Лияна Панделиева: Туризмът у нас е да се пълнят едни легла. А какво правиш, когато излезеш от хотела?

Имаме ли шас да се превърнем в привлекателна дестинация за туристите? Къде ни "стяга най-много чепика"? Ето какво разказа тя по тази тема:

Г-жо Панделиева, в серия от статии и постове атакувате директно министъра на туризма Николина Ангелкова за състоянието на туризма у нас. Действително ли тя е отговорна или виновна за днешното положение на сектора в България?

Не, министър Ангелкова не е нито виновна, нито отговорна за процесите в българския туризъм, защото няма нищо общо с тях и това е така от 2014 г., когато пое ведомството. От бранша с години настояваха за свое министерство, което да бъде първостепенен разпоредител на средства, а не да е агенция под шапката на мега министерство. За срока на министерстването си, министърът изцяло изпразни от смисъл и потребност министерството и всеки, който работи в този бранш, се спасява индивидуално, независимо дали е в светлия или в сивия сектор.

Отразявам този бранш повече от 15 години и колкото и да се говори по разни форуми как ще представяме България с нейните забележителности, накрая целта е да се пълнят едни легла с докарани групово туристи. 

За днешното тежко положение в туризма вина носи коронавирусът, а после и липсата на модерни маркетингови подходи от страна на бранша, който продължава да продава легла в хотели, а не разкрива възможностите за комплексни позитивни емоции, та човек да забрави за проблемите и да се радва на отдих, сигурност и високо ниво на културата на преживяване.

В сегашната световна криза, нито един министър на туризма не може да е отговорен за почти пълния срив в пътуванията за удоволствие. Това обаче не значи, че нашият министър прави разлика между основни понятия: беше обявено, че българските чартиращи компании ще получат подпомагане от 35 евро на седалка. В същото време повечето туроператори у нас купуват блок-места по редовни самолетни линии и също осъществяват групов туризъм, но техните усилия не заслужават финансова подкрепа. Тоест ако чартър не излети, помощта ще е нула. Но когато у нас дойдоха с редовен полет първата група чужди туристи от Полша още на 18 юни, за тях туроператорът няма да бъде подпомогнат. 

Фактите, цитирани официално от министъра сочат постоянен ръст на чуждите туристи в България и постоянен интерес от ключовите пазари.

Прави ли Ви впечатление, че онова, което чуват всички българи от тези отчети е колко чужденци са дошли у нас. Само между другото се споменава, че у нас все още почиват и българи.

А посоченият брой на чуждите туристи – тоест хора, пристигнали от чужбина и прекарали поне 24 часа на наша територия - няма допирна точка с броя на чужденците, пристигнали в България за туризъм. Четенето на данните от Националния статистически институт е лесно за всеки. За отчетената 2019 г. чуждестранните туристи, влезли у нас – всички, независимо от целта на пребиваването - са над 12 млн. човека, но онези, които са отишли на хотел са 4 млн. Ако метнем боб и да решим, че още един милион са дошли от всякъде като гости – в свои летни домове, при приятели – стават 5 млн. И 6 млн. да ги докараме, продължаваме да не знаем къде са се дянали туристи, които по брой са колкото населението на България!

Няма и никога няма да чуем обяснение на този туристически феномен.

Какво е възможното обяснение?
Не е моя работа да давам обяснение, макар възможностите са само три и всяка от тях е свързана с груба манипулация. Също толкова вярно е и твърдението, че у нас са дошли над милион и 200 хиляди гръцки туристи. В НСИ е отчетено обаче, че от тях в хотел с цел туризъм са пристигнали под 320 хиляди души, а средно за по две нощувки са останали 128 хиляди човека. Ние явно сме нечовешки гостоприемен народ, защото не сме видели около 1,1 млн. търкалящи се по улиците и по пейките гърци, а те все пак са отчетени като дошли в България – прибрани са по частни домове, вероятно. В същото време, същият брой българи, които отиват в Гърция, действително допринасят за туризма на нашата съседка. В това е гигантската разлика.

Като начало – ние все още не знаем колко са хотелите в България. Статистиката на НСИ обхваща всички места с над 10 легла, но според нея общият брой на леглата за цялата страна са по-малко, отколкото са само тези на Слънчев бряг, по данни на самата управа на курорта. И от Слънчев бряг, и от министерството, и от космоса знаят, че е страната изобилства с места за настаняване, които са в сивия сектор. От 2014 година досега, министърът не се пребори с това явление.

През 2012 г, когато Росен Плевнелиев беше министър на регионалното развитие, той отказа разговори за изграждане на нови пречиствателни станции по морето, докато не стане ясно за какъв капацитет трябва да са предвидени и колко хотела ще обслужват. Тогава никой не можа да му даде отговор и сега, осем години по-късно, пак никой не може да е сигурен. Категорично ясни са ни туристите, които пристигат с чартърни полети – там мърдане в отчетността няма.

За сметка на това министърът обяви, че вече активно работи системата ЕСТИ за отчитане в реално време на постъпващите туристи и в която доброволно трябваше да се включат всички хотели у нас. Това направиха онези, които са легално работещи и нямаха никакъв избор, но самото обстоятелство, че единствено министърът е с достъп до тази система и тя не е видима, както са данните на НСИ, например, подсказва, че и всъщност не работи.

Кои всъщност са гафовете на министъра?

Ненужно е да се концентрираме върху личността на министъра. Нищо не зависи от нея за успехите или неуспехите в туристическия сектор и е излишно да броим нелепостите през годините. На световна среща на министрите на туризма в Лондон, Ангелкова заяви, че дигитализацията в сектора у нас е завършена, защото хотелите са пуснали Wi-Fi. Няма нужда да напомняме историята с префасонирания клип на киностудия Боян уж като реклама на родния туризъм от световни звезди. Ако започнем да броим само подобни на този случай, ще е твърде жестоко и предпочитам да спрем дотук. 

Вие обаче казахте в сутрешно ТВ предаване, че министерството няма нито една новина на английски по отношение на коронавируса на официалната си интернет страница и нищо на английски от ноември досега! Това не е ли сред срамните примери?

Да, така е. Всъщност подобно безхаберие предизвиква пълно недоумение и дава явно доказателство доколко водещите фигури от министерството реално се интересуват от имиджа ни пред света. Този сайт не се чете от туристи, а от наши и чужди туроператори, от други ведомства по света. Два дни след като съобщих за тази смайваща липса, на английската страница на министерството се появи нещо, преведено с Google Translate. Изречението, което в превод от английски гласи „Българският туризъм още мърда“ първоначално предизвиква изблик на смях, но всъщност е ужасно конфузно. Толкова срамен превод – нищо лично и към Гугъл, че в национален интерес е английската опция да бъде премахната. Съобщение да казва, че поради технически причини точно в този момент страницата не работи. От министерство на здравеопазването точно така са направили.

Първият чартърен полет беше отказан обаче.

Това е глобален, е не национален проблем. В национален аспект няколко неща не бяха свършени: нито една институция не поддържа английска версия на всичко, свързано с мерките, които нашата държава предприема в контекста на кризата. Това е безобразие. Нека е ясно, че абсолютно нито една чужда институция не превежда нашите новинарски емисии от които се леят думите на ръководителя на държавата как всички му се възхищават за успешните мерки. В Япония, например, откъдето към наши туроператори е изпратено запитване за прилаганите мерки, не са чували за тези интервюта. А институциите ни не личи да са чували за вирус, поне според публикациите в официалните им страници на език, разпознаваем извън България.

В същото време конкуренцията от Турция премина към светкавично сертифициране по ISO на всичките си дейности и услуги, които се отнасят към туризма и това е видно с големи червени бутони от заглавната страница на тяхното министерство. У нас досега девет хотела са пожелали да бъдат сертифицирани от независим одитиращ орган, който е такъв с права, дадени от ISO, а не са служители на някаква общинска организация. Само един български мол и той е в столицата, е получил такъв сертификат за здравна сигурност.

През цялото време слушаме рева на хотелиери, че искат държавна помощ и досега не съм чула нито един, който да каже, че иска държавата да го рекламира, защото е получил сертификат за Ковид безопасност.

В такъв случай излиза, че премиерът е прав, че нашите хотелиери са виновни, че българите не искат да остават в България!

Прав е само донякъде. Първият проблем е, че начело с министъра – както и да го въртя, все до нея опираме – всички говорят само и единствено за морски туризъм и само за хотели. Планината няма ресурса да ги „надвика“ и да обясни, че предлага забележително разнообразие от услуги и то точно в този критичен период. На плажа, както и да бъдат разделени хората, те се събират на едно място, ходят в един и същи бар, ровят в един и същи пясък. Сред природата хората се разпръскват, дишат друг въздух, подлагат се на различно натоварване, което стимулира имунната система. От Стара Планина през Рила, Родопите, Пирин – все божествени места за летен отдих, с достатъчно на брой малки семейни хотели, с удобства и минимум стрес. Хората могат да се къпят направо в реките, да ползват басейни с минерална вода, които са и лечебни, да си правят пикници, да карат велосипеди.

В Колумбия с дъщеря ми отседнахме в прозрачна стая, покрита с балон. В комплекса се предоставят само пет такива „балона“. Ние избрахме такъв с джакузи и мрежа, надвесена над хълма, върху която човек просто си лежи, сякаш лети във въздуха. Банята и тоалетната, разположени под балона, са с три открити страни, от никъде не може никой да те види, слънчеви панели осигуряват ток и енергия за затопляне на водата. Наоколо са меки гористи хълмове, далеч от пътя. Резервация направихме половин година по-рано. Няма интернет, няма телевизия, само небе, тишина и птици. Цената е каквато си решат собствениците и не остават без клиенти никога. Комплексът е семеен и всички се завръщат от САЩ, защото истинските възможности за привличане на туристи са в държави, които могат да предложат нещо различно. „Различно“ е ключовата дума за успешните туристически проекти навсякъде по света!

Логично е, че у нас мнозина се дърпат от хотелите-мастодонти, дори поради реалния риск да се чувстват като пациенти на хотел – ще им мерят температурата, ще ги подслушват дали няма да кихнат. Една от идеите беше камериерките да докладват, ако видят гост, който май не изглежда добре.

Затова ли толкова хиляди сънародници задръстиха граничните пунктове с Гърция?

На българите от години им е внушено, че ценните туристи идват в България от някъде другаде, а тукашните са пълнеж, но спокойно може и без тях. Това се лее от екраните, думата „чуждо“ пада като шекер от устните на министъра на туризма от години. Българите знаят, че за желаните чужденци, тук е много по-евтино, отколкото за нас, които избираме да останем у дома и купуваме почивката от дома. Думите „чартър“, „ултра ол инклузив“, „анимация“, са съставна част от лексиката с която се говори за туризма у нас. Най-лошото е, че туризмът в България е приравнен на хотел и съдържанието на „ол инклузива“ и включва или не включва чадър. Не говорим за „Преживяването България“, не говорим за уникални за страната ни емоции, които други нямат. Културният туризъм се осъществява на мускули от неколцина героични туроператори. Дори не отварям дума за модерните нишови преживявания, свързани с приключенство, естествен живот, обмяна на опит с местните, труд наравно с домакините. И това съществува, естествено, но в бутикови размери и с брой туристи, които са в рамките на статистическата грешка. В това отношение, дори да тичаме срещу държавите в Латинска Америка, пак не можем да ги стигнем.

България никога досега не се е рекламирала на нито една от световните туристически борси като приключенска дестинация, никога не е купуван щанд в палатата за нишов туризъм, а там участват десетки държави от цял свят.
В Перу, върху скала, много подобна на тези в Искърското дефиле, преди 8 години ентусиасти закачат три спални капсули, а четвъртата капсула е „дневна“. До тях се стига с катерене по скалата на 650 метра вертикално нагоре, направено и за начинаещи, стига да не се плашат от високо. Най-младият гост е бил на 6 годинки, а най-възрастният – на 81 години. Цената за нощувка на човек в капсулата е равна вероятно на годишната заплата на средния перуанец, а записванията за това място вървят най-рано 6 месеца предварително. Нарочно посочвам скалния хотел – това не е Мачу Пикчу, не е Куско и Цветната планина. Намира се действително в средата на нищото. Под скалата минава шосе, а от другата страна на шосето се намира обръщало за локомотиви, които се чуват и през нощта. Някой обаче измисля концепцията, получава нужните разрешения, работи с инженери, построява идеята и става магнит за света! Средногодишната заетост на това иначе трудно за достигане място, е 86%. Инвестицията е избита на втората година и е семейното начинание на двойка алпинисти.

Подобни ефектни и притегателни начинания никъде не са инициатива на министър - те са плод на фантазията, професионализма и маркетинговите умения на предприемачите. Те носят риска, те носят отговорността.

Какво направи обаче нашият министър? Започна да разписва туристически маршрути, които да дава на туроператорите. В света такова чудо не съществува! От досегашното министерстване са натрупани тонове снимки с представители на политическия и кино елит по света, но не можем да дадем дори един пример за политики, за дългосрочна визия, за стратегия, която да даде ключовите насоки по които да се води бизнесът. Не съществуват.

През годините посещавах много пъти световните туристически борси, познавам много предишни и сегашни министри на туризма – от Австралия, през Африка, Турция, до редица европейски държави и не знам за друг министър, който ежегодно да гази по плажовете със затворени обувки и костюм, за да брои плажна мебел. А дърпането на SOS въженце в банята на хотел в присъствието на ТВ камери и пред засрамен управител на хотела, е съкрушително!

Контролен орган в туризма е Комисия за защита на потребителите. Те разполагат с инспектори, но явно министърът държи да покаже на редовите служители на агенцията, че може да дърпа въженце.

Кризата ще убие ли голяма част от туризма ни?

Ще доведе до много тежко оцеляване и на най-добрите в сектора. В момента на гости се радват хотели, които са създали авторитет от години, които традиционно разчитат на българска клиентела. Но нека е ясно: туризмът не е хотел, не е чадър на плажа. Емоцията, културата на преживяването, усещането за освобождаване от личните проблеми, е същинската цел на индустрията. Общо девет министерства участват в случването на туристическия продукт и когато министърът е напълно неспособен да увлече със себе си колегите от тези ведомства, да ги ангажира за тази голяма национална кауза, да ги убеди да допринесат за развитието на структороопределящия отрасъл, всеки от участниците се спасява индивидуално. Сега ще изпъкнат големите разлики между инвеститорски обекти, които са построени от хора с пари и дадени за управление на някого и собственици, които посвещават целия си живот за изграждането на добро име, работят със семействата си, обучават и ангажират децата си. Те са и най-огорчени от явното бягство на българите към Гърция.

Хората не бягат от добрите хотелиери, а от подигравките на плажа, в заведенията и с цени, които казват: „Вие сте идиоти и ще ние ще ви издоим!“

От години цитирам името на специалитет в менюто на морски ресторант: „Чушка по тарикатски“. На руски беше преведена като „Перец по тарикатскому“, а на английски: „Pepper Tarykatsky Style“. Тарикатлъкът ни изяжда главите и затова в самия бранш разделението е огромно: някой се скъсва от усилия да направи всичко, което би донесло удовлетворение и после гостът попада на един тарикатски стайл в ресторант навън, после на плажа, и после му се вгорчава животът и почивката. Между другото, чушката по тарикатски е чушка-бюрек, но са добавени и гъби.

Министърът от години обещава безплатни чадъри.

В пазарно общество нито един министър не може да обещава пазарна регулация, защото лежането на шезлонг и под чадър не е конституционно право. След като справедливо бъдат разпределени платените и свободните зони,  правилният подход е на никакво вмешателство в ценообразуването. Концесионерите да направят цените и по 50 лева, ако щат – дори сега, в кризата. А после хотелиерите ще поведат своята лична война срещу онези, които правят плажовете недостъпни. Хотелиерите ще изискват от КЗП до сантиметър да следят за свободната територия, ще купуват блок места за своите гости още преди началото на сезона, като те няма да бъдат физически отделени, а възможни, според заетостта. При непосилно високи цени, като останат празни целите парцели с чадъри и шезлонги от 50 лева, офертите ще падат, докато пазарът се съгласи на цената. Щом в предните години, при съществуващите цени, всичко е пълно и туристи обикалят и свободни места няма, то явно няма нужда министърът да регулира каквото и да било.

Ама ходели били хората в Гърция. Те и на Карибите ходят, и в Доминикана, и в Куба, и на Сейшелите. Могат – ходят.

Изборът на почивка у дома зависи пряко от самия бранш. Но дори и сега, докато още не е ясно кой и как ще се измъкне от кризата, рекламите, които излизат във Фейсбук от туроператори са предимно за ваканции в чужбина – по-близо или по-далеч, но още не съм видяла нито една оферта за лято в Родопите или нещо под надслов „Останете здрави в Балкана – с истинска храна, по свежи маршрути, сред добри приятели!“ В същото време, собственици на апарт-хотели по морето предлагат наем на жилище в затворен комплекс за цялото лято за около 2500 лева. Цената е страхотно изгодна, след като сумата може да бъде разделена между няколко семейства. В България въпросът остава: когато излезеш от хотела, колкото и хубав да е той, къде отиваш и какво правиш?

Говорите за не-морски избор, но българите обичат морето, нуждаят се от морето. Как им се отразяват скандалите с неспирните нови строежи по плажовете?

Гранично им се отразяват – тръгват към границата. Ясно е, че министърът на туризма няма допирна точка с това издевателство над природата ни, с унищожаването на гледките, с дадените разрешения до много плажове да може да се стигне направо с кола. Една от големите цели на българите, които бягат от нашето море, е да отидат на място, където да застанат на брега и да виждат само плаж. Те не отиват там „на хотел“ – те отиват „на гледка“. Туризмът на гледките носи най-големият дял от усещането за удовлетвореност.

Запазеният знак на Ница са тъмносини метални столове. На огромна алея край морето, по всяко време на сините столове сядат хора и гледат към вълните. Няма търговски обекти, няма нищо друго, освен широката като четирилентов булевард алея с хора на велосипеди, на кънки, с кучета, с бебешки колички, на краката си и някои просто сядат на стола и гледат морето. И тогава не си в Ница, тогава душата ти се пълни с нюансите на синьото, с аромата на пръските. А хотелът може да е където си ще. 

Коя е същинската грешка на българския туризъм?

Всеки, който работи в този бранш, вижда грешките у другите участници в бизнеса, които пряко му пречат. Понякога това е нов хотелски мастодонт, изникнал до малкото му хотелче с градинка и плодни дръвчета, от които гостите могат и сами да си берат. Друг път е в позволената нелоялна конкуренция на метри от заведение, което плаща всички данъци. Трети страдат горчиво от шум и пълно незачитане на правото на сън и почивка на гостите си и ги губят. Четвърти са построили нещо прекрасно, но обещаният ремонт на пътя до населеното място се отлага за 15-та година. Пети искат да развиват преживявания в своя регион, но инфраструктурата за това напълно липсва. Огромен е проблемът с добрите служители на всяко ниво.

Тъжното е, че ние не предлагаме „Преживяването България“, а борбата е за пълненето на едни легла. На най-голямата туристическа борса за континента Африка чух максима, която е единственото мерило за качество в туризма: „Когато човек събере багажа, приготви се да отпътува към дома и за миг си помисли за отминалите дни, трябва да си каже: „Струваше поне толкова!““

Едва когато туристите започнат да ни избират защото сме интересни, разнообразни, пълноценни, открити, вкусни, пъстри, изненадващи, автентично звучни, ще можем да разчитаме на дълговечност в интереса към нас. Същата нагласа е нужна и на българите. И точно сега, в кризата, топката е в бранша и в способността му да бъде съзидателен и искрено гостоприемен.

Интервю на Катя Илиева