Павлина Радкова: У нас един яде зеле, друг-пържола. Накрая всички сме яли свинско със зеле

Г-жо Радкова, като представител на майките на деца с увреждания как мина днешната ви среща с хората от властта и НПО-та?

Вицепремиерът Томислав Дончев се беше потрудил доста. Каза, че до края на годината, в най-лошия случай началото на януари 2019 г., ще има регистър на хората с увреждания в България. Разясни ни, че ще се се вземе информация от всички възможни регистри. Отделно от това се ангажира да провери защо и как са похарчени близо 2 млн. лева за настоящият регистър, който се оказа едно голямо нищо. За нас е важно да има реален регистър, който да ни служи.

Но вие настоявахте за кардинална реформа чрез приемането на три закона-за хората с увреждания, за личната помощ и за социалните услуги. Как се възприе от властта това ваше предложение?

 И на срещата с Бойко Борисов преди седмица и днес стана ясно, че трите закона ще се обсъждат накуп. До преди срещата ни с премиера всички бяха против трите закона. Казваха ни, че законът за личната помощ може да се разпише в някой от останалите. Днес най-после успяхме да убедим г-н Дончев, че ако искаме това да е механизъм за подкрепа и компенсация от уврежданията, единствената възможност е закон. А не няколко члена, смотани по други закони.

Да разбираме ли, че всички ваши искания са приети?

Предстоят още две срещи, на които ще бъдат обсъдени много детайли. Едната е този петък, а другата ще се проведе до 10 дни. Още на предходната среща набелязахме няколко теми. Една от тях е медицинските изделия и помощните средства.

Какъв е проблемът с тях?

 В момента те са разпилени по няколко ведомства и предоставянето им е една пълна каша. Ние настояваме здравното министерство или Здравната каса да отговаря за тях. По този въпрос чакаме становището на експертите от държавните ведомства. Министър Кирил Ананиев беше много точен в тази посока и нагледно показа как могат да се случат нещата. Ще се изготви методика, по която да се осъществява индивидуалната оценка на всеки нуждаещ се. Трябва да има методика за оценка на качеството на помощните средства и изделията. Отделно от това трябва да има контрол, който да не ощетява хората. Какво се случва сега- намалиха лимитите, уж за да накарат търговците да намалят цените. Но това не се случи. Дефакто хората с увреждания трябва да заплащат повече за нещо, което преди и сега им е нужно. Според новите правила лимитът е паднал.

Какво още предстои да се договори на тези срещи?

Трябва да получим едно становище във връзка със закона за социалните услуги. До края на август и трите закона трябва да са готови за обсъждане.

В такъв случай прекратявате ли протестите?

Не, в никакъв случай. Докато не вадим приети законите, няма да спрем.

Как се държаха представителите на НПО-та на днешната среща?

Обикновено са съпротива на това, което ние предлагаме. Днес показаха плаха имитация на съпротива. 

Добър знак.

Не го възприемам точно така. Вероятно или нещо обмислят, или пък са се договорили. Бяха с двама повече, уж защото ние сме четирима. А не беше точно така. От страна на майките бяхме само двама. Петър и баща му от Пловдив присъстваха по покана на премиера. Зададоха се много въпроси. Предстои много работа.

Оставам с убеждението, че вие сте били най-активни в преговорите.

 Така е, защото имаме нужда от много отговори, като например в какъв срок може да станат нещата. Регистърът е важен, за да може да обслужва закона. Обсъждахме и финансовата рамка, защото такова било законовото изискване. Не може закон без финансова обосновка. А ние как да я направим, след като нямаме регистър, т. е не знаем колко са хората в нужда. Беше малко на принципа: аз ям пържоли, ти-зеле. И накрая всички сме яли свинско със зеле. Все пак, макар и хипотетично,стъпихме на нещо.

Интервю на Катя Илиева