лев там, ще се възвърне многократно.

Стига да бъде вложен наистина разумно!

Интервюто взе Михаил Кръстев