Д-р Людмил Бояджиев: Парите трябва да правят пари, а не да се харчат

Държавата преди да се грижи за пациентите би следвало да се погрижи за тези, които предлагат здравето на пациентите, смята известният специалист, който е началник на отделение по сърдечна хирургия в Националната кардиологична болница

- Д-р Бояджиев, справедливи ли са протестите на лекарите и медицинските сестри? Те не закъсняха ли?
- Щом има протести, значи нещо не е в ред. Анализът на това дали са справедливи или не е доста сложен и фундаментален. Аз, например, в личен план не протестирам, защото понятието „протест” за мен е една от най-висшите форми на изразяване на дефинирано отношение към нещо, което не съвпада или с индивидуалното политическо мислене, или с виждането за държавно устройство, или с представата за организация на обществения живот и взаимоотношенията между хората и институциите. Аз не съм убеден, че т.нар. протест на лекари и медицински сестри е тази висша форма на дефинитивно разбиране какво всъщност става. По начало в една развита обществена структура хората, работещи в здравеопазването, здравните специалисти, трябва да бъдат най-висшата форма на представители на интелектуалния труд. И за да стигнат те до момента да излязат на улицата, вероятно има нещо, което ги дразни, нещо, което не им харесва. Но личното ми убеждение е, че в дадения случай това, което беше направено като организация и постигнато като резултат е еднакво безлично.
- Защо смятате така?
- Ние имахме една среща с ръководството на БЛС. Те дойдоха да изложат тезата си защо трябва да се организира този протест за т.нар. криза в здравеопазването. Когато говорят дефинирани медицински специалисти, които са се ангажирали с представянето на една голяма категория професионалисти пред държавата, не може да се говори ей така – криза. Що е то криза? Това е все едно пациент на джи пи да вика „лошо ми е”. И като го попитат какво ти е лошо, пак отговаря „лошо ми е”. Значи, не може да каже какво му е лошо. По същия начин – „болен съм”. От какво си болен? „Болен съм”. В този аспект би следвало понятието „криза” да бъде далече по-дефинирано и по-ясно. Аз, в интерес на истината, не знам къде е кризата в здравеопазването в момента. Чувам, че има един „спор” за пари. И в този „спор” чувам позицията на двата полюса, но третият – този, който трябваше да излезе на улицата – го няма никъде. Т.е. говори се за това, че няма пари за здравеопазване и че не били достатъчно отделените средства за медицински дейности. От години слушам тази дискусия и тази концепция, но никой нигока не слага вътре работещите в сферата на здравеопазването. Защото те преди да са доктори са членове на обществото, семействата им са членове на обществото и ползват същите медицински услуги и същите здравни заведения. Те, освен призвани и задължени да лекуват, са преди всичко живи хора. Аз бих оправдал протести, ако мотото на тезата, обединяваща несъгласие от водената политика в държавата, би било „Не на бедността сред работещите в здравеопазването!” Колко от присъстващите на площада бяха облечени като участниците в икономически форуми? В това е въпросът, а не дали касата отделя пари за клиничните пътеки и дали държавата дава средства. Защото касата е подструктура на държавния бюджет. При така направеното устройство е едно и също дали парите идват по линия на МЗ за финансиране на дейности или по линия на НЗОК. Т.е. не е заложен нито принципът на конкурентност, нито принципът на състезателност, нито принципът на право на избор. Един лекарски съюз, една здравно-осигурителна каса, един държавен администриращ орган. В тази ситуация цялостната концепция за протести в страната заради здравеопазването е смешна. Държавата преди да се грижи за пациентите трябва да се погрижи за тези, които предлагат здравето на пациентите.
- Това ли е начинът да се прекрати даването на пари на ръка в болниците, т. нар. лекарска корупция?
- Защо във всички останали сфери в държавния сектор се допусна частната инициатива, а това не стана в сферата на здравеопазването? Ясно казвам, не става дума за приватизация на здравни заведения, а за частна инициатива на територията на здравните заведения. Вместо това говорим за нерегламентирана частна практика и за рестриктивни мерки. Аз съм най-големият противник в България на нерегламентираната частна практика. И мога да ви кажа, че не съм толкова горд с това, което правя като работа, а съм най-горд с това, че никога не съм взел пари от пациент. За мен най-големият враг на инициативата в здравеопазването е нерегламентираната частна практика. Защо политическата концепция, която поема ангажимента да управлява едно общество за определено време, не се насочи към радикална промяна и въвеждането на система за контрол на качеството? Защо 15 години след началото на обществената реформа в България не помислихме да направим здравно законодателство? Д-р Виткова била казала по телевизията, че имало работещи в сферата на здравеопазването, които получавали 26 000 лв. заплата. Аз бих я попитал: кой е този? И ако има наистина такъв човек да получава такива пари, респективно веднага стигаме до поговорката за зелника. Къде е грешката? Гаврош на барикадата в Париж казва, че грешката е на Волтер. Т.е. грешката е в концепцията, а не в изпълнението.
- Между другото, министър Гайдарски също съобщи за драстични разлики в заплащането на лекарите. Имало такива, които вземали по над 1000 лв. и други, които получавали по 400 лв. На какво се дължи тази голяма ножица, все пак?
- На това, че не въвеждаме в здравеопазването принципа на свободната пазарна икономика. Здравеопазването на запад от сръбската граница, в Европа, на която вече сме член, е организирано по съвършено друг начин. Как може в една Белгия болниците да печелят от това, че провеждат правилна икономическа политика? Системата там е такава, че се дава право на болниците да печелят от докторите.
- Имат ли въобще управляващите здравна стратегия или се работи на парче в здравеопазването?
- Откакто има реформа в здравеопазването, има и стратегия. Но тя прилича на нещо като устава за вътрешната служба в казармата. Един хирург, който е развит професионално, колко би трябвало да струва? След като „получи” държавно-обществена оценка за цената си , на него трябва да му се осигурят условия за работа. И те не включват само конци и инструменти. Условията за работа - това са съответната позиция и персоналната защитеност от онези групи, които като краставите магарета се надушват и всеки, който е извън тях е непригоден. Там е ключът за решаването на проблемите. Когато е подписвана конституцията на САЩ от Джордж Вашингтон във Филаделфия, последната точка е гласяла: „И правосъдие за всички.”
- Възможно ли е лекарските заплати да бъдат спазарени срещу оставането на Националния рамков договор в сегашния му вид?
- Този въпрос е смешен, защото това е една рамка, наложена от изключително архаичните взаимоотношения между възложител, изпълнител и финансиращ орган в системата на здравеопазването. Една болница, която беше символ на социализма – „Пирогов” – сега едвам се държи като удавник на повърхността. Министърът каза, че тя е болница за спешна помощ и няма да прави планова дейност и да печели пари. Нали разбирате, че това е абсурдно. Защото там работят квалифицирани хора, болницата има принципи, организация, разполага с национално известни имена и т. н. Къде е грешката? Грешката е в концепцията. Не може лечебно заведение като „Пирогов” да не бъде печелившо, ако обаче всички пари в него влизат през болницата, а не от различни места.
- Къде всъщност отиват парите за здравеопазване? Защото различни политици твърдят, че тези средства се увеличават всяка година, но здравеопазването не става по-качествено?
- Грешката е в организацията. Ако резервоарът на колата ви е 60 л, а се опитате да сипете 80 л – 20 л се разливат, защото автомобилът е непригоден да поеме толкова. Т.е. производственият ресурс е непригоден. Защото да харчиш пари като инвестиция в дейността е много сложно нещо. Трябва да бъде подготвена основата тези пари да влязат, трябва да бъдат направени средства за производство и онези, които инвестират в средствата, трябва да знаят да ги управляват.
- Кой е злият демон в българското здравеопазване? Здравната каса? Министърът или предшествениците му? Партийният егоизъм на всички до сега управлявали?
- За този министър много се говори. Той е един перфектен специалист. Аз никога няма да кажа за един министър на здравеопазването, че е лош, защото той не сяда сам на този стол. Освен това, ако се вгледате в правомощията му и в организацията на цялата система на здравеопазването, министърът много трудно може да промени нещо. Защото всичко тръгва от политическата воля, от програмата на политическата сила, която поема управлението и се ангажира с решаването на определени проблеми. И тя би трябвало да изготви работеща програма. А не програмата да се изчерпва в първите 35 дена след изборите и оттам нататък да зацикли. Питам ви, как може да функционира едно министерство, в което има зам.-министри, представители на всички политически сили? Значи тази концепция не е най-правилната. В Англия, например, има един държавен секретар в дадено министерство, който стои на поста си 30 години. Министрите се сменят, защото те олицетворяват политическата сила, която е на власт. Но истинската, технологичната дейност се изпълнява от специалистите, а не от политическото лице. Един министър, който е престижен специалист, е добре да застане начело на екипа с името си. Но министърът сам по себе си не трябва да инкасира негативите на правителството. Реформата в България не върви не защото министърът е лош, а защото липсва политическата воля да се оправят нещата. Има ли друга страна, освен може би в бившия соцлагер, да се говори, че докторите взимат много високи заплати. Живял съм в Америка, в Европа, на различни места и не съм чул в тези общества да се коментира, че лекарите, специалистите вземали много високи заплати. Те вземат толкова, колкото трябва да получават, за да бъдат перфектни, да се образоват, да бъдат съвременни професионалисти, а не директорите на здравните заведения да се опитват да инкасират печалби от търговете. Това не е тайна за никого.
- Какви са първите и решителни стъпки, които биха започнали да измъкват здравната реформа от батака?
- Първата решителна стъпка е вменяването на отговорност – медицинско законодателство, здравно законодателство. За да функционира една система, на първо място тези, които работят в нея трябва да знаят какви са отговорностите им, свързани с реални наказания. Да няма никакво покровителство за хората, работещи в сферата на здравеопазването. Когато деполитизираха армията и полицията, трябваше да деполитизират и здравеопазването. Възможно ли е в хода на един конкурс за изпълнителен директор на болница да се чува, че една от политическите сили държи на този, другата - на онзи? Какво е това? И понеже в началото говорихме за протестите на лекарите, кажете ми как може цветът на медицинската интелигенция, работещите лекари да търсят подкрепа от пенсионери? Това показва много тежък морален упадък. И че принципът, на който е организиран този протест изобщо не е свързан с медицината, а е чисто политически. Това е форма на единоборство.
- А как гледате на другите протести, на таксиметровите шофьри например?
- Аз лично като гражданин и член на българското общество дълбоко се срамувам от държавата си и положението, в което тя изпада за втори път по повод на някаква неясна проява. Центърът на София осъмна покрит с таксита и беше блокиран. Къде отидоха паяците и онези, дето слагат скобите, какво стана със синята зона? Всички изчезнаха, защото държавата е слаба. А защо медиците нямат подобни прояви? Защото са много по-интелигентни и защото ангажиментите и отговорността им пред обществото не им позволяват да имат такава примитивна реакция. Държавата обаче клекна пред примитивната реакция, а не пред хала на здравеопазването. За това обаче са виновни и избирателите. Здравеопазването и социалната политика в една държава са такива, каквито са тези, които си избират управляващите.
- Опозицията внесе вот на недоверие към кабинета именно за проблемите в здравеопазването. Оправдано ли е това действие или лидерите й искат да понатрупат дивиденти на гърба на медицинските работници и болните хора?
- За мен вотът на недоверие е еквивалентен на протестите, организирани от лекарския съюз.
- А къде е мястото на пациента в здравната реформа? Той фигурира ли изобщо в нея или всичко се свежда винаги до пари?
- Политиците, министърът, докторите и всички други категории граждани са членове на обществото. Всички те са пациенти под една или друга форма. Лекарите са пациенти на стоматолозите и обратно. Презумпцията е, че пациентът преди да е такъв е гражданин. И най-висшата форма на демокрация е, че членът на обществото изразява волята си чрез правото си на глас. Мястото на пациента трябва да бъде отразено в здравното законодателство. Ние тук продължаваме да живеем с някакви измислени кодекси, правила и т.н. Здравното законодателство абсолютно ясно дефинира позицията на двете страни, през какъв вид взаимоонвошения минават, кой какви права има и каква отговорност носи. Защото докато хирургът оперира, той носи отговорност, но като отиде на зъболекар и го заразят с хепатит какъв е – пациент ли е? И кой го защитава? Никой. Значи грешката е, че не са изработени ясни, дефинирани правила. За съжаление, практиката от последните 16 години у нас показва, че повечето форми на сдружения, съсловни организации и други подобни не винаги се използват правилно и по предназначение, защитавайки интересите на своите членове.
- Известни ваши колеги твърдят, че българските лекари и медицински сестри са демотивирани да работят у нас и затова ще заминат в други държави от ЕС, където трудът им ще се цени повече. Има ли опасност в скоро време да се почувства недостиг на здравни работници в България?
- Това не може да се случи. Ще ви кажа една проста формула: един човек с много дипломи и квалификации си търси работа в България. Той може да е много квалифициран, но за него няма работно място, защото не отговаря на изискванията на този, който предлага работното място. Години наред, докато се стремяхме към Европа и затваряхме глава след глава, никой не се замисли за адаптация на българското здравеопазване къв западното - като се започне от образованието, след това се премине към критериите за придобиване на специалност и т.н. Написахме един закон за народното здраве през 1997-98 г. и той продължава да действа за избора на началник отделения и директори на болници. Какъв е парадоксът? В държавните болници един началник отделение, който се е утвърдил, на всеки три години кандидатства за мястото си, защото такъв е законът. От друга страна, работещите лекари, които не кандидатстват за началници, имат безсрочни трудови договори и могат да работят 25 години без да можеш да махнеш нигоко, ако не си върши работата. И тези, които говорят, че ще останем без доктори, нека да отидат да си намерят работа в западноевропейска болница. Българските доктори не могат да се оправят с апаратурата, с техническата екипировка и окомплектовка на тамошните болници, с воденето на документната форма. Защото тези форми за отразяване на състоянието на болния, т.нар. протоколи, в България ги има в една или две болници. Така че няма опасност да останем без доктори, защото те могат да отидат на Запад, но ще работят нещо друго, а не медицина.
- Но медицински сестри се търсят навсякъде, а нашите са много ниско заплатени, така че те наистина могат да напуснат България?
- Проблемът с техните ниски заплати е в това, че при тях все още има голяма степен на уравновиловка. В България продължаваме да считаме, че ако специалистът по здравни грижи не извършва конкретна дейност, а работи в отделенията и гледа болните, не може да получава висока заплата, защото не се работи по тяхната категоризация. Или ако се работи по някакви категоризации, те са измислени. Освен това, ако в една болница по някакъв начин се променят приходите, не се търси проблемът защо става това. И там, където клончето е изсъхнало да се отреже. Това е въпросът, а не че парите не стигат. Парите стигат. И ако се управляват правилно, и се прилага позходящ мениджмънт, парите, които влизат в здравеопазването, могат да се умножат. Парите трябва да правят пари, а не да се харчат. В една белгийска болница, когато провеждат търгове за закупуване на консумативи, имат право да икономисват от тези средства. При българските търгове никой не икономисва нищо. Първо, защото това са пари от бюджета и никой не позволяма с бюджетни пари да се правят печалби, което е страшно глупаво. И второ, никой няма интерес да пести средствата.