Петър Караиванов:Няма политическа воля за унищожаване на сивия сектор в икономиката ни

   


Петър Караиванов е на 30 години. От септември 2004 г. е изпълнителен директор на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България. Завършва за агроном в Пловдив, след това изкарва магистратура за организация и управление, специализирал е в няколко университета – в Словения, в Гърция, а за безопасност на храните - в Белгия. Бил е и в Германия, и във Финландия, и в Англия за 2 години. Работил е като консултант в частна фирма. След като прекарва 10 години в чужбина, решава да се върне и да гради кариера в България на базата на знанията, които е придобил в чуждите университети и житейския опит, който е натрупал в странство. Признава, че там нещата са доста различни и когато човек стъпи на софийското летище, изпада в шок.


- Защо всеки българин, живял по-дълго зад граница, изпада в шок като се завърне в България?
- Шокът от завръщане в България вече е по-малък, защото ние успяхме да изградим един начин на живот доста близък до западния. През изминалите години нещата се промениха. Шокът беше много голям през 1996-7 г., даже до 2000 г. Спомням си как отидох в Лондон без да знам достатъчно добре езика и без да съм ходил по-далече от Чехия. Видях какво е да живееш свободно, да има пълна разкрепостеност на нацията, както и да притежаваш финансовата свобода да решаваш какво да правиш, т.е. да си заработиш парите добре и после да ги похарчиш с удоволствие. Когато се върнах в България проблемът беше в това, че мисленето на хората още не бе се променило в посока, че времето е пари. Първите 2 месеца след завръщането ми имах чувството, че съм се движил като Шумахер с 300 км/ч и стъпвайки на българското летище съм забил рязко спирачките, спрял съм на едно място. В момента нещата са доста по-добре, но все още има какво да се желае по отношение на финансовата стабилност. Не случайно хората продължават да бягат навън. Част от проблема на нашия бранш е, че българският бизнес все още не е стигнал това ниво да може да си позволи високи заплати. Ако до момента плащаме 15% „Труд и работна заплата” за себестойността на един от нашите продукти, то би трябвало да догоним 60% за труд, както е в Западна Европа.
- Промени ли се нещо за тези 4 месеца, откакто сме в ЕС? Какви очаквания имаха производителите?
- Промяната при нас се състоя преди да влезем в ЕС. Ние имахме доста дълъг подготвителен период. Предварително бяхме подготвили една сериозна програма за нашите членове с оглед въвеждането на европейските изисквания. Те бяха доста стриктни спрямо нашия стандарт и това все още е голям проблем за някои от фирмите, въпреки че 70% от тях през последните 2 години са минали процеса на преструктуриране – подобрили са хигиената, качеството донякъде и клиентите са по-доволни.
-Реални ли са с- траховете за фалити на предприятия?
- Имаше един период, в който доста от фирмите прекратиха дейността си и притеснението ни беше голямо. С министерството на икономиката и енергетиката успяхме да подготвим един проект, който да подпомогне най-малките фирми за въвеждането на изискванията. Беше направено едно ръководство от 2000 страници, което се раздаде безплатно на 158 предприятия. И когато се срещнахме с хората от тези предприятия, за да ги обучим, аз осъзнах, че те имат голямо желание да се справят, да направят всичко необходимо, за да останат на пазара. И те го направиха. Но 30% от бизнеса е в сивия сектор. Той не плаща осигуровки, работи без да е изпълнил изискванията на ЕС. Там фалитите са неминуеми, поради това, че тези фирми се борят за своето оцеляване до последна капка кръв. С Министерството на здравеопазването сме подели една кампания за откриването на такива фирми и затварянето им, защото в крайна сметка не може единте да са изпълнили всички изисквания и да са платили мното пари за това, а другите да я карат по старому.
- Тези, които са вложили много средства, за да станат европейци, ще успеят ли да си ги възвърнат или и те са заплашени от фалит?
- Те са застрашени от фалит, ако пазарът не преодолее това психологическо препятствие, когато се заговори за цената на хляба, всички да казват: „А, как ще поскъпва хлябът!” Но донякъде това нещо се преодоля и тенденцията за покачване на цените в сектора се състоя преди влизането ни в ЕС. Затова посрещнахме влизането в ЕС с цена, която горе-долу задоволява бранша – между 1 лв. и 1,20 лв. за килограм. В някои региони все още има цени, които не са достигнали този порядък, но мисля, че с времето и там нещата ще си дойдат на мястото. Така че фалит поради липса на пазар или недобра цена вече не може да се очаква. Ако ти работиш, продукцията ти е качествена и клиентите си доволни, няма да загубиш пазарен дял и съответно няма да фалираш.
- Защо продължава да процъфтява сивият сектор у нас?
- Защото няма политическа воля да бъде унищожен. Сив сектор има във всяка една държава - дори и в Германия, и в Англия – но той е по-малък. При нас сивият сектор е много голям. Много пъти съм го казвал и дори се опитах да го докажа с това, че в центъра на един град като Лом може да има 5 нередовни предприятия и още 5 полуредовни, при положение, че общо са 20. Направете си сметката колко е делът на сивия сектор само в едно населено място! Разбира се, има и селища, където контролът е по-строг и нещата там са по-различни. Но като цяло всяка фирма спестява от осигуровки, от данъци и се опитва да намали разходите за енергоносителите по всевъзможен начин.
- Чужди инвеститори често се оплакват от повсеместната корупция в България, чиновници на всички нива им искали пари. Така ли е наистина?
- В нашия бранш корупцията е най-вече по отношение на контрола. Защото в по-малките населени места всичко се прави на приятелска основа. Там минава номерът с даването на някой лев. Само че има такива организации, като нашата, които следят за такива неща. Безкомпромисни сме. Аз лично съм носил писма и в прокуратурата, и на шефове на РИОКОЗ...
- И има ли някакви последствия?
- Има, има. Провинилите се ги викаха в икономическа полиция да пишат обяснения. Последният случай беше във Видин. Получихме сигнал от наши членове, че една госпожа там, инспектор в РИОКОЗ, ходи и налага в търговската мрежа продукцията на фирмата на съпруга си, като заплашва, че ако не купуват от този хляб, ще затвори обектите. Веднага предприехме действия и на тази госпожа й беше забранено да прави проверки, беше пренасочена в друго направление. Така че ние с администрацията работим много добре, но имаме проблем със законодателството. В законите има вратички, които позволяват на една фирма да се измъква, да се изхлузва от примката, която сме затегнали. Сега се мъчим да осъществим по-тесен контакт с прокуратурата и като имаме конкретни сигнали, директно там да ги подаваме.
- Мислили ли сте да си потърсите лоби в парламента, за да се коригират законите, в които има вратички?
- Това с лобитата го умеят повече частните фирми. Ние сме си създали „лоби” в администрацията дотолкова, доколкото имаме тесни взаимоотношения с ресорно отговорните. И каквото може да се заложи предварително като законодателна инициатива, го залагаме. Но в парламента под натиска на парите предполагам и на други механизми нещата придобиват съвсем друго измерение. Там не можем да се преборим, нямаме тази възможност да ходим и да оказваме някакви въздействия върху парламентаристите. Чисто финансово не можем да си го позволим. Нямам предвид да отидем да си купим нещо от депутатите, но лобирането е свързано с даване на повечко вечери, коктейли, създаване на приятелски взаимоотношения с някои партии. Нашата организация е неполитизирана и партньорството с партии за нас е като нож с две остриета. От една страна, получаваш полезни неща, но от друга – трябва да дадеш гласоподаватели, което ние не можем да гарантираме, защото всеки от нашите членове си има собствена политическа ориентация. В тази връзка ние не можем да обещаваме нищо и затова не получаваме нищо.
-Няма ли някакъв елемент на феодализъм в подобни взаимоотношения?
- Да, донякъде има такъв елемент. Затова стоим настрана от политиката, за да можем да имаме добри взаимоотношения с всяко правителство.
- И все пак как успявате да си решавате проблемите – законодателни или свързани с контрола?
- Посетил съм много организации от нашия братш в чужбина – те имат история от по 100-120 години, имат традиции. А ние преди няколко месеца навършихме едва 15 години. Трудно е една млада организация да има голямо влияние. Но дори и в 15-годишната си история постигнахме добри резултати. Искам да кажа, че с министерствата на здравеопазването, на икономиката, на земеделието сме установили такива сериозни взаимоотношения, че до сега каквото сме поискали не ни е било отказано. И ние не сме им отказвали, когато са се обръщали към нас. Не смятам, че сме по-малко активни от организациите в чужбина, но поради това, че там има дългогодишни традиции, те успяват по-добре да наложат своите интереси. Освен това хората, които са се доказали в бранша като организатори, като стратези, като движещи сили на сектора, винаги получават и политическа реализация, което пък дава възможност на съответната организация да има едно стабилно лоби. А нашата федерация има един-единствен представител в парламента, г-жа Шаклиян. Другото са моите лични контакти с политици, които съм си създал, тъй като не мога да си позволя да въвлека организацията в подобни взаимоотношения. Т.е. аз създавам лични контакти, които използвам за организацията, да може тя да получи някаква подкрепа. Защото ако нямаш лични контакти е невъзможно да те приемат дори в кабинета на министъра. Ще ти запишат един час евентуално, пък той няма да е там. За да си уредя среща с някой зам.-министър, аз минавам през 2-3 нива под него, проучвам как е обстановката, коя дата е най-удачна. А за да направиш тези проучвания трябва да имаш хора там, познати.
- Редно ли е достъпът до министрите и заместниците им да е толкова труден?
- Ами, общо взето, е в реда на нещата, защото те са заети хора. Аз самият, гледайки програмата си, виждам, че съм доста зает човек въпреки че управлявам една организация, която не е кой знае колко голяма и стратегически важна за държавата. Представям си какво е да си един зам.-министър, с когото всеки иска да се срещне, да му зададе някакъв въпрос. Това е една непрестанна върволица от хора, които искат нещо. И като имам предвид, че аз съм един от тях, трябва да намеря някакви начини и по-разчупени схеми, за да си свърша работата.
- В момента по радиа и телевизии върви една реклама на МФ, приканваща към активност за усвояване на еврофондовете. Какво всъщност казва тя на слушателите, особено ако са от по-малки градове и села?
- Общо взето, нагнетява обстановката. Ще сравня ситуацията със задръстване – там стоиш на полусъединител, даваш газ, нервничиш. Министерството е застанало като един регулировчик, само размахва пръст и вика: вие трябва да давате повече газ, по-маневрени да сте. А ако гледаме отстрани задръстването, ще видим, че тези хора са с едни трабантчета, стоят в това задръстване и искат да се движат като реактивни самолети. Така горе-долу образно мога да очертая целия проблем. Фирмите в България са 70% микропредприятия, т.е. трабантчета. За да успееш трябва да имаш реактивен самолет – те са максимум 30%. Изискванията към тези трабантчета са толкова високи, че буквално трябва да ги спрем от движение. А всъщност, те имат огромно желание да кандидатстват за усвояване на фондовете. И на опашката от трабантчета нищо не се случва – те си чакат в задръстването и не знаят за какво чакат. Ние като браншова организация се опитваме да им кажем как едно трабантче да го направят реактивен самолет. Мисията обаче е възможна за не повече от десетина процента, поради простия факт, че повечето от тези фирми не са на светло. В голямата си част не показват реалните си доходи, предпочитат да изкарват повече пари от спестяване на данъци, отколкото от кандидатстване по проекти за еврофондовете и вземане на кредити, с които да се развият на по-високо ниво. Опитът показва, че десетина процента от тях могат да се класират за нещо по-съществено, другите са само желаещи. Моята прогноза е, че поради тази причина ще усвоим от еврофондовете не повече от 20% максимум през първите 1-2 години. Както САПАРД в началото беше една много страшна програма, която искаше да дава пари, пък никой не кандидатстваше да ги вземе, в последните 2-3 години станахме най-добре усвоилата този фонд държава. Същото ще стане с еврофондовете. Докато преустроим трабантчетата в реактивни самолети ще минат 2-3 години, а през това време таксата за членство ще си я плащаме, т.е. ще върви загубата на тези средства, а компенсацията няма да влезе в нашата икономика.
- Като стана дума за САПАРД, как точно усвояваме средствата? Оказа се, че и се краде от тях!
- Няма начин при една огромна отворена каца с мед да не се появи някой, който да иска да бръкне вътре и да опита по нерегламентиран начин. Важното е, че ги хващат и че има сериозен мониторинг. Да, има корупция...Но мисля, че в Гърция е имало по-голяма корупция, отколкото в България. И много повече пари там не са били усвоени правилно. Така че еврочиновниците да не ни слагат в графата „неуспешни”, а да видят по-добре какво се е постигнало с тези пари и колко са успешните проекти, които са реализирани. Целият бранш „Месо и мляко” е преструктуриран благодарение на този финансов ресурс. И за да имаме този експортен капацитет, който е в момента, това е благодарение на парите от САПАРД.
- Нашият пазар не е много голям, вече влизат и фирми от ЕС и след като 2/3 от предприятията ни са микро, как виждате борбата с нелоялната конкуренция?
- Сивият сектор и нелоялната конкуренция вървят ръка за ръка. Всеки един, който участва като елемент в сивия сектор, създава условия за нелоялна конкуренция, защото той не инвестира, не плаща данъци и неговият продукт има по-ниска себестойност, което го прави по-конкурентен от другия. И поради това, че българският пазар е повече свързан с цената, отколкото с качеството (всеки гледа да му е по-евтинко, а не да му е по-качествено), всяка стотинка е важен фактор в продажбата на един продукт, особено за възрастните хора, които са голяма част от нашето население. При една пенсия от 60 лв., всяка стотинка трябва да е сцепена на четири, за да може да се оцелее. Така че не знам как ще се справим без законодателни промени и без политическа воля. Докато няма политическа сила, която да се захване с унищожаването на сивия сектор, ние ще продължим да си бъдем една държава, в която сивата икономика е в разцвет. През последните 2 години се наблюдава някакъв прогрес поради затегнатата политика по отношение на трудовите договори, поради затегнатите данъчни изисквания и т. н. Но получените резултати са минимални, специално в нашия бранш е така. Т.е. колкото е политическата воля, такива са и резултатите – минимални. Натиск отвън има, но на ниво прилагане надолу по веригата почти нищо не се случва. Например, няма механизъм, по който да бъде затворено едно нелоялно предприятие. Пет предприятия в Лом продължават да работят, след като всички инстанции са постановили, че трябва да се затворят. Според закона те продават опасна храна, за собствениците им дори се предвижда затвор. Но сега ще започне едно обжалване, писане на обяснения, прокуратурата ще се влачи 1-2 години и през това време тези хора си работят, и ние нищо не можем да им направим. Ще платят някаква глоба, примерно 1000 лв., и край. Всичко става много бавно, няма утвърден механизъм, по който съответният орган да отиде, да залепи лепенка на вратата и да каже: Приятелю, ти си дотук, хванахме те! Приключваш, ако отвориш пак, отиваш в затвора! Няма такова нещо. Пишат му заповед за затваряне, пишат до прокуратурата, а той продължава да работи все едно, че нищо не се е случило. И от РИОКОЗ само са си похарчили бензина и са си загубили времето да отидат да му съставят акт. Пък ако са му го изпратили и на грешен адрес (защото по принцип фирмата може да е регистрирана на грешно място), даже няма да си плати и глобата. Системата е просто непробиваема. Освен ако някоя политическа сила не постави като гвоздей в програмата си стимулирането на бизнеса. Ако аз реша някой ден да вляза в политиката, това ще е едно от водещите направления, с които ще се обърна към бизнеса – сивият сектор трябва да бъде унищожен. Въпреки че за българската икономика той е животворна глътка въздух – ако ти не спестиш от данъци, от осигуровки и не скриеш някой лев в „черна каса”, фирмата ти няма да я има, защото другите ще те смачкат. И ще направиш така, че 10 човека да останат без работа, което увеличава дела на безработицата. За нито един политик това не е добре дошло.
- Затова ли политиците се правят, че не забелязват проблема и нямат воля да го решат?
- Да, затова. Защото ще се създаде безработица. Само че аз не съм съгласен с тях, защото като се затвори една фирма, другата, която е била редовна, ще развие пазарния си дял. Ще й трябват повече работници, защото ще произвежда повече продукция за пазара. И ще вземе работници от затвореното предприятие. Въпросът е в това, че някой трябва да се захване и да започне малко по малко да сече дървото на сивата икономика. Няма да я унищожим на 100%, но поне да я намалим до 10%, за да може нормалният бизнес да съществува безпрепиятствено.