Антон Станков, съдия по наказателни дела в СГС: Амнистия трябва да има, но няма политическа воля

В закона би могло да се запише, че амниситията трябва да бъде съчетана със задължително въвеждане на пробационни мерки, т.е. надзор върху тези лица, които ще бъдат освободени, смята бившият министър на правосъдието в правителството на Симеон Сакскобургготски.

Интервю на Елизабет Дафинова

- Г-н Станков, трябва ли да има амнистия за затворници по случай приемането на страната ни в ЕС?
- Категоричен съм, че има обществени предпоставки за приемането на закон за амнистията. Но в същото време не считам, че това трябва да бъде обвързано с влизането на България в ЕС. Предпоставките за амнистия са свързани по-скоро с извършените реформи в областта на наказателното законодателство, с приемането на изцяло нов НПК, с нуждата от промени в НК и новата обществено-политическа ситуация в България. Искам да припомня, че през лятото на 2005 г., в края на мандата ми като министър на правосъдието, след изготвянето на проекта за нов НПК, казах, че следващата стъпка е големи промени в НК и амнистия.
- Според социологически проучвания обаче в по-голямата част от обществото ни преобладава мнението, че не трябва да има амнистия и престъпниците да бъдат пуснати на свобода.
- Тази позиция е разбираема, но обществото не трябва да бяга от проблема на осъдените. Тези хора са осъдени не само, за да бъдат изолирани от обществото. Те са осъдени и за да бъдат поправени. Т.е. една част от тези, които са осъдени, заслужават милостта, която всяка една власт може да прояви.
- Да, но такава милост беше проявена от властта и през 1991 г. Затворници с присъди за всевъзможни престъпления бяха освободени, станахме свидетели на бум на престъпността през следващите години. Мисля, че и този факт допринесе за криминалния характер на българския преход.
- Не съм съгласен с подобни изводи. Такава теза би трябвало да бъде изследвана внимателно преди да се твърди, че това е точно така. Бумът на престъпността след 1991 г. в България беше свързан по-скоро с нуждата по криминален начин да бъдат преразпределени обществените блага.
- Кои затворници според вас трябва да бъдат амнистирани?
- Критерият трябва да бъде заложен в закона. На първо място амнистията би следвало да обхване онзи тип престъпления, който е „демоде”, т.е. акцентът в новата наказателна политика трябва да е поставен върху новия тип организирана престъпност в областта на контрабандата, трафика на хора и създаването на икономически предпоставки за корупция. Всички онези лица, които не влизат в тези категории, според мен заслужават да бъдат амнистирани. Разбира се, трябва и да се прецени по какви критерии да бъдат амнистирани. Ако например критерият е остатък на изтърпявано наказание, трябва да се прецени конкретно по видеве престъпления.
- При първоначалната дискусия за амнистията ставаше дума за помилване на хора с по-леки присъди и такива, на които им остават няколко месеца да излежат. Как обаче можем да сме сигурни, че присъдите им не са занижени от съда, т.е. получили са по-леко наказание за извършеното престъпление?
- Това е проблем, който е приключил на ниво съдебна власт и категорично е решен с влязла в сила присъда. Амнистията би трябвало да обхване и „висящите” наказателни производства, които са в съдебната власт, т.е. за които няма влязла в сила присъда. Затова и трябва внимателно да бъдат подбрани критериите.
- Но както знаем у нас има страшно много хора с по няколко висящи дела и то от години поради мудността или нежеланието на съдебната власт да си свърши работата. От вашите думи разбирам, че тези хора може изобщо да не бъдат наказани за онова, което са извършили, защото може да бъдат амнистирани преди да са осъдени.
- Не бих казал подобно нещо. Трябва да се направи „разрез” на лицата с висящи дела, за да се види кои от тях ще бъдат засегнати от амнистията и кои - не. Но твърдението, че амнистията няма своите основания, е безпочвено.
- Когато става дума за по-леки присъди, обикновено в тях се включват и шофьорите, които при катастрофа са отнели човешки живот по непредпазливост, неумишлено. Съществуват опасения в обществото, че ако те бъдат амнистирани произшествията по пътищата, които и без това са много, ще се увеличат.
- А защо мислите, че тези, които са осъдени не са усетили ефекта на присъдата?
- А как можем да бъдем сигурни в това?
- Точно заради това, защото са осъдени. Пак казвам, че трябва да се разгледа вида на наказанието, да се види какво се случва, защото в момента затворите са по-скоро школа за престъпници, отколкото място, където се случва нещо по-добро. Затова смятам, че не е редно тези хора да стоят там.
- Редно ли е рецидивисти също да бъдат амнистирани? Откъде да сме сигурни, че те са се превъзпитали този път, след като преди това присъдата не им е повлияла в положителна насока?
- Пак е въпрос на конкретен подход за какъв вид престъпни деяния биха могли да бъдат амнистирани. Аз мисля, че милост може да има за всеки. Стига да е доказал, че я заслужава.
- Какво означава за всеки? И за педофили, убийци, за хора, които са отнели повече от един човешки живот...
- А вие за смъртното наказание ли сте?
- Според социологическите проучвания голяма част от българите са за смъртното наказание.
- Тогава нека да изразят волята си. Аз съм противник на смъртното наказание. Според мен наказанието е вид лечение на душата. Мисля също, че онези, които не се интересуват от проблемите на лишените от свобода са много приличат на другите, които не се интересуват от проблемите на болните от СПИН например. Това е вид сегрегация, която не решава проблемите, а ги задълбочава. Проблемът трябва да бъде погледнат директно в очите.
- Да разбирам ли в такъв случай, че и осъдените на доживотен затвор също подлежат на амнистия?
- Доколкото знам няма такава идея в подготвения законопроект от правосъдното министерство.
- Добър ли е този законопроект за амнистията или има нужда от някакви корекции?
- Ваши колеги от медиите констатираха сериозни недостатъци в него, които бяха предмет на дискусия. И аз съм на мнение, че законопроектът трябва да бъде коригиран в частта, където става дума за връщане на отнети имущества по повод на наказателно производство (в проекта бе записано, че откраднатото имущество се връща не на собственика, а на този, от когото е иззето, т.е. крадеца – б.р.). Но там бележката е чисто редакционна, едва ли злоумишлено е търсен подобен ефект. По-скоро наблюдавам друго – от коментарите в медиите става ясно, че няма да има политическа воля за амнистия. Така, както нямаше политическа воля за големи промени в санкционната част на НК. Т.е. отново ще бъдем свидетели на забавени процеси и отложени реформи.
- Вероятно общественото мнение е повлияло върху намеренията на политиците. Напоследък управляващите много взеха да се „съобразяват” с него – с исканията на таксиметровите шофьори, с тезата, че изселниците в Турция не бива да гласуват...
- Общественото мнение трябва да бъде чуто и да бъде взето предвид. Но преди то да бъде чуто, трябва да му се поднесе адекватна информация. Мисля, че законопроектът за амнистията заслужава една по-широка и задълбочена дискусия. Смятам, че той може да бъде възприет от обществото. Бих припомнил, че както има жертви на престъпленията, така има и едни други - косвени жертви на престъпленията, които са близките на осъдения например. И когато се говори, че капацитетът на затворите в България е зает над възможния максимум, би трябвало да си даваме сметка, че много семейства, много хора, много съдби се решават точно там.
- Не ви ли притеснява това, че повечето от затворниците са от ромски произход и тяхното пускане няма да бъде добре прието от българските граждани, а и престъпността в някои райони може би наистина ще нарастне?
- Престъпността сред ромите е строго профилирана в определени условни казано „отрасли” и в никакъв случай не е на расов принцип. Не бих твърдял, че една амнистия по отношение на когото и да е(защото в закона за амнистията няма да бъдат заложени расови критерии) не би повлияла пряко на престъпността. Искам да припомня, че в системата на наказанията има един нов вид наказание – пробация. Би могло амниситията да бъде съчетана със задължително въвеждане на пробационни мерки, т.е. надзор върху тези лица, които ще бъдат освободени.
- Бих искала да ви задам и един въпрос извън темата за амнистията. На 11 март пак ще се гледа делото, което мъчителите на нашите медицински сестри водят срещу тях за клевета и се предполага, че мъчителите ще осъдят жертвите си. Може ли да дадете вашата прогноза за изхода на делото?
- Не мога да се ангажирам с прогноза, въпреки че, за съжаление, нещата изглеждат предрешени. Нека да видим какво ще е решението на съда. Мога да кажа само, че то няма да е окончателно, това е дело на първа инстанция.
- И пак ще започнат едни безкрайни обжалвания и отлагания?
- Доколкото знам българската държава е изразила подкрепа и помощ по това дело на нашите сънародници. Сигурен съм, че тази подкрепа ще продължи и при производството на по-горните инстанции.
- Вижда ли се краят на т.нар. СПИН процес според вас?
- Юридическите възможности се изчерпват, т.е. в процесуален аспект краят на делото наближава. Това според мен предрешава и политическия изход. Делото ще бъде решено политически, а не в съдебна зала.