М. Любенов: Измислиха "ром", за да обиждат на "циганин"

Интервю на Васил Василев

- Как отпразнувахте циганската нова година?

- Бяхме във Варна, където с оркестъра ми Джаста-Праста Бенд свирихме в един от известните по Черноморието хотели. Имаше доста ВИП-гости, което лично ме зарадва, тъй като именно така музиката ни се популяризира и все повече хора се вслушват в джаза.

- Вие работите основно в страни от Западна Европа, слуша ли се в България джаз?

- Разбира се, дори имаме фенове и в България. Но искам да подчертая, че докато не бъде все повече разпространяван джаза у нас от медиите, очаквано няма как да се популяризира. А няма как и да бъде търсена джаз-музиката в България, тъй като нищо не е правено. Има потенциал, фенове има, чрез Facebook постоянно получаваме въпроси защо не свирим в българските клубове и какво ново има около нас.

- Каква е причината в България джазът да е доста по-непопулярен да речем от комерсиалната поп фолк музика?

- Това отново е една грешна политика от страна медиите. Каквото се продава, такова се купува. Музикалните канали са загубили връзката със зрителите, които получават единствено по-опростената и комерсиална музика. Тя се композира за минути, текстовете са почти готови, доставени са пари за клипове и явно целият този цикъл успява да привлече почитателите на тази музика. Инак, конкретно обяснение „защо” нямам.

- Въпреки всичко, това е една печеливша музика. Защо не се започнахте и вие самият да свирите поп фолк?

- Първо, аз трябваше да емигрирам някъде, защото в България нямаше възможност за развитие. Липсваше тази среда, в която попаднах в Австрия, например. Не искам да коментирам музикалните стойности на жанра, за който ме питате, но определено никой не може да ме принуди да творя на такава сцена. Както забелязвате, творчеството ни с „Джазта-праста” е в съвсем различна посока…

- Имате ли надежда все пак пошлите песни да отстъпят място на джаза?

- Да, макар да се повторя, отново заявявам – продава ли се тази музика, има ли нужната медийна гласност, всичко ще си дойде на мястото. Трябва да се „пропагандира”, да се търси това изкуство и да се възприеме, а не изцяло да бъдат лансирани поп фолк и изключително комерсиални продукти.

- За това не е ли виновен и самият „потребител”?

- Не, за мен, повтарям,са виновни медиите, които разпространяват всичко опростено и по този начин облъчват слушателите.

- Защо болшинството от циганите са бедни хора и живеят в нищета в гетата?

- Защото интеграцията съществува само като дума. Има едни огромни пари, с които някои казват, че правели интеграция. Когато излезе на улицата циганинът и го видят, че е малко по-черничък, в действителност не му дават никаква работа.
Има ли дискриминация срещу циганите?

- Има ли дискриминация?

- Има, разбира се. Аз не я усещам, нито тук, нито в Европа, но знам, че съществува.

- Как успяхте да преминете това безспорно явление?

- Средата, в която съм отраснал и в обществото, с което съм живял никога не съм бил дискриминиран. Семейството ми е съвсем различно, но мисля, че това за което питате е като при всеки народ. Всяко стадо си има мърша – така е и при циганите, и при българите, при германците…

- Защо няма роми в парламента?

- Нямам, а честно казано политиката никога не ме е интересувала. Интересуват ме дотолкова, доколкото следя програмите, които се създават за развитие на културата.

- Има ли разлика в характера на циганина и българина?

- Не бих се наел да правя подобно сравнение, всичко в крайна сметка е много индивидуално. Всеки живее в свой собствен свят. Най-важното е, че всички сме хора.

- Обидна ли е думата „циганин”?

- За мен не е обидна. Някой си е измислил „роми” за да има аргумент да се обижда, но не знам кой.

- Познавате ли циганските барони и канили ли са ви да им свирите на ушенце?

- Не, предполагам само за тяхното съществуване, но със сигурност не са повече от „българските барони”.

Мартин Любенов и Ричард Галиано